Безнадеждно

много ми става мъчно като чета такива неща!моя много близка приятелка смята да тръгне по този път т.е. иска да осинови детенце.надеждата и е ,че ще успеят без да се налага да плащат на някого-аз също силно се надявам,че децата не се продават!така ли е ?

без връзки нищо не става в тази българия. Имай търпение. При нас се получи когато бях изцяло обезверена.

  За съжаление, някои правят бизнес от това. 

За моите не съм давала рушвети. Но ги взехме в много тежко време. Имаше и смъртни случай по домовете. Пък и никакви прененции не предявихме.

  Но моя позната (заедно лежахме по болниците) даде маса пари. Държеше да е бебе на няколки дни и задължително момиче.

Колкото до българчетата - от комментари на запознати с проблемите - почти няма. Здрави, изоставени много рядко. Повечето са от смесен произход. Или ромчета. Майките бъргарки, дори да са самотни, все по-често си прибират децата и не се отказват от тях.  От една страна погледнато, това е хубаво, нали?

Valski, съветвам те да включите всички Регионални дирекции, както и да увеличите възрастта на детето, което искате да осиновите - така шансовете ви се увеличават.

Ние сме включили всички Регионални дирекции с увеличаване на възрастта до 3 години- и така чакаме 1,5 година - безрезултатно...
Не знам дали и всички връзки помагат, явно трябват силни позиции...

Maxim, след като си в София, идете да говорите с Цветелина Лачева и Ралица Москова в Регионалната Дирекция  - ако трябва два, три пъти. Интересувайте се какво става, защо толкова дълго време няма резултат.Звъннете и по другите Регионални Дирекции - понякога се случват нелепи неща, като например сгрешен адрес на осиновителите. Бъдете настоятелни и не губете надежда!!!

Два месеца след като послушах този съвет, ни се обадиха за Ники.

И също съм звъняла по телефона в някои от дирекциите да питам. Вярно, че отговорът беше един и същ, но аз не спирах. Където имахме възможност - ходихме лично. Добре е когато отворят документите ви, социалните да се сещат за кого става въпрос.

Успех, не се обезверявай, твоето дете те чака

Все си мисля, че може и без пари - поне ние не сме давали и никой не ни е искал. А тази идея със звъненето и личните посещения в регионалните дирекции ми се вижда добра /все пак "визуализирането" е хубаво нещо/. И аз мислех да постъпя така, ако се бяха замотали нещата ... даже в една ходих докато бяхме на море, но никой не ми отвори - явно и те бяха във ваканция.

Искам да ти вдъхна кураж и да ти кажа,че въпреки понякога нещата да не изглеждат никак розови има надежда.
Имам две осиновени дечица и за двете си дечица осиновявайки ги не съм дала и лев на някого.
Връзки също нямахме,защото и двете ми дечица са от другият край на България където не бях и стъпвала дори.
Искам да се включа към съветите на другите момичета.
Нахалствайте културно.
Пожелавам ви успех

Няма гаранция.Жената ако е ромка нищо не и пречи да се определи,като българка.
Всичко си е накъсмет.

не искам да отчайвам никого но от хора със връзки от №29 се бяхме предвижили на №66. Разбира се че трябват връзки. Сега сме родители  на най-прекрасната принцеса.

Не искам да звучи ... и аз не знам как, но всичко е въпрос на късмет, може би си заслужава чакането, може би вашето дете избира тази, която да го роди или очаква появата си на бял свят. Не губете надежда. Само ако силно вярваш ще се случи. Когато бяхме се регистирали и чакахме да ни предложат дете, попаднахме на един коктейл на медицински среди от най-висок ранг. Седяхме със съпруга ми и аз му казах - " представи си колко много от писъстващите тук хора, могат да ни помогнат..."(действието се развива преди 5 години, тогава закона беше по-различен и зависихме от директорите на домовете). За съжаление нито знаех към кого да се обърна, нито имах куража. А нашето прекрасно момиченце е било вече родено и ни е очаквало. Така че само търпение и силна вяра.
Може би и малко връзки не биха навредили, стига човек да се зарови дълбоко и да открие такива....
Що се отнася до парите, в подкупно време живеем, лошото, е че не знаеш на кого и колко да дадеш ..... Но за сравнение едно раждане не излиза не по-малко от 1000лв, като отделно са всичките витамини и други неща през бременността, а и възстановителния период ...
ЦЕЛТА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА.

мои близки осиновиха дете по следния начин,за да са сигурни в произхода му-издириха младо момиче,което беше бременно и искаше да остави детето.като се роди,таткото,който искаше да осинови бебето го припозна в болницата като свое.така автоматично си става законен родител.после момичето се отказа от детето и го осинови жена му.така става най-лесно.но трябва да се работи с адвокат за подробностите

Да,така е най-добре,но това според мен може да стане само при условие,че гинекологът който ще изражда майката ти е близък и ти каже срещу съответното заплащане разбира се.Иначе как ще се свържеш с такава жена,която иска да остави детето си?

Този вариант е добър, ако действаш с адвокат или познат гинеколог. До тук добре, рискът е в това, че не щеш ли майката може да размисли (мисля, че беше в тримесечен срок), или пък неин роднина и може да си вземат детето. С ДНК тест се доказва веднага, че мъжът не е таткото.

Разбира се, всички се молят това да не се случи.

Приготвяш си дебела пачка пари, за да платиш на всички...

познавам дъщерята на Ивка, лично съм го гушкала и целувала преди да я вземат, познавам и децата в дома от който я взеха - има здрави българчета, има и невероятни ромчета - просто тези деца промениха възгледите ми за ромите - аз не съм осиновител, но ходя често в домовете, и поне там където ходя, няма корупция, не става с пари - но много внимателно подбират семействата, защото не се търсят деца за родителите, а родители за децата, така че не се обезверявайте - там някъде ви чака вашето дете и то ще ви намери убедена съм

Много ми се иска да те опровергая, но за съжаление си абсолютно права. Чакам от 1,5 година, викали са ме за около 5 деца, все ромчета, знаейки като че ли предварителния отказ.(може това да е целта на повикванията?) И с риск да предизвикам всеобщо негодувание, ще задам въпроса си:
Няма ли адвокати или асоциации, които да помагат в подобни случаи (не безвъзмездно, естествено)- аз съм над 40 години и нямам време!!! Пишете ми на личен.

Maxim , не виждам защо да предизвикаш негодувание. Аз също съм търсила други варианти, но това беше преди около година... Въпрос на личен избор и финансови възможности.

Разровете се в най-първите теми във форума, имаше координати на адвокати и агенции, които си предлагаха услугите.

Успех!

Април, благодаря за проявеното разбиране; усещам, че времето за изчакване и годините ми изтичат безвъзвратно, а желанието ми да гушна едно същество,  което да обсеби мислите и любовта ми, нараства с всеки изминал ден - дори хрумналата ми идея да се откажа, ми се струва абсурдна.
С цената на всичко бих желала да постигна тази мечта. 
Ти вече ме разбираш прекрасно с малкия Ники, осмислил по нов начин живота ти. Поздрави!   

права си така е, аз пък постоянно съм по домовете и не правя разлика кое дете да нагушкам когато съм там и искам да ви кажа нещо - онзи ден в един дом, не мога да му кажа името е осиновено най-черното циганче в дома - от испанци, богати и страхотни хора - е имало е три отказа от бг семейство и по добре , това му е дало шанса да отиде и да има за мама и татко истински хора, за които цвета на кожата и произхода няма значение
belakrus може ли на лични да ми кажеш в кой дом работиш, в София ли е и тн, ще остане конфиденциално

В тази и други теми срещам много отрицателно отношение към небългарски произход на детето. Непременно се търси българче.  Искам да попитам- в кой век живеем? Децата, които не са българчета не са ли деца???  Аз работя в дом за медикосоциални грижи и ви уверявам, че има прекрасни деца, които получават откази от български семейства, защото са турчета или циганчета. 

Здравей belakrus,
Аз съм от тези кандидат- осиновители, които са вписани във всички РДСП. Явно не ми е било обяснено от социалните работници при изготвяне на проучването ми и доклада, но от 1,5 година пиша допълнителни писма до РДСП почти в цялата страна: първо писах, че желая дете и от турски  произход, после - че възрастта може да се  увеличи до 2-3 год., после, че нямам претенции и относно пола на детето...и така, всичко, което ме посъветват.
Ако сте чели предишните ми постинги, положението ми не се е променило.
За жалост ми остават 5-6 месеца и Разрешението ми изтича.
Тогава просто се сбогувам с 2-угодишните надежди.

За жалост и аз зная от колеги, адвокати които работят с домовете, че всичко е с пари и връзки. Сега имало списък с адвокати, които могат да представляват осиновители, най-вече при чужденците. Да те впишат в списъка се давало доста тлъста сума, която съответно избиваш след това с едно-две осиновявания.Чувала съм, че наистина намират бременни момичета, които не желаят децата си след раждането. Взимат информация от лекари в АГ-МА най-вече-там нали е за цялата страна. Запознават се с въпросното момиче и следят бременността и, грижат се за нея и като роди направо взимат бебето с вече подготвени документи.
Гадно звучи, но ако имате финансова възможност потърсете такъв адвокат.Поне гарантирано ще осиновите детенце в желаната възраст и пол, мога да се поинтересувам за имена и телефони на адвокати от списъка, както и да разбера кои как работят и какви са хонорарите за подобен род услуга. Ако имате интерес за тази информация ми пишете на лични...

ВАлСКИ,
в ъв форума в който е твоята тема, отвори на втора страница и влез в тема Как да помогна?, започната от Kriska
Пише за близка нейна приятелка, която чака дете, но твърдо е решила да го остави за осиновяване, за да задържи приятеля си. Не искала и да знае какво ще стане с детето.
Може и да си прочела темата, писана е на 08.юни, ако не си прочети, все пак е идея. 
Успех!!!

e as sam edna ot tesi koito iskat da ne 4akat i iskam da si osinovia rom4e,no v molbata niamase miasto kadeto da go napisa.tasi sedmiza ste doide soz.rabotnik vav vraska s doklada i se nadiavam tia da go vpise.
a v sakrila na deteto v moia grad kato kasah 4e iskam da si osinovia rom4e i te isnenadani me popitaha -sasto rom4e?
isnenadani sastoto si imam edno osinoveno detenze a i predrasadazite.
i as nablijavam 40 i niamam vreme sa 4akane a i tova li e nai vajnoto proishoda?

Скоро даваха едно предаване за дома във Виница-Варна!Там конкретно говореха за две дечица,едно момиченце и едно момченце-ромче-него не го искали заради произхода а било много умно,будно и добро дете!Моята дъщеря като я осиновявахме ни казаха че е от български произход...гаранция....майката може да пише каквото си иска по този въпрос...а бащата неизвестен..и Ваня си има някои ромски черти сякъш,но какво от това-тя си е нашата дъщеря.На всички чакащи-успех!

Тепърва ни предстои първа среща със соц. работник. От форума вече знам, че ще стане въпрос за етническата принадлежност на детето. И си мисля :не е ли всяко дете дар от Бога? Та нали на всяко дете трябва да се даде шанс? Какво като и двамата сме руси? Не е ли по-важно да отгледаме едно щастливо дете? Дано не се заблуждавам, но мисля, че ще бъдем добри родители и независимо от какъв произход ще е детето, то ще бъде възпитавано от нас по нашия начин. И вярвам, че ще успеем да му вдъхнем любов и уважение към християнските ценности и традиции. Нали това ще е нашето дете?! Единственното, на което държа е да бъде здраво.

...и да продължа. Единственното от което се притеснявам и възмущавам е корупцията. Приценили сме, че можем да се грижим за дете. Пари за неговите нужди и любов винаги ще намерим, но не можем да си позволим по-голяма сума наведнъж и то в момент, в който трябва да мислим и за обзавеждане на детския кът. Това е ужасно. Не мога да си представя що за хора биха се възползвали от нашата болка, за да трупат материални облаги. Искренно се надявам, че тия времена са вече отминали. Надявам се също да намерим щастието , макар и без връзки.

да добавя че пари на никого не сме давали макар че потърсихме връзките които ни помогнаха. и пак - без връзки е много труно но не невъзможно.

Малко без връзка искам само да попитам (реторично) как може някой да предяви претенции и към пола?! Като раждаш, не избираш... Наистина не разбирам! А за произхода... аз мисля, че е без значение, но все пак аз не съм осиновявала. Може ли да сподели нещо по темата някой, който е осиновил дете от очевидно различна раса?

Добре де, а някой осиновява ли изобщо без никакви връзки и без да дава пари? Аз съвсем ли да се отчая? От тази тема оставам с впечатлението, че здраво дете от  български произход, на възраст до две години не мога да си осиновя, ако не платя или нямам връзки. Да, връзки нямам, а не искам да си купувам детето. 

Скъпи майки,правещи първата крачка,с чиста съвест ви казвам,че аз и съпруга ми не сме давали никакви суми и не сме се свързвали с юристи и т.н. за нашата принцеса.
Вярно,викаха ни за две много болни деца в провинцията и ние отидохме, защото знаехме, че ако това е нашето дете, ще го познаем и ще го вземем дори и болно. Но нищо такова не се получи. Не се познахме.
 А когато видях моето дете, просто краката ми се подкосиха - като любов от пръв поглед е и с всеки следващ поглед вече не можеш да си представиш как си живял без това същество.
Силно прегръщам всички и ви пожелавам кураж и вяра.

Изчетох темата и... не искам да засегна никого, но корупцията при осиновяването я има, защото има кандидат - осиновители, които се опитват чрез връзки, по-бързо да си вземат детенце и то естествено да е с български произход.
Нищо лично, момичета!
Просто вчера разбрах за такъв опит.
Разбирам, че не е лесно,
но като заявиш желание да прередиш в списъка с чакащи доста такива /все със същата болка/като теб, това как ви се вижда?
Това, че някой има повече пари и повече власт и го използва и не осъзнава какви последствия може да има за други, ме натъжава и обезверява....
Ако искаме да има промяна в държавата ни, то трябва да започнем от нас самите.

Луна, това се случва с всичко не само с осиновяването и не само в България. Парите, връзките, властта са неща, които определят понякога животоспасяващи операции...Нали липсата на пари и власт, кара някои майки да изоставят децата си. Не можем да променим света.
Нека да приемем, че тези които вземат децата си така- с пари и връзки са подложени на друг вид изпитание. Една жена оставя детето си, защото няма пари, а друга го взема благодарение на това, че ги има. Къде е справедливостта?Ние едва ли бихме могли да решим, а и не е наша работа. Пътят на всяка майка към детето й е различен. На една е по-дълъг, облян в сълзи и несбъднати мечти. На друга всичко се дава по-лесно.
Но ако не можем да променим света- нека се опитаме да променим себе си. От опит знам, че не всичко се дава в живота на човека. И когато видиш, че нещо заяжда и не върви-не търси вината в другите!
Вгледай се в себе си.
Думите ми не са насочени конкретно към никого от форума. Говоря по принцип.

Съжалявам, че не мога да бъда по-конкретна, но заставам зад думите си. Не искам да обвинявам, не искам, но ме заболя заради близък човек.

Луна, аз съм от тези с връзките и няма да се оправдавам пред никого. да всеки си помага както може. чакала съм 4 години и съм се надявала че следващия месец ще ми се обадят. говориш за твой близък човек а ако ставаше въпрос за теб как щеше да реагираш.

Поставям се на мястото на другия, затова и не искам да обвинявам, но кажи ми, когато предпочетеш да минеш по по-лесния път, така не даваш ли зелен светофар на корупцията и не утъпкваш ли друга пътечка...
По-трудно е да се мине по каналния ред или да си търсим правото ако имаме съмнение, че ни потъпкват, подминават или просто не си вършат работата.
Трудно е, но ако днес един тръгне по трудния път, утре двама ще вървят по-лесно по него и т. н....

Чакахме близо две години преди да ни предложат нашето дете,със съпруга ми все се чудехме защо на други семейства с молби след нашата дават деца,а на нас не...После всичко осъзнах,защото нашето момченце не се бе родило и после все още не бе пораснало за възраста след 6 месеца за осиновяване и т.н.Друг подрежда нещата и дарена много добре го е обяснила.Имайте търпение и вяра,но това не означава че не трябва да се интересувате как вървят нещата при социалните.
Въпреки,че в картона бе написано,че нашето дете е българче,когато го видяхме беше черно като ромче,мина ми мисълта за това,че може и така да е,но какво е значението нали сме направени еднакво и духа във всеки живее.Знаех това е нашето дете.
Успех на всички чакащи и съмняващи е.
Моментът ще дойде.
Бъдете здрави.

едно е да се поставиш а друго е да си и да броиш дните които минават. трудно би го разбрал човек който не го изпитал а гледа отстрани. да си майка е най-голямата радост и ако трябва да върна времето назад пак ще мина по този път с връзките и няма да изпитам никакво угрезение.

Ограничавайки се в етнос и пол,стесняваме възможностите за срещи.На нас ни беше обяснено, че комисиите в съответните регионални дирекции се свикват на определен период от време ,за да разглеждат документите на кандидат - осиновителите.Водещо при избора на кандидатите или кандидатката е доклада на социалния работник.Ако той е написан по образно,по-цветущо,съответно привлича вниманието.Не е без значение и ограничението за етноса и пола на детето.Ако в момента няма това,което кандидата иска,се преминава на следващия,който няма такива ограничения.Това не е пререждане.Все пак не е опашка за маслини.Презумпцията е, че не се търсят деца за родителите ,а родители за детето.Пак казвам,ако са поставени много ограничения при изискванията,няма начин да не се чака.В домовете има деца предимно от ромски произход.Българите вече не изоставят децата си.Ако това се случва,обикновено са от най-голямата утайка.Това ни го каза човек който работи от много години в системата.Още нещо искам да кажа,огледайте се ,вижте колко много от циганите са симпатични.Аз съм виждала в трамвая момиче -клошарче.Ако го изкъпеш и облечеш в хубави дрехи,то ще стане красавица.Средата определя как ще се развие едно дете,не произхода.На всички  пожелавам успех.Увеличете възможностите си вие.Не оставяйте вашето дате да чака прекалено дълго.Целувам Ви 

АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСНА!!!!
Уморих се вече да пиша едно и също, затова
Само мърморим, каква ни била държавата, тоя какъв бил, оня какво направил. В същото време, само търсим начин как да заобиколим законния ред.

ПИСНА МИ да слушам глупости от сорта на "Аз съм вече над 40 и нямам време". Ами къде бля досега..... Защо някой мисли, че вече над определена възраст желанието му за дете е по-силно от моето, която съм на 34 и трябва да бъде с предимство пред мен.
Защо чакате да станете на 45 бе хора, и приемате осиновяването като последен влак...

СЪЩО АДСКИ МИ ПИСНА да слушам как била тромава процедурата и колко било трудно и колко се чакало особено от хора които никога не са подавали документи за осиновяване, ами направо "си пазаруват деца" от агенции и адвокати.

И аз чакам, и на мен не ми е приятно, и аз се надявах да бъдем трима по Коледа, но уви, няма да стане тази година... Ами не съм се тръшнала да пищя срещу държавата, политиците и безличните "ТЕ", които обикновено са ни виновни за всичко.


Съжалявам, просто днес съм в подходящото настроение и не съм тактична. Никого конкретно нямам предвид

Мираа - ти не се бутай и ти там, дето не ти е работа 
Да ти имам и използването на връзки....  . Ти не си платила и 1 лев, чакала си 4 години - къде се написа и ти сред връзкарите

Fussii, някои мърморят, други действат, трети ... не може всеки път, когато някой не отговаря на твоите (твоите образно) критерии да избесняваш!

Когато има нередни и незаконни действия, тогава се сигнализира - било в съответните органи, било медиите, било разни асоциации, организации и т.н.
Пред свършен факт, писъците на отчаяние са излишни.

Бях доста афектирана от една странна форма на обучение, която преминах в процеса на одобрение от страна на социалните. Писала съм за това. Но сега се сещам за някои детайли,  които присъстват и в много други специализирани литератури: Не си готов за осиновител, ако не си надживял собствените си болки и загуби!

Аз разбирам болката на всяка една жена, разбирам отчаянието, разбирам копнежа да гушнеш едно дете...няма по-малка болка, има болка и всяка една от нас я е живяла. Нямат значение детайлите - дали с процедури, дали без, инвитро, операции, спонтанни аборти, разводи, изневери, раздели, болки и неразбиране...няма значение! Между нас няма състезание за най-голяма болка! Тук няма победители - всички сме загубили...нещо, някой...

Какво да направим обаче за да спре "състезанието" и за "кой получи бебето пръв?"? Аз наистина не зная. Втория начин винаги е съществувал и ще съществува. Това не значи да стоим бездейни, но да отсечем пътищата от раз, пишейки по форумите е наивна мисъл. Всяка една от нас има свой морал и свои критерии за съвест. И съм убедена, че някои от ползващите "втория начин" са изпълнени с добри намерения. Друг е въпроса с какво е постлан пътя към ада...Аз обаче не мога и не искам да съдя!

Избрах законния начин, харесва ли ми или не. И ме изненадаха...явно моето дете ме е чакало отдавна, за да ме викнат само след две седмици! Явно не само то ме е чакало...миналата седмица ми се обадиха за второ...и за това ме боли да говоря, защото сега не мога да си позволя да гледам две...плаках...и сега ми се плаче...Но мисълта ми е, че има нещо, нещо необяснимо - защо на мен, 37 годишна, без брак и без собствено жилище, сега и с работа на хонорар, която ще върша докато детето спи, ми предлагат за един месец две деца? Вие имате ли отговор? Аз не...

Помислете хубаво, когато пишете молбите си, за кого се касаят думите ви...за вас и вашите мечти или за мечтите на едно дете...

Разбирам те,че наистина ти е писнало,но неможеш да определяш някого че е блял до 40-45 тата си година,никой неможе да е съдник на чуждата съдба,никой незнае на кого какво му се е случило в живота,за да стигне до тези години самотен!Ако някой го е споделил ,тук при нас ,че няма време то той го е споделил,защото се очаква,че тук,сред другите чакащи и досега чакали  ще намери разбиране!Има доста жени тук,дето са от бързащите,те обаче си осиновиха по-големички деца,от тия дето не се търсят,защото се предпочитат бебета,едната жена даже си осинови братче и сестриче,сподели тука една част от проблемите с които се сблъска,получи вместо разбиране ...порой от упреци и се отдръпна и спря да влиза във форума,не само тя!Много по-трудно е да се вземе дете на около 5 години,свалям им шапка на всички ,които поеха риска и отговорността ,вместо да чакат незнайно още колко за бебче ,приласкаха по-големи деца и се справят прекрасно с цената на много нерви и скрити сълзи.Но пък си струва

аз пък имам отговор-той е в последното ти изречение
Рано или късно за всеки идва момента на срещата с детето,за което винаги е мечтал!Пожелавам на всички по-скоро да стигнат до този момент и да не си мислят,че техният случай е безнадежден   такъв просто няма

Мисля, че всеки попаднал в този форум е направил своя житейски избор: Да дари своята любов на дете нуждаещо се от нея и чак през грижите си за него да се почувства и той самия обичан!
Когато се ръководи от любовта човек е ориентиран повече към даването, а не към оценки: кой, кога, как, защо! Да успееш да разбереш човека отсреща също е даващо... и обогатяващо!
Радвам се на хората тук, които успяват да подчинят своите загуби и житейски опит на това да бъдат щедри и толерантни към другите! Това са базови неща, които всеки родител би трябвало да съумее да препредаде на децата си! А те само откопират модела на поведение, който виждат у нас.

Да се опитаме да преодолеем усещането за безнадежност (когато то ни посети) като зачетем чувствата  и преживяванията на другия срещу нас! Така светът ни ще се отвори към НАДЕЖДАТА(Е)...

Изцяло заставам за житейските прозрения на Дидка и ДарЗаМен:

Fussii, Аз съм от тези - почти 40 - годишните, които са "бляли  досега".
Не ти се сърдя за силните думи - има много истина в тях... Искам само да ти кажа нещо, което съм разбрала до сега...
Хората сме много различни - всеки стига по различен път и за различен период от време до една и съща идея. На някои просто трябва повече време за да преодолеят мисълта, че така и няма да бъдат биологични родители... И една сутрин да ги озари вдъхновението, че има и друг начин да дадеш любов, топлота и дом на едно дете  . А нали за да станеш осиновител, трябва да си надрасъл собствените си страхове, да си изстрадал своята болка, да си зареден с положителна енергия и оптимизъм... Едва тогава според мен си готов за родител ... А за всичко това трябва време... 

Sarlita мила, никого лично не искам да нападам и извинявай ако съм те обидила  .

Просто написах това, защото според мен у нас, в България, проблема е "културен". Хората започват да мислят за този вариант прекалено късно. Приемат го като утешителна награда. А според мен това е може би най-естествения начин да станеш родител, ако по някакъв начин господ не позволява да имаш собствено дете.

АБСОЛЮТНО съм съгласна са теб че човек трябва да го направи само тогава, когато е напълно готов за това. Но мисля, че трябва да започваме да мислим по-отрано...

Гневя се много обаче, на тези жени, които смятат, че "времето им изтича", трябва да осиновят тук сега и веднага и затова прибягват към всякакви схеми, включително полузаконни и незаконни, за да го направят.

Това, че съм по-млада, не прави болката ми от това, че нямам дете по-слаба. Нито чакането ми е по-леко, нито сълзите ми, за това, че не става и не става са по-малко.

Няма да се уморя да го повтарям - осиновявайте по законния ред, въздържайте се от подкупи, връзки, посредничество.

да ти идвало на ум че някой може да е станал семеен след 30-35 год. всеки е възмутен от нещо и от някой и всеки намира как де се реши приблемите. но никой няма право да бъде съдник на хора които не познава тях и трудностите през които са минали.

Много неща са ми идвали на ум. Изобщо никой не съдя, но съжалявам, не може да не ме боли, като знам, че аз ще си чакам като поп, а друг ще заобиколи закона. Никога няма да кажа "Никога няма да направя това или онова..." за стотен път повтарям - не знам докъде може стигне моята болка или отчаяние. Но със сигурност ще знам, че съм опитала законния и порядъчен начин и съм чакала поне една година, преди да започна да търся връзки.

Мираа, пак повтарям виж по-нагоре, изобщо нямам предвид хора като теб, чакали с години. Имам предвид хората, които изобщо не подават документи, а моментално търсят втория начин, оправдавайки се с възраст, тромави процедури и т.н.

Пак повтарям, това, че някой е навършил определена възраст, не прави болката му по-голяма, нито му дава предимство

Fussii.
За това си абсолютно права, да не би да съм престаряла или инвалид, че да разчитам на някакво предимство, в предвид възрастта ми... Че аз продължавам да се чувствам достатъчно млада, за да отгледам поне още едно дете / имам претенциите да съм помагала в отглеждането на  поне две - едното - на съпруга ми от първия му брак - вече голям, умен и възпитан младеж - 22 годишен и племенника ми - един чаровник на 8, с който има още много да се учим.../
Мисля си, че всеки един човек има своя си, уникална съдба и повечето не я избират сами. Просто стечение на обстоятелства... Един става родител на 16, друг на 30, а някои дори и на 60 - понякога е просто съдба...
Между впрочем така е не само в България, а и по света... 

Fussii, мисля, че голяма част от жените в този форум споделят виждането ти относно незаконния начин за сдобиване с дете. За това спор няма!

Но виждам и усещам болката ти дори през монитора и знам колко малко могат да ти помогнат утешителните или напътстващи думи.
И все пак...възможно е съвсем скоро да станеш майка! Кой знае?! Помисли за детето си, ако не за себе си. На него ще му трябва силна, усмихната и отпочинала мама.

По-горе ти писах - няма възраст, раса или пол за болката! И миличка, не се засягай, но често повтаряш "млада съм". Ми млада си, спор няма, но не чак толкова, че да "натриваш" носа на жени с по 5-6 години по-зряли. Недей. И тях все още някъде, дори и тайно ги боли.

Иначе, аз лично за първи път бях подела действия за осиновяване на 25 години.
И знаеш ли защо не ги доведох докрай? Не заради надеждата да имам свои деца, не. Мен лично винаги са ме притеснявали други фактори. Финансовата сигурност, емоционалната, семейния ми статус...не, че сега съм "цъфнала", но сега имам зрелостта  и убедеността си, че ще се справя с всичко в името не детето си!
Ето това са част от нещата, които някои от нас изчакват. Мозъка трябва да порастне, а той не винаги върви в крак с годините.

Потвърждавам казаното от Сарлита. В чужбина изчакват даже повечко. И не само за осиновяването, а дори и за собствени, биологични деца. Така, че за културата в България ще спорим с теб

Мога само да пожеля успех на всички, които са започнали процедурата по осиновяване, без значение дали е по официалния начин или по втория. Важно е желанието и надеждата, че скоро малките, пухкави ръчички ще гушнат мама. Не губете надежда, не вгорчавайте живота си, бъдете много щастливи и се гответе за най-хубавото. Весели празници.

 И аз бих пожелала същото на всички,оставете грижите ,страха и притесненията на заден план,отдайте се на Коледната атмосфера и празничните дни,постарайте се да донесета радост на по-вече хора,купете плодове и занесете в някой дом/по това време са заляти със сладки лакомства, а плодовете им са кът-носете и касовата бележка,просто за да докажете ако поискат от къде са  / така ще зарадвате много сирачета и ще сте още по-щастливи!Кой напред,кой по-назад-всички ще намерите един ден своето детенце,то ви чака някъде но ...явно не е дошъл момента да се срещнете и имате още изпитания през които да минете  Усмихвайте се ....и очаквайте Коледните чудеса

ot vsi4ko koeto 4eta , momi4eta, se ot4aivam vse pove4e 4e edin den i az ste osinovia dete

Diva1978 Изобщо не се отчайвай! За един такъв съдбовен момент е нужен силен, упорит и безкрайно търпелив човек. Когато здравословното състояние и обстоятелствата са срещу нас - ние трябва да се борим докрай!!Ние стъпихме на този път и няма назад!!!Чакаме с нетърпение да ни се обадят за детенце.
Размисли и действай!
Успех!
Всички момичета от форума ще те подкрепим и помогнем с каквото можем.

Подкрепям горната препоръка с лека корекция: НЕ спирай да четеш и действай! Не избирай теми с негативно послание (те не са твоята тема) и често търпят динамични развития  (виж:"Колко ще чакаме?"; "Много тъжна"; "Вече много радостна") те очертават пътят на всеки от нас в градация: от лутане, през разнообразни страхове и непредвидими затруднения до щастието да бъдеш родител!

Успех по този път и за теб!
Най-важното е не да бързаш към една желана цел, а да НЕспираш по пътя към нея!

diva1978   няма лесни неща мила,трудности и болка,страх и очакване има при износването на бременноста и при раждането-същите чувства са и при очакването на обаждането за така желаната среща с вашето дете!Важното е да вярваш!Всичко с времето си-някъде по-бързо ,някъде по-бавно  но става!

И аз ще добавя нещичко за diva1978.Мило момиче няма място за отчаяние.Ние стартирахме процедурата за кандидатсване октомвири средата,а вече сме подали молба за осиновяване на малко сладко момиченце.След малко отиваме на свиждане, за да видим малката кукла.За нейната сладка усмивка съм готова още един път да мина всички несгоди в живота си.Гледай позитивно на всичко и повярвай ми нещата сами се подреждат.Горе главата 

Честита Новата 2007г. С пожелания за детски усмивки и щастие във всеки Български дом.

Отново изчетох всичко. Иска ми се в един постинг да отговоря на всички неща, които се коментират. Дано успея, защото са много.

За отчаянието - защо??? Защо има отчаяние? Защото има препятствия ли? Ами те са за да бъдат преодолявани. Поставили сме си цел. Искаме да я постигнем.  И какво правим? Борим ли се за нея или се отчайваме и спираме по средатата? Ще използувам примерче:

   Вървим по пътя. Стигаме до един голям камък. Какво правим? Продължаваме или се връщаме? Да! можем да се върнем и да приказваме до края на живота си, какво би било, ако не беше този камък. Или друго - да намерим начин да продължим пътя.
1. Ако камъка е голям и не можем сами да го преместим търсим лост или друг човек да ни помогне. Но само ако е много голям и не можем сами. Това е изключително рядък случай. Е тук за нашия казус може да се прибегне и до връзки.
2. Какво става всъщност. Камъка не е голям и можем да преодолеем препяствието и сами. Само, че ще трябва да положим усилия и да проявим търпение и воля. Трябва да се потрудим. Да си намерим инструменти, да подхванем от тук, от там, да направим така, че да го катурнем. И ето тук се сгафват нещата. Понеже ни мързи, понеже намаме воля и достатъчно умения или знания ние не си вършим работата, а търсим друг да премести камъка. Т.е. търсим ВРЪЗКИ. И плащаме много пари.  Ако си дадем сметка и си изясним положението, спирайки и сядайки за малко пред камъка, ако направим печеливша стратегия и потърсим подходящите лостове, ще си гътнем камъка сами. Разбира се ще спрем да бъхтим за малко, ща обмислим и ще продължим тогава. Като време е по-малко от търсенето на други, за да ни свършат работа или копаенето на халост.
3. Камъка е малък, но се подхлъзваме и падаме от недоглеждане. Защото не сме си отворили очите, защото сме гледали встрани или прекалено сме бързали. Ако обмислим стъпките си, ако следим пътя и сме целеустремени, ако сме внимателни и преценяваме ситуациите, няма да се подхлъзнем на камъче. 

  Та така момичета. Никакво отчаяние. Никакви крачки назад за тези, които са наясно със себе си и твърдо отстояват и се борят за щастието си. Ако наистина имаме чувството в сърцето си и желанието ни не е скрита поза, ще намерим сили, надежда и вяра да продължим напред. Може би като първо си помислим и си дадем сметка пред самите нас, пред Душите си, какво искаме. Да сме като другите семейства и да не ни сочат с пръст или да дадем топлина и обич на някой друг и на себе си.
    Ако е първото - ще търсим българче, защото няма да се различаваме.
    Ако е второто - няма да правим разлика. И куче да вземем, пак ще дарим топлина и ще го обичаме. Ще ни е по-трудно, защото ще трябва да изучим особеностите на вида и да се съобразяваме с тях. Но ние сме готови за това предварително. Защото сме си дали сметка и знаем какво искаме. И ще отстояваме позицията си достойно пред близките си, приятелите си, обществото и пред злите клюкари. Ще сме в състояние да дадем защита и спокойствие и на малкото същество, което обичаме от сърце. Ще го научим да прави това, което правим ние и да не обръща внимание на разликите. Да се държи толкова достойно с околните, че да затвори устите завинаги на критикарите. Да бъде част от нашето семейство и да се бори за него.

  Времето не изтича за никой. Просто детето идва тогава, когато ние сме готови. Аналог на поговорката "Учителя ще се появи, когато ученика е готов." Децата ни искат да ги научим да се борят и да побеждават и ако ние не го умеем, как ще го направим?
Не ми се сърдете, но да стигнеш до една идея не е достатъчно. Необходимо условие, но недостатъчно. Учили сме го по математика едно време. За да се реши задачата, трябва да я докажеш с това, което имаш като даденост. Това търсят или поне това трябва да търсят и социалните работници. Да докажеш, че детето ще е добре при теб и в твоето семейство. Защото те трябва да защитават неговия интерес, а не твоя.

  И едно съветче - обаждайте се регулярно, на строго определени от вас периоди в социалните служби. С просто въпросче - "Какво става? Има ли движение по нашия въпрос?" Кутия бонботи по различни поводи не са излишни. Не е подкуп, а внимание. Това означава, че вие не сте се отказали и живо се интересувате. Най-малкото прави добро впечатление. Най-много, досаждате и за да се отърват от вас ви решават проблема.

  Подкрепям изцяло Дидка. Не сме тук за да се критикуваме, а за да си помагаме. Както да намерим по-бързо и лесно себе си, така и да отгледаме и възпитаме достойно децата си.  И по-голямичките деца също имат нужда от обич и топлина. Нека не забравяме, че тях също ги има и че може би ни очакват.

Dino, мога да кажа само БРАВО! 
Споделям напълно написаното от теб
Дефи

Честита Нова Година и от мен, момичета!
Пожелавам Ви сбъднати мечти, здраве и много слънчеви усмивки по пътя!!!