Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 юли 2018, 15:45 ч.

Помощ... Предродилна депресия

  • 1 542
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..

Последна редакция: пт, 20 юли 2018, 15:56 от V123321

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 1 422
Никога не са ми минавали подобни мисли през главата. Даже бяхме като обсебени и 9 месеца света се въртеше само около моя корем.
Това пък за пола... Какво да ти кажа. След като родиш за вас няма да има никакво значение дали е момиче или момче. Слънчицето на мама и татко няма пол, то е всичко❤

# 2
  • София
  • Мнения: 16 288
О, случвало ми се е! Понеже спрях работа, точно към 6 тия месец на бремеността се почувствах много кофти, все лежах, нямах пари, яко депресия, рев, скандали - абе ужас. Преживява се!
Само да ти кажа, че като родиш става и по-зле!  Mr. Green Особено първите месеци.

# 3
  • Мнения: 385
Момче,момиче-какво значение има,това е вашето дете!Ами представи си,че някой ден види,това което си написала и колко е нежелан и как предпочиташ да си направила аборт-ужас!Ами представи си го ти сега след няколко години как тича около теб и ти казва "мамо"...Някой хора отчаяно се борят да имат дете,какво значение има пола на бебето.Радвай се,защото децата са най-големия дар,смисъла на живота.Има време и за момиченце.Радвайте се на малката душичка,която носиш!Пожелавам ти да се роди живо и здраво,другото няма значение!

# 4
  • София
  • Мнения: 450
Здравейте мами и бъдещи мами като мен трябва ми помощ .
В 6 месец съм и съм страшно объркана незнам какво се случва с мен и ще съм благодарна ако споделите мнение.
С таткото сме от 8 год заедно разбираме се , да като всички от време имаме спорове но в рамките на нормалното . През януари месец разбрах че съм бременна реакцията ми не беше това което съм си представяла но аз си го обеснявам заради загубата на дядо ми предишния месец която много тежко приех .
Като цяло и двамата не скачахме от щастие по точно бяхме объркани защото не беше планувано все си казвахме имаме време и малко ни дойде като гръм .
След това при единия преглед лекаря на каза че ще си имаме момиченце и ние бяхме много щастливи , но при следващите посещения се указа момче и от тогава някакси и аз и таткото сме много разочаровани.. (особено той ) .
Някакси и като го видя как се радва на малки момиченца  и му грейват очите и ми става мн гадно че няма да се радва много на момченцето ни  и почвам и аз да мисля само за това как не искам момче а момиченце
От известно време надявам се да е от хормоните се чувствам ужасно плаче ми се   , все си казвам че не го искам , защо се случи сега дори и не се радвам на ритничетата който ми раздава просто си казвам ей как искам да не съм бременна или да бях направила аборт.. . На моменти пък си казвам че това е живота че децата са всичко и си мисля как ще си го гушна как ще си го обичам и ще е живота ми калвото и да става ,но повечето моменти май май са тези в който се колабая .
На вас случвало ли ви се е да имате такива мисли чак се чувствам виновна че не го искам на моменти .
Пак казвам че се разбираме с приятеля ми и се обичаме ..

Много тъжно все едно наистина не си искате детето. Полът не трябва да има значение, Вие не избирате детето, то избира Вас. Някъде четох може би и тук в сайта за майка, която след като родила детето и не искало да засуче от нея и не защото нямала кърма, а защото детето било напълно нежелано.
Момче или момиче, носите живот в себе си помислете колко уникално е това. Много двойки мечтаят да са на Ваше място. Колкото до сълзите те ни съпътстват през цялата бременност. Поговорете с мъжа си и му кажете как се чувствате сигурна съм, че ще Ви олекне повече.

# 5
  • Мнения: 332
оу. и моя ги разправяше такива за кротките момиченца и ... ами сега си има двама неразделни приятеля. Заедно ходят да карат колело, на екскурзии, на фотография, тенис и къде ли не. Избират си филми и си пускат любими песни. Ела е опитай да му намериш махна на момченцата.

# 6
  • Мнения: 804
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....

# 7
  • Мнения: 4 345
Пола е без значение. Реакцията и на двама ви за мен е неразбираема.
Колко много момичета биха искали да са на мястото ти, за тях пола е последното нещо за което се притесняват.
В теб расте нов живот, създаден с любов. Скоро ще го държите в ръцете си и надявам се ще съжалявате за мислите си и двамата.
Не съм имала притеснения какъв ще е пола на детето ми. Единствено се молех да е здраво.

# 8
  • София
  • Мнения: 450
Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли, а момченцата - къде по-интересни, занимаващи се по-смислени игри, измислящи си по-интересни занимания от това да се кипрят пред огледалото и да танцуват ...  Запомни ми думите! По същия начин се променят нещата и в представите на тези, които са искали момче, а имат момиче - изведнъж момчетата им стават безинтересни.

А само след 3 месеца ще се запознаеш с най-прекрасния и най-любим човек, който ще срещнеш през целия си живот! Тогава ще се чувстваш толкова нелепо, като си спомниш какви си ги мислила и писала преди да го родиш ....


Какво значи  "Само след 1-2 години всички момиченца ще ви се струват малки скучни фръцли"? Сега дамите, който имат момичета да им кажем, че ще имат малки "скучни фръцли ли" ? Момчетата са най най, а пък момичетата прасета ги яли. Голяма дискриминация Scream Smile

# 9
  • Мнения: 36 070
Аз се чувствах зле без причина. Физически бях добре, никакви неразположения, но психически се сринах, имах усещането, че съм в затвор и не мога да дишам. По принцип съм си много страхлива и вероятно непрекъснатите доктори, изследвания, мисълта за раждането, допринасяха за този кошмар.
За пола - ние не искахме да знаем какъв е. Никога не сме имали предпочитания и не ни интересуваше. Разбрах го в 7 месец, защото майка ми дойде на прегледа и докторът рече - искате ли да знаете пола, докато кажа не, тя вече беше казала да той го каза Grinning

# 10
  • Мнения: 384
Поговорете си с ТМ, ако се наложи и на психолог идете.Вътрешното състояние на майката влияе и на бебето.
И при нас не беше планувано, но с ММ си казахме, че ще се справим с всичко.
Ситуацията с пола беше същата-първо момче, после момиче.Аз винаги съм искала момиче, а той момче.Е, сега се радваме на една прекрасна госпожица.А баща й ли?Баща й я боготвори!За мен винаги значение е имало детето ми да е живо и здраво, без значение пола.А за аборт не съм и помисляла.Винаги съм си мислила за двойките, които не могат да имат дете, през какво минават, за да постигнат заветната цел, а някои с лека ръка правят тази стъпка-убиват бебето си.
Желая ти успех и на финала здраво бебе и щастливи родители.

# 11
  • Мнения: 567
Има нещо по-страшно от предродилната депресия и то е следродилната депресия Simple Smile.

# 12
  • Мнения: 1 670
Разочаровани сте защото е момче? Мале.. Като не сте готови защо не се пазите? 
Всичко ,което си написала ме потриса, следрофилната депресия я разбирам, но предродилнага не, особено с първо дете!
Кой знае в какво състояние ще изпаднеш като се появи бебето.

# 13
  • Мнения: 36 070
Кой знае в какво състояние ще изпаднеш като се появи бебето.
Не е задължително. При мен след раждането нямаше никакви проблеми.
Хормоналните промени, които текат сега имат различни изражения, малко се говори, но не всички жени са щастливи през бременността. Четейки обаче как това не е нормално, започва да чувства вина, а не трябва. Това се случва при много жени, просто не смеят да си кажат. Дали заради пола, дали заради друго, причините са различни, но състоянието е едно и също.
Ако не може да се справи сама, да потърси психолог, само да не се плаши, че кой знае какво я чака след раждането, че съвсем ще психяса.

# 14
  • Мнения: 22
Първият път като забременях бях доста объркана. Хем се зарадвах...хем...като че ли не исках да променям живота и навиците си. Спомням си как ставах сутрин и си виках " еййй, няма да си правя кафе, няма цигарка, колко ми е скучен и празен животът" (да, много егоистично, знам) И после бременността ми завърши с мисед, а тогава си спомням как станах направих си кафе и си помислих" мдааа, сега се чувствам още по- празна". Та това, което искам да ти кажа е да се замислиш, дълбоко в себе си, как би се почувствала ако бебето изведнъж изчезне? (Да, чукам на дърво) Сигурна съм, че това не искаш да се случи. Момченце или момиченце, планувано или не, вие сте си го създали! Гледайте по- весело на нещата и не отдавайте значение на незначителните неща Wink

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт