Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • In the jungle out there..
  • Мнения: 1 243
1) Когато татко ме води на детска градина на конче.

2) Когато сме на вилата и се събуждам от миризмата на мекици Heart Eyes

3) Когато баба и дядо празнуват 50 години съвместен живот, аз съм забравила да им купя подарък и в бързината купувам картичка и я надписвам на коляно с банални благопожелания и сълзите на двамата, когато я прочитат и казват "Вие сте нашия живот"

4) Когато видях двете чертички

5) Когато за първи път видях сина си, на фона на разплакания му от радост татко

6) Когато пътуваме към морето с мама и тате с автобуса и пеем "Ееее-еее и замирисва на море"

7) Когато си отиде от този свят любимото ми и единствено куче

8 ) Кагато Той мие чинии само по престилка

9) Когато се прибирам и мама плаче на балкона защото съм закъсняла

10) Когато татко пада в една река, игаейки с нас на криеница и ужаса който изживях докато стигнах до него и видях, че е жив

11) Когато сме на къмпинг Градина, пием мента и слушаме Боб Марли

12) Когато бяхме в различни държави за 3 месеца и сълзите Му по телефона

13) Когато бях в гимназията и срещнах всичките си невероятни приятели

14) Когато се скараме

15) Когато сме у баба на бъдни вечер

16) Когато Го помириша, видя, докосна, обичам

17) Когато видя беззъбата усмивка, която ми казва "ти си ми всичко"

# 46
  • Мнения: 1 007
Ще ги докарам явно в един момент до 117 мига...Дано ме изтърпите.

- Всеки пък, когато майка ми ми се обажда от чужбина и аз нарочно си пускам джангър музика през това време, за да не ревна;
- Когато осъзнах, че предпочитам да чувам нощем хъркането на мъжа ми, отколкото тишината;
- Когато работя с музика на слушалки в ушите и в некъв изблик скачам върху бюрото и започна да танцувам и за пореден път Фърлям колежките ми в тъч;
- Когато татко ми целуваше ръцете на майка ми, защото не можеше по очите й - бяха оперирани;
- Всеки път, когато се сривам до дъното на дъното, терзая се там...И после как яко се отблъсквам, защото то ми действа като трамплин и как ме изпълва въздуха на повърхността;
- Годините, прекарани в студентския ни таван с мъжа ми в Свищов и всичко след това;
- Как не можех да си взема всеки изпит от притеснение, че ТОЙ преписва;
- Когато сега мъжа ми ме гали по косата, докато си мисли, че спя.И как си мисли, че нищо не чувствам и нищо не виждам;
- Мълчаливата любов на мъжа ми, която ме измъчва и как аз го измъчвам със същото;
- Как 100 пъти съм искала да изхвърля или загубя ключа от дома ми и как 100 пъти съм копняла да се прибера и как 100 пъти съм летяла, щом чуя мъжа ми да си отключва;
- Когато със сетни сили казах на мъжа ми по телефона :"Тя...е руса!" т.е. :"Имаме си вече и момИченце - русичко, като теб!Обичам те!";
- Когато дъщеря ми се усмихва с усмивката на батко си...и обратното; Heart Eyes
- Когато ДНЕС, благодарение на Balkanka   bouquet постигнах осъществяването на поредната дългогодишна мечта на татко ми - да има видеокасета на божествен за него певец.И реакцията му, когато го зарадвах преди час по телефона  Hug;
- Една от любимите му песни на същия певец
- Има и още, защото благодарение на татко ми съм нещо повече - Една от любимите ми песни от същите - любимите на татко ми

П.С.Сори за линковете...Ерика рече, че нищо не мога да направя. Confused

Креми, обичам тЪ заради тази тема !  bouquet

# 47
  • Мнения: 3 077
с просълзени очи, да напиша и аз, но не винаги тези моменти са били пролетни:
1. гушкането и гъделичкането на татко, както и единствените приказки (за дядо павел и вълшебното камъче, за мечото семейство - малката мишутка, михал иванич и настася петровна), които ми разказваше по сто пъти - веднага щом поискам.
2. когато никой не ми дойде на рождения ден - май бях във втори клас. тогава се промених, смятам към добро
3. първото разочарование от приятелка. разбрах какво е да си двуличен, за жалост на свой гръб
4. излезе ми първата пъпка на носа - трагедия
5. първа целувка, втора целувка с друго момче - страхотно
6. първа истинска връзка и песента ЛАМБАДА
7. разбрах, че ми е по-интересно с по-големи от мен и ми е скучно със връстници - почувствах се ужасно самотна
8. случайностите наистина белязват живота ми - най-страхотните хора, неща, събития, поуки - съм получавала напълно "случайно"
9. когато срещнах мъж ми - усещането е много странно - още го помня... хем уж една обикновена среща, хем нещо знаех, нещо се случваше
10. никога няма да забравя как ревях пред вратата на неонатологията и се борех със себе си - да вляза или да не вляза.
11. Сара я погребахме - няма да забравя никога малкото ковчеже, което приличаше на кутия от обувки... Беше толкова мокро и студено! нека почива в мир!
12. Татко беше в болница и взаимно се лъжехме как е добре! оздравя, слава Богу, но през цялото време деликатно ме остави да си мисля, че съм го заблудила...
13. въпросите на мама до ден днешен - какво яде, яде ли? къде ще ходите? с кого? имам голям късмет с родители!
14. не мога да забравя едно мълчание, двата седим на една веранда и гледаме буря над морето! този миг беше величествен!
15. първото ми качване на кораб
16. Очите на мъж ми, когато страдам и начина, по който ме закриля
17. няколко страхотни приятелства - отново уж "случайно". Благодаря!

# 48
  • Мнения: 805
•   Най–яркият от най-първите  – дете от групата ми в дг ме цапва с кубче в челото, докато аз смуча фуре, с което езика ми заминава в гърлото заедно с бонбона. Седмица по-късно напъхах в носа си костилка и осъмнах отново в боница. Класицифираха ме. Буйна и неконтролируема.
•   В ранното ми детство вуйчо ми ме води тайно у баба и дядо ( на мама ). Тогава разбрах, че те никога не са харесвали татко, а мама е избрала него пред всичко останало и дълги години не е прекрачвала бащиният праг.
•   Когато в малко по-късна възраст разбрах, че татко е алкохолик и тормози мама системно, а така и мен.
•   Операцията на мама в Пазарджик и думите “ Всичко ми изрязаха, като половин човек съм … “
•   Първата отлична диплома и гордостта на родителите ми през последният учебен ден, макар, че им избелих косите за пол’вин година преди това.
•   Първата менструация. Завари ме с топка в краката. Играех футбол с момчетата. Седнах да почивам. После усетих влагата, но реших, че е била влажна тревата …
•   Първата любов. Първият секс. Многото последвали. Първото бягство от вкъщи и последвалите го такива …
•   Световното първенство през 1994 в САЩ. Това събитие отприщи в мен една от най-истинските ми любови - към футбола. Христо Стоичков, Кройф и Барса.
•   Първата истинска любов, страданието, сълзите, безсънните нощи. Както дойде така си и замина – щеметно  бърза, безпощадно болезнена и греховно сладка. Най-хубавите неща свършват, преди да са се развили …
•   Няколко състезания по биатлон и слалом, които не ми донесоха пари, но ме оставиха с оня приятен вкус на победата, която и сега ме изпълва с радостният трепет от това да бъдеш на стълбичката на големите.
•   Един мъж на 45, който ме научи да бъда жена.
•   Раждането на първото ми детенце. Бяло, бяло като сняг. Опулено, учудено, изплашено. Последвалото първо кърмене и сълзите, които задавят всички думи, които искам да кажа в онзи момент. Исках да бъда сама с него. Със сина си.
•   1998 – Олимпийското злато на Екатерина Дафовска и сълзи на гордост и така бленувана радост.
•   Раждането на дъщеря ми. Новината за дефект в сърдечната стена, за която не бях подготвена. Ужасът само в един миг – убийствен. Бягството ми от родилното, за да се добера някак си до вкъщи ( нямах джиесем, нямахме и домашен ), за да го кажа на всички там, както са седнали. Изтипосването ми на вратата –уплашена до смърт, с оплескана в кървища болнична нощница и избледнели уста. Откарването на мъничкото крехко създание във ВМИ. Страхът, който бушуваше в мен. Диагнозата и последвалото успокоение. Сълзите – от радост. Облекчението. Чувствах се така, всякаш за втори път я раждам. Прегръщах я до гърдите си. Голичка. Така недокосвана ми се искаше да я почувствам. Тя беше моя и щеше да живее.
•   Световното първенство от 2002 и победата на Бразилия. Поредното доказателство, че са безкрайно много малките неща, които ме карат да се чувствам щастлива. И, че са безценни.
•   Поредицата изследвания направени на баща ми миналото лято. Отхвърлените съмнения за рак. Поставената диагноза – ХАНК. Все моменти, които провокираха у мен размисли, за това, че утре-то никога не е сигурно и , че животът ми е това, което ми се случва сега, в този момент. И колко много, безвъзвратно много съм тленна и безсилна.
•   Първата ми разходка с баща ми навън, откак е инвалид. Как го бутам, а в главата ми се бутат едни противоречия. Как ми се иска да му кажа хиляди неща. Но не смея. Защото в този момент аз съм много “ по-голяма “ от него и с две думи мога да го стъпча. А това не би било достойно, както не бе достойно от негова страна през всичките изминали години … Вместо това му купувам сладолед. Той го поема, а устните му прошепват едва чуто “ Мило дете .“ Ръцете му треперат, разлива сладолед по пуловера си. А аз съм отново толкова малка. Свила съм се зад гърба му и плача. От жал. Сега вече знам, какъв родител искам и трябва да бъда.

# 49
  • Мнения: 5 578
1. Малка съм, родителите ми ме оставят при баба в Монтана за лятото. Дадоха ми джобни, които контролираше баба. Поисках да си купя касетка, тя не ми даде. Аз я оскупах и обидих от ярост. Тя седна на стола и потресена се разплака ... изключително много помня тази картина, бях много злобна.
2. Първата любов, Светли от Младост, пак в Монтана ... ех. Тъкмо споделихме чувства, и се врънах в Русе.
Много рев, много ... писах му писмо после.
3. Глупавия и тъп пуберитетски номер, заради който загубих най-добрата си приятелка от първи клас.
4. Гимназията - много лудости и многото отлични оценки по френски.
5. Кандидатстването в университета, и думите на татко "Не съм знаел какво умно дете имам" след постигнатия успех - прием в желаната специалност.
6. Думите на мама - "На татко ти един приятел иска да излезе с теб на кафе" (мъжа ми)
7. Първата среща с мъжо и мисълта "Къв е тоя измисления, едва ли ще го видя повече"  Mr. Green
8. Потрисащата новина за моята непланирана бременност, във възможно най-неподходящия момент от живота ми. Как пред очите ми косата на мама побеля за броени месеци.
9. Трудното решение да задържа детето и радостта - силна, макар и забавена.
10. Кръвоизлива в началото на третия месец. Момчетата от Бърза Помощ, който доидоха за минути и ме сложиха в носилка, казаха да не дишам дори. Как ме смъкват по стълбите и ме товарят в линейка. Леля Мика от първия етаж гледа уплашена.
11. Директното, дори насилствено влизане на момчетата в Гинекологията, и молбата им веднага да пратят лекар. Думите му - "Това няма да го бъде до сутринта, аборт"
12. Повторното влизане в Гинекологията след 4 седмици, и отново страха.
13. Раждането.
14. Извикването ми по спешност в Неонатологията за да ми кажат, че ще се прави кръвопреливане, защото показателите на детето не са добри. Дойдоха, и го отведоха. Страха и паниката докато ме карат да подпиша документите. Как не умрях незнам когато ми казаха, че е рисковано.
15. 6. Април тази година - новината, че дядо е в Болница и ще претърпи коремна операция с 2% шанс.
Плача, молитвите и първия ми сблъсък с евентуална смърт на близък.
16. 7 Април - дядо се стабилизира за да ми поднесе най-големия подарък за рожденния ден.
17. Преди няколко седмици като го видях излязъл от болницата, седнал на кафенето - подмладен, жизнерадостен и все така мил. Безкрайната ми радост, че оцеля кучето му с куче.

# 50
  • Мнения: 5 578
Ох, много ревлива тема, много ... сега изчетох всичко.

# 51
  • Мнения: 1 007
Няма да се учудя, ако Креми смени заглавието на темата, както предложи viki1, заради постоянното ми присъствие в нея.Нека ми е...и на вас също :

- Когато от край време брат ми и кума ми преслушваха всяко мое гадже и винаги стигаха до извода, че никой не е достатъчно достоен за мен, включително и мъжа ми.Днес прегръдката на братО или на кумО ме разплаква;
- Всеки път ме е страх да попитам кумата ми как е, защото съществува голяма вероятност да стигне до изкуствени стави И на двата крака.Тя е най-скъпата ми приятелка, а е само на 34г.;
- Когато преди време трима изнасилиха моя близка приятелка, а тя беше девствена и се пазеше за гаджето си.Той не знае за това до ден днешен /ожениха се, имат 2 деца/, защото аз с неистови усилия я убедих да замълчи за това завинаги;
- Когато майка ми замина извън Бг преди 2 мес. Бог знае за колко време и ми остави дебитната си карта, по която превеждат инвалидната й пенсия, за да съм си имала пари.Майка ми е само на 55г.По корем ще се влача, но няма да изтегля и стотинка.Но тя НЕ знае за това;
- Когато успокоявам раните в сърцата на приятелите ми, причинени от моите болки и когато осъзнавам колко ме обичат наистина;
- Когато преди време брат ми и семейството му бяха стигнали до просешка тояга.И когато скоро се включиха в строеж на жилище в страхотен комплекс;
- Когато майка ми плаче, че не може да събере всичките си внуци - 4 броя в боксониерата, в която живеят с татко ми;
- Когато тя ги събира у дома и вечер на тъмното излиза с тях с фенери - 5 броя и всички пищят и се "страхуват" в тъмното.И баба хулиганка най-много;
- Когато пак тя обръща маси и столове вкъщи, опъва въжета и прави палатки с чаршафи за всеки внук и си ходят на гости и се черпят във всяка палатка.Този номер го сътворяваше преди време за мен, брат ми и братовчедите ми;
- Когато загубихме жилището, в което съм израснала заради ипотека.И когато заведох там след време сина ми, за да види прозорците, входа, блока и всичко наоколо, където съм си играла като дете и съм се целувала за първи път.И когато той ми каза :"Моя си блок и махала ми харесва повече.";
- Факта, че в живота си не съм присъствала на погребение, наистина...;
- Друг факт - все повече отлагам момента, в който да се подложа на операция И на другия ми крак.Поредното оправдание, което си намерих - когато се върне майка ми.Искам в такъв момент, в продължение на може би месец-два да разчитам само на нея и на никой друг;
- Всеки път, когато бясно изритвам от главата си мисълта, че родителите ми няма да ги има някой ден на Земята и в моя живот.

# 52
  • Нови Искър
  • Мнения: 4 186
Sakri вдъхнови ме ужасно много. хайде още малкои от мен, Креми мила сменяй името на темата
Сакри в една друга тема пак с теб най много пишехме........за душите на нашите деца

1. Първия Рожден ден на голямата ми племенница - тя - в ортопедията на Горна Баня - разчекната с хиляди железа, аз - с торта в ръка, влизам при нея и от ужас изпускам тортата на главата. страха в очите на това мило дете никога няма да забравя
2. пак тя 3 години по късно - 1-ви януари рано сутринта, само аз и тя сме будни - в момента в който не я гледам тя си излива цяла кана вряло кафе върху оперирания над 4 пъти крак - последвалите беззсъни дни в Пирогов...обвинителния поглед на всички други, освен на брат ми
3. пак племенницата ми - нашата си игра "и аз греба и ти гребеш", и до ден днешен не ми дава с друго дете да играя на нея - само наша си е
5. Кефа който и доставих завеждайки я на концерт на тв Планета и ужаса който изживях да слушам 4 часа поп фолк.....
6. аз , брат ми и майка ми в пред нотариус - продаваме най скъпото ми - дома на баща ми - аз плача а бате ми се моли да подпиша, години след това призна че не е бил прав и че е трябвало да ме послуша и да не си продавме дома..........сега и двамата нямаме нищо..
7. болката всеки път когато майка ми отправи несправедливите си обвинения към мен
8. моментите в които съм мислила най ужасните неща на земята - защо почина този ми родител........
9. мисленните ми разговори с баща ми на гроба му
10 сънят в който баба ми каза да не се притеснявам за нея - всичко щяло да бъде наред
11. шока да разбера че моя много близка роднина преди повече от 30 години е оставила дете в дом за сираци - и факта че с тази тайна са свързани жени в чиито ценности и морал се кълнях
12. котаракът ми Мишо - най милото животно на земята
13. едно козле плюшено , което бате ми подари преди повече от 10 години - все още е най скъпата ми играчка и първото нещо което слагам в багажа си тръгна ли на път
14. Виктор и как немога да го накарам да ми каже Мамо - аз за него съм Каки.......а как искам да чуя думата мамо.....
15. гордостта от всички негови постижения, силната ни привързаност, всяко негово ново откритие което му помагам да направи.....дори в момента си събира дрехите от сушилката и ги бута в градероба си ..............
16. снощния ми тест за бременност - как исках да е положителен въпреки всичко
17. 8 теста които си направих един след друг когато бях бременна с Виктро - и колко дълго след това ги пазех #Crazy
4. пак тя - с мен в София Ленд и думите и - " Лельо ти най-много ме обичаш"

# 53
  • Мнения: 1 897
Хайде, честито ни ново заглавие Wink

1. Когато тате ме ступа за първи и последен път, защото се качих без да се обадя на влакчето разхождащо се из Златни пясъци и той ме гони да ме сваля (била съм на 4 годинки)
2. Когато мама ми съобщи, че ще имаме бебе (и  двамата признават, че са се навили на второ дете само заради постоянните ми молби)
3. Когато се роди сестра ми, бях със синя рокля на бели точки и крещяхме под прозорците на родилното отделение, за да се покаже мама и да видим бебето Hug
4.  Когато нашите й дадоха името, което аз исках
5.  Когато много години след това кръстих сина си на нея и тя се разплака, защото не знаеше за решението ми Hug
6.  Когато видеозона за пореден път показа близнаци...моята радост, премесена с паника дали този път всичко ще е наред и моят доктор , който най-сериозно ми каза - навремето жена ми ми обеща близнаци, но ми роди две деца по-отделно, сега ти трябва да ми родиш тези - искам "мои" близнаци!
7.  Когато баща ми ме видя бременна в 8 месец ( не бяхме се виждали половин година) и съжалително-ужасения му поглед вперен в огромния ми тумбак Twisted Evil
8.  Когато децата се движеха в мен, вечер лягах по гръб, само по бельо и гледахме стърчащия корем и малките "рибки", които плуваха и се преобръщаха в мен и се очертаваха части от телцата им...съжалявам,че нямах камера да снимам, нямаше такава гледка Laughing
9.  Две седмици преди да родя една сутрин в кварталния магазин продавачката с усмивка ми каза - ти сигурна ли си, че чакаш близнаци, да не са случайно 3 Twisted Evil , а аз и обещах да и дам едното ако са три Joy
10.  Когато сутринта след секциото ми съобщиха, че дъщеря ми не може да диша сама и трябва спешно да и дам име, за да бъде преместена в друга болница.
11. Сестрата, която не разреши припознаването в болницата(с бащата нямахме брак) и детето ми замина записано с моите имена...
12. Периода от един месец, в който не можех да я виждам и имах право само на информация по телефона, както и страха ми  да не забравя личицето, което видях само за миг, за да не ми дадат друго бебе, когато отида да си я прибера
13.  Първата нощ, в която разрешиха на сина ми да спи в моята стая в болницата, милото имаше колики и се превиваше и спа цяла нощ върху гърдите ми като коте, а аз полуседнала не смеех да мръдна, нито да задремя, за да не изпусна крекхото телце или да не го нараня ако се унеса.
14.  Когато ми го дадоха, да пробвам да го кърмя...след раждането беше свалил доста и тежеше едва 1750, една шепа живот...
15.  Когато майка ми пристигна и направо от автобуса дойде в болницата, когато и го показах през прозореца първите и думи бяха "Ох, колко е мъничък" и се разплака, аз също (защото се засегнах, че го намира малък - той беше вече 2400)
16.  Изписването ми с Алекс и прибирането у дома, когато влязохме в двора на кооперацията мама ми посочи терасата - на нея се развяваха и съхнеха 5 реда бебешки ританки и бодита, готови за малките.
17.  Изписването на Вика, валеше като из ведро,а аз я държах в ръцете си и я гледах...два дена не позволих на никой друг да ми я вземе от прегръдките...


Ох...много сантиментални бяха тези, но после ще пробвам да селектирам от веселите моменти

# 54
  • Мнения: 4 806
дни наред чета темата, но не смея да се поровя в душата си, за да извадя своите мигове.
моите почитания на писалите.
мисля, че в някакъв момент ще го направя. може и без да се публикува, нали?

 newsm51

# 55
  • Мнения: 3 405
Пак рева, моля смилете се Hug Добре, че в офиса съм сама ( в стаята ми , де )

  bouquet  bouquet  bouquet

# 56
  • Мнения: 2 865
1. Мъдрите очи на прабаба ми и колко красиви бяха... Никога след това не съм виждала такива очи и такъв поглед... Толкова мъдър, толкова разбиращ, толкова дълбок...
2. Денят, в който разбрах, че е починала. Шокът за пръв път да загубиш близък човек... Отчаянието, въпросите, страха... Толкова бях уплашена, че отказах да я видя. Само стоях в съседната стая и плачех, плачех, плачех... Сега ми се иска да я бях видяла - сигурна съм, че е била красива. Беше на 94 години...
3. Очите на съпруга ми, когато го видях за пръв път. Бяха прекрасни. Всъщност не помня нищо друго от този момент. Дори и лицето му... Само тъмнината на дискотеката и очите му...
4. Когато за първи път разбрах, че съм бременна и невероятния страх, който изпитах... А всъщност беше планирано бебе...
5. Отново страх - този път в болницата, при първото ми раждане и в дните след това - че може би ще умра... Сега се смея над себе си, но още си спомням ужаса...
6. Широката усмивка, когато отивайки в болницата за второто си раждане, чух "пълно разкритие"... Боже, колко щастлива бях...
7. Смехът, усещането за невероятна лекота, неописуемото щастие, когато само 25 минути по-късно на бял свят се появи и вторият ми син и аз не можех да повярвам, че раждането вече е зад гърба ми и че всичко е наред...
8. Моментите, когато за пръв път прегръщах синовете си и се дивях как може да са толкова красиви...
9. Първите беззъби усмивки на децата ми...
10. Сълзите, които сами се изливаха от очите ми, когато на тържество в детската градина синът ми пееше заедно с другите деца "Благодаря ти, мамо!"...
11. Неописуемата гордост, която изпитам винаги, когато пее, рецитира или танцува на тържествата...
12. Абсолютният ужас и паниката, които ме сковават всеки път, когато нещо с децата ми не е наред...
13. Когато с пълно изумление и абсолютно неверие чух по телефона, че на изпита по литература в СУ имам отличен 5,50. По тема, която не бях разработвала... Просто бях прочела “Железният светилник” и вложих в написаното всичките си чувства и цялото си сърце... В този момент повярвах в себе си и загърбих “шаблоните”...
14. Когато отивах на работа за първи път и летях от щастие, че се е сбъднала мечтата ми да работя именно това, за което копнеех... И как на всяка крачка се питах: "Истина ли е това?!"
15. Всеки път, когато баща ми ме погали по главата и ми каже "чедо"...
16. Когато лежим вкъщи на голямата спалня четиримата и се питам с какво съм заслужила толкова много щастие...
17. Когато сънена влезна в хола сутрин и ме лъхне миризмата на кафе от чашата на съпруга ми, хладината на утрините от широко отворените врати към терасата и усетя наболата му брада...
18. Когато много години преди това му казах за пръв път “Обичам те!” и сълзите в очите му...
19. Денят на сватбата ми и как летях от щастие...
20. Когато дядо ми, баща ми и още десетина мъже изпяха на сватбата ми  "Девойко, мари хубава..." И досега винаги, когато чуя тази песен, настръхвам...
21. Мигът, в който осъзнах, че вече има човек, за когото си готов да направиш абсолютно всичко, та дори да жертваш живота си... И при това да го направиш, без да се замислиш... Децата ни...

# 57
  • Мнения: 21 067
1.зима е и дядо ми ме вози в шейната заедно с още 3-4 деца от моя клас-първокласници сме
2.пак с дядо,и баба,вървим през планината,берем цветя,а те ми показват свидни за тях места
3.абитуриентския бал-запознавам се с мъжа ми,като в приказка сме,още тогава усетих че това е Той
4.думите на лекарката"хубава бременност,сега какво ще правим?",и отговора ми-"не знам"...
5.раждането на дъщеря ми-в един миг изпитах и радост,и болка,и щастие,и страх,и толкова много неща...светът вече не беше същия....
6.отново съм бременна,но има опасност за бебето...болнична стая,системи,лекарства,момичета,които са със сходно положение,страхът за бебето...
7.раждането на синът ми-този път съм  по-спокойна,изпитвам радост,радост,и пак радост!
8.дъщеря ми казва"мамо,обичам те повече от всичко на света!"
9.дъщеря ми тръгва на ясла,боже,само на 1 годинка е!сърцето ми е свито,свива се и до днес като се сетя!
10.дъщеря ми прегръща братчето си и му пее,за да мога аз да си върша работата
11.всеки път,когато майка ми ме наранява  много с думите си,а после реве
12.първата брачна нощ,заради усещането,че вече спя до съпруга си
13.облекчението,когато един лекар в пирогов каза:"дъщеря ви е добре!"
14.майка ми заминава за чужбина,а аз съм в болницата и не я пускат да ме види,и думите,които ми каза по телефона,за да съм спокойна
15.мъжът ми,който шепне в тъмното колко ме обича
16.развода на родителите ми,и как си обещавам никога да не причиня това на децата ми
17.миговете с най-добрата ми приятелка,и тайните ни,споделени зад блока

# 58
  • Мнения: 1 007

Sakri вдъхнови ме ужасно много.


  bouquet

Цитат на: Kremi (двойна доза)

Хайде, честито ни ново заглавие  Wink


Отдъхнах си...Тенкю ! Глей ся кво става... smile3508

- Когато сина ми щеше да се удави в обожаваното от мен море, а аз бях ужасно далече от него и само го чувах ДАВЕЙКИ СЕ как КРЕЩИ :"НЯМАМ ДЪНООО...!!!" Спаси го един младеж, когото имах сили само да прегърна давейки се този път аз, но от сълзи;
- Когато накратко споделих с колежка семейните си проблеми и тя ми каза :"Нямаш представа колко по-страшни неща има.Детенцето ми е с увреждане." Не знаех... Cry Сега, когато сина ми ми звънне на гесемето примерно, за да ме попита вярвам ли в прераждането аз излизам в коридора да говоря с него, защото това детенце не може да направи това за майка си;
- Същата колежка е закачила отстрани на бюрото си рисунка на моята дъщеря...защото нейното дете все още не е направило това за нея, а е по-голямо от Криси... Cry Cry ;
- Когато моя позната напълно законно осинови дете и аз й помогнах да се сдобие с медицински документи, удостоверяващи, че тя е родила ДЕТЕТО СИ.Аз в случая бих тръгнала с плаката напред, че съм осиновителка, но тя така пожела;
- Един морски изгрев, който посрещнах в Созопол на фона на тежка, басова, дънеща морското дъно черна музика кънтяща от като по чудо работещото капанче зад мен;
- Когато буквално хванах снаха ми за гушата, защото си позволи да обиди майка ми и успя временно да я съсипе.Майка ми до днес повтаря, че има най-добрата снаха на света;
- Когато снаха ми нарича татко ми "татко", а нямам спомени да съм я чувала да се обръща така към баща си;
- Когато майка ми излиза с четиримата си внука навън.С момчетата-талибани играе на футбол.Тя е вратарката и който й вкара гол тя му дължи 10 стотинки. Wink Докато гонят топката извън игрището, обаче... скача на дама с дъщеря ми;
- Когато ме беше страх да се кача на белия кон на фона на боровата гора на върха на Родопите.Съжалявам, че не го направих.Направи го дъщеря ми без да се замисля дори - нея не я беше страх;
- Когато мъжа ми замина за САЩ с двугодишна, силно привилегирована виза, а аз не знаех дали някога ще се върне.Върна се само след 20 дни, а можеше да остане там завинаги, ако поиска;
- Когато сина ми говореше на дъщеря ми, намираща се в утробата ми.Той имаше пъпа ми за микрофон.Не мога да ви опиша или повторя думите му изречени тогава... Heart Eyes ;
- Всеки път, когато се разплаквам от грозни, тежки думи отправени към друг.И всеки път, когато се разплаквам от две хубави думи, отправени към мен;
- Когато слушах жива, автентична, македонска музика, докато хапвахме джолан на дървена плоча и задушени картофки в "Байряковата къща" в Банско.Празнувахме 10 годишнината от сватбата ни заедно с кумовете ни - приятели, каквито не съм си и мечтала да имам;
- Когато ДНЕС сутринта един рейс зверски помете една кола пред блока ми, качи я върху друга и после двете коли изтръгнаха от корените дебелото дърво пред тях.И това на две педи от шофьорската МИ врата и задната, през която винаги влиза и сяда дъщеря ми.Всеки божи ден тръгвам за работа, като преди това карам малката на градина точно в минутата и секундата, в която се случи това днес.Но днес го направих 20 минути по-късно, защото Криси е на гости на свекърва ми.На моята кола е отнесена само задната броня и е изкривен ауспуха.Днес и още няколко дни ще съм без кола. НО СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ МОГА ДА ВИ ГО КАЖА, защото можеше и да не мога.Благодаря ти, ГОСПОДИ !


Анжелинке,   bouquet що пак си тук, ма какоооо... Mr. Green Я беги да си купиш списание за бременни и бебета и оди хАпни тулумбички примерно.Аз ги мушвах по 9 една след друга едно време  hahaha

# 59
  • Мнения: 49
Kremi,   bouquet за прекрасната тема! Замислих се и ми стана хубаво...
1. Някъде на три години съм...Зима е...Има много сняг по калдаръмената уличка, която води към детската градина...Татко ме вози в шейната, аз си изпускам ръкавичката, но не смея да кажа...Не искам да спираме, защото така ми е хубаво да слушам какво ми разказва...
2. Мама ме буди рано сутринта, за да ми среши косата....Бърза за работа, но не иска да отивам без панделки...Усмихва се, а силуетът й "играе" по прозореца...
3. Дядо ме е взел на вилата...Прави пържоли на скара, но пусто стават бавно....Казва ми, че ако обиколя едни път къщичката, ще са готови...Колко обиколки направих само.....Но това бяха най-вкусните пържоли в живота ми...
4. Тръгвам на училище... Още на първото състезание по лека атлетика искат да ме вземат в спортно училище...татко се колебае, но прекрасната ми учителка Добрева не дава...Ако не беше тя, кой знае как щеше да се развие животът ми...Толкова съм й благодарна...
5. Първите стихове, написани за мен....Чета ги със затаен дъх, топло ми е, хубаво ми е....
6. Авторът на стиховете ме вози на предната рамка на колелото си...Светът е само наш...Щастлива съм...не знам точно какво означава, но искам винаги да се возя на тази рамка, на това колело, с него...
7. Първото ми приятелство....Той е по-голям, художник...Невероятен е! Татко му позволява да ме изведе на разходка, мама ми глади роклята и тайничко подсмърча....Не иска да пораствам...
8. Гимназията...Невероятно трудни години...Аз - обикновено момиче от краен квартал, учило френски в училище...Учителката ми ме презираше....И огромната й изненада, когато спечелих конкурс по френски език, наградиха ме, а тя дори не ме поздрави....После татко ми взе учителка-французойка, омъжена за българин....Невероятните недели в нейната къща....Френските шансони, разговорите само на този прекрасен език....Тя ми даде самочувствието, което толкова ми липсваше в онзи момент...
9. Кандидатставено ми в Университета, татко ме води на изпита, оставя ме пред сградата, и думите му: "От тук насетне си сама, много ми е мъчно, но не мога да дойда с теб...каквото и да стане, аз винаги ще те обичам...." За първи път го видях да плаче, когато ме приеха...Нямахме никакви пари тогава....Взе назаем от приятел и отидохме да се почерпим.....
10. Защитата на дипломната ми работа...Първият ми костюм...истински!...мама и татко са вътре...Защитавам блестящо, научната ръководителка им казва, че не е имала такова момиче....
11. Първата ми работа...Прекрасен шеф, който за съжаление почина...Тъй като е изключителна фигура, много добър професор в своята област, неговата катедра издадоха книга по случай годишнина от рождението му...Вътре има наша снимка...Разпраках се...
12. Срещата със съпруга ми...И сватбата година по-късно...католическата църква е невероятно украсена....Хорът пее "Аве, Мария"...А аз се притеснявам дали няма да забравя думите от предбрачната клетва.... Всичките ми приятели, които обичам, и които бяха тогава...Прекрасните пожелания, записани в една обикновена тетрадка....
13. Раждането на племенника ми...Когато го видях за първи път....Страхувах се да го снимам...После изписването му - на моя 28 рожден ден, а той се роди на 28 число....После кръщаването му...Държа го в ръцете си, той спи...Прекрасен е!
14. Аз, много малка, любимата ми баба ме е взела за събота и неделя...качваме се в автобуса...Има много хора....Аз заставам по средата и казвам: "Ей, хора, няма ли кой да отстъпи място на едно малко момиченце"....Баба ми ужасно се срамува от мен, но аз на всеослушание заявявам: "А, и да знаете, тази жена е с мен!"
15. Купуването на апартамента....Пренасянето в него....Първата нощ сред кашоните и много любов...Чувствах се порастнала...
16. Съседката, която ме попита как съм направила този невероятен кекс...Беше първото ми правене на кекс...Но готварският форум е сила!
17. И накрая, ама никак не последно, едно невероятно приятелство, което създадох тук, а после се оказа, че имаме много общи неща и извън виртуалността...Тази изключителна личност много, много ми помага за докторската ми работа...Защото просто си е тя!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт