Но си имаме трудности. За психоложката и педиатърката всичко е нормално. Като беше на 1г още не си играеше с децата и се концентрираше много в неговите занимания с буквите и числата и идва някой негов връстник и му бута буквите, размества му нареденото и той побесняваше, буташе "натрапника" а и аз като вежлива майка му взимам буквите и ги споделям с другите деца, да се учи да дава. Случвало се е децата на площадката да му разнесат почти всички наредени букви, а той да пищи много ядосан. Тогава и до сега винаги съм му обяснавала да си споделя играчките и да не бута децата. Тогава според мен се зароди агресията. Минали сме през доста неприятни тръшканици. Хубавото е, че той чужди играчки не иска. Ако пипне нещо чуждо собственикът също реагира бурно и аз от малък му казвам, това не е наше и той доброволно го връща. Но и сега в яслата му дават да се занимава с някаква магнитна дъска и той не дава на никое дете да се приближи и само следи приближи ли се някой го бута. Това не важи за по големите деца и за възрастните.
Ако има други родители, които са преминали през нещо такова, моля споделете опит. Четох, че интелигентните деца били по раздразнителни. При вас така ли е? Опитвам се да разгранича, кое е от неговото бързо развитие, кое е от разглезване и кое е просто защото е дете. Споделете и курсове или уроци, хобита, които вашите деца обичат? Как са с общуването? Моя е невероятно общителен и когато не е концентриран само се смее и говори смешки, скача и лудее. Ще се радвам да споделите за вашите деца.