Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 юли 2018, 07:12 ч.

Колко деца искате?

  • 15 749
  • 307
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 1 040
Amaebg сега а три ли си ?
Аз в Инстаграм следя едно семейство с 7 деца/ едно, четиризнаци, близнаци Simple Smile най голямата е на 4 г.
Да, сега имам 3 деца, момченци и 2 момиченца. Ние си нямаме орди баби и помагачи, справяме се и то не зле, за нашата българска реалност. Но децата са все още малки и нуждите им са малки, надявам се да продължим така и за вбъдеще.

# 301
  • Мнения: 19
Едно или най-много две. Трудно е според мен да отгледаш дете

# 302
  • Мнения: 57
Винаги съм искала 2. Вече си имам едно и ще започваме работа за второ, но и трето да има не го връщам Smiley Пълна да е къщата!

# 303
  • Варна
  • Мнения: 4 458
Винаги съм искала да имам момче и момиче. Да кажем, че съм си представяла две деца. Но едно мислиш, друго става Wink Сега съм горда мама на 3-ма ( две момчета и една малка сладка госпожица). Ако кажа, че не съм мислила, как ще ги гледаме, че не съм изпитвала страхове, ще излъжа. Но една позната ми каза преди време , да не се притеснявам, че всяко се ражда с късмета си. Да са ни живи и здрави, справяме се, винаги може и повече разбира се, но се стараем на никого да не липсва нищо и на тях и на нас.

Много ме радва факта, че доста семейства вече са с повече от 1,2 деца. Около нас има много такива.

# 304
  • behind your back... don't turn around
  • Мнения: 660
Децата са най-ценното нещо, но ми е много интересно как жените изобщо се съгласяват да имат второ дете след мъките по време на бременността и раждането на първото...?

И на мен ми е интересно? Хем вече съм го преживяла и както писах по назад това са причините да нямам второ, а искам. Бременността хайде някак ще я преживея, но на раждане не мога да се навия. Не е страх от болката, а от евентуалните рискове и последствия за тялото и здравето ми. След като вече веднъж видях колко травмиращо е раждането не знам как бих могла да си го причиня пак.
Приемам съвети как да се справя със страха си, защото искам още едно дете и нямаме други проблеми като финансови, жилищни и т.н. само това е което ме спира много сериозно Close
Имаме 1 биологична щерка на почти 3г. Винаги съм искала поне 3 деца и от много малка зная, че мога и искам да имам деца. Но не го направих при първа възможност, защото имам нещо м/у ушите. Родих на 26 след близо 2 години опити, поликистоза и абсолютно нередовен цикъл и естествено без овулация. Не зная това слънчице как се появи, но е чудо... Факт е, обаче че се роди със сърдечна малформация, без каквато и да е предразположеност. Знаех за това от 23ГС и въпреки това бременността ми беше най - лекият и щастлив период от живота ми до тогава. После до операцията й ни беше тежко, но пък сега имам здраво момиче, което не спира да ме изненадва...
Продължаваме да искаме още деца, но с баща й сме наясно, че за биологични риска е голям. Затова кандидатстваме за осиновено братче. Като стане ще пробвам да го навия за още поне 1, но не зная дали искането ще се покрие с моженето.
Осъзнавам, че съм голяма късметлийка, защото по въпроса за осиновяването винаги (познаваме се от над 10г) сме били единодушно ЗА.

# 305
  • Мнения: 3 201
cvEval, браво на вас! Наистина си голяма късметилийка по въпроса за отношението на мъжът ти към осиновяването! Ние по този въпрос никога няма да постигнем консенсус, моят мъж е абсолютно невъзможно да се навие...Желая ви много късмет!

# 306
  • behind your back... don't turn around
  • Мнения: 660
Благодаря ти  bouquet

Скрит текст:
Напоследък все по-често около мен излизат подобни казуси...На скоро се запознах с едно семейство, в което и двамата имат сериозни проблеми. Мъжът не произвежда въобще, дори и мъртви сперматозоиди, а момичето прави миоми често. И въпреки почти нулевата възможност за биологично дете и над 32 годишната възраст и на двамата, мъжът не иска и да чуе за осиновяване, макар че това може да е единственият им шанс за дете... Не разбирам, но и се опитвам да не съдя хората с такива проблеми
 и тази гледна точка...
Друга близка преди време също беше 100% сигурна, че ще си осиновят детенце, независимо от това могат или не да си имат биологично.. Да, но след известно време ѝ откриха рак на шийката и вече изправени пред съществуващ проблем изведнъж много силно поискаха биологично дете. Нейни думи са, че като има шанс да не можеш и това е нещото, което искаш най най-много на света..... За щастие имат прекрасен син, след един мисед. Момичето си роди и естествено, въпреки конизацийте...

Така, че има много и различни истории и всеки човек за себе си е прав.

Истина, за МЕН, обаче е и това, че преди години, когато репродуктивните проблеми не се решаваха с инвитро (щото не е било възможно!), осиновяването е било не чак толкова невъзможно решение.
Репродуктивната медицина дава надежда  Simple Smile и това е страхотно!

Имам и далечни роднини, които са осиновили дете и след няколко години жената беше родила и биологично дете, и си приличаха физически наистина момичетата и хората бяха наистина щастливи...

Май не написах число, но мисля, че оптимума брой деца за мен е 3. Дано си ги набавим по един или друг начин  Laughing и естествено да сме живи и здрави, че да направим и нормални хора от тях  Laughing

# 307
  • Мнения: 10
Аз като малка исках 6 деца Thinking след като майка ми роди 3то, после 4 и 5то реших 2, най много 3. Забелязвам че родените в многодетни семейства искат 1-2 деца, а тези израснали сами- много. Аз имам 2 деца с малка разлика и след 2рото нещо мерака ми за трето се изпари. Голямата беше дете-мечта, роди се за 15мин, като нито ме е боляло нито нищо, въобще не усетих бременност и раждане. Още от раждането си спреше през ноща, не боледуваше, нито съм разбрала 'що е то' колики, нито зъби, нито нищо. Малкия обаче имаше от всичко по много, вече е на почти 3 и съм го кърмила до преди 2 седмици. За мен беше и още е доста изтощителен период.

От малка винаги съм искала да осиновя дете, не знам поради каква причина, но винаги съм искала. Проблема е мм и неговото семейство. Аз с моята рода не съм толкова близка, че да взема мнението им под внимание, но родителите на мм са твърдо против. Един път се из майтапих за осиновяване- почти настана война как съм щяла да лишавам моите и да ги задължавам да делят с чуждо дете. Мм ако се навие другите няма да ме интересуват, ама това е че и той не иска и да чуе.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт