Публикувана: 4 юни 2006, 02:44 ч.
Последно мнение: 12 юни 2006, 11:14 ч.

Храбрата кандидат-булка (или "Ако не сега кога?")

4 595
43
1

1
2
3
Всички

4 юни 2006, 02:44 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Има ли подходящо време за бебе? И въобще да създадеш семейство?
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
Защото аз съм уверена в себе си и в решението което взех(макар понякога наистина да ме глождят съмнения). Решението, което взехме заедно с моя бъдещ съпруг. И не просто ще се омъжа! Но твърдо съм решила, че ще си имаме бебе при първа възможност. Всъщност най-малко две.
Вярно, нямаме пари, намаме къде да живеем и още куп неизвестни. Както и една моя приятелка беше казала - едно бебе не се храни с любов. Но пък си мисля, че щом наистина го искаме, можем да се справим. Сигурна съм, че можем да създадем един прекрасен дом за децата си. И ще са облечени и нахранени и с добро образование и много, много, много обичани... family

Не казвам, че ще ни е лесно. Напротив. Семейния живот е трънлива пътека. Още повече, че сме съвсем отскоро заедно и тепърва ни предстои да заживеем заедно. Истината е, че безумно ме е страх да не се провалим... Пфу! Тия вечни мои съмнения... Важното е любов и разбирателство да има... loveuuu

Преди две-три седмици имах съмнения, че може да съм бременна. Чаках и се надявах да не съм (прости ми, душицо златна, за думите, но при цялата тая лудница в която се намираме в момента не е време за бебе)... EFN

Но когато разбрах, че няма бебче ми стана много мъчно cry

и осъзнах всъщност колко много искам.
Болно ми е обаче, че семействата ни не ни подкрепят в това начинание. Все още си мислят, че се шегуваме за сватбата. Но не искам да се омъжа като братовчедките си - само защото забременяха. Искам всичко да е по реда си, както трябва. Вярно, че след три-четери месеца ставам на 21. Моя любим бъдещ съпруг е на 26. Наистина съм млада откъдето и да го погледнеш. И двамата се чувстваме едва ли не все още деца. Но в същото време се чувстваме готови да се хвърлим в това предизвикателство и... Ако не сега то кога?

# 1 4 юни 2006, 03:09 ч.

Мнения: 11

Ами щом искаш, ще го получиш Wink

) Когато стане - тогава. А за роднините - ами... не мога да кажа нищо. Както каза накрая - любов и разбирателство трябва да има. Едно дете не може да се храни с любов - вярно. Но храната се купува със стотинки, а любовта.... ами или я има или я няма. Без значение колко пари имаш...
Love U Heart Eyes

# 2 4 юни 2006, 06:19 ч.

Canada
Мнения: 1 773

Цитат на: Selene в нд, 04 юни 2006, 02:44

Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.

А тези твои роднини, които те разстройват, кога са се оженили? Не вярвам да да били на много повече от 21 (за жените имам предвид). Много интересно как се мери с двоен аршин. За мен може, но за нея - не!
Selene, брат ми беше на 21, а снаха ми на 20 като се ожениха. След два дни ще празнуват 11 години щастлив семеен живот. В "играта" наречена семейство, единствените пожелателни правила са любов, уважение и взаимни компромиси.
Желая ти късмет и дълъг и щастлив семеен живот!

# 3 4 юни 2006, 07:53 ч.

Selene, аз се омъжих на 20, съпругът ми беше на 22. Студенти и двамата - без жилище, пари, работа... Но много се обичахме и не искахме да чакаме loveuuu

Родителите ни бяха малко изненадани, че бързаме с женитбата, но, за разлика от твоите, ни подкрепиха Peace

А ние не бързахме с бебето - първо завършихме, намерихме си постоянна работа и едва тогава решихме да имаме дете. И нашият батко се роди когато бях на 25 Grinning

Сега съм на 34, малкият син е на 8 месеца, а ние имаме почти 14 години щастлив брак Hug

И живота ни се подреди - и семейството, и кариерите Peace

Дали щях да имам това щастие, ако не се бях омъжила за съпруга си тогава? Thinking

Малко се съмнявам Crossing Arms

Щом се чувстваш готова за брак - направете го! Hug

А роднините с времето ще разберат, че това е било правилната стъпка Wink

Желая ти много щастие Hug

# 4 4 юни 2006, 08:43 ч.

6tom si reshila i go iska6 tolkova silno ne se kolebai ,pojelavam ti uspeh i mnogo 6tastie bouquet

# 5 4 юни 2006, 11:23 ч.

Мнения: 1 731

Щом се чувстваш готова,няма какво да се чудиш. Peace

Единствено вие двамата знаете доколко сте готови за това предизвикателство,наречено "семейство", Hug

Така че скачай смело.Съмнения винаги ще има,няма как без тях.Хората сме изтъкани както от добри,така и от недотам добри чувства.Но има ли любов,всичко друго е вятър-работа.Обичайте се и всичко ще се нареди! Flutter

Желая ви от сърце дълъг семеен живот и много ,много любов!!! bouquet

# 6 4 юни 2006, 14:25 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: Тонката в нд, 04 юни 2006, 03:09

Ами щом искаш, ще го получиш Wink

Благодаря ти, любов моя, за подкрепата. Чудя се как съм се справяла сама преди да те срещна, даже ми харесваше оня живот... Но сега сме двама и тази увереност, която усещам ме крепи, когято не сме заедно...

# 7 4 юни 2006, 14:29 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: Sneji в нд, 04 юни 2006, 06:19

Цитат на: Selene в нд, 04 юни 2006, 02:44

Всъщност баба ми е била даже по-малка от мен, когато се е омъжила... И ето вече повече от 50 години са заедно с дядо ми. Баща ми пък е бил на 32, когато са се оженили с майка ми... и се разведоха след 13 години. С този горчив опит зад гърба си е съвсем разбираемо да си има удно наум... Но в крайна сметка аз не съм той...

# 8 4 юни 2006, 14:32 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Благодаря ви на всички за хубавите думи! Надявам се да имаме сили да се справим с цялата лудница... И винаги много да се обичаме...

# 9 4 юни 2006, 14:36 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 236

Аз също се омъжих на 21. Мъжът ми беше на 25. Все още нямаме жилище, живеем с баба ми. Справяме се някак, не сме зле. Детето си отглеждаме в разбирателство и любов.
Последвай сърцето си Peace

# 10 4 юни 2006, 14:41 ч.

Мнения: 2 438

С мъжа ми се оженихме на същата възраст, бяхме студенти. Сега сме семейство с две деца - петокласник и мис "предучилищна" и ни е много добре. Освен всичко друго семейството е малка лудост, колкото си по-млад толкова по-лесно приемаш нещата. А че животът не е само рози е ясно, но на 20 години ти можеш да погледнеш на ситуацията от една гледна точка, а на 30 години обмисляш елементарни неща до припадък. Явно от годините и натрупания житейски опит започваш да забавяш темпото и да виждаш, че не са ти останали много изненади. И точно това е хубавото - да се наслаждаваш на постигнатото.
Освен всичко друго ранния брак е добър за отглеждането на децата. Имам колежки и познати, които родиха децата си към 30-те и сега им е по-трудно, защото е трудно да правиш кариера и да надзираваш първокласник например.
Баща ми беше шашнат навремето ото решението ми за ранен брак, дори се изказа против, но си остана с това. Сега обаче поне веднъж седмично ме поздравява за избора ми, защото разбра че съм била права.
А на тебе - много късмет и успех!!!

# 11 4 юни 2006, 14:58 ч.

в една мансарда точно под звездите ..........
Мнения: 317

Няма нищо по-хубаво от това, че и двамата се чувствата готови да сключите брак и да си имате дете! Желая ти успех и послушай сърцето си!

# 12 4 юни 2006, 15:08 ч.

Мнения: 47 968

и аз се омъжих рано,а близките ми и досега-след 5 години брак и 2 деца,все още не одобряват
понякога ми е много криво-защо не се радват на това че сме щастливи,и имаме 2 прекрасни,здрави и хубави дечица,а само коментират че сме бързали да се оженим!
решението си е твое,и семейството ще си е твое,направи това,което чувстваш че е правилно
има много примери за успешни и за провалени бракове,и ,да ти кажа,ранния брак не значи непременно развод,а както percepolis е написала,има си и предимства

# 13 4 юни 2006, 17:36 ч.

Мнения: 1 612

Запуши си ушите и не слушай никой!
Аз се омъжих когато бях на 20, а мъжът ми беше на 22.
"На който когато му е дошло времето за сватба" - казвам аз.
Щом се обичате и имате желание да сте заедно не му мисли.
И аз като теб първо исках сватба, а след това бебе ( е друг е въпросът, че още нямаме).

# 14 4 юни 2006, 18:23 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: lilia_n_s в нд, 04 юни 2006, 17:36

Запуши си ушите и не слушай никой!

Ох, лесно е да се каже...
Ама и аз какво съм се разхленчила!? Embarassed

Що не се стегна малко?! doh

# 15 4 юни 2006, 22:58 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

А ти, Selene, ако чакаш момента, в който... Всичко ще ти изглежда прекрасно за една сватба... Ще се чувстваш напълно готова... И ще чакаш всички да я благословят... То тогава няма да се омъжиш НИКОГА... Ще си умреш стара мома... Никога не е и напълно подходящия момент за бебче, затова... Правете го и толкова...
Точното време никога не идва... Стискаш очите и се хвърляш с главата надолу в "предизвикателството"... Омъжваш се, имаш деца и само времето показва дали избора е бил правилен... Еднакъв е шанса за правилен избор и при ранна, и при късна сватба и бебе... Ако след години разбереш, че не е трябвало да правиш този избор... Вадиш си заключенията и продължаваш напред...
Това е, обичайте се, вземете се, бъдете усмихнати винаги...
Имайте пълна къща с деца и много години бъдете щастливи с тях...
Поздрави...
newsm10

П.С. Тонката ли е избраникът ти...? Wink

# 16 4 юни 2006, 23:08 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: Ekcnpec в нд, 04 юни 2006, 22:58

Тонката ли е избраникът ти...? Wink

Мда, той е! Embarassed

В интерес на истината и аз стигнах до същите изводи. Че всъщност няма подходящ момент. Просто стискаш очи, казваш "Мечка страх, мен не страх!" и скачаш в дълбокото... пък каквото сабя покаже... baby_neutral

# 17 4 юни 2006, 23:21 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Цитат на: Selene в нд, 04 юни 2006, 23:08

Просто стискаш очи, казваш "Мечка страх, мен не страх!" и скачаш в дълбокото... пък каквото сабя покаже... baby_neutral

Точно така, с главата надолу скок в дъблокото...
Обичайте се истински...!

# 18 5 юни 2006, 00:04 ч.

Мнения: 179

И аз бях доста млада - на 19, а избраникът ми на 26.Изобщо обаче не съм имала колебания,нито за момент, и не съм питала околните(близките)одобряват или не, просто им го съобщих.Даже и бременна не бях.Всичко си дойде постепенно на мястото.Първото дете, университетът,второто...Не съжалявам.

# 19 5 юни 2006, 00:57 ч.

Мнения: 11

Цитат на: Ekcnpec в нд, 04 юни 2006, 22:58

Тонката ли е избраникът ти...? Wink

Не, Селене е избранничката ми Wink

# 20 5 юни 2006, 02:12 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Разберете се кой кого избрал и...
Уведомете ни за резултата... Само да не се окаже това първия предсемеен скандал...
smile3532

# 21 5 юни 2006, 08:49 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: Ekcnpec в пн, 05 юни 2006, 02:12

Хм... Като се замисля сега... newsm78

Ами трудно е да се каже кой кого първи е избрал. Аз него ли, той мене ли... Сякаш аз първо си го избрах, после той мене... А може съвсем неподозирано да е обратното... 33uu

Всъщност... На кой му пука?! Hug

Нали сме заедно! hug

# 22 5 юни 2006, 12:10 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Весела сватба и щастлив съвместен живот ви пожелавам.За другото - няма страшно, нека си говори кой каквото иска. Омъжих се на 19г., и вече 11 год. не е дошъл момента да се попитам - Сбърках ли?
Възрастта не значи нищо, когато си разбрал че човека до теб е точно ТОЙ, твоята половинка.

# 23 5 юни 2006, 12:20 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Ali_sun в пн, 05 юни 2006, 12:10

........Възрастта не значи нищо, когато си разбрал че човека до теб е точно ТОЙ, твоята половинка.

Абсолютно подкрепям...

Аз пък съм другата крайност...исках да си поживея..не бях готова...Ето сега съм..имаме си детенце и съм щастлива. Това е...

Хората са различни...щом така сте преценили, щом така се чустваш...мога само да ти пожелая, много щастливи дни и нека любовта, емоциите и щастието да не угасват при вас bouquet

# 24 5 юни 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 047

Имате много добра възраст за всичко,не само да станете семейство.Чел съм някъде,че най-здрави деца раждат жени на 21 години.
Ако,чакате всичко да се нареди,това означава да не го дочакате,защото винаги нещо има още да се желае.
Ние станахме сем.,когато бях на 26,а жена ми на 22.тогава не се чувствах готов още,но се оказа,че отдавна съм бил.Просто не съм го осъзнавал.
Весела сватба и безброй щастливи моменти като семейство Ви пожелавам!!! bouquet

# 25 5 юни 2006, 12:41 ч.

Мнения: 1 840

Ние също се оженихме много млади - аз бях на 18, а той на 22 (без пари, без работа, без жилище). Всички ни освиркаха и се чудеха какъв ни е случая, а нашите приеха много болезнено новината - все едно им казах, че съм болна от рак. В една книга на Удхаус имаше подобна мисъл: че когато 20 годишно момиче се ожени или умре, всички казват "Толкова млада!" Но не съжалявам, всичко се подреди. Първо кандидатствах и влязох да следвам висше ва СУ. Като завърших семестриално 5 години по-късно, забременях и родих първото ни дете (на 24 години). Няколко месеца след това се дипломирах. Междувременно си регистрирахме частна фирма, която също потръгна добре, след известно време си купихме гарсониера (малка, ама наша) и се роди второто ни дете, сега живеем в голям град, и двамата имаме високо платена хубава работа, две чудесни деца, добро образование и 12 годишен семеен живот. Изобщо не съжалявам за решението ми преди 12 години. По-добре, че така напрапвихме - толкова бяхме влюбени, че нищо друго не ни интересуваше - единственото, което искахме, е да бъдем заедно. А ако сега трябваше да решавам, хиляди неща щяха да ме спират - например: къде ще живеем, а ще имаме ли винаги постоянни доходи и пр. Пак същия човек щях да избера, но нямаше да имам смелост да напрапвя тази крачка. Така че: добре, че го направих тогава - на 18 години.

# 26 5 юни 2006, 14:03 ч.

Мнения: 539

Не се притеснявай.
Аз сега навърших 22, омъжих се миналата година. И ние много искаме бебче. Единствената разлика е, че родителите ни ни подкрепиха. Аз съм сигурна че и вашите ще го направят, защото вие ще им докажете, че сте дорасли затова. Grinning

Възрастта като такава според мен не е най-важна. Много по-важно е дали се чувстваш готов да поемеш такава отговорност. А защо не поживеете малко без брак - ей така само да видите как ще тръгне.
Успех и щастлив семеен живот bouquet

В личната титла си поправи прежъплЪщенка

# 27 5 юни 2006, 14:33 ч.

Мнения: 394

Щом се обичате-давайте.Няма нищо по-хубаво от това да се гмурнеш на дълбокото с любимият човек.Много щастие и споделени мигове. bouquet

# 28 5 юни 2006, 14:38 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: Дуданка в нд, 04 юни 2006, 14:58

Гаранции за щастие никога няма, но любовта, желанието за семейство и дете са повече от добро начало.
Какво ще е по-различното ако се ожениш на 30 и родиш на 35, освен че ще си загубила в изчакване 10тина години?
Тези хора като говорят май никак не ммислят, колкото по-млади сте, толкова по-лесно ще ви е според мен - и за компромиси и за рискове и за родители. И възраста за бебе е прекрасна за малада и енергична мама Simple Smile

Успех!

# 29 5 юни 2006, 16:09 ч.

Мнения: 2 040

Абе млада си, можеш да си поживееш още, за къде бързате ... newsm78

Ама щом се чувствате достатъчно зрели и сте решили вече .. давайте ... УСПЕХ и на двама ви! Peace

# 30 5 юни 2006, 16:15 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: rosi в пн, 05 юни 2006, 14:03

В личната титла си поправи прежъплЪщенка

Малии! Срам! Confused

# 31 5 юни 2006, 21:42 ч.

Мнения: 5 370

Щом е за ТОНКАТА-подкрепям.
Рядко мъж на тази възраст мисли за толкова сериозни и отговорни неща-обикновено се освестват около/след 30-така. Party

# 32 5 юни 2006, 21:51 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: Selene в нд, 04 юни 2006, 23:08

Цитат на: Ekcnpec в нд, 04 юни 2006, 22:58

Тонката ли е избраникът ти...? Wink

Мда, той е! Embarassed

какъв страх бе, девойко!
господ помага на смелите в тоз живот!
аз се ожених стара мома на 31 години.
една година голямо чатене падна, докато дойде момента.
накрая напуснах хубава работа, дом, семейство и приятели и се качих на самолета!
нито за миг не съм била в съмнения, притеснения и тн.
е успех и се хвърляй смело.
това за 'да си поживеете' изобщо не е вярно - аз сега чуствам че живея, когато сме заедно.
преди това хич и не помня какво беше, а беше преди 5 месеца.
намерила ли си човека - тонката де, няма какво да се мисли

# 33 6 юни 2006, 00:29 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: Lennie в пн, 05 юни 2006, 21:51

Ах, ами аз съм си такава - страхлива, неуверена, вечно съмняваща се... Може да има оправия за мен, може и да няма... А колкото до това за поживяването... Ами аз съм си поживяла по своя си начин, Тонката също... Аз повече не мога да съм сама и имам нужда от някаква сигурност и подкрепа, имам нужда от мъж до себе си... от него имам нужда! hug

Последна редакция: вт, 06 юни 2006, 00:55 от Selene

# 34 6 юни 2006, 00:37 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Цитат на: ЧЕРВЕНАТА SHARK-ЧИЦА!!! в пн, 05 юни 2006, 21:42

Аз съм много горда с него! Hug

Може да съм си мислела за сериозна връзка, брак, дете, но той пръв повдигна темата. Аз просто не смеех!
И ако това не е похвално. newsm76

# 35 6 юни 2006, 07:48 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Какво по-хубаво време от това! Обичате се, искате да сте заедно! Никой около вас не разбира какво всъщност се случва с вас, за това реакциите са такива!
Омъжих се на 20, съпруга ми беше на 21.Родителите ни не бяха съгласни.Нямахме пари, жилище, образование - и двамата бяхме студенти. Бебето дойде твърде скоро след сватбата. Имало е трудности, но ги има и когато си на 20 и когато си на 30. По-лесно се настройват характерите, когато сте по-млади. После от позицията на годините, всеки си е изградил някакъв по-улегнал характер и има навици, от които е далеч по-трудно да се откаже. А и добрата работа, наличието на жилище не са застраховка и условие за любов и успешен брак.
Щастлива съм с мъжа до себе си! txtloves

И сега пак бих избрала пак него, но ако трябва да преминем през всико тепърва, съмнавям се,че бихме се справили толкова успешно, както тогава- без много да му мислим.
Успех! Взимайте се и отсвирете старите! Те са забравили какво е да обичаш!

# 36 6 юни 2006, 08:05 ч.

Мнения: 1 493

Аз бях на 18, а той на 20 години студенти първи курс , когато решихме да се оженим. Всички роднини бяха потресени от решението ни, защото не бях бременна ! Сватбата ни беше 3 дни след 19-я ми рожден ден. Моята рода ревеше, като на погребение в гражданското. Родих на 21 години дъщеря си, а на 23 сина . Не съжалявам , че не съм си "поживяла" , а гледах бебета и следвах. С помощта на баба ми, лека й пръст, не прекъснах следването си, завърших заедно със съпруга си редовно. Успех ! bouquet

# 37 6 юни 2006, 08:22 ч.

Мнения: 7 914

Не се чуди, че ти дават акъли роднините около теб със сигурност са по старички от теб и "изживели" едва ли не всичко....та акъла им идва в повечко... и съветите! Crazy

Щастлив брачен живот ти желая! bouquet

# 38 8 юни 2006, 21:15 ч.

Мнения: 6 618

Омъжих се на 28г. завършила висши ,работища изградена като личност и най вече знаеща какво искам от мъжа до себе си.Двамата планирахме сватбата и сега чакаме бебе -щастливи сме никой не ни се меси .Аз мисля ,че един реализиран човек влиза с по-голямо самочуствие в брака ,а това означава и по-голяма стабилност/на брака/.Абе много взех да философствам newsm78

познавам и хора ,които месец след запознанството си женят и са били млади и са щастливи Hug

Така че,желая ви да вземете правилното решение и да бъдете мноооооооооооого щастливи !!!! Heart Eyes

# 39 11 юни 2006, 17:55 ч.

Мнения: 1 671

Едва навърших 19 и се зарекох, че няма да се омъжвам и срещнах мъжа ми Wink

. Все пак за сватба решихме да изчакаме да стана на 23, не за друго, а заради следването ми. Миналата година се оженихме - сватбата беше страхотна. Аз гледах да не мисля много, много какво е семейния живот. И мисля, че добре направих. Добре ми е с мъжа ми, обичаме се, сега чакаме и първото ни детенце. Трудности има, ама хората като се обичат търсят общ език и начин да се разрешат проблемите. Все пак претегли добре нещата - виждаш ли бъдеще с този човек и искаш ли да си майка на децата му. Ако отговорът е "да" направо се женете. Майка ми преди сватбата от време на време все ми повтаряше, че ако се откажа, ще ме подкрепят с татко, а най-добрата ми приятелка се разплака "от ужас като си помислела какво ми предстои - край на живота ми". Е, още съм жива Wink

и ако сега трябваше пак да решавам, пак този път щях да избера. Сега ще празнуваме една година семеен живот и всички ни дават за пример като прекрасно семейство - начело с приятелката ми. Истината е, че дори да не си достатъчно зряла, семейният живот ще те накара бързо да порастнеш, по-важно е дали е изпълнен с лубов и разбирателство, с материалната страна човек намира начин да се справи. Успех!

# 40 11 юни 2006, 18:05 ч.

Мнения: 2 336

Бях на 17 и бях бременна. Той беше на 19 и щеше да става татко. Нямхме нищо, ама за минутка не ни хрумна да не се женим. Вече имаме 6 годишен син и все още сме заедно. Вярно, че малки се събрахме, ама сигурно и до сега щяхме са си чакаме всичко да си дойде на мястото.
Успех в нчинанието ви.

# 41 11 юни 2006, 23:54 ч.

Мнения: 1 409

"Поживейте си "-може ли някой да ми го разтълкува,защото и аз като се омъжвах слушах същите глупости.Все едно след сватбата ще попаднем в някой концлагер и край с хубавия живот,да бе...
Аз също бях много млада според близки и познати ( 20 год.) когато се омъжих,но нито за миг не се разколебах и знаех,че взимам правилното решение.Сега след близо 4 години,мога да кажа,че ако трябва да избирам ще избера същия човек.Така,че смело с главата напред и не слушайте глупости,кой колко трябва да си поживее а се взимайте и се наживейте заедно,от това по сладко няма.
Желая ви приказен живот и много дечица

# 42 12 юни 2006, 10:51 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Щом си решила - давай, няма лошо! Семейството е прекрасно нещо, за децата - няма да говоря!
Старите обаче се притесняват от "ранното" женене поради факти като този: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105308.0
Нали знаеш "да не се случва това, което майката си мисли." Съжалявам, че не ви подкрепят в моменти като този, но сега най-малко ви трябва да се конфронтирате с родителите си!

Не знам от колко време сте заедно с Тонката /аз и не ви познавам лично/, а и както е видно случки като горната не са задължителни.
Просто разсъждавам и върху другата позиция.

Желая ви много щастие! bouquet

# 43 12 юни 2006, 11:14 ч.

Мнения: 1 172

Ако смяташ, че ще се справите без да разчитате на родителите си - действай! Ако обаче си представяш безоблачно бъдеще за семейство с малко дете(бебе), без пари и дом, зависимо изцяло от родителите - баби и дядовци, то не ми се вярва точно така да стане. Достатъчно такива примери има около мен и ако трябва да съветвам моето дете, бих го посъветвала да не бърза - не защото няма да им помагам, а защото зависимостта от някого винаги има и последствия. Достатъчно теми има за съжителството с родителите на единия и др. подобни... Прочети ги и размисли добре.
И аз реших да се омъжвам още преди 20, но го направих 4-5 години по-късно, за което не съжалявам - омъжих се за същия човек. Но съм сигурна, че ако се бях омъжила тогава и имахме дете, отношенията ни нямаше да бъдат такива, каквито са сега, при положение че щяхме в някаква степен да сме зависими от моите и неговите родители.

Препоръчани теми

Развод и след това

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: