Лондон е моето място и град 
!
! - Публикувана: 3 юни 2006, 23:28 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2006, 11:21 ч.
кое е това място...
Моето място е едно селце казва се Monasterolo Castello до езерото Lago di Endine в Италия. Едно старинно селце с тесни улички и типична италианска архитектура. Там се почувствах като завърнала се в къщи и много ми липсва. Ще се върна с удоволствие някой ден. Другото ми място е Мелник. И може би просто някой ден ще се пренеса там.
Родопите!!! Това е моето кътче мечта! Там се чувствам като удома си! Зарежда ме с нови сили и надежда!
http://www.photo.uz/data/media/30/_.jpg
Малко средиземноморско градче, до морето, терасовидно разположено на склон, ниски бели къщички, стръмни улици, малко селска атмосфера...магарета по улиците, абе нещо като Корфу на Джералд Даръл, като Портофино - но по-непретенциозно...ех, размечтах се
С други думи, "моето място" е там, където мога да обядвам вино с хляб и маслини
Малко средиземноморско градче, до морето, терасовидно разположено на склон, ниски бели къщички, стръмни улици, малко селска атмосфера...магарета по улиците, абе нещо като Корфу на Джералд Даръл, като Портофино - но по-непретенциозно...ех, размечтах се
С други думи, "моето място" е там, където мога да обядвам вино с хляб и маслини
Другото е малко френско селце или градче - в Нормандия или Бретан
Когато бях в Англия по пътя за фермата в която работехме имаше една малка къщичка много кипра имаше хубаво дворче и много цветя а около къщата поляни ето в такава къща искам да живея и в самата Англия разбира се там ми беше много спокойно и много ми липсва свободата която чуствах .
Когато кацнах на летището в Лас Вегас, честна дума, в първата минута се усетих, ама точно на място. И така до последната секунда при отлитането. Разхождах се по улиците и дори не се чувствах като у дома, чувствах се направо като у себе си - ако мога така да се изразя. Представа нямам защо ми подейства така. Не заради хазарта, не заради тълпите от туристи, шума и лудницата. Израстнала съм в София и шум и хора не могат да ме впечатлят....просто имаше нещо в този Лас Вегаски стрип, което ме прегърна и ме държа уютно до последно. Усещането беше, че плувам в свои води...Много странно. Дали пък не беше и усещането, че си в центъра на света, защото на едно място бяха концентрирани толкова много копия на световни забележителности... Та там, там искам да се върна, там се чувствам най-добре, там ми остана сърцето.
Аз пък сигурно съм била пътешественик в предишен живот 
Сега съм географ. Мечтата ми е да пътувам и да обиколя цялата Земя- искам дя видя всяко кътче. Където и да отида винаги ми е било много интересно... В Алпите ме очарова едно, на Апенините- друго; умирам да отида в Андите, в Тибет, в Канадската тайга, в Централна Африка, дори в Сибир; в Ню Йорк, Мелбърн, Париж, Москва, Лондон... Мечтая да съм навсякъде 
Това ми е слабото място...
Сега съм географ. Мечтата ми е да пътувам и да обиколя цялата Земя- искам дя видя всяко кътче. Където и да отида винаги ми е било много интересно... В Алпите ме очарова едно, на Апенините- друго; умирам да отида в Андите, в Тибет, в Канадската тайга, в Централна Африка, дори в Сибир; в Ню Йорк, Мелбърн, Париж, Москва, Лондон... Мечтая да съм навсякъде Това ми е слабото място...