Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 12 964
Аз дълги години си мразех името, не е често срещано и е доста дълго. В добавка с презиме и фамилия се получаваше километрично. Като се има предвид, че имам сравнително нормален, към едър почерк, беше ми смърт да си събера имената, номера, класа, групата и прочие на един ред на листите за контролни в училище. За етикети на тетрадки, бележници, лични карти няма да говоря, същата история. В последващи години пак така с всевъзможни бланки по институции. Абе, тегаво ми беше. Едва последните десетина години го оцених подобаващо и вече ме кефи. За 40 години познавам само още една с такова име.

Кръстена съм на едната си баба, а сестра ми на другата. Типично за онези години.

# 31
  • Мнения: 12 229
Много се радвам на историите.😊 По-късно на спокойствие ще седна да изчета и да споделя и за нашето именце.

# 32
  • DE
  • Мнения: 3 019
Няма история като се замисля.
И двамата с мъжа ми направихме списъци с имена, които харесваме. После си ги разменихме, драскахме предложения, докато накрая стигнахме до 2-3 варианта.
Така се стигна до Матеа и Кирстен.
Матеа беше мое предложение, а Кирстен негово.

# 33
  • Мнения: 37 241
Преди раждането на големия,мъжът ми ми каза "Ти ще го раждаш детето,ти му избери името" и аз избрах.Роднините и таткото разбраха как се казва бебето в родилното като ми дойдоха на свиждане.Доста гадно от моя страна нали?
Не мисля, че е гадно, при мен нещата се развиха по същия начин, намирам го за най-нормалното нещо. Радвам се, че и мъжът ми мисли така.

# 34
  • Мнения: 3 289
Аз не съм кръстена на никого - родителите на татко са били вече починали и така е отпаднало Христина. Трябвало е да съм Александра - дословно но двамата ми дядовци, но татко не приел. Името на другата ми баба не е било обсъждано (Тодора).  И така нашите избрали неутрално име. Аз не си го харесвам, ама те не са ме питали, иначе щях да съм Александра. Много харесвам това име и бях се зарекла, ако имам дъщеря да се казва така. Но като студентка (много преди децата) сънувах за първи път, че имам дъщеря. В съня ми тя дойде с името си - Лъчезара. 17 години по-късно, когато трябваше да реша как ще се казва дъщеря ми нямах особени колебания. Втората причина да избера за нея това име беше, че исках чрез него да променя нея. В началото тя беше едно свито и недоверчиво детенце, а аз й пожелах да се превърне в едно лъчезарно, слънчево момиченце и ... съм на път да го постигна. Името много й отива, въпреки, че първото ми усещане за нея беше, че това име не й подхожда, че тя не е Лъчезара.
#2 - Емил. Също любимо име от ранна възраст. Въпреки, че винаги съм казвала, че моите деца ще са Емил и Александра в последния момент обмислях и други имена. Дори подхвърлиха на майка, че може да го кръстя Евтим, като буквално повторя името й. Тя контрира с въпроса:"А защо не Емил, винаги си харесвала това име?" И така остана Емил.  
Към днешна дата понякога се чудя как изобщо може да съм мислила и други имена.
Моите критерии за име са:
- Да е благозвучно
- да не е прекалено масово, нито супер рядко и непознато
- да няма дублетни форми/ да не се бърка. Като това ми е най-важното.

Последна редакция: ср, 18 юли 2018, 11:55 от Mama Ru

# 35
  • Мнения: 19 758
Лъчезара е страхотно име!

# 36
  • Мнения: 5 216
Нищо интересно няма покрай името на детето ми. Да е българско, цветно, нежно, познато, но не масово, с буквата на дядо си и така. Скука общо взето, но детето си го харесва, ние - също, защото съвсем не сме търсили уникалност. Има лека разлика с произношението му на английски, но не ни закача.

# 37
  • Мнения: 2 118
И аз съм писала в друга тема, но и тук да си кажа.
Още преди да решим да имаме дете с ММ сме си говорили и неговото желание беше да е кръстено на баща му.
Аз бях съгласна да използваме първата буквата от името на баща му, но не и цялото име.
Бях съгласна, защото баща му много ни помага във всичко, разбирам се с него и с другите от семейството му, така че заслужава да се радва, че внучето е кръстено на него, да му покажем по този начин, благодарността си за всичко, което прави за нас, нищо че е само първа буква.
Като забременях, аз смятах че ще имаме момче, ММ каза - момиче, той позна.
Иначе мислих и за мъжки имена, харесах - Симеон, Самуил.
За женско - Стела.
ММ не се впускаше в мислене на имена, само ме дразнеше, като разбрахме че ще е момиче, че ще се казва Стоянка, на баща му...аз подскачах, като ожилена, защото изглеждаше съвсем сериозен, като ми го казваше.
Около 6 месец, когато бях чух в една реклама името София...и някак ме грабна...и край решено, така ще се казва детето ни...
Започнах да си я наричам София, ММ продължаваше да ме дразни със Стоянка.
Когато бях в 8 месец някъде, бяхме в Сливен и разхождаме се по центъра и гледаме едно детенце на около 3год изкача от един магазин и баба му след него - Стояна, стой!
ММ ми вика гледай, знак е това...виж как добре звучи - Стояна, стой! 😁
В крайна сметка, когато родих, дойде жената от болницата да ни пита как ще запишем детето и ММ ме погледна с одобрителен поглед и я записахме София.
Той уж не е суеверен, обаче още като забременях малко се сърдеше, че казах на нашите още, като си направих теста, после като купувах дрехи за детето в 5,6 месец пак ми мрънкаше, че бързам, за името не се включваше активно в мисленето и одобряването, с половин уста, казваше нещо и гледаше да избягва темата...та чак като родих си призна, че от суеверие го е било страх да не се случи нещо лошо с тези ранни планирания, казване и купуване на вещи и дрехи.
Роднини на ММ се бъзикат с баща му и му викат дядо Софийчо 😁 Не с лошо де.
Та така имаме си една София (харесваме си името) , имаме един щастлив дядо Стоян, който много се грижи за внучка, не че нямаше да го прави, ако беше кръстена с друго име, но така всички сме по - доволни.

# 38
  • София
  • Мнения: 32 992
Майка ми е искала да ме кръсти Анна-Мария (та затуй ника ми е такъв), но не са ѝ разрешили. Баща ми е носил листче с имената за двете деца (аз и брат ми). Аз съм кръстена на баща му, само се благодаря, че не съм Тодора/ка. Теодора щеше да ми хареса повече. Брат ми може да се каже, че е кръстен и на баба си (по бащина линия) и на дядо си (по майчина).

За щерката бяхме измислили странно име. Свекървата се заинати, че не го харесвала и по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядо си. Един вид "подмазвам се на баща си". По стечение на обстоятелствата имената на прадядото и майка ми бяха подобни... свекървата си мисли, че е на прадядото, а ние си знаем, че е на майка ми.

За името на синът ми няма история. Не е кръстен на роднина. Мисля че нямаме родственици с това име.
По средата на бременността ми изскочи това име и рекох и отсякох, че ще е това. Може и самото бебе да го е искало Simple Smile
Двете баби нямах претенции. Но и не съм питала.
Само ММ се дърпаше в началото, заради едно от галените имена, които не харесвал и не искал така да казват на сина му. Само една от учителките му казва така и то не винаги.

# 39
  • Мнения: X
Взехме първата буква на бабите, понеже са с еднакви имена и кръстихме детето с различно от тяхното име. И двамата с ММ не си падаме по кръщаването на баби и дядовци. Нов човек с ново име. Ако бяхме кръстили на тях щеши да се получи така че и бабите и прабабите да са с еднакви имена. Не ни хареса.

# 40
  • София
  • Мнения: 773
Нашата история за името е доста странна. Само да кажа, че аз по принцип съм скептик и нито съм религиозна, нито суеверна. Харесвах името Самуил за момче, макар че нямам близки роднини, нито приятели, за да го свържа с определен човек. Като забременях, реших да прочета повече за името и попаднах на библейската история за Самуил, чиято майка се казва Анна, много дълго е искала дете, много се молила на Господ и обещала, че ще посвети детето си на него, само да й се роди рожба (Самуил означава измолен от бога). Аз съм Анна, минах през репродуктивни проблеми и някак си се припознах в историята. В 12 г.с. направих много силен кръвоизлив. Бяхме на почивка и скорострелно се прибрахме в София, бях сигурна, че съм направила аборт. Ревах в колата по целия път до болницата. Но, слава богу се оказа, че бебето си е там. Вечерта майка ми ми донесе някакъв вестник с кръстословици с тогавашна дата – пишеше 20.08 – Имен ден на Самуил, Самуила и т.н. Беше точно 20.08 и тогава взех решението, че ако бебето се роди и е момче, ще е Самуил. Той се роди в края на шести месец, истинско чудо е, че е жив, не остана без последствия, за съжаление, но сега моят Самуил е на 8 и половина и е най-голямото ми щастие.

# 41
  • Мнения: 474
Да ви е жив и здрав и много да ви радва! Аз също харесвам много това име също и Симеон,Борис.Ако имам повече от едно момче ще е нещо такова.

# 42
  • София
  • Мнения: 697
След много терзания и препънки да си имаме дете забременях.
Нашият татко чул преди много години име за момиченце, което много му харесало, но все не ми казваше името.
Беше решил, че ще си имаме момиченце и найстина е така. В момента, в който разбра пола ми каза името и мен сърце не ми даде да не се съглася. Heartbeat Heartpulse Two Hearts

# 43
  • Мнения: 1 319
Нашата дъщеря си дойде с името/както се казва/. Терминът ми беше на 15 август, тя се роди на 10 и я кръстихме Мария Simple Smile

# 44
  • Мнения: 532
Единственото ни условие беше да не е кръстено детето ни на баби и дядовци.
Исках да е хубаво, величествено име, когато разбрахме, че ще е момче.
Избрахме единодушно и веднага името Борис!
Ако имаме второ детенце, живот и здраве отново няма да е кръстено на бабите си, за момче нямаме никаква идея, за момиче имам две любими. Но ако рекъл Господ да се случи чудото отново ще го мислим.

Общи условия

Активация на акаунт