Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 юли 2018, 07:12 ч.

Колко деца искате?

  • 15 670
  • 307
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 021
    Всичко свързано с бременност и раждане ме смущава и плаши. Все още не мога да реша и  едно дете да имам. Не съм готова. Вероятно по някое време ще ми дойде и това желание, но за сега липсва. Още повече, като надничам в някои от темите, тук във форума, хептен ми се отщява и се стресирам. От материална гледна точка нямам проблеми. С мъжът ми имаме хубави професии и аз искам да се развивам, да пътуваме.
   Не мисля, че средствата са основна причина за имането или нямането на деца. Ако има желание и у двамата родители, нищо не може да ги спре да си народят много деца. А на мен, кога ще ми дойде желанието  за дете не е ясно.

    За информация двете ми баби  и прабаби са имали по две или едно дете. Само една далечна прабаба е имала три.

# 31
  • Мнения: 11 101
Ами бабите и дядовците ли са причина?Много интересно, досега не бях срещала подобен довод за нямане на още едно дете. Направо се изумих. Естесвено,че е трудно и разбира се е хубаво да има помощ,аз самата виждам това дори и само с едно дете,защото имам огромна помощ от майка ми. Обаче това да се изтъква като причина леко странно и несериозно ми звучи, извинявам се за искреността. Хиляди хора си гледат сами децата без помощ от никой.

# 32
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 066
Винаги съм си представяла, че ще имам поне 2 деца, може би и 3. Първото го чакахме много време и го имаме благодарение на лекарите, та с времето си промених желанията и се молех поне за 1 живо и здраво дете. В момента съм бременна с още едно малко чудо, което не вярвах, че ще ми се случи, та все пак, живот и здраве, се надявам през есента да се радваме на второто ни дете. Около мен има вече доста семейства с по 3 деца, радвам им се много, но скоро не знам дали ще имам физическата и психическа възможност да се справя с 3 породени деца. Ако имаме късмет и ЕГН-то не ми дотежи много, след няколко години може да обмисля идеята за още едно дете.

# 33
  • Мнения: 24
Според мен не от финансите трябва да се тръгва в решението за деца. В крайна сметка те са това, което осмисля живота ни като родители...

# 34
  • Мнения: 2 593
И аз като други, които писаха, намирам бебешкия период за труден заради недоспиването, кърменето и т.н. Хубавото е, че минава бързо, така че не е нещо, което да не може да се преживее. Предполагам, че с второто вече е по-лесно, защото вече имаш опит.

Аз съм единствено дете и знам, като дете, колко исках да си имам другарче, с което да си играя. Сега щях да имам другар, с който да си помагаме и споделяме. Поради тази причина искам дъщеря ми да си има братче или сестриче, и то с малка разлика. Занапред не знам дали ще поискаме повече от две, но реално имам достатъчно време да родя 3-4 деца. Grinning Но без да видя как е с две деца, не мога да кажа със сигурност дали бих поискала още.

Малко не по темата, но към дамата, която не иска деца - да ти кажа, това във форума, което четеш, е само една малка част от майчинството, но удовлетворението и радостта, която ти носи детето са неописуеми. Нормално е сега да не го разбираш. И аз преди да имам деца си мислех, че младите жени, които имат деца са се прецакали и заробили. Смятах, че не трябва да се бърза с тези неща и, че ще чакам поне до 32-33г, ако не и повече. След като родих, разбрах в каква заблуда съм живяла. Едва ли има по-смислено нещо от децата. Сега сигурно моите приятелки без деца си мислят същото за мен. Grinning Животът е интересно нещо и за кратко успява да ни обърне представите на 180 градуса. После се обръщаш назад и разбираш, че не е трябвало да се заричаш за нищо, защото не знаеш какво ще ти се поднесе занапред.

# 35
  • София
  • Мнения: 11 784
Скрит текст:
И аз като други, които писаха, намирам бебешкия период за труден заради недоспиването, кърменето и т.н. Хубавото е, че минава бързо, така че не е нещо, което да не може да се преживее. Предполагам, че с второто вече е по-лесно, защото вече имаш опит.

Аз съм единствено дете и знам, като дете, колко исках да си имам другарче, с което да си играя.
Сега щях да имам другар, с който да си помагаме и споделяме.
Скрит текст:
Поради тази причина искам дъщеря ми да си има братче или сестриче, и то с малка разлика. Занапред не знам дали ще поискаме повече от две, но реално имам достатъчно време да родя 3-4 деца. Grinning Но без да видя как е с две деца, не мога да кажа със сигурност дали бих поискала още.

Малко не по темата, но към дамата, която не иска деца - да ти кажа, това във форума, което четеш, е само една малка част от майчинството, но удовлетворението и радостта, която ти носи детето са неописуеми. Нормално е сега да не го разбираш. И аз преди да имам деца си мислех, че младите жени, които имат деца са се прецакали и заробили. Смятах, че не трябва да се бърза с тези неща и, че ще чакам поне до 32-33г, ако не и повече. След като родих, разбрах в каква заблуда съм живяла. Едва ли има по-смислено нещо от децата. Сега сигурно моите приятелки без деца си мислят същото за мен. Grinning Животът е интересно нещо и за кратко успява да ни обърне представите на 180 градуса. После се обръщаш назад и разбираш, че не е трябвало да се заричаш за нищо, защото не знаеш какво ще ти се поднесе занапред.

Това е доста захаросана представа и нерядко невярна. Не твърдя, че е невъзможно. Твърдя, че хич не е задължително и че понякога близкият може да ти навреди най-много.

# 36
  • Мнения: 1 021
Ами бабите и дядовците ли са причина?Много интересно, досега не бях срещала подобен довод за нямане на още едно дете. Направо се изумих. Естесвено,че е трудно и разбира се е хубаво да има помощ,аз самата виждам това дори и само с едно дете,защото имам огромна помощ от майка ми. Обаче това да се изтъква като причина леко странно и несериозно ми звучи, извинявам се за искреността. Хиляди хора си гледат сами децата без помощ от никой.

За кого се отнася този пост???

# 37
  • Мнения: 36 442
Чакам второ дете през есента. Идеята е синът ми да си има братче и пръв приятел в игрите,  а като пораснат да са си опора.  Племенникът ми отрасна сам и много самотен и се зарекох да имам поне две деца...
Все пак не се настройвай много, за да не се разочароваш, ако не се получат плановете.
Повечето братчета и сестричета около мен не си играят заедно, особено тези с малка разлика. Има и изключения, дано сте от тях.

Аз съм сама, но много близка с първите си братовчеди, мога да разчитам на тях за всичко, както и те на мен. Имам приятели с братя и сестри, с които не си говорят. Така че дали ще са опора един на друг, също божа работа. За съжаление виждам по-често обратното...

Моето дете израсна само, но не самотно. Прибирахме се само за сън. Иначе по цял ден беше с 10+ деца.

Затова тази причина при мен не беше фактор при планирането на деца Simple Smile

# 38
  • Мнения: 1 021
Happy_mommy, къде видя да се заричам за нещо? Къде съм казала, че не искам деца никога?
Не мисля, че имането на деца е „робство“. Когато човек има деца, светоусещането му се изменя, по различен начин приема света, което е абсолютно нормално. Въобще мислите ми не са насочени в тази посока, че детето е бреме и грижа.
Естествено, след като имаш деца е да не можеш да си представиш живота без тях и да се чудиш, как си живяла преди тях. Аз нямам такива терзания  и си харесвам живота.
 Но да бременея и раждам, защото така е при другите, и тези други не могат да си представят живота без децата си,  няма да стане.
Млада съм, имам много време и вероятно ще се появи и у мен желание за дете.

За имането на братя и сестри и живота, след като пораснат съм раздвоена. Точно в момента моя колежка страда неистово от единствената си сестра и са най-големи врагове. Съд, дела, просто ад! Аз имам брат доста по-голям и няма от какво да се оплаквам, поне до сега.

# 39
  • Италия
  • Мнения: 1 304
Според мен зависи до голяма степен от възпитанието в семейството. То има и синове и дъщери, които се държат зле с родителите си. Това не е причина да нямам деца. Пък твърдението, че повечето деца не си играели, особено тези с малка разлика е направо нелепо. Точно ако са с малка разлика растат почти като близнаци. Имат еднакви интереси и са много близки. Никога не съм виждала обратен случай. По-скоро патологичните случаи са при възрастни братя и сетстри с проблеми в характера и възпитанието.

# 40
  • Мнения: 2 593
Melanie, да, разбрах, че на този етап не искаш деца, а не, че никога няма да поискаш. Дадох ти моята гледна точка, като човек, който е искал да пътува, да се развива и да не пропусне нищо от живота, и затова темата за децата ми е била далечна. Сега, имайки дете, само черпя от ползите да съм млада майка и се радвам, че не се изпълни моята закана да отложа колкото е възможно във времето майчинството, защото разбирам, че не съм била права. А неотдавна мислех точно като теб. Не съм искала да те засегна.

Скрит текст:
И аз като други, които писаха, намирам бебешкия период за труден заради недоспиването, кърменето и т.н. Хубавото е, че минава бързо, така че не е нещо, което да не може да се преживее. Предполагам, че с второто вече е по-лесно, защото вече имаш опит.

Аз съм единствено дете и знам, като дете, колко исках да си имам другарче, с което да си играя.
Сега щях да имам другар, с който да си помагаме и споделяме.
Скрит текст:
Поради тази причина искам дъщеря ми да си има братче или сестриче, и то с малка разлика. Занапред не знам дали ще поискаме повече от две, но реално имам достатъчно време да родя 3-4 деца. Grinning Но без да видя как е с две деца, не мога да кажа със сигурност дали бих поискала още.

Малко не по темата, но към дамата, която не иска деца - да ти кажа, това във форума, което четеш, е само една малка част от майчинството, но удовлетворението и радостта, която ти носи детето са неописуеми. Нормално е сега да не го разбираш. И аз преди да имам деца си мислех, че младите жени, които имат деца са се прецакали и заробили. Смятах, че не трябва да се бърза с тези неща и, че ще чакам поне до 32-33г, ако не и повече. След като родих, разбрах в каква заблуда съм живяла. Едва ли има по-смислено нещо от децата. Сега сигурно моите приятелки без деца си мислят същото за мен. Grinning Животът е интересно нещо и за кратко успява да ни обърне представите на 180 градуса. После се обръщаш назад и разбираш, че не е трябвало да се заричаш за нищо, защото не знаеш какво ще ти се поднесе занапред.

Това е доста захаросана представа и нерядко невярна. Не твърдя, че е невъзможно. Твърдя, че хич не е задължително и че понякога близкият може да ти навреди най-много.

Анастасия ме изпревари, но мисля точно като нея. За мен всичко опира до възпитанието в семейството. По-интелигентните родители се стараят да не показват разделение между децата и ги учат да държат на семейството още от малки. Това е изкуството да отглеждаш и възпитаваш повече от едно дете. Наистина има братя и сестри, които като възрастни не се разбират и дори водят войни за пари и имоти, но доколкото съм забелязала, това се случва в семейства, където се е показвало предпочитание към едното дете и не се е обръщало внимание на този аспект от възпитанието-отношението към брата/сестрата. Смятам, че всякакви съревнования между братя и сестри трябва да бъдат пресичани веднага.

# 41
  • Мнения: 36 442
Според мен зависи до голяма степен от възпитанието в семейството. То има и синове и дъщери, които се държат зле с родителите си. Това не е причина да нямам деца. Пък твърдението, че повечето деца не си играели, особено тези с малка разлика е направо нелепо. Точно ако са с малка разлика растат почти като близнаци. Имат еднакви интереси и са много близки. Никога не съм виждала обратен случай. По-скоро патологичните случаи са при възрастни братя и сетстри с проблеми в характера и възпитанието.
До преди няколко години и аз не вярвах, но явно като стигнат определена възраст и хората откачат. В зряла все по-малко остават в нормални отношения, дори такива, които са били неразделни дотогава.
Но, разбира се, има и чудесни примери. Майка ми и сестра ѝ са такъв, така че вярвам, че има, но да се планира предварително - абсурд...

# 42
  • София
  • Мнения: 11 784
Възпитанието има много голяма роля, съгласна съм. Но не е единственият фактор, оформящ характера на човека и оттам взаимоотношенията му с близките.

# 43
  • вече в Гурмазово
  • Мнения: 700
Имам 3 деца, толкова исках. Родих третото на 40, баткото и каката бяха на 15 и 10 тогава. С мъжа ми презаредихме всякаш, прекрасно е къщата да ти е пълна. Дълго време отлагах раждането на третото дете заради кариера и работа и сега съм щастлива, че не се отказах от идеята за трето дете. Домът ни е всякаш завършен. Като изключим случаите на наистина бедни хора мога смело да заявя, че да гледаш 3 деца не изисква много повече финанси от 2 деца и сигурно е наистина трудно на родителите с породени деца. При нас малкият сладур, който е вече на 2 се отглежда съвместно от цялото ни семейство.

# 44
  • Мнения: 3 454
три Simple Smile толкова мисля са ни достатъчно.....Може и да стане, а може и с едно да си останем. Божа работа.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт