Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 12 248
 Интересно и любопитно ми е. Реших да направя такава тема.
Как избрахте имената на децата си? Как се казват и защо ги кръстихте точно така? Какви бяха мотивите ви да изберете точно това име/имена-на любим герой от книга, филм или пък вдъхновени от историята, или на любима баба /дядо. Какво беше важно за вас при избора, с какво се съобразихте и защо.  Ще се радвам да прочета историите ви. 😊

Последна редакция: вт, 17 юли 2018, 15:40 от Мис Каролин Бингли

# 1
  • Мнения: 475
Все още нямам деца,но съм решила ако имам момче да е кръстено на баща си.Той си мислеше,че се шегувам.Ами не,просто така го почувствах.За момиче съм оставила на него,но пак ще бъде съгласувано с мен де Grinning Да допълня,че с ММ не сме за идеята да кръщаваме на баби и дядовци.

# 2
  • В. Търново
  • Мнения: 4 542
Чудна темичка. Аз съм разказвала, но, хайде пак.
Като се разбра, че ще е момче, с бременния си мозък, реших, че искам да съчетая в името на нероден Петко първите букви от имената на свекърите, моите родители, и нашите с баща му. След дълго умуване се получи Ростислав, като липсваха буквите на баща му и единия дядо. А и не се прие добре от фамилиите името.
Със свекърите живеем в един град, а моите са далеч. Та при един разговор с майка, случаен, просто подхвърли да кръстим детето на някой от тукашните баба и дядо- така и така са по- близо, повече ще обгрижват и т. н. Иначе и двете двойки баби и дядовци са с хубави и класически имена. И така, аз реших да е Теодор- на свекървата Теодора. Да не се сърди свекъра, в кръга на шегата го казвам, кръстихме кучето, което си взехме по същото време на него.
Ако имам второ, ще е на майка ми.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 186
Аз също бях решила синът ни да е на баща си,а подържаме трето поколение името.
Дъщеря ни избрахме заедно,хареса ни как се съчртават двете имена с брат й.
Аз съм кръстена на дяцо.Нашите са ме чакали 10 г. И името ми и това носи.

# 4
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 297
Искахме името на детето ни да отговаря на следните условия:
- Да има хубаво значение;
- Да има светец / имен ден;
- Да е относително кратко (презимето е дълго);
- Да не е трудно за произнасяне на чужди езици или да има съответен аналог;
- Да не е кръстен на баби/дядовци или някой близък;

Избрахме синът ни да се казва Йоан.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 305
Аз мисля, че съм го писала вече. Имената и на моите родители, и на тези на съпруга ми, са "цветни". Затова решихме всичките ни деца да носят имена на цветя, но да не са кръстени на бабите и дядовците. Децата ни са Ралица, Камелия, Биляна и Росен.

# 6
  • Мнения: 1 377
Имаме прекрасна малка дъщеря, която скоро направи 7м :=) Казва се Рая!

Когато бях бременна от около 3,4м започнах да имам предчувствие, че  ще имаме момиченце. Започнахме да обсъждаме имена започващи само с К и М, защото това са нашите първи букви-на мен и на татко й :=). Някакси ритмично ми звучеше.Обсъждахме Михаела, Карина, вариант беше с друга буква само Анастасия(на майка ми) . Никое име обаче не ме караше да бъда категорична, все някакви съмнения имах, колебания и това не ми харесваше. Таткото дигаше рамене и казваше :"Избирай и предлага ти!". И така до 5м
.С близки и познати не съм се съветвала, до последно, до раждането й никой не знаеше как ще се казва. А да, не исках да бъде и кръстена на никой от родата(освен евентуално на майка ми) и родната не е имала претенции..
Та в 5м сънувах сън. Само да вметна, че аз цял живот имам сънища. Помня ги. Тълкува ги. Общо взето вярвам в тия работи, макар и да знам, че понякога сънищата са ми плод на впечатления и емоции от изминалия ден/дни.
Както казах в 5м сънувах, че съм вече родила. Носех бебето на ръце и близки ни чакаха да им я покажа. Попитаха ме:как се казва и аз от върнах :"Това е нашата Рая"... И се събудих...Помнех съня много добре. Разказах на мм и го попитах какво мисли за името, той отвърна че му харесва и от този ден без да го коментираме повече, решихме, че нашето бебе ще се казва Рая Heart
Сега за мен остава загадка, макар да  не го мисля толкова- дали този сън е бил знак или просто на подсъзнателно ниво е останало това име(което между впрочем винаги съм харесвала, но не беше обсъждано, нали е с "Р").
Името ми харесва защото не се бърка с друго, кратко е(като моето и като на майка ми), няма нужда от галени и от съкращения...
Това е историята на името на моята дъщеря.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 186
Страхотнии имена,поздравления.Едно от тях нося и аз.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 5 284
Фивър рей, Биляна с кое цвете го свързваш?  Rolling Eyes
Или с "билка"?

# 9
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 8 594
Името на моето дете го избрахме в деня на раждането.Не искахме да е кръстено на баби и дядовци макар родителите на мъжа ми да бяха починали не искх да е кръстено на моите.Искахме да е с буква по средата на азбуката.Защо и аз не знам  Laughing Искахме да е по кратко и не от масовите като Виктор,Мартин,Калоян и т.н. Накрая се спряхме на Кирил.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 305
Биляна идва от билка/биле/лековита трева.

# 11
  • Мнения: 6 188
Винаги съм била против това кръщаване на баби и дядовци, освен ако наистина името не се харесва от родителите. За това категорично си бяхме решили с моя мъж, че няма да кръщаваме на никого. Другото което искахме да е българско класическо име а не от новите измислени и "модерни", също така и двамата харесваме дълги имена и търсехме такива.
В един момент когато вече бях бременна решихме, ако е момче името да започва с моята буква, ако е момиче с неговата ... спонтанно някак ни дойде идеята. И така, бяхме си приготвили и двете имена за всеки случай ако видеозона беше сбъркал  Wink. Не сбърка, роди се момче, съответно беше на моята буква а името повтаря първата част от моето...сега отчитаме, колко всъщност прилича по характер на мен и моя мъж се шегува - Заради името е Simple Smile , нали казват, че на когото си кръстен на него приличаш  Laughing

# 12
  • Мнения: 37 282
Против съм кръщаването на баби, дядовци, роднини. Не смятам, че един от тях е по-важен от другите.
Исках и детето ни да си има свое име.
Да е звучно, да се приема еднакво добре в България и навън, да има имен ден и положително значение. Гледах да не е съвсем екзотично, но и да не е от масовите, през 2004-та беше рядко срещано, особено сред бебетата хич го нямаше. Сега е по-разпространено, но здраве да е.
Името е София.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 661
И ние започнахме с идеята да НЕ е кръстено на никого. Така отпаднаха някои имена с В и Н, които харесвах. Също така акушерката каза по тоновете, че ще е момче. В крайна сметка стигнахме до Едуард.
Обаче...
Се роди момиченце!
Три дни седя без име горкото. На четвъртия ден мозъкът ми роди Габриела. Бащата се съгласи. После се усетих, че докато бях бременна гледах сериал с Габриела Спаник.
Втора серия следва.

# 14
  • Кърджали
  • Мнения: 3 032
Когато забременях първия път бях на мнение, че не искам да е кръстено на никоя баба или дядо. Мъжът ми нямаше нищо против това мое желание. Но пък той от своя страна не искаше до последно да знае дали ще имаме момиченце или момченце. Съответно трябваше да измислим име и за двата варианта. Тогава много харесвах имената Рая и Кристиан. И двете не срещнаха особено одобрение от бъдещият татко, обаче. А аз държах името да се хареса и от двамата, не съм на мнението "аз го нося, аз избирам". Та той предложи всеки да запише имената, които му харесват и накрая да изберем едно. Аз сънувах, че ще имам дъщеря, в последствие и лекаря потвърди, но от уважение към желанието на мъжа ми да не разбира предварително пола на бебето си избрахме и мъжко и женско име, като се стремях да не показвам че едното не ми е кой знае колко важно вече.. В крайна сметка той се влюби в предложеното от мен име Катерина. Каза това ще е,аз също си го харесвах /иначе нямаше да го предлагам/ и остана то. За момче бяхме избрали Борислав. После дълго бъзикаха таткото, че е егоист, кръстил дъщеря си на себе си, понеже той е Красимир. Аз много си харесах умалителният вариант на името Кати и си и викаме основно така.
За второто дете вече бях започнала да обмислям вариант името да е свързано с името на някой роднина, без да е кръстено на него /защото аз за кръстено на някой разбирам  да носи неговото име изцяло или леко променено/. Малко преди лекарката да каже, че ще имаме момче, аз вече си го знаех, понеже го бях сънувала. И се започна избирането.  Това не ми харесва, онова не ми харесва. Обсъжданите при първата бременност мъжки имена категорично ми отпаднаха, някак си въпреки че ги харесвах все още, отминало им беше времето. В крайна сметка се бях спряла на вариантите Мирослав и Андрей. Мирослав можеше да се приеме като препратка към името на баща ми, с една буква почват, а с А започват моето, името на майка ми и свекър ми. А, и Никола ми се въртеше, ако се роди покрай Никулден, но бързо отпадна. Мъжът ми се шегуваше че чисто и просто искам да го кръстя на себе си. В Крайна сметка остана Андрей, или както ние си му викаме Анди.
 

# 15
  • Сан Франциско
  • Мнения: 325
Тук, в Америка, второто име на детето обикновено не е това на бащата, а и е трудно да се членува/образува така. Аз винаги съм харесвала името на татко. Харесва ми и името на свекърва ми. А нашата девойка, без да ни пита 😊, реши да избърза и наистина да си дойде с името - роди се на Коледа. Кръстихме я на дядо и на баба. Те не са предявявали претенции и нямаха представа до последно.

Последна редакция: вт, 17 юли 2018, 18:22 от Etereia

# 16
  • Варна
  • Мнения: 13 020
Исках дъщеря ни да не е кръстена на никой от родителите ни. Щеше да е Ралица. Но в последния момент баща й пожела да го сменим и за мое учудване избра име, производно на имената на моите родители. Те имат имена, които се комбинират много добре и така остана. Няма да го пиша, защото е по-специфично, а държа на някаква анонимност тук.

# 17
  • София
  • Мнения: 7 372
Още преди да имам закъснение знаех, че съм бременна и ще имам момче. Бях решила, че ще се казва Борис.
Обаче в средата на бременността ми се оказа, че ще го отглеждам сама и ще носи моето фамилно име.
Тогава реших да го кръстя на баща ми Васил. Така и стана.

# 18
  • София
  • Мнения: 12 706
Името ми харесва, съчетава се с фамилията и беше единственото, което го имаше и в моя списък с възможни имена, и в този на мъжа ми. Така го избрахме.
А, и държах да не е кръстено на никого.

# 19
  • Мнения: 19 791
Синът ми е кръстен на моя любим дядо. Той и баба са ме отгледали от 50-дневно бебе до 6-годишна, когато родителите ми ме взеха при тях. Традиционно име, нищо особено, но за мен любимо- Димитър. А дъщеря ми има двойно име, което е моя измишльотина и се превежда като "безценен подарък". Много ѝ отива, защото е точно безценен подарък.

# 20
  • Мнения: 2 166
Първото ми дете е Мила, просто много ни хареса и на двамата с таткото - кратко , ясно, не асоциираме името с никой друг освен със самата ни Мила, не се римува с тъпотии, нежно е и не  е особено често срещано Simple Smile Не е кръстена на никого.
След нея имах една неуспешна бременост, но понеже загубих бебчето късно, вече бяхме избрали име - Роза. Общо взето пак по същите критериите като Мила, веднага си го харесахме.
След това забременях отново, пак с момиченце. Нейното име избрах съвсем сама , без да се консултирам с таткото, само му го съобщих. Усетих много силно , че искам да се казва така, и не ме интересуваше дали на него ще му хареса. Казва се Лина и я усетих като естественото продължение на Роза.
Историите на всички ви са много хубави, изчетох с голям интерес  Blush

# 21
  • София
  • Мнения: 17 661
За продълженията - синът ми е Микаел, като логично продължение на Габриела. Даже кучето мислех да е Рафи /Рафаела/, ама се отказах.

# 22
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 644
Майка ми е трябвало да ме кръсти на свекърва си, но тя е казала че ще нося името на майка й. Голяма драма е било, и накрая ми е дала име което тя си е решила - нито едното, нито другото.... Но аз тайничко си знам че съм кръстена на нейната майка Simple Smile
Идеята за името ми й е дошла от някакъв филм/ сериал.

# 23
  • Мнения: 19 791
Ох, пред грозящата ме опасност да се казвам Лилия или Тереза, баща ми ме е спасил като е тропнал по масата и е казал, че ще се казвам Милена и точка по въпроса. На никого не съм кръстена.

# 24
  • В. Търново
  • Мнения: 4 542
Аз чак се чудя на смелостта на майка ми да ме кръсти Дарина преди 40 г. Иначе съм кръстена на двете си баби- Донка  и Рада. Е, Д- то е на майка ми на майката.

# 25
  • Добрич
  • Мнения: 349
Големият ми син се казва Иван-на дядо си Иван(свекър ми),а малкия Венелин,на моя баща Венелин.Преди раждането на големия,мъжът ми ми каза "Ти ще го раждаш детето,ти му избери името" и аз избрах.Роднините и таткото разбраха как се казва бебето в родилното като ми дойдоха на свиждане.Доста гадно от моя страна нали?

# 26
  • Мнения: 19 791
Аз чак се чудя на смелостта на майка ми да ме кръсти Дарина преди 40 г.
Защо смелост? Съвсем нормално, хубаво, традиционно име е Дарина.

# 27
  • В. Търново
  • Мнения: 4 542
Да, но по мое време редовно са кръщавали децата Марияна и Павлина, примерно. Дарина е било рядко срещано тогава, това ми беше мисълта.

# 28
  • Мнения: 2 319
Много хубава тема, но защо да се ограничаваме само до децата ни? Предполагам може да стане обща тема за имената и историята зад тях - може да е нашето име, на детето, на братовчед, приятел, съсед и т.н. Ако ви хатеса идеята, може да се смени името на темата.
Името на детето ми го избрахме с мъжа ми, направихме всеки по един списък и за наше учудване имаше цели 5 имена, които съвпадаха! От тях вече мислихме и избрахме това, което най ни допада. Аз държах да не е кръстено на никой и най-вече на свекърите, защото свекърва ми си позволи да поиска детето да бъде кръстено на мъжа й. Името нито ми харесва, нито пък подобен подход е допустим. И така кръстихме детето, както ние си го бяхме харесали предварително. Не искам да го споделям, тъй като все пак държа на някаква анонимност във форума горе-долу.
При нас с мъжа ми е стандартно - и двамата сме кръстени на дядовците ни съответно.

# 29
  • Най-красивия град
  • Мнения: 4 852
Искахме името на дъщеря ни да е типично женско,да звучи красиво,да има имен ден,да има хубаво значение,да е международно ,но и добре прието в България,да не е прекалено често срещано.
Харесвам имената Вероника,Виктория,Валерия и Валентина.
От тях мъжът ми избра Вероника,а това е едно от любимите ми имена.
Кръстена е на майка ми.
Свеки искаше да е на нея,но тогава трябваше да е Наталия,а това е името на бившата на мъжа ми.Той беше против.Иначе името е хубаво.

# 30
  • Варна
  • Мнения: 13 020
Аз дълги години си мразех името, не е често срещано и е доста дълго. В добавка с презиме и фамилия се получаваше километрично. Като се има предвид, че имам сравнително нормален, към едър почерк, беше ми смърт да си събера имената, номера, класа, групата и прочие на един ред на листите за контролни в училище. За етикети на тетрадки, бележници, лични карти няма да говоря, същата история. В последващи години пак така с всевъзможни бланки по институции. Абе, тегаво ми беше. Едва последните десетина години го оцених подобаващо и вече ме кефи. За 40 години познавам само още една с такова име.

Кръстена съм на едната си баба, а сестра ми на другата. Типично за онези години.

# 31
  • Мнения: 12 248
Много се радвам на историите.😊 По-късно на спокойствие ще седна да изчета и да споделя и за нашето именце.

# 32
  • DE
  • Мнения: 3 019
Няма история като се замисля.
И двамата с мъжа ми направихме списъци с имена, които харесваме. После си ги разменихме, драскахме предложения, докато накрая стигнахме до 2-3 варианта.
Така се стигна до Матеа и Кирстен.
Матеа беше мое предложение, а Кирстен негово.

# 33
  • Мнения: 37 282
Преди раждането на големия,мъжът ми ми каза "Ти ще го раждаш детето,ти му избери името" и аз избрах.Роднините и таткото разбраха как се казва бебето в родилното като ми дойдоха на свиждане.Доста гадно от моя страна нали?
Не мисля, че е гадно, при мен нещата се развиха по същия начин, намирам го за най-нормалното нещо. Радвам се, че и мъжът ми мисли така.

# 34
  • Мнения: 3 297
Аз не съм кръстена на никого - родителите на татко са били вече починали и така е отпаднало Христина. Трябвало е да съм Александра - дословно но двамата ми дядовци, но татко не приел. Името на другата ми баба не е било обсъждано (Тодора).  И така нашите избрали неутрално име. Аз не си го харесвам, ама те не са ме питали, иначе щях да съм Александра. Много харесвам това име и бях се зарекла, ако имам дъщеря да се казва така. Но като студентка (много преди децата) сънувах за първи път, че имам дъщеря. В съня ми тя дойде с името си - Лъчезара. 17 години по-късно, когато трябваше да реша как ще се казва дъщеря ми нямах особени колебания. Втората причина да избера за нея това име беше, че исках чрез него да променя нея. В началото тя беше едно свито и недоверчиво детенце, а аз й пожелах да се превърне в едно лъчезарно, слънчево момиченце и ... съм на път да го постигна. Името много й отива, въпреки, че първото ми усещане за нея беше, че това име не й подхожда, че тя не е Лъчезара.
#2 - Емил. Също любимо име от ранна възраст. Въпреки, че винаги съм казвала, че моите деца ще са Емил и Александра в последния момент обмислях и други имена. Дори подхвърлиха на майка, че може да го кръстя Евтим, като буквално повторя името й. Тя контрира с въпроса:"А защо не Емил, винаги си харесвала това име?" И така остана Емил.  
Към днешна дата понякога се чудя как изобщо може да съм мислила и други имена.
Моите критерии за име са:
- Да е благозвучно
- да не е прекалено масово, нито супер рядко и непознато
- да няма дублетни форми/ да не се бърка. Като това ми е най-важното.

Последна редакция: ср, 18 юли 2018, 11:55 от Mama Ru

# 35
  • Мнения: 19 791
Лъчезара е страхотно име!

# 36
  • Мнения: 5 216
Нищо интересно няма покрай името на детето ми. Да е българско, цветно, нежно, познато, но не масово, с буквата на дядо си и така. Скука общо взето, но детето си го харесва, ние - също, защото съвсем не сме търсили уникалност. Има лека разлика с произношението му на английски, но не ни закача.

# 37
  • Мнения: 2 119
И аз съм писала в друга тема, но и тук да си кажа.
Още преди да решим да имаме дете с ММ сме си говорили и неговото желание беше да е кръстено на баща му.
Аз бях съгласна да използваме първата буквата от името на баща му, но не и цялото име.
Бях съгласна, защото баща му много ни помага във всичко, разбирам се с него и с другите от семейството му, така че заслужава да се радва, че внучето е кръстено на него, да му покажем по този начин, благодарността си за всичко, което прави за нас, нищо че е само първа буква.
Като забременях, аз смятах че ще имаме момче, ММ каза - момиче, той позна.
Иначе мислих и за мъжки имена, харесах - Симеон, Самуил.
За женско - Стела.
ММ не се впускаше в мислене на имена, само ме дразнеше, като разбрахме че ще е момиче, че ще се казва Стоянка, на баща му...аз подскачах, като ожилена, защото изглеждаше съвсем сериозен, като ми го казваше.
Около 6 месец, когато бях чух в една реклама името София...и някак ме грабна...и край решено, така ще се казва детето ни...
Започнах да си я наричам София, ММ продължаваше да ме дразни със Стоянка.
Когато бях в 8 месец някъде, бяхме в Сливен и разхождаме се по центъра и гледаме едно детенце на около 3год изкача от един магазин и баба му след него - Стояна, стой!
ММ ми вика гледай, знак е това...виж как добре звучи - Стояна, стой! 😁
В крайна сметка, когато родих, дойде жената от болницата да ни пита как ще запишем детето и ММ ме погледна с одобрителен поглед и я записахме София.
Той уж не е суеверен, обаче още като забременях малко се сърдеше, че казах на нашите още, като си направих теста, после като купувах дрехи за детето в 5,6 месец пак ми мрънкаше, че бързам, за името не се включваше активно в мисленето и одобряването, с половин уста, казваше нещо и гледаше да избягва темата...та чак като родих си призна, че от суеверие го е било страх да не се случи нещо лошо с тези ранни планирания, казване и купуване на вещи и дрехи.
Роднини на ММ се бъзикат с баща му и му викат дядо Софийчо 😁 Не с лошо де.
Та така имаме си една София (харесваме си името) , имаме един щастлив дядо Стоян, който много се грижи за внучка, не че нямаше да го прави, ако беше кръстена с друго име, но така всички сме по - доволни.

# 38
  • София
  • Мнения: 33 008
Майка ми е искала да ме кръсти Анна-Мария (та затуй ника ми е такъв), но не са ѝ разрешили. Баща ми е носил листче с имената за двете деца (аз и брат ми). Аз съм кръстена на баща му, само се благодаря, че не съм Тодора/ка. Теодора щеше да ми хареса повече. Брат ми може да се каже, че е кръстен и на баба си (по бащина линия) и на дядо си (по майчина).

За щерката бяхме измислили странно име. Свекървата се заинати, че не го харесвала и по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядо си. Един вид "подмазвам се на баща си". По стечение на обстоятелствата имената на прадядото и майка ми бяха подобни... свекървата си мисли, че е на прадядото, а ние си знаем, че е на майка ми.

За името на синът ми няма история. Не е кръстен на роднина. Мисля че нямаме родственици с това име.
По средата на бременността ми изскочи това име и рекох и отсякох, че ще е това. Може и самото бебе да го е искало Simple Smile
Двете баби нямах претенции. Но и не съм питала.
Само ММ се дърпаше в началото, заради едно от галените имена, които не харесвал и не искал така да казват на сина му. Само една от учителките му казва така и то не винаги.

# 39
  • Мнения: X
Взехме първата буква на бабите, понеже са с еднакви имена и кръстихме детето с различно от тяхното име. И двамата с ММ не си падаме по кръщаването на баби и дядовци. Нов човек с ново име. Ако бяхме кръстили на тях щеши да се получи така че и бабите и прабабите да са с еднакви имена. Не ни хареса.

# 40
  • София
  • Мнения: 773
Нашата история за името е доста странна. Само да кажа, че аз по принцип съм скептик и нито съм религиозна, нито суеверна. Харесвах името Самуил за момче, макар че нямам близки роднини, нито приятели, за да го свържа с определен човек. Като забременях, реших да прочета повече за името и попаднах на библейската история за Самуил, чиято майка се казва Анна, много дълго е искала дете, много се молила на Господ и обещала, че ще посвети детето си на него, само да й се роди рожба (Самуил означава измолен от бога). Аз съм Анна, минах през репродуктивни проблеми и някак си се припознах в историята. В 12 г.с. направих много силен кръвоизлив. Бяхме на почивка и скорострелно се прибрахме в София, бях сигурна, че съм направила аборт. Ревах в колата по целия път до болницата. Но, слава богу се оказа, че бебето си е там. Вечерта майка ми ми донесе някакъв вестник с кръстословици с тогавашна дата – пишеше 20.08 – Имен ден на Самуил, Самуила и т.н. Беше точно 20.08 и тогава взех решението, че ако бебето се роди и е момче, ще е Самуил. Той се роди в края на шести месец, истинско чудо е, че е жив, не остана без последствия, за съжаление, но сега моят Самуил е на 8 и половина и е най-голямото ми щастие.

# 41
  • Мнения: 475
Да ви е жив и здрав и много да ви радва! Аз също харесвам много това име също и Симеон,Борис.Ако имам повече от едно момче ще е нещо такова.

# 42
  • София
  • Мнения: 697
След много терзания и препънки да си имаме дете забременях.
Нашият татко чул преди много години име за момиченце, което много му харесало, но все не ми казваше името.
Беше решил, че ще си имаме момиченце и найстина е така. В момента, в който разбра пола ми каза името и мен сърце не ми даде да не се съглася. Heartbeat Heartpulse Two Hearts

# 43
  • Мнения: 1 321
Нашата дъщеря си дойде с името/както се казва/. Терминът ми беше на 15 август, тя се роди на 10 и я кръстихме Мария Simple Smile

# 44
  • Мнения: 537
Единственото ни условие беше да не е кръстено детето ни на баби и дядовци.
Исках да е хубаво, величествено име, когато разбрахме, че ще е момче.
Избрахме единодушно и веднага името Борис!
Ако имаме второ детенце, живот и здраве отново няма да е кръстено на бабите си, за момче нямаме никаква идея, за момиче имам две любими. Но ако рекъл Господ да се случи чудото отново ще го мислим.

# 45
  • Мнения: 475
Аз за момиче си нямам никаква идея какво да е,живот и здраве ако имам.Само за момчета съм подготвена.

# 46
  • Мнения: 92
След като забременях, някъде във втория месец сънувах бебчето ни и знаех, че ще е момиченце. Започнахме да мислим имена, но за никое не бяхме 100% сигурни. Не искахме да е кръстена на никого и в един момент ни дойде името Мила, което не споделихме с никого докато не решихме окончателно след като се роди тя.
Майка ми обаче беше започнала да се сърди още като казахме, че няма да е на никого, защото явно очакваше да я кръстим на нея и на мен ми беше едно криво- не знаех какво да направя.
Бебка обаче се роди на 28 май- петдесятница и тогава майка ми ми прати един библейски стих от Галатяни "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност,
кротост, себеобуздание; против такива няма закон." и ми каза "едно от тези сигурно трябва да е името й". Е тогава камък ми падна от сърцето и вече със сигурност знаехме, че името й е Мила Simple Smile

# 47
  • Мнения: 96
Моето дете или моите, един ден, ще носят буквите на баща си, или на чичо си - Г и Н. В това отношение съм категорична.
А моето, кръстена съм на дядо си от страна на баща ми. И... не си го харесвам изобщо.

# 48
  • София, България
  • Мнения: 452
Аз нямам детенце все още но да се включа. Темата ми е много интересна.
За моето име е имало големи разправии, майка ми е искала да ме кръсти Теодора, на нейния баща - Тодор. Но той е знаел, че родителите на баща ми ще се разсърдят, ако съм на  него и е казал "Ако ще е на мен трябва да е Тодорка, иначе не искам да е на мен" като е знаел, че майка ми ще се откаже от идеята за името Тодорка и ще измисли друго. Баща ми е искал Даниела - на негово предишно гадже. Накрая мама се сетила, че нейната майка винаги е харесвала името Симона и е решила така да ме кръсти. Дядото на майка е Симеон, та все пак съм на някой.
Аз все още нямам дете, но с моя приятел сме си говорили на темата за деца и как бихме ги кръстили. Решили сме, че живот и здраве, ако имаме момче ще е Димитър - и неговият баща, и моят баща се казват Димитър.
За момиче, аз безкрайно харесвам името Мая, а приятелят ми Сиана.

# 49
  • Мнения: 659
Дъщеря ми е Дара. Защото ни е дар. И още - четях за значенията на имената, нумерология, всякакви такива. И изведнъж виждам - Дара, от персийски - силна, побеждаваща. И това беше. Нарекохме я Дара -побеждаваща. Празнува имен ден на Йорданов ден.

# 50
  • София
  • Мнения: 7 186
Аз предлагах Фрея,но мм не пожела.Скоро срещнах Оксиана и ми хареса,но бебето се беше родило вече.

# 51
  • Мнения: 659
Оооо, Фрея звучи чудесно.

# 52
  • Мнения: 306
Няма история като се замисля.
И двамата с мъжа ми направихме списъци с имена, които харесваме. После си ги разменихме, драскахме предложения, докато накрая стигнахме до 2-3 варианта.
Така се стигна до Матеа и Кирстен.
Матеа беше мое предложение, а Кирстен негово.

Кир с тен... браво на вас!

# 53
  • Мнения: 1 199
Аз съм кръстена на баба ми Керана. Тя е искала Катрин, но майка ми е предпочела кратката форма.
Дъщеря ми, по настояване на мъжа ми, е кръстена на баща ми Димитър.
Изборът не беше голям за женско име от Димитър, за това Димана. Старо име от разказите на Йовков.

# 54
  • Мнения: 29
Много сложно ми беше с името на бебето ми което утре ще види бял свят.Когато с ММ решихме да имаме бебе си говорихме и му казах че не искам да кръщаваме бебето на никого от роднините ни (За жалост неговата майка е починала преди да се запознаем и той искаше ако е момиче да е на нея,а знам че не е хубаво да се кръщава на починал) ,но когато мислехме какво да е никой не се съгласяваше на нищо.И когато разбрах че съм бременна му казах така- ако е момиче ще е Вероника или Катерина,а ако е момче ще е на баща му -Теодор(А свекър ми е Тодор).Някак си имах усещане че ще е момиче,но  чакам момче и вече няма мърдане назад. Дано един ден не ми се сърди макар че името е хубаво

# 55
  • Sk babe
  • Мнения: 150
Когато съм се родила, бащата на майки ми е държал да съм кръстена на него, понеже е имал само едно дете - демек, приемственост и за малко да съм Яна. Да, обаче майка ми нали е начална учителка и нещо не й харесало да съм последен номер в класа и така взима първата буква от името на свекървата (понеже е по-предна в азбуката, и и е благозвучна) и съчетава с името на баща си.

До ден днешен, хората още имат проблеми с правилното изписване на името Laughing, Дияна -  бъркат а с я.
Аз, макар и да нямам деца все още, винаги съм харесвала Александър като име - за мен,  това име олицетворява вътрешна и външна красота, сила, издръжливост. Всичките Александровци покрай мен са хубави и успели мъже (включаю половинката). Виктор и Михаил също ме привличат. А за женските имена - Елеонора и Елисавета. Не знам, нещо в тези имена ме привлича Simple Smile

Знам, че избора на име на дете си е личен, но бях втрещена от имената на децата в градината на племенника - Антонио, Антъни, Стивън, Мари–Анжела (не бих го простила ако беше мое), Девона, Шарлът, Стейси и т.н. Като им чуя бащините и фамилни имена на дечицата и ми става смешно - такъв дисонанс... Не знам Стейси Чочкова как ви звучи, но на мен ми е смешно.

Последна редакция: ср, 18 юли 2018, 13:26 от la-bamba

# 56
  • Мнения: 659
Детето ми не е родено в Бг,но не съм си и помисляла да й причиня такова име. Ако имах син, без съмнение щеше да е Александър.

# 57
  • Мнения: 108
Хубава темичка и интересни истории,но доста от тях са описани без да е споделено името.Ще е още по-изчерпателно,ако заедно с историята,прочетем и името.Аз също ще споделя моята история,но по-късно😊

# 58
  • Мнения: 12 248
Дъщеря ми се казва Изабела, както някои от вас вече знаят.
Името избрахме на шега и много старанно за мен. Никога не съм си мислела, че дъщеря ми така ще се казва. Имах съученичка с това име в училище. Таткото го избра. За мое учудване се оказа много придирчив, не предлагаше и не казваше нищо, аз всеки ден четях имена като побъркана и се ровех-той на всичко казваше не. Един ден просто го попитах ей така" какво ще кажеш да е Изабела?" Като дори не го обмислях, а само го подхвълих така измежду десетките други. И той каза това е името.
Бяхме се разбрали да не е на никой, аз съм против тази традиция, защото не смятам, че едните родители заслужават повече от другите. Искахме ново име, неповтарящо се в рода. В моя род имената на момчетата се повтарят през поколение и са едни и същи от години.
Родителите ни и четиримата носят мното красиви имена и трябваше да отпаднат много букви. Беше ни трудно.
По случайност първата буква съвпада с тази на прабаба ми по бащина линия, но нищо общо с нейното име.
Като някой съфорумки вече споменаха и аз исках нещо хем нетрадиционно и не много масово, но и да не и пък и супер кич и изчанчено. Да е име на кралица и да е свързано с историята(това за мен беше най-главния критерий),да не е типично българско, да е име с история, аристократично, нежно, класическо и звучно.
Често казано аз до последно не бях сигурна, молих мъжа ми да премислим. Тъпата ми природа на колеблива везна надделяваше и се терзаех постоянно дори доскоро след като се роди дали това е името. Много съм колеблива.
Мислех, че трябва да съм изцяло убедена и влюбена в името. А никое не ме грабваше истински. Имах съвсем други имена фаворити от ученичка, живеех с мисълта, че така ще се казва дъщеря ми, обаче някак не ги усетих, не мога да го обясня. Пък и мъжа ми не ги хареса. А не мога да не се съобразя с него.
Има и нещо друго. Преди да забременея посетихме Рилския манастир. Там си пожелах от все сърце много искрено да имам момиче. Никога досега не е имало нещо, което да искам повече от това.
Това бе мечтата на живота ми. Истинска и съкровена, много желана.
А съм била бременна още тогава без да знам. След няколко дни заминахме за Лондон. Там в Абатството запалих свещ и си пожелах същото. След като се върнахме направих тест и разбрах,че съм бременна.
По-късно в 5 м. 7 кг ми див котарак ми скочи върху корема през нощта. Бегом в спешното. Там ми казаха, че ще е момиче. Направо летях от щастие, не стъпвях по земята... това се случи един ден преди рожденния ми ден.😊
След време реших, че Изабела ще й подхожда, защото означава "божий обет" "дъщеря на Бог", "Божие обещание".
И намерих в това красива символика. Защото съм убедена, че Бог ми изпълни най-голямата мечта. Защото аз си я погелах,а Бог ми я даде. 
Както казах имах съмнения съвсем доскоро, защо не избрах друго име, защо не я кръстих Елизабет или Анджелика на баща ми, че името не е хубаво, че няма галено, че ще се чудя как да я наричам накратко, и какви ли не такива тъпотии. Много се чудих. Много. Три дни в родилното мислех и други имена. Исках нещо много нетрадиционно, много различно, но все не ме грабваха. От месеци мислех за нея вече като за Изабела.
Когато обаче ми я дадоха в ръцете за първи път и акушерката ме попита как ще се казва просто казах Изабела и толкоз.
Изглежда това е трябвало да бъде нейното име.
Питат е на кого е кръстена? Щото нали се подразбира,че трябва да е на свекърите. Казвам,че е на испанската кралица,Изабела Кастилска. До последно криехме името. Не обичам да ми се влияе. Никой не каза харесва или не. Аз съм много докачлива. В деня на раждане всички разбраха името.

# 59
  • Мнения: 8 301
Аз не си харесвам името- Живка.
Но майка ми след две починали деца е сънувала сън- жена в бяло и подала дете и и казала" Ето детето ти , живо да ти е" Тогава решили с баща ми че ще е Живко или Живка.
Дъщерята я кръстих на свекър ми.
Ами така беше прието тогава.
Казва се Анания.

# 60
  • София
  • Мнения: 7 343
На моя син името го избра кака му. В последващите години, когато я ядосаше, му викаше: Михаил - крокодил.

# 61
  • Мнения: 11 861
Аз някак си знаех, че и двете ми деца ще са момчета....първия син беше с термин 24.05, та щеше да си дойде с името-Методи (първата буква на свекъра).Но той избърза и има друго име, пак с М.
Втория беше с термин 06.12.,та и той щеше да си дойде с името-Никола (много харесвам това име).
Обаче, имаше проблеми при раждането, беше в кувьоз 1 седмица, аз първата нощ след раждането му "умрях" поне 100 пъти, та като ме попитаха как ще се казва, защото в Интензивното не можел да бъде с номер, а трябвало с име, някак спонтанно ми дойде името Здравко....да бъде здрав.
После свекърва ми ме пита защо не съм го кръстила Божидар.....нали, дар от Бога.Ами, не знам.....отвътре ми дойде неговото си име-Здравко.И наистина това име много му подхожда, отива му.

# 62
  • София
  • Мнения: 33 008
На моя син името го избра кака му. В последващите години, когато я ядосаше, му викаше: Михаил - крокодил.
Моята щерка искаше да кръсти брат си Томи Joy
Точно в тази форма името не ми хареса. Тя беше леко огорчена. Предложи и няколко кучешки Simple Smile

# 63
  • Мнения: 12 514
Ние кръстихме дъщеря си на приказна героиня.

# 64
  • София
  • Мнения: 7 343
[Точно в тази форма името не ми хареса. Тя беше леко огорчена. Предложи и няколко кучешки Simple Smile
Не че са кучешки, но българите имат някаква мания да кръщават кучетата с английски имена. Напр. познавам пекинез с претенциозното име Майра

# 65
  • Мнения: 2 319
На моя син името го избра кака му. В последващите години, когато я ядосаше, му викаше: Михаил - крокодил.
Моята щерка искаше да кръсти брат си Томи Joy
Точно в тази форма името не ми хареса. Тя беше леко огорчена. Предложи и няколко кучешки Simple Smile
На една позната детето се казва Тома. На пръв поглед звучи малко като че ли отживяло обаче така да му ходи на детето, не знам като че ли много му пасва, с такова усещане остава човек като го види. Понякога му казват Томи или на цяло име.
Имам и познати, чието дете се казва Манол, не знам историята, предполагам на някой дядо, но ми се струва ужасно в днешното ежедневие.

# 66
  • София
  • Мнения: 7 343
Маноло по-добре ли щеше да е?

# 67
  • Мнения: 475
Манол е красиво българско име.Кое му е лошото?

# 68
  • Мнения: 2 319
Ами може би на мен не ми е красиво. Асоциацията ми е с мазол, съжалявам. Ясно е че на всички имена може някой да им измисли нещо, но това специално ми е изключително неприятно.

# 69
  • DE
  • Мнения: 3 019
Няма история като се замисля.
И двамата с мъжа ми направихме списъци с имена, които харесваме. После си ги разменихме, драскахме предложения, докато накрая стигнахме до 2-3 варианта.
Така се стигна до Матеа и Кирстен.
Матеа беше мое предложение, а Кирстен негово.

Кир с тен... браво на вас!
Laughing
Името е немско, друг вариант на Кристин/е.
Живеем в Германия, така че не вярвам някой да я притеснява с "кир с тен"  Wink

# 70
  • Мнения: 12 248
И моятя асоциация е такава. Грам не ми допада името. Ужасно е. Не бих си кръстила така детето. Ама на вкус и цвет нали знаете..😉

# 71
  • Мнения: 92
Аз не си харесвам името- Живка.
Но майка ми след две починали деца е сънувала сън- жена в бяло и подала дете и и казала" Ето детето ти , живо да ти е" Тогава решили с баща ми че ще е Живко или Живка.
Дъщерята я кръстих на свекър ми.
Ами така беше прието тогава.
Казва се Анания.

Ех, можело и Ева да Ви кръстят Simple Smile също значи живот Simple Smile

# 72
  • Мнения: 12 514
Манол е разкошно име. Все се сещам за Манол от Време разделно, тогава се бях влюбила в това име.

# 73
  • Мнения: 227
Когато разбрах, че съм бременна,знаехме, че ако е момче ще е на името на свекъра–Петър, че там една традиция от сума ти години, мъжа му, баща му, все на дядовците им кръстени и всичките са Петър и Петко през поколение. Та ясно, че ще е Петър. На свекървата има друго внуче кръстено та не сме го обсъждали изобщо, ако е момиче да е на нея. Оказаха се близнаци-момче и момиче. Започна едно мисле за момичето...Не харесвам много имената на моите родители въпреки, че ми се струваше редно след като едното е на родителите на мъжа ми, другото да е на моите, но.... реших, че не искам да кръщавам детето си с име, което не ми харесва само и само да кръстено на баба си примерно. Та обсъждахме сума ти имена, а по това време, докато бях бременна си седях вкъщи и гледах сериала Дневниците на вампира. И там една от главните героини(вампирка)–Катрин. Някакси ми харесваше много как звучи името. Питах мъжа ми и той го хареса...и ето го нашето малко вампирче-Катрин. Малко луда работа Grinning

# 74
  • Мнения: 2 166
И на мен ми харесва, и галеното Мани е много сладко:) Кирстен също много ме кефи, никога не ми е идвало на ум   "кир с тен" като го чуя, отдавна не сме 2ри клас. А пък и, в крайна сметка , детето не живее в България.
Иначе, аз лично не си падам по имената, завършващи на "-ка/ко" след съгласна. Едно време, всички женски са били така, нямам идея защо (бабите ми , майка ми, свекървата и т.н., до една са записани по този начин в актовете за раждане).

# 75
  • Мнения: 2 329
Готина темичка Simple Smile преди да направя спонтанен аборт в 8 седмица, искахме името на първото дете да започва с буквата В - с В започват имената на двете ни баби по майчина линия, които са много специални за нас. Майките ни носят еднакви имена и сме решили, че няма да е на тях, нито на бащите. За момиче любимото ми име е Виктория. Другото име, на което сме се спрели, ако имаме момченце, е Даниел - на неговия учител по бойни изкуства и на първата ни треньорка по ФП, при която всъщност се запознахме.

# 76
  • Мнения: 19 791
Н
Скрит текст:
ашата история за името е доста странна. Само да кажа, че аз по принцип съм скептик и нито съм религиозна, нито суеверна. Харесвах името Самуил за момче, макар че нямам близки роднини, нито приятели, за да го свържа с определен човек. Като забременях, реших да прочета повече за името и попаднах на библейската история за Самуил, чиято майка се казва Анна, много дълго е искала дете, много се молила на Господ и обещала, че ще посвети детето си на него, само да й се роди рожба (Самуил означава измолен от бога). Аз съм Анна, минах през репродуктивни проблеми и някак си се припознах в историята. В 12 г.с. направих много силен кръвоизлив. Бяхме на почивка и скорострелно се прибрахме в София, бях сигурна, че съм направила аборт. Ревах в колата по целия път до болницата. Но, слава богу се оказа, че бебето си е там. Вечерта майка ми ми донесе някакъв вестник с кръстословици с тогавашна дата – пишеше 20.08 – Имен ден на Самуил, Самуила и т.н. Беше точно 20.08 и тогава взех решението, че ако бебето се роди и е момче, ще е Самуил. Той се роди в края на шести месец, истинско чудо е, че е жив, не остана без последствия, за съжаление, но сега моят Самуил е на 8 и половина и е най-голямото ми щастие.
Каква хубава история със щастлив край. Да ви е жив и здрав!

Госпожа Вейдър, на теб ти пожелавам една хубава Виктория в най-скоро време.

Последна редакция: ср, 18 юли 2018, 15:00 от the wishmaster

# 77
  • Мнения: 17
Имаме прекрасно момиченце на 10 месеца и половина Heart Когато разбрах ,че съм бременна с мъжът ми бяхме твърдо решени ,да не кръщаваме детето си на баби и дядовци ,роднини,за да няма сърдити,а и ние да си го изберем.Да гледахме и филм ,в който една от актрисите се казва така.Но всъщност просто и на двамата много ни хареса.Не сме се съобразявали с това на кой ден е родена.Роди се на 05.09. Тогава празнуват Елисавета и Захари,но и така не я кръстихме.Роди се момиченце ,както и очаквахме и я кръстихме Наталия.До последно не казвахме на никой името искахме да е изненада.След това разбрах,че името Наталия има имен ден на 26 август.Важното е,че тази принцеса промени живота ни.А и все пак не името прави човека,а човека прави името си Heart

# 78
  • Мнения: 948
Иначе, аз лично не си падам по имената, завършващи на "-ка/ко" след съгласна. Едно време, всички женски са били така, нямам идея защо (бабите ми , майка ми, свекървата и т.н., до една са записани по този начин в актовете за раждане).

И аз не си падам, но обяснението е следното. Считало се е, че буквата "к" в името носи късмет. Затова са всичките Радка, Еленка и пр. В интервю преди време Стоянка Мутафова каза, че сама си е променила името от "Стояна" на "Стоянка" в този дух.

# 79
  • Мнения: 2 329
Благодаря, Уиш. Ужасно много искам момиченце, но имам вътрешно усещане, че ще имам момченце. Най-добре и двете Simple Smile

# 80
  • Мнения: 3 536
Аз уважавам традицията да се кръщават децата на близък член от семейството, но не на всяка цена. Само в случаите, когато ми хареса дадено име, съвпадащо с буквата на свекъри или родители. Grinning

Моето име започва с буквата на баща ми и на баба ми, може да се каже, че съм на тях.
На мен ми харесват Симеон и София и бих си кръстила децата така, но ММ е против. Trollface

# 81
  • Мнения: 19 791
И двете, и двете, госпожа Вейдър.

Между другото, понеже името на дъщеря ми се превежда като "безценен подарък", Нейно Кифленство е намерила шест (6!!!) дни, в които имала имен ден. Включително и Спиридонов ден, защото Спиридон значело "духовен дар", следователно имала имен ден.  ooooh!

# 82
  • Мнения: 275
Нашите не са кръстени на никого.

С първото дете разбрах, че съм бременна чак вторият месец /имах си мц и т.н./ и то отивайки на преглед, за да покажем хормонални изследвания. Имах проблеми, които мислехме че ще ни попречат за нормално забременяване. При прегледа гинеколога също се учуди, а бебчето вече си имаше и сърдечен ритъм.  Simple Smile Малко след това получих контракции, преодоляхме ги с лекарства. За име започнахме да мислим, когато разбрахме какъв ще е пола.
Решихме да е Божидар.

В родилното обаче задължително искаха вариант за име и за момиче. Ей така без да се замисляме, се спряхме на Рая.

Роди се момченце и се казва БОЖИДАР - от Божи дар.

С втората бременност - момиче, започнахме да мислим варианти за име, различно от Рая. Но все нищо не ни допадаше. Така и не успяхме да измислим друг вариант.

Кръстихме я РАЯ - от рай.

Варианта ни тук за мъжко име беше Светлозар. Ако се окажеше момче, на галено щяхме да ги наричаме - Дарко и Зарко! Simple Smile

Сега си имаме БОЖИДАР и РАЯ!

# 83
  • Houston, TX
  • Мнения: 8 151
Винаги съм мечтала, ако имам момиче, да се казва Калина. Майка ми се казва така. Като разбрахме, че е момче, исках да се казва Никола ( на името на лелята на съпруга ми - много силна и успешна жена). Мъжът ми не се съгласи, защото не искаше детето да повтаря съдбата и. Каза, на майка ти ще е. И така си остана  Калин. Като малък не можеше да си произнася името и му викахме Кики ( сега е убеден, че това е българското му име и така се представя пред говорещите български). Иначе аз си му викам Калино.

Явно семейството ни е от традиционалисти и и племенниците ии внуците са кръстени на баби или дядовци. Според мен много красива традиция.

не е вярно , че в САЩ не може второто име да е бащиното. Може да си го кръстиш както си искаш. Синът ми следва българската традиция в имената - бащино и фамилно с -ов на края.

Аз съм кръстена на бабите си. По-би ми харесало да съм с пълните им имена, нищо, че са леко архаични ( Тинка или Тодора). Сега обяснявам, че името ми не е руско, а е гръцко

# 84
  • София
  • Мнения: 697
Нашите не са кръстени на никого.

С първото дете разбрах, че съм бременна чак вторият месец /имах си мц и т.н./ и то отивайки на преглед, за да покажем хормонални изследвания. Имах проблеми, които мислехме че ще ни попречат за нормално забременяване. При прегледа гинеколога също се учуди, а бебчето вече си имаше и сърдечен ритъм.  Simple Smile Малко след това получих контракции, преодоляхме ги с лекарства. За име започнахме да мислим, когато разбрахме какъв ще е пола.
Решихме да е Божидар.

В родилното обаче задължително искаха вариант за име и за момиче. Ей така без да се замисляме, се спряхме на Рая.

Роди се момченце и се казва БОЖИДАР - от Божи дар.

С втората бременност - момиче, започнахме да мислим варианти за име, различно от Рая. Но все нищо не ни допадаше. Така и не успяхме да измислим друг вариант.

Кръстихме я РАЯ - от рай.

Варианта ни тук за мъжко име беше Светлозар. Ако се окажеше момче, на галено щяхме да ги наричаме - Дарко и Зарко! Simple Smile

Сега си имаме БОЖИДАР и РАЯ!



Интересно Rolling Eyes Мислех, че бебето се записва с име след като се роди вече, без значение пол. На Вас ви го искаха преди да влезнете да раждате ли?

# 85
  • Мнения: 1 995
Много приятна тема! Simple Smile Когато забременях, с бащата се разбрахме, че ако е момиче, аз ще избера името, а ако е момче - той. За щастие се оказа момиче. 😈 Исках името да е кратко и благозвучно и се колебаех между Раз, Дея, Ния и Мия. Не ги бях споменавала на никого. На рождения ден на бабата на ММ съвсем случайно ми сложиха чаша, на която пишеше Дея. Е това остана моя избор. Макар, че носи първата буква на баща си, не е кръстена на него. Името е уважение и към свекървата, навремето е искала да кръсти сина си Деян, но другите роднини не са и позволили.
Ако имаме момче, вече съм избрала да се казва Влад. Звучи много странно, започва с първата буква на свекъра, и макар, че не е замислено да е кръстено на него, смятам, че много би се зарадвал. Заслужава го, де. Simple Smile

# 86
  • Мнения: 275
Да, искаха ни вариант на име и за двата пола, и при двете раждания /раждах в различни клиники/.
За мен също е странно, с оглед на съвременната апаратура...
Отговорът им беше, че винаги можело да има изненади!

Нямам представа защо ни питаха предварително. Може би защото раждах секцио.
Но пък и в двата случая си бях в съзнание, а не с пълна упойка.
Още повече, че и съпруга ми присъства на "събитията". Simple Smile


Интересно Rolling Eyes Мислех, че бебето се записва с име след като се роди вече, без значение пол. На Вас ви го искаха преди да влезнете да раждате ли?

# 87
  • София
  • Мнения: 1 305
В коя държава искат и двете имена? И какво разбират под изненади (относно пола на бебето или да не се случи нещо с майката)? Много странно.
Раждала съм 4 пъти в различни болници и през различни години. Никога не са ме питали. Дори и след раждането. Питат обикновено на следващия ден, когато идват да ги запишат. Преди това бебетата са само с номер.

# 88
  • Бургас
  • Мнения: 3 920
Бургас, България, секцио, пълна упойка -искат име за мъжко и женско, преди да влезеш в операционна зала
Моите дъщери и двете са на бабите си. Аз харесвам традицията да се кръщава на някого, но само ако не е под натиск

# 89
  • DE
  • Мнения: 3 019
Аз имах моменти, в които исках да кръщавам на мама и свеки - Астрид и Марлийс, но ММ ме отказа, било му тъпо да се повтарят имена в семейството. За мен е ок, стига да не е наложено, но нали трябва и той да си каже мнението и така отпаднаха Simple Smile

# 90
  • София
  • Мнения: 6 391
Просто ни харесаха и на двамата. Няма кой знае каква интересна история.
Мъжът ми искаше първото да е Живко(поради някакви си там причини). Не го харесвах, изредих му няколко и той избра Огнян.
При второто-той искаше да е Росен. Пак не ми хареса Grinning Направих му списък, той каза-Росен, Лео Меси или Орлин...и изборът беше логичен.
Искаше ми се да кръстя на баща ми, но мъжът ми не беше съгласен(с кръщаване на някой, не конкретно, че е на баща ми).

# 91
  • DE
  • Мнения: 3 019
Направих му списък, той каза-Росен, Лео Меси или Орлин...и изборът беше логичен
Joy Затова е опасно да съгласуваме с мъжете.

# 92
  • Варна
  • Мнения: 3 753
Винаги съм знаела, че първото ми дете ще е момче и така и стана (е, от втори опит, но това е друга тема).
Аз вярвам, че за всичко си има причина и нещата се случват когато и както трябва.
Та по темата... името Александър винаги ми е било на сърце, макар и вече да е много често срещано. Е, така исках да се казва детето ми, но пък си намерих мъж, който носи това име. Не харесвам бащата и детето на да с едно име, т.ч. бебе Александър отпадна. Един ден ми изникна името Николай в главата и казах това е:
-не е кръстен на никого
-името има значение
-има имен ден
-звучи добре за бащино име
-подхожда на другите му имена, а и на нашите (Елена и Александър) (Елена, Александър и Марк сигурно щяха да ни питат чие е това дете)
-има галено име, което ми харесва.
Казах и отсякох, така ще е!
Щом забременях мъжа ми се чуди и въртя, предлага имена, но не, никое не е моето. Почувствах си този Николай и това е.
А, щях да забравя и как той си дойде с името, т.ч. вече нямаше мърдане. На 6ти декември се появиха заветните 2 чертички.

# 93
  • Мнения: 108
И двете, и двете, госпожа Вейдър.

Между другото, понеже името на дъщеря ми се превежда като "безценен подарък", Нейно Кифленство е намерила шест (6!!!) дни, в които имала имен ден. Включително и Спиридонов ден, защото Спиридон значело "духовен дар", следователно имала имен ден.  ooooh!
Антон, Антоанета, Антония ли значи безценен подарък? Рових до сега, но намирам само Антон-безценен.Confused

# 94
  • София
  • Мнения: 6 391
Аз имам имен ден на Антонов ден и да-безценен е.
Иначе големият има няколко именни дни, на всичко свързано с огън, светлина.

# 95
  • Мнения: 19 791
И двете, и двете, госпожа Вейдър.

Между другото, понеже името на дъщеря ми се превежда като "безценен подарък", Нейно Кифленство е намерила шест (6!!!) дни, в които имала имен ден. Включително и Спиридонов ден, защото Спиридон значело "духовен дар", следователно имала имен ден.  ooooh!
Антон, Антоанета, Антония ли значи безценен подарък? Рових до сега, но намирам само Антон-безценен.Confused

Точно така. Тя е Дарина-Антония.

# 96
  • Мнения: 1 070
Името бях избрала още като момиче. Знаех, че ще имам дъщеря и когато дойде момента името беше избрано.

# 97
  • Мнения: 110
И ние с ММ решихме да не кръстим сина ни на баби и дядовци за да няма сърдити( макар, че сигурно нямаше да има). Искахме да е хубаво българско име, а не поамериканчено или някаква измишльотина ☺ Седнахме и почнахме да прехвърляме имена, но доста от имената или не ни харесваха или ги свързвахме с кофти хора.
Важно беше за нас какво вътрешно усещане ще ни даде като го чуем и да не ни напомня на някой неприятен за нас човек. Така избрахме КАЛОЯН. ☺

# 98
  • Мнения: 275
lina_bs ти е отговорила, но и аз да се присъединя: Също Бургас, България, две различни болници.
Аз бях със секцио, но не с пълна упойка. Бях си в съзнание. Въпреки това предварително питаха за име. И то вариант за момче и момиче.
И на мен ми е странно, но... Даже гинеколога ми ни предупреди, да сме подготвени.

В коя държава искат и двете имена? И какво разбират под изненади (относно пола на бебето или да не се случи нещо с майката)? Много странно.
Раждала съм 4 пъти в различни болници и през различни години. Никога не са ме питали. Дори и след раждането. Питат обикновено на следващия ден, когато идват да ги запишат. Преди това бебетата са само с номер.

# 99
  • Мнения: 2 319
Явно записват на креватчето името на бебето и затова. При мен на креватчето беше моето име и номера на гривничката. Но явно навсякъде различно.

# 100
  • Перник
  • Мнения: 1 491
Интересна ми е тази тема и цялата я изчетох. Да разкажа и аз нашата история:

Двама сина имам, Христо и Михаил са кръстени. Първият е кръстен на дядо си (свекър ми). Когато забременях и още не знаехме пола се разбрахме с ММ, ако е момиче да е кръстена на него (Николета), а ако е момче той да прецени дали иска на него или на баща му. В родата му по традиция са назад все Христо или Николай/Никола. Той реши да е на дядо си, като искаше да го преработи малко на Християн, но на мен пък Христо по ми допадна и стигнахме до този консенсус.

За второто дете трябваше аз да избера името. Казах на какво съм се спрял и за щастие и на него му допадна Михаил/Михаела. На никого не е кръстен той.

При избора на имената исках да са хубави български и да си имат имен ден.
Двамата бяхме единодушни за имената, не разбирам как може само единия да избере име, което другия не одобрява и харесва. Все пак това е доста важно.

# 101
  • Мнения: 2 690
Аз си мислех, че само на мен ми говорят сънищата. Е, явно – не.Simple Smile
Бях си наумила, че искам момче. Манол, Боян, Борил.
Показаха го момиче към седмия месец чак. Превключих на Белослава.
Обаче, в осмия месец ми се присъни един дъъълъг и напоителен сън от бъдещето, в което имах вече голямо момиче, и както става в сънищата всичко е реално и естествено. И всички в съня ми ме питаха "Как е Б...а?. Къде е сега?"
Та, си казах, не е случайно това – детето си идва с името. Така ще е. И от Белослава стана Б...а.
Носи буквата на любимата ми баба. Исках да е с А (на дядо), но някой подхвърли, че не е добре да се кръщава дете на починал човек и така.

# 102
  • Мнения: 79
Моите синове се казват Никола и Калоян.Никола е кръстен на моя баща.Много се надявах да е момиче и да е Никол,но въпреки,че не е-името си остана.Когато забременях за втори път,очаквахме вече момиче.Съпругът ми настояваше да е с името,на свекървата,но аз не одобрявах.Спорът се разреши,когато казаха,че ще е момче.Бяхме се спрели на Калоян и Константин(искахме да започва с буквата на покойния ми девер).Тъй като фамилията ни е дълга,Константин отпадна.Мъжът ми подхвърляше нещо за Кристиян,но ня мен не ми се връзваше.И ние,и баткото имаме хубави български имена,имени дни и исках да е така и за бебето.Много харесвам имената им- мъжки,достойни,имена с история.

# 103
  • Мнения: 298
Ние също бяхме решили да не кръщаваме дъщеря ни на баби и дядовци. А и те всички си имат кръстени на тях внуци. Избора си беше само наш и мисля, че беше по-лесно след като не се кръщава на никой. Избрахме си името с ММ Само ние си го знаехме, когато се роди бабите и дядовците тогава разбраха как се казва. Свързано е по скоро с моето име. Та нашата дъщеря се казва Любов !

# 104
  • Мнения: 129
Живеем в чужбина и искахме имената на децата да са познати и тук, и в България, и да не да звучат странно в нито една от двете държави.
Голямото дете е с първата буква на името на дядо си. Малкото е с буквата на двете баби. На голямото името е много популярно в България, а на мъничкото в последните няколко години набра популярност и тук учудващо. Това разбира се не беше критерий за избора.

# 105
  • Мнения: 1 576
В избора на имена на моите деца няма нищо странно, мисля, че съм писала и друг път по тази тема. Дъщеря ми е кръстена на свекървата буква по буква, без да променям името, въпреки, че е малко старомодно. Тя, жената беше съгласна да го променя, обаче ММ много настояваше и аз - млада и глупава тогава, и да не ги обидя хората, отстъпих. Дъщеря ми сега не си харесва името, но живее в чужбина и просто е изхвърлила една-единствена буквичка от него, за да звучи добре. Когато обаче забременях със сина ми, започна тормоз от свекъра - ако не кръстим детето на него, щял да се обеси, да се хвърли под влака и други подобни щуротии. При което аз се хванах на инат и реших, че ще е на баща ми, но малко го промених, защото държах аз да го избера. И съм забранила на ММ изобщо да споменава за кръщаване ако някога имаме внуци. Не че ще ме послуша, де, човекът много държи на традициите. А аз пък държа, че традициите не са това, което бяха...
Историята на моето име е по-интересна. Майка ми и баща ми - още гаджета, ходили на панаир. Оттам купили голяма кукла и написали на крачето едно име - това на бъдещата им дъщеря. Обаче като съм се родила, не знам защо са го променили, със същата буква, но ужасно старомодно. Уж да не се сърди свекървата, майката на баща ми, но то пак не е било нейното име, а леко променено. Израснах, мразейки името си, макар, че никой не ме наричаше така, а с първоначалното име, което са ми избрали. Смених го законно на 40 години, просто това беше моето име, цял живот съм го знаела.

# 106
  • Мнения: 659
Като четох последните постове и се сетих за това,как на моя позната майката отишла и сменила името на  внучето си. Това преди много години, но и за тогава трябва да го е направила малко нелегално. Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  Майка ми почина малко преди бебка да се роди. Като казах,че съм избрала име, свекървата скочи - не може на починал. Казах,че може всичко,което искам. Бях избрала име, ММ го хареса( каза аз да избирам, той ще каже дали му харесва или не), и бях казала на майка ми как ще се казва внучето й. Това бяха важните неща.

# 107
  • София
  • Мнения: 2 778
Избора ми за мъжко име беше лесен. Обмислях Себастиан и Салвадор ( и в двете съм влюбена), но бях решила, че ако родя момче ще се казва Йосиф или Матей. За момиче беше къде по-трудно. Уж бях решила, и то от малка, ако имам момиче да се казва Джорджия ( много ми харесва да има дж в името, и в моето има), но след ада на репродуктивните проблеми и почти никаквите варианти да имам изобщо дете, знаех, че ѝ дължа разкошно(за мен) име и така се получи Еванджелин. Хем съдържа Ева- живот, хем Анджи- ангелче, хем е дълго, супер необичайно и предизвикващо недоумение, но в същото време Евангелия- добра вест. Мислих го и в този му вариант, но някак си Еванджелин ме грабна. Почти всички ѝ казват Ева, а има хора, на които дори им харесва. Обичам я толкова много.

# 108
  • Мнения: 19 791
Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  
Shocked Ама ти не каза най-важните неща:
1. Свекървата бързо и безболезнено или бавно и мъчително е била убита?
2. Съдът признал ли е, че родителите имат смекчаващи вината обстоятелства за извършеното убийство?
3. Все пак, родителите успели ли са да върнат името на детето си?

Елдорадо, наистина необичайно име, но аз имам слабост към него. Една от сестрите на любимия ми дядо се казваше Евангелия и много си я обичах като малка.

# 109
  • Мнения: 75
Имам по-голяма сестра, която е кръстена на майката на баща ми.
На майка брат й и двете си деца кръстил на баба и дядо.
Преди да се родя родителите ми избрали име само за момче с буквата на дядо ( свекъра), да ама се раждам момиче.....
Идват баба и баща ми в родилния дом и майка им казва име за момиче със звучене на дядовото и баба не го харесала, защото имала позната с такова име и била много лоша.Харесали друго.
Като отишла акушерката да записва името ми, майка явно е споделила с нея за колебанията си и жената предложила име.На майка много й харесало и така ме записали. Харесвам си името.
За имената на децата си решавахме с ММ ( по-точно аз), на неговите родители ( майката на баща му) много се е месила и ММ е кръстен на кума им и мноого години свекърва ми го споменава. Затова на нас казаха,че не си харесват имената и не искат да кръщаваме на тях.
На мен ми харесваха имената -Наталия, Николета, Габриела....свекърва ми се казва Гинка и от терасата на родилното има казах, че бебето се казва Габи. Малката щерка е с буквата на майка ми.

# 110
  • Мнения: 6 339
Бяхме се разбрали ако е момче, таткото да избере името, тъй като той искаше да е на баща му, а аз нямах особена слабост към някое мъжко име. Ако е момиче - аз да избера. Момче е, кръстен е на дядо си. Името е хубаво, ако не беше, нямаше да се съглася Grinning

# 111
  • София
  • Мнения: 631
Когато започнах да мисля за бъдещо дете все си мислех , че ще бъде момче. Говорех за него и мечтаех да е Манол. В рода е имало вече това име. Когато забременях и вече трябваше да мисля име реших , че ако е момче ще го кръстя на мен без да го обсъждам с таткото. Оказа се,  че ще имам момиченце. Колебаех се между Боряна и Дария. Като споделих имената  с ММ той много се зарадва на Дария защото е с първата буква от името на майка му. И без да искам го подведох.  
Колкото и да се насилвах не можех да заговоря на бебчето в корема ми с нито едно от тези имена. И една вечер докато той беше на работа взех православния календар да разгледам имената  и кога празнуват. Така с отварянето на календара попаднах на септември и праведна Елисавета. И го реших. Прочетох  и нейното житие  . Много е вдъхновяващо. Праведна Елисавета и нейния мъж св. Захарий не са можели да имат деца и дълго са се молели за чудо.
Сега моето чудо е Елисавета. Не съжалявам за избора си защото щом произнесох името на глас знаех , че е правилното.

Последна редакция: чт, 19 юли 2018, 09:26 от puffeto

# 112
  • Мнения: 1 576
Като четох последните постове и се сетих за това,как на моя позната майката отишла и сменила името на  внучето си. Това преди много години, но и за тогава трябва да го е направила малко нелегално. Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  Майка ми почина малко преди бебка да се роди. Като казах,че съм избрала име, свекървата скочи - не може на починал. Казах,че може всичко,което искам. Бях избрала име, ММ го хареса( каза аз да избирам, той ще каже дали му харесва или не), и бях казала на майка ми как ще се казва внучето й. Това бяха важните неща.
Моят свекър пък ни извика вечерта преди кръщенето - синът ни беше на година и половина и заяви, че сега е моментът да сменим името на детето. Познайте колко го огря!

# 113
  • Мнения: 537
Ех, толкова интересни и красиви имена са избрали някои от вас. Заплюх си няколко за вбъдеще Grin 
Макар че, аз много съм си харесала име за момиче (Илина) , иска ми се някой ден да си имам дъщеричка, но усещам, че ще имаме доста спорове с мъжът ми Rolling Eyes

# 114
  • Sk babe
  • Мнения: 150
Да, искаха ни вариант на име и за двата пола, и при двете раждания /раждах в различни клиники/.
За мен също е странно, с оглед на съвременната апаратура...
Отговорът им беше, че винаги можело да има изненади!

Нямам представа защо ни питаха предварително. Може би защото раждах секцио.
Но пък и в двата случая си бях в съзнание, а не с пълна упойка.
Още повече, че и съпруга ми присъства на "събитията". Simple Smile


Интересно Rolling Eyes Мислех, че бебето се записва с име след като се роди вече, без значение пол. На Вас ви го искаха преди да влезнете да раждате ли?

Странно. Не знаех, че се изисква предварително. Преди да се роди племенничето, майка му беше нахвърляла 10 листа имена и се оплакваше, че не може да си избере нито едно. Помня тогава, баба ми (бог да я прости), й каза, че като й го дадат за 1в път и го погледне името само ще й дойде в ума. Та, спряха се на Стефан (на единия дядо) за момче и Маргарита (на едната баба) - понеже до последно не искаха да знаят пола на бебето. Та роди се юначето и аха да е Стефан, обаче майка му като го поела за пръв път в ръцете си не видяла Стефан, не го почувствала. В прегръдките й бил Ивайло. И така си и остана. Малко се сърди дядото, ама бързо му мина.

# 115
  • Мнения: 1 802
Цялата история е лична и си я пазим само за нас, но любовта която изпитвам още от началото към ММ е водеща в избора за име.  🙂

# 116
  • Мнения: 659
Името много приляга на нашата Дара. И тя много се дразни,когато някой я нарече Дарина или Дария. Много сериозно и сърдито заявява - аз съм Дара, Да-ра. Не Дарина и не Дария. Разбрахте ли? Лесно е.

# 117
  • Мнения: 44
Имаме прекрасна малка дъщеря, която скоро направи 7м :=) Казва се Рая!

Когато бях бременна от около 3,4м започнах да имам предчувствие, че  ще имаме момиченце. Започнахме да обсъждаме имена започващи само с К и М, защото това са нашите първи букви-на мен и на татко й :=). Някакси ритмично ми звучеше.Обсъждахме Михаела, Карина, вариант беше с друга буква само Анастасия(на майка ми) . Никое име обаче не ме караше да бъда категорична, все някакви съмнения имах, колебания и това не ми харесваше. Таткото дигаше рамене и казваше :"Избирай и предлага ти!". И така до 5м
.С близки и познати не съм се съветвала, до последно, до раждането й никой не знаеше как ще се казва. А да, не исках да бъде и кръстена на никой от родата(освен евентуално на майка ми) и родната не е имала претенции..
Та в 5м сънувах сън. Само да вметна, че аз цял живот имам сънища. Помня ги. Тълкува ги. Общо взето вярвам в тия работи, макар и да знам, че понякога сънищата са ми плод на впечатления и емоции от изминалия ден/дни.
Както казах в 5м сънувах, че съм вече родила. Носех бебето на ръце и близки ни чакаха да им я покажа. Попитаха ме:как се казва и аз от върнах :"Това е нашата Рая"... И се събудих...Помнех съня много добре. Разказах на мм и го попитах какво мисли за името, той отвърна че му харесва и от този ден без да го коментираме повече, решихме, че нашето бебе ще се казва Рая Heart
Сега за мен остава загадка, макар да  не го мисля толкова- дали този сън е бил знак или просто на подсъзнателно ниво е останало това име(което между впрочем винаги съм харесвала, но не беше обсъждано, нали е с "Р").
Името ми харесва защото не се бърка с друго, кратко е(като моето и като на майка ми), няма нужда от галени и от съкращения...
Това е историята на името на моята дъщеря.

И има имен ден на един от най-хубавите празници!

# 118
  • Мнения: 12 248
Съгласна съм,че за да е по-пълна и интересна темата трябва да се пишат имената. Така съм поставила и въпроса. Но съгласете се, че това си е личен избор. Не всеки иска да сподели. За мен не е проблем,сигурно отдавна не съм така инкогнито тук.Но не всеки иска.

# 119
  • Мнения: 2 166
Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми  бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.

# 120
  • Мнения: 1 377
Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми  бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.

И на мен така. И накрая се изгубва чара на самата история.

Темата е много хубава:=)

# 121
  • Мнения: 108
Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми  бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.

И на мен така. И накрая се изгубва чара на самата история.

Темата е много хубава:=)

Абсолютно съм съгласна!Иначе темичката е интересна😊

# 122
  • Мнения: 12 248
Така е. Прави сте. Обезсмисля се и нищо не се разбира. Но това си е личен избор.

# 123
  • София
  • Мнения: 33 008
Имената на децата ми ги пише в профила.
Името, което не се хареса от свекървата беше Мериди. "Мери" от Маргарита и "Ди" от първите букви на майка ми.
Вярно е, че е малко като изсмукано от пръстите. Но що пък за традиция детето да се кръщава на прадядото. Дъщеря ми не го познава. Дядото почина когато тя беше на 7м.
В крайна сметка се казва Дияна. Не харесва умаленото Диди. Тя има познат, който и казва "Дида". Не знам защо това галено име не ми харесва.

Синът ми е Александър. ММ се дърпаше, заради галеното име "Сашо". Затова един приятел го бъзикаше и казваше от време на време на малкият "Санде" Joy

# 124
  • В. Търново
  • Мнения: 4 542
Вуйна ми, доста възрастна жена, така и не можа да свикне да казва на детето Теодор, та го прекръства на Тошка или Тодоре. Иначе аз на галено му казвам Теди, а в училище е Тео- нали, голям е, все пак.

# 125
  • Мнения: 12 248
Аз много харесвам името Алексей. Уви мъжо не го хареса.

# 126
  • Мнения: 2 329
И моето собствено име си има история. Нашите са имали идея да ме кръстят Мона (така се казва едната ми леля), обаче на баща ми в последния момент му щукнало да се казвам Лора. В името има известна символика, защото Лора идва от лаврово дърво, а прабаба ми се казваше Дафинка (дафиновият лист се прави от ... лаврови листа Simple Smile ). Не било това целта, но това се е получило.

# 127
  • Мнения: 1 802
Мис Каролин, и при нас така, много ми харесва за следващо дете да речем, но на ММ категорично не.😃

# 128
  • Мнения: 12 248
Мис Каролин, и при нас така, много ми харесва за следващо дете да речем, но на ММ категорично не.😃

Било му много руско. Така каза. Ако изобщо има следващо може и да го убедая обаче.

# 129
  • Мнения: 659
Оооо, Лора много ми харесва. Все си мислех,че дъщеря ми ще се казва Лора. Но когато дойде момента да избираме имена, някак си дойде нейното си име - Дара.

# 130
  • София
  • Мнения: 1 134
Когато бях ученичка на 10-11 години, в класа ни имаше две момичета с името Мария, две, които се казват Десислава, две Даниели и две Галини. Различавахме ги като "малката" и "голямата", "русата" и "черната", "дебелата" и "кльощавата" и т.н. Струваше ми се ужасно.
По същото време се запознах с момиче на име Орхидея, на което на галено казваха Дея. Излишно е да казвам, че преди тридесет години това беше нечувано, невиждано и ме очарова Simple Smile Та още на 10-годшна възраст взех решение, че ако имам момиче, ще се казва Дея.
В момента името въобще не е рядко срещано и не покри този мой критерий, но все пак звученето и детската ми обич към него ме накараха да го избера.

# 131
  • Мнения: 44
С моя мъж, още преди да забременея, бяхме решили, че ако имаме бебе, ще е с буквата "С".  Така ще вземе на двете баби и на баща му  буквата. Бабите бяха починали, баща му тогава беше все още жив. Когато забременях, логично започнахме да обсъждаме имена с тази буква. За момче аз исках Светослав, а той - Самуил. За момиче бързо решихме София. Роди се мома, съответно хвърлянето на ези-тура Светослав-Самуил отпадна.

# 132
  • Мнения: 19 791
Мис Каролин, и при нас така, много ми харесва за следващо дете да речем, но на ММ категорично не.😃

Било му много руско. Така каза. Ако изобщо има следващо може и да го убедая обаче.
Кажи му, че всъщност името е гръцко и значи "спасител".