Компулсивно преяждане(хиперфагия)

  • 3 997
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10
Здравейте!От години се опитвам да се справя с хранителното си разстройство,но безуспешно за сега.Има ли успешно преборили се,някакъв съвет?Само да кажа ,че пия от години антидепресант,който в началото помагаше,но сега май вече не.

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 081
Силна воля. Осъзнаването на проблема е най- голямата крачка към справянето. Антидепресантите само ще задълбочат.
Имаш ли наднормено тегло?

# 2
  • Мнения: 3 250
Пробвали ли сте да заредите хладилника със сезонни плодове и зеленчуци, а бързите захари да разкарате.
Предполагам, че Ви звуча несериозно оптимистично.
Друго искам да попитам, без да искам да проявявам излишно любопитство - проблемът възниква ли когато не се храните сама, а да кажем в приятна за Вас компания?

# 3
  • Мнения: 10
Силна воля. Осъзнаването на проблема е най- голямата крачка към справянето. Антидепресантите само ще задълбочат.
Имаш ли наднормено тегло?
Имам наднормено тегло и точно то ме притеснява.Антидепресантите отдавна не ми действат.Когато забременях със сина ми започнах да качвам и достигнах 91кг.преди раждането,и от тогава нещата се влошиха вече доста години.Колкото до волята ...воля да превъзмогнеш желанието си да се натъпчеш?

# 4
  • Мнения: 10
Пробвали ли сте да заредите хладилника със сезонни плодове и зеленчуци, а бързите захари да разкарате.
Предполагам, че Ви звуча несериозно оптимистично.
Друго искам да попитам, без да искам да проявявам излишно любопитство - проблемът възниква ли когато не се храните сама, а да кажем в приятна за Вас компания?
Аз съм веган и не ям бързи въглехидрати от 5 години,желанието да се натъпчеш няма нищо общо с апетита.Изпитваш желание за храна,а не апетит.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 17
Здравейте!От години се опитвам да се справя с хранителното си разстройство,но безуспешно за сега.Има ли успешно преборили се,някакъв съвет?Само да кажа ,че пия от години антидепресант,който в началото помагаше,но сега май вече не.

На мен от антидепресант ми се ПОЛУЧИ хранително разстройство.
Последствието от това ХР при мен е болестно затлъстяване. В момента моят  Индекс на телесната маса (ИТМ) или BMI е 36. Над 30 стойностите са критични вече.

Психотерапия при един психолог не даде никакъв ефект. Напротив, качих нови 10 килограма за една година, от което много тежко се отчаях.
Днес имам час при психолог по хранителните разстойства. Ще пиша по-късно.

# 6
  • Мнения: 973
Аз не съм с наднормено тегло , но от стрес ям боклуци и игнорирам друга храна. Мога да живея на чипс и сладолед въпреки болките в стомаха. Днес е 4 ти ден в който не съм купувала пакетирани боклуци. Първите три дни депресията беше нечовешка. Сега още не съм съвсем ОК но поне не ми е замаяно.
Само воля и желание за промяна оправят тези неща. Стискам палци на вас и вие стискайте на мен , защото имаме деца които ще са благодарни за силните си родители след години :*

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 17
Да разкажа за първата среща с психолога.
Мина много добре, имаше малко моменти, в които не го разбирах добре, но той повтаряше.
Първите ми два опита бяха с психиатър-психолог.
При такива намерих тогава час.
Новият е само психолог, специалност поведенческа терапия и хранителни разстройства. При него ме изпрати ендокринологът, който проведе пълните изследвания.

Имам много по-различно усещане при новия психолог. Много съм обнадеждена, дано да потръгнат нещата.
При предния психиатър(-ка) единствения съвет, който получих беше да ходя пеша, т. да излизам навън или да спортувам.
А всъщност аз отидох, защото освен на работа, за друго не можех да изляза навън.
15 месеца тази жена си вземаше паричките от здравната каса и ми губеше времето. Качих цели 10 кг и съвсем се отчаях.

В една съседна тема съфорумка даде съвет да се ходи по 3 км на ден.
Попитах я каква е ползата и тя веднага ми обясни нещата.
С две-три изречения. Стана ми ясно и се мотивирах. Сега ще излизам повече. Преди си мислех, че трябва да си пестя силите за важните неща - работата най-вече. Мислех си, че трябва да вървя пеша, само за да горя калории и да дишам чист въздух. Приемах съвета да излизам всеки ден навън като непоносимо натоварване. Сега разбирам, че съм имала грешно виждане на нещата.
Онази психиатърка ме тъпчеше с АД, поради което и качих тези 10кг. А съфорумката с един пост ми изясни нещата.
Съфорумката е the Doris, да е жива и здрава, много съм и благодарна за отчивчивостта.

Последна редакция: чт, 19 юли 2018, 23:01 от 2345

# 8
  • Мнения: 12 603
Намерих коментара на the Doris, който Надежда цитира - ето линк към темата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=1050652.msg37066446#msg37066446

Една позната, която е психотерапевт, сега ще кара курс, за да може да повлиява на хора с проблеми като този. Обещала ми е, като изкара курса, да ми разкаже някои неща, за да мога да ги използвам за собствената си прекалена зависимост от храната.
Ще разкажа, когато и тя ми разкаже, но това ще е чак есента.
От гледна точка на човек, сам потърпевш, мисля, че хората с наднормено тегло повече са способни да се подлагат на диета и да я спазват, отколкото да са умерени в ежедневието. Не разбирам защо е така. Аз лично започвам диета още с първия килограм над нормата, но не винаги действа веднага ( а понякога не съм мотивирана) и така се стига до десетина кг над нормата, които, като достигна, вече се стягам и взимам драстични мерки. Много ме бива по драстичните мерки и никак - по умереното хранене. Пак е нещо де, сега съм 1 кг над това, което препоръчва СЗО (а именно телесна маса под 25).
Цялата работа е, че при стрес и даже умора се считам за "заслужила" да ям сладки неща и чипс. Смятам, че при мен идва от самосъжаление, което нямах преди.
Мотивацията ми все пак да се боря идва от едно изследване, на което попаднах, на лекари за факторите, които представляват заплаха за здравето и по-специално за сърцето. Изчислила съм си телесната маса, под която трябва да се поддържам и общо взето я спазвам през повечето време, освен ако започна да се самосъжалявам повече от обичайното, например при неприятности в работата, смърт на близък - натоварващи събития.

Последна редакция: пн, 30 юли 2018, 09:08 от Uncommon

# 9
  • Мнения: 2 473
Намерете си хормоналните проблем за повишения апетит.Ако само се борите с волята си ,нищо няма да стане .Обяснявам акъв е механизмът на неуспеха: имате някаква хормонална дисфункция ,която разбутва хормоните - повишава се апетита-ядете- повишава се инсулина-намалява КЗ -пак сте глдани.Решавате да пазите диета-не ядете 1 час,но сте под напрежение за това -пак ядете или не ядете,но  отслабването не дава очаквания  резултат-вие се обезкуражавате и се наплюсквате -чувствате вина-пак започвате диета.За това излиза,че нямате воля-мразите се-пак ядете.
Как действа стреса,по-точно ,системният ,непреработен срес .Когато има стрес ,тялото влиза в режим "бий се или бягай",отделя се адреналин.Химически кой изисква  наличие на енергия-т.е кръвна захар -ядете или се отделя от черния дроб. Щом има КЗ ,пристига инсулин,който трябва да я регулира и я смъква.Намалена КЗ предизвиква повишаване на апетита .Работа на тялото в екстремна ситуация може да не успее правилно да регулира КЗ и тя да падне твърде много.Това става животозасрашаващо за главния мозък и той алармира "давай бързо енергия".В този момент се чувствате като разтреперен наркоман и се нахвърляте върху нещо натрисащо сладко,като сникерс,морена,шоколад,кока кола,което да достави глюкоза по най-добрия начин.Става твърде много кр.захар,което пак е живото застрашаващо и се изсипва твърде много инсулин.Той сладира всичко и пак следва "олеле,давай сладко,че ще се мре"  .Резултат-дебел , гладен и гузен.
За това преди да влезете в мъчителен 30-40-0 годишен цикъл на безкрайни диети,намерете хормоналната причина.

# 10
  • Мнения: 1 309
Какви изследвания трябва да направим, кои хормони да изследваме?

# 11
  • Мнения: 2 473
Търси се дали има ИР-инсулинова резистентност,хормони на щитовидна за хипофункция и/или Хашимото.
Кр.захар с трикратно обременяване + трикратен инсулин.
Тези изследвания ЛЛ едва ли ще се възрадва ,че му ги искате ,за това си ги платете,макар ,че не са  без пари.
От всички диетолози само Гайдурков,до колкото ми е известно,пуска всички изследвания за наличие на болести при затлъстяване.Той пуска и CRP за наличие на инфекция и други за бъбреци.Не ги знам всички,но бяха за към 200 лв.Ако някой ги знае,нека ги каже тук .
Има и други заболявания ,които предизвикват напълнявания,аз не ги знам -пак нека ако някой знае нещо ,да го каже.
Иначе ,няма смисъл,не е продуктивно ,само някой да си прави харакири как яде неконтролируемо,докато не се стигне до причините.
Четете темите за ИР и Хашимото,както и за диетата НВ-ВМ

# 12
  • Мнения: X
Скрит текст:
Пробвали ли сте да заредите хладилника със сезонни плодове и зеленчуци, а бързите захари да разкарате.
Предполагам, че Ви звуча несериозно оптимистично.
Друго искам да попитам, без да искам да проявявам излишно любопитство - проблемът възниква ли когато не се храните сама, а да кажем в приятна за Вас компания?
Аз съм веган и не ям бързи въглехидрати от 5 години,желанието да се натъпчеш няма нищо общо с апетита.Изпитваш желание за храна,а не апетит.
Аз ще се "хвана" за болднатото, като бивша 4 годишна вегетарианка и около 1-2 месеца веганка.
Не знам как точно се храниш като веган и какво ядеш основно, но една предполагаема причина за нарушения баланс на тялото, водещ до ХР, е липсата на качествени мазнини.
За съжаление, мазнините от растителен произход, не са най-полезните за човек.И не са достатъчни за правилното функциониране на тялото.

# 13
  • Мнения: 10
Намерих коментара на the Doris, който Надежда цитира - ето линк към темата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=1050652.msg37066446#msg37066446

Една позната, която е психотерапевт, сега ще кара курс, за да може да повлиява на хора с проблеми като този. Обещала ми е, като изкара курса, да ми разкаже някои неща, за да мога да ги използвам за собствената си прекалена зависимост от храната.
Ще разкажа, когато и тя ми разкаже, но това ще е чак есента.
От гледна точка на човек, сам потърпевш, мисля, че хората с наднормено тегло повече са способни да се подлагат на диета и да я спазват, отколкото да са умерени в ежедневието. Не разбирам защо е така. Аз лично започвам диета още с първия килограм над нормата, но не винаги действа веднага ( а понякога не съм мотивирана) и така се стига до десетина кг над нормата, които, като достигна, вече се стягам и взимам драстични мерки. Много ме бива по драстичните мерки и никак - по умереното хранене. Пак е нещо де, сега съм 1 кг над това, което препоръчва СЗО (а именно телесна маса под 25).
Цялата работа е, че при стрес и даже умора се считам за "заслужила" да ям сладки неща и чипс. Смятам, че при мен идва от самосъжаление, което нямах преди.
Мотивацията ми все пак да се боря идва от едно изследване, на което попаднах, на лекари за факторите, които представляват заплаха за здравето и по-специално за сърцето. Изчислила съм си телесната маса, под която трябва да се поддържам и общо взето я спазвам през повечето време, освен ако започна да се самосъжалявам повече от обичайното, например при неприятности в работата, смърт на близък - натоварващи събития.
По отношение на диетите мога да кажа,че слабите жени са по-маниакални по отношение на диетите.Аз никога не съм се подлагала на определен вид диета,просто когато една нощ преди пет години спрях да дишам ,това беше дъното и промених начина си на живот,което доведе до страхотна промяна в здравословното ми състояние,но не мога все още да се отърва от неистовото желание понякога да се натъпча  и това ме мъчи постоянно.Все ми се струва,че ще се върна назад.Антидепресанта ми помогна,но ефекта му вече се изчерпа,а и аз искам да успея без лекарства.

# 14
  • Мнения: 10
Намерете си хормоналните проблем за повишения апетит.Ако само се борите с волята си ,нищо няма да стане .Обяснявам акъв е механизмът на неуспеха: имате някаква хормонална дисфункция ,която разбутва хормоните - повишава се апетита-ядете- повишава се инсулина-намалява КЗ -пак сте глдани.Решавате да пазите диета-не ядете 1 час,но сте под напрежение за това -пак ядете или не ядете,но  отслабването не дава очаквания  резултат-вие се обезкуражавате и се наплюсквате -чувствате вина-пак започвате диета.За това излиза,че нямате воля-мразите се-пак ядете.
Как действа стреса,по-точно ,системният ,непреработен срес .Когато има стрес ,тялото влиза в режим "бий се или бягай",отделя се адреналин.Химически кой изисква  наличие на енергия-т.е кръвна захар -ядете или се отделя от черния дроб. Щом има КЗ ,пристига инсулин,който трябва да я регулира и я смъква.Намалена КЗ предизвиква повишаване на апетита .Работа на тялото в екстремна ситуация може да не успее правилно да регулира КЗ и тя да падне твърде много.Това става животозасрашаващо за главния мозък и той алармира "давай бързо енергия".В този момент се чувствате като разтреперен наркоман и се нахвърляте върху нещо натрисащо сладко,като сникерс,морена,шоколад,кока кола,което да достави глюкоза по най-добрия начин.Става твърде много кр.захар,което пак е живото застрашаващо и се изсипва твърде много инсулин.Той сладира всичко и пак следва "олеле,давай сладко,че ще се мре"  .Резултат-дебел , гладен и гузен.
За това преди да влезете в мъчителен 30-40-0 годишен цикъл на безкрайни диети,намерете хормоналната причина.
Има логика в хормоналните изследвания,правих си всичко е ок.Аз не обичам сладко,но когато умът ми е зает с непреодолимото желание да се натъпча ,го правя с каквото имам под ръка,но не и сладко.Нещата са свързани със серотонина основно,само че хапче "ЩАСТИЕ" не предлагат в аптеката.За това исках да разбера как се справят такива като мен,човек винаги може да научи нещо полезно...,а и да бъде полезен евентуално.

Общи условия

Активация на акаунт