Колко деца искате?

  • 22 146
  • 307
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 5 059
Искам 3. По възможност първите да са близначки. После едно момченце. Grinning
Така съм си ги поръчала,да видим така ли ще дойдат. Grinning

И аз бях така,точно това ми беше мечта-2 близначки,кукли и след това едно момченце,да не страда много таткото с толкова жени.
Към днешна дата си мечтая за поне едно,защото не се получава вече 2 години и нещо Sad

# 61
  • Мнения: 110
Децата са най-ценното нещо, но ми е много интересно как жените изобщо се съгласяват да имат второ дете след мъките по време на бременността и раждането на първото...?

# 62
  • Мнения: 4 087
Забравя се на фона на щастието и любовта, наистина сравнено е нищожно едното с другото.

# 63
  • Мнения: 235
Децата са най-ценното нещо, но ми е много интересно как жените изобщо се съгласяват да имат второ дете след мъките по време на бременността и раждането на първото...?

Раждането е такъв процес, че дори при наличието на болка, еуфорията надделява - понеже се отделя хормонът окситоцин, той е в основата на тези усещания. А и не всички са се мъчили като грешници. Smile Аз моята бременност винаги ще я помня с изключително положителни чувства, такова щастие трудно може да се опише, въпреки че ти тежи и прочие дискомфортни състояния.

# 64
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Изобщо не е задължително бременността и раждането да са мъчителни Wink

# 65
  • Мнения: 1 710
Децата са най-ценното нещо, но ми е много интересно как жените изобщо се съгласяват да имат второ дете след мъките по време на бременността и раждането на първото...?

Едва ли мъките от раждането биха спрели повечето жени да се радват на второ дете. А и не е казано, че всяка бременност е мъчителна. Има и доста късметлийки, които са раждали относително леко.
 

# 66
  • Мнения: 1 086
2 или 3. но и мен много ме е страх от раждането и със сигурност другите ще са секцио. След като преживях естествено раждане не съм му фен.
Бременността ми беше много лека и безпроблемна (като изключим, че към края нито можех да ходя, нито да дишам, нито да ям, нито да спя, а и се напишквах), което беше добре дошло, защото имах куп други житейски проблеми.

Другото, което ме тревожи е, че не знам как бих обичала следващо дете колкото сина си... Изобщо не знам как родителите на повече от едно деца се справят с това? На мен ми се струва невъзможно да обичам някого така, а би било много гадно.

С отглеждането нямаме проблем, но детенцето е лесно, татко му го гледа наравно с мен, а и акушерка сме ползвали в началото и ще ползваме детегледачка.

тралалала не знам каква еуфория, мила...не искам в този форум да давам детайли да плаша бременните, но при мен беше ужасяващо и отправях молитви на глас.

Последна редакция: чт, 19 юли 2018, 16:30 от ett2812

# 67
  • Мнения: 978
За скромните ми 22 години имам си една дъщеричка на близо 2 годинки и засега ми е напълно достатъчна. Искам поне още едно, макар че съм се представяла понякога с мъжа ми и три дечица, но не знам дали за три ще имам достатъчно сили за внимание, обгрижване, възпитание.

# 68
  • Мнения: X
Децата са най-ценното нещо, но ми е много интересно как жените изобщо се съгласяват да имат второ дете след мъките по време на бременността и раждането на първото...?

И на мен ми е интересно? Хем вече съм го преживяла и както писах по назад това са причините да нямам второ, а искам. Бременността хайде някак ще я преживея, но на раждане не мога да се навия. Не е страх от болката, а от евентуалните рискове и последствия за тялото и здравето ми. След като вече веднъж видях колко травмиращо е раждането не знам как бих могла да си го причиня пак.
Приемам съвети как да се справя със страха си, защото искам още едно дете и нямаме други проблеми като финансови, жилищни и т.н. само това е което ме спира много сериозно Close

# 69
  • Мнения: 2 123
Да, истината е, че и аз се стресирам от причините изтъкнати в последните постове. Вчера, някой се опита да ми каже да че ме плашат  грижите по детето. НЕ, аз от това не се плаша, плаша се от нещата описани от вас, вече раждали жени. Някой писа "еуфория" при ражданета. Това не го вярвам, то е клише. След, като родиш съм съгласна и то не веднага.

# 70
  • София
  • Мнения: 28 552
На мен бременноста ми беше изключително лека, въпреки че се водех рискова, раждането – секцио, също мина без проблем. Обаче втори път не искам да минавам през колики, зъби, прохождане, мрънкане и подобни. Ако някой друг ги мине вместо мен и ми връчи 4-годишно дете, така съм навита.

# 71
  • Мнения: 5 468
Според мен, раждането колкото и да е травмиращо, се забравя. Казвам го от личен опит. Имах безпроблемна бременност с нормалните неразположения, но като цяло смятам, че я изкарах леко. По отношение на раждането, изтеглих късата клечка, защото то беше ужасно дълго и болезнено. Въпреки това, когато малката беше на 2-3 месеца, вече планирахме кога ще имаме второ. За мен, бременност 8,5 месеца и раждане, минават и заминават и изобщо не биха ме спрели да имам колкото деца пожелая. Това, което повече ме притеснява, е недоспиването първите месеци, тъй като непълноценния сън не ми влияе никак добре. Но реално този период е много кратък на фона на щастието и удовлетворението да отглеждаш и възпитаваш дете. Докато се оплаквах, че не мога да се наспя и дъщеря ми иска цялото ми внимание и време, изведнъж се усетих, че спя почти непробудно по 10 часа на нощ и дъщеря ми изведнъж е станала много самостоятелна и се заиграва с деца и играчки, а още няма 2 годинки. Така че най-трудния период за мен отмина и нямам търпение да забременея за втори път. Не се колебая да родя пак нормално, защото въпреки дългото раждане, час по-късно бях на крак в чудесна форма и вече бях готова да си ходя. Grinning

# 72
  • Мнения: 4 087
Аз пък си поспивах мн добре в началото.....реално ставах вечер, ама спях и през деня, но тя си беше кротичка и поспалива, освен за ядене, за друго не ни тормозеше, докато кърмех беше лесно, държах леглото  и до мен с вдигната решетка и само се присягах като се размрънка.....е случвало се е да не се събудя, ама пък мъжът ми ме сритваше Simple Smile После пък като мина на адапте, беше лесно, защото огладняваше на точно определен час, та си знаех кога.

При мен най-големият зор е забременяването, след това до ден днешен е песен. Сега даже минавам през ин витро и стимулация и няма такава гадост, това е единственото, което би ме отказало от следващо.....защото повече- никога, не мога да понеса още една стимулация. Ама пък винаги можем да осиновин.....така, че -ще поживеем, ще видим.

# 73
  • Мнения: 136
Според мен, раждането колкото и да е травмиращо, се забравя. Казвам го от личен опит. Имах безпроблемна бременност с нормалните неразположения, но като цяло смятам, че я изкарах леко. По отношение на раждането, изтеглих късата клечка, защото то беше ужасно дълго и болезнено. Въпреки това, когато малката беше на 2-3 месеца, вече планирахме кога ще имаме второ. За мен, бременност 8,5 месеца и раждане, минават и заминават и изобщо не биха ме спрели да имам колкото деца пожелая. Това, което повече ме притеснява, е недоспиването първите месеци, тъй като непълноценния сън не ми влияе никак добре. Но реално този период е много кратък на фона на щастието и удовлетворението да отглеждаш и възпитаваш дете. Докато се оплаквах, че не мога да се наспя и дъщеря ми иска цялото ми внимание и време, изведнъж се усетих, че спя почти непробудно по 10 часа на нощ и дъщеря ми изведнъж е станала много самостоятелна и се заиграва с деца и играчки, а още няма 2 годинки. Така че най-трудния период за мен отмина и нямам търпение да забременея за втори път. Не се колебая да родя пак нормално, защото въпреки дългото раждане, час по-късно бях на крак в чудесна форма и вече бях готова да си ходя. Grinning

+1
Аз по абсолютно същия начин, макар с лека бременност и стандартните неразположения, родих сравнително бързо (6 часа), като упойката не ме хвана. Още докато ме шиеха (без упойка), реших, че искам още поне две деца.
На следващия ден не помнех нищо от болките по време на раждането; а на по-следващия дори не помнех, че съм била бременна.
На първия месец дори нямах белег от епизиотомията.
Остана само една невероятна радост, а и дъщеря ми на втория месец започна да спи вечер от 22.30 до 9.00 сутрин.
Час след раждането вече се разхождах из коридорите.
Това да имаш дете, е с нищо несравнима радост!  Simple Smile

# 74
  • Мнения: X
Е, аз не мога да се похваля с толкова положителни преживявания около раждането, но няма да разказвам за да не развалям хубавата тема. Хем беше бързо за има - няма 3 часа и с епидурална. Но както казах мен не е страх от раждането като преживяване и от болката, а от други неща, които са непредвидими. И все тук четях как след час - два всички били на крак след нормално раждане, а аз 14 дни не можех да сядам, да се движа нормално, да ходя до тоалетна и да спя...спирам за да не развалям, както казах темата, но раждането при всички не е едно и също...
Ако и аз се чувствах така сигурно нямаше да се колебая за второ дете, но...

Общи условия

Активация на акаунт