- Публикувана: 8 юли 2018, 12:34 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2018, 22:44 ч.
Hit the road, Jack! - или как слагате край на връзките си
Всеки човек е различен и не смятам, че има определен подход при прекъсването на връзките. Зависи много от това кой стои от другата страна на нещата, дали връзката се е изчерпала, човекът се е променил и е станал гръб към теб или говорим за нещо по-сериозно като изневяра, долна лъжа и т.н.
Прекратявала съм връзка "очи в очи" и мисля, че това е най-коректния начин да се разделиш с човек, особено когато няма много тежки причини довели до раздялата. Винаги преди да се разделя водя не един разговор с човека, ако сме на вълна "ни приемем, ни предавам" опитвам още един път, последния разговор, бидейки "последен" е дефинитивен, след това изчезвам, не вдигам тел и не отговарям на съобщения, колкото и грозно и грубо да е . Имала съм и връзка, която прекратих по фб, просто нямах никакво желание да се видя с човека, дори не ми трепваше нещо, просто се изчерпа и нямаше много какво да си говорим или правим. Леко беше, за него също.
Обмисляла съм и варианти с писмо, в което обяснявам всичките причини да взема това решение, защото знаех че ще има сълзливи разговори, в които човекът да опита да променя решението си. Е, не успях да пратя писмото, разговорът беше тежък и очи в очи.
Винаги обяснявам точната причина за това ми решение, а не използвам клишета "чувствам, че не сме един за друг, искам почивка" и т.н.
Прекратявала съм връзка "очи в очи" и мисля, че това е най-коректния начин да се разделиш с човек, особено когато няма много тежки причини довели до раздялата. Винаги преди да се разделя водя не един разговор с човека, ако сме на вълна "ни приемем, ни предавам" опитвам още един път, последния разговор, бидейки "последен" е дефинитивен, след това изчезвам, не вдигам тел и не отговарям на съобщения, колкото и грозно и грубо да е . Имала съм и връзка, която прекратих по фб, просто нямах никакво желание да се видя с човека, дори не ми трепваше нещо, просто се изчерпа и нямаше много какво да си говорим или правим. Леко беше, за него също.
Обмисляла съм и варианти с писмо, в което обяснявам всичките причини да взема това решение, защото знаех че ще има сълзливи разговори, в които човекът да опита да променя решението си. Е, не успях да пратя писмото, разговорът беше тежък и очи в очи.
Винаги обяснявам точната причина за това ми решение, а не използвам клишета "чувствам, че не сме един за друг, искам почивка" и т.н.
Няма правилен начин. Всякак е гадно.
Но един съвет, момичета спрете с глупавите думи "наистина си стойностен и добър човек, но не си за мен", " не си за мен" е достатъчно. А освен това най-отвратителният за мен въпрос е "защо", нито аз го задавам, нито искам на мен да ми го задават.
Но един съвет, момичета спрете с глупавите думи "наистина си стойностен и добър човек, но не си за мен", " не си за мен" е достатъчно. А освен това най-отвратителният за мен въпрос е "защо", нито аз го задавам, нито искам на мен да ми го задават.
Ако е имало връзка, за мен трябва да има разговор на живо за слагането на края ѝ.
Неприятно е, драматично е, случвало се е и двете страни да поревем. Но предпочитам.
Може би е бунт към постъпките на всички момченца (в онази възраст са си били такива), които са късали с мен по телефон, по месинджър, избягвайки ме, държейки се лошо (за да инициирам аз) или увъртайки и чакайки да попитам в прав текст, за да си кажат.
Може би е елементарно уважение към човек, в когото съм видяла нещо хубаво, считам за интелигентен, дал си е от времето и не ми е сторил нищо наистина лошо.
Може би и двете.
Поколебах се между разговор лице в лице и цивилизовано прекратяване с опция за приятелство, но истината (за мен) е, че такова приятелство не е възможно, ако още има чувства у някоя от страните. И, ако се е получавало, то се е получавало след години.
Ако впоследствие някой прекали с търпението ми - изчезвам и блокирам.
Ако не е имало точно връзка - според зависи.
Неприятно е, драматично е, случвало се е и двете страни да поревем. Но предпочитам.
Може би е бунт към постъпките на всички момченца (в онази възраст са си били такива), които са късали с мен по телефон, по месинджър, избягвайки ме, държейки се лошо (за да инициирам аз) или увъртайки и чакайки да попитам в прав текст, за да си кажат.
Може би е елементарно уважение към човек, в когото съм видяла нещо хубаво, считам за интелигентен, дал си е от времето и не ми е сторил нищо наистина лошо.
Може би и двете.
Поколебах се между разговор лице в лице и цивилизовано прекратяване с опция за приятелство, но истината (за мен) е, че такова приятелство не е възможно, ако още има чувства у някоя от страните. И, ако се е получавало, то се е получавало след години.
Ако впоследствие някой прекали с търпението ми - изчезвам и блокирам.
Ако не е имало точно връзка - според зависи.
Сложих край на 10 годишна връзка и годеж за 2 часа. Заварих любовника на дамата в апартамента ми. Идвал когато тръгна на път и си отивал, като разберат, че се прибирам. Е тоя път се прибрах ненадейно. Казах й да си събира нещата и да си отива веднага.Ако иска да си задържи годежния пръстен. Върна ми го, аз го продадох веднага на другия ден в едно ателие.Багажа, който не успя да вземе го събрах в найлонови чували и й ги оставих на площадката пред вратата. Върнах й всяка джунждурия. Не исках да имам нищо от подобен човек.Взех си ключа и повече не стъпих в него апартамент. Сега го давам под наем. Даже пред тоя блок ми е неприятно да минавам.
Аз не съм скъсвал с жена друг път. Не бих се разделил със смс или писмо. Предполагам човека отсреща ще заслужава поне разговор очи в очи.
Аз не съм скъсвал с жена друг път. Не бих се разделил със смс или писмо. Предполагам човека отсреща ще заслужава поне разговор очи в очи.
Е, как любовник, нали с майка си живееш? Нищо ли не е видяла?
По него време баща ми беше жив. Двамата с майка ми си живееха в къща. Ние с уж годеницата бяхме в отделен апартамент, наследен от баба ми. Сега живея с майка в къщата след като почина баща ми. Къщата е голяма и с двор. Апартамента е под наем. Не бих причинил живот на две жени в обща кухня. Щом направихме годеж и се изнесохме в самостоятелно жилище. Имам голям наследствен парцел, мислехме там да строим наша си къща с двор, с други неща, ама не било речено да е с тоя човек явно.
Просто си тръгвам. Отсъствието ми се забелязва, а след липсата на първия отговор всички са се усещали какво се е случило. Не се обяснявам, не изпадам в драми. В това отношение никога не съм имал проблеми. Ако живеят с мен, директно им казвам, че мисля, че е време да си събират багажа.
Към тези, които просто се покриват - защо го правите? Като вече не искате да сте с този човек, какво толкова ви пречи да го кажете или поне напишете? Особено при връзка, която е продължила поне няколко месеца и когато другият не се е държал с вас като задник? Интересно ми е, не съдя, но просто не го разбирам.
Към тези, които просто се покриват - защо го правите? Като вече не искате да сте с този човек, какво толкова ви пречи да го кажете или поне напишете? Особено при връзка, която е продължила поне няколко месеца и когато другият не се е държал с вас като задник? Интересно ми е, не съдя, но просто не го разбирам.
Какво значи да се Покриеш? След като е настъпила раздяла, значи се е случило нещо. Сега, ако не си в час какво се случва в отношенията ти с друг човек, най-вероятно ти си причината за тази раздяла.
Мисля, че много добре ме разбра. Да си тръгнеш без изобщо да си направиш труда да го кажеш. За раздяла рядко има само един виновен. Може и изобщо да няма виновни, просто не сте си допаднали. Никога не съм "изчезвала", за мен е мижитурско да не можеш да погледнеш човека в очите и да му кажеш, че не се получава и си тръгваш. Елементарно уважение към някой, с който сте били близки,
и даже влюбени. Нямам бивше гадже, с което да си въртим главата в другата посока, като се видим на улицата и да се правим, че не се познаваме. Даже и с тия от тийнейджърските години.
и даже влюбени. Нямам бивше гадже, с което да си въртим главата в другата посока, като се видим на улицата и да се правим, че не се познаваме. Даже и с тия от тийнейджърските години.
Просто си тръгвам. Отсъствието ми се забелязва, а след липсата на първия отговор всички са се усещали какво се е случило. Не се обяснявам, не изпадам в драми. В това отношение никога не съм имал проблеми. Ако живеят с мен, директно им казвам, че мисля, че е време да си събират багажа.
Karma is a bitch tho
Понеже не се познаваме тук, а и не сме си близки, няма как да знаете как протича една връзка и колко точно търпелив съм, добър, мил и тн.
Никоя не ми се е разсърдила по начина, по който съм прекратил всичко. Напротив - редовно ми пишат бивши любови във фейсбук и се интересуват как ми протича живота.
Никоя не ми се е разсърдила по начина, по който съм прекратил всичко. Напротив - редовно ми пишат бивши любови във фейсбук и се интересуват как ми протича живота.
Да си тръгнеш без изобщо да си направиш труда да го кажеш.