Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 юли 2018, 22:16 ч.

Следседмокласни размисли и равносметки

  • 15 960
  • 119
  •   1
Отговори

Анкета

До каква степен изборът на училище зависи от родителите?

Опции:

  • София
  • Мнения: 190
След приключването на седми клас, минавайки през първото класиране, второто първо класиране, първо второ класиране и сега трето, надяваме се последно класиране, започвам да се питам, кой всъщност определя пътя на нашите деца - те или ние, родителите? До каква степен ние родителите, проектираме върху децата си нашите несбъднати мечти или липса на реализация в дадена област? Доколко вярваме в тяхната преценка и способността им да вземат сами решения за бъдещето си? Съобразяваме ли се с тях или налагаме нашите решения, лишавайки ги от право на избор?
Пуснах и анкета. Гласувах с трета опция. А, вие?

# 1
  • Мнения: 36 951
Опция 2.
Ние си казахме мнението, но решението взе детето.
Така постъпиха и моите родители, въпреки че не бяхме на недно мнение. Към настоящия момент и двете страни смятаме, че решението беше правилно.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 511
Детето трябва да е определящо. Все пак то ще учи там през следващите 5 години и когато има лична мотивация да постига целите си, няма голяма нужда от родителска намеса, а само от подкрепа.

# 3
  • София
  • Мнения: 190
Детето трябва да е определящо...
Както казват хората - "Насила хубост не става." Разбира се, че трябва да избира този, който ще учи. Но, дали на 14 години един човек е наясно с това, какво точно иска и работи в бъдеще? Когато има нереалистични очаквания, напътстващата роля на родителите е важна. Ако знам, че дъщеря ми мечтае да стане певица, но пее фалшиво или пък синът ми иска кариера в баскетбола, но без физически данни за този спорт, ами ще се наложи "приземяване". Не за друго, а за да не се губи ценно време, което може да се използва за успешна реализация в друго поприще. Естествено пак по избор на детето, но по-реалистичен.

# 4
  • Мнения: 1 547
Съобразяване с детето, разбира се, но обсъждане в сем-то - кое решение какви възможности, трудности евентуално носи. Родителят може да прецени и посочи силни, слаби страни, таланти ,дадености на детето, да приведе аргументи и да насочи, но наистина трябва да се вслушва в децата си.
Аз попитах моя добра позната, която е учител по англ., дали детето ми има предразположеност към езици. Тя му преподаваше няколко години. След получаване на нейното мнение, се съгласих и подкрепих решението на детето.

Последна редакция: сб, 21 юли 2018, 11:29 от *Камея

# 5
  • София
  • Мнения: 1 349
Колкото деца, толкова и правилни или грешни решения.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
В къщи е така. Задал ми е много въпроси, относно това, кой вид училище и коя профилираност, какво предлага. За какво са му едни или други изучавани дисциплини и как да продължи.
Подредбата на желанията за кандидатстване ги направи съвсем сам. Без мое участие. Прегледах ги след това, разбира се, но нямах никакви забележки, съобразявайки се с неговите мечти.
За мен, най-важното е да ходи с желание на училище и да се чувства добре в класа. Знания могат да се придобият и по други пътища, извън училище, ако се окаже, че смени интересите.
Всичко това казвам, от позицията на родител, чието дете не може да вирее под майчина опека. Ако тропна с крак и кажа те това ще е, не съм сигурна, че няма да го търся с полиция по улиците.

# 6
  • София
  • Мнения: 190
Колкото деца, толкова и правилни или грешни решения.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
Така е. Но има и още една страна - заобикалящата ги среда, модата....  Сега е на "гребена на вълната" това или онова и юруш всички натам. А, доколко това там е ТВОЕТО МЯСТО е друг въпрос.
 

# 7
  • София
  • Мнения: 1 349
Ами за мен това е този информиран избор. Сядате, говорите, обсъждате опции и "бъдещи творчески планове". Моето момче така се отказа от немския, като желание изобщо за ЕГ с този език, защото каза, че не иска да учи в Германия.
Ако все пак се запъне и си иска неговото, ами да учи. Ако ще го прави с желание и хъс, нямам против.
 А и в повечето случаи, модата е продиктувана от нещо. Дали училището е добро, като цяло, дали пазара на труда го изисква или отваря врати за по-голям избор при обучението след гимназията...все тая, нищо от изброените не е за подценяване.
Освен това, ние също не винаги виждаме правилната посока! Wink

# 8
  • Мнения: 1 547
Да, влиянието на попмузиката , модата, тренд в тинейджърското мислене - всичко влияе до някаква степен. Аз не подкрепих идеята за корейски в София, добре, че имаше подидеи и за други езици. Засега не ми се сърди. Времето ще покаже дали сме на прав път.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 448
Не отговорих на анкетата, защото учениците са различни. Някои питат след второ класиране: "Коя паралелка да избера - тази, където се класирах на първо или тази от второто?" - което показва тотална незаинтересованост към кампанията за прием след 7. клас. При тях е нужна родителска намеса. Други сами разучават училищата, някак "се тревожат" повече за това и са способни на самостоятелен избор. При някои го има момента, когато не могат да решат между няколко желания - тогава родителят може да насочва с плюсовете и минусите на училищата, но без да избира.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 872
.... Някои питат след второ класиране: "Коя паралелка да избера - тази, където се класирах на първо или тази от второто?" - което показва тотална незаинтересованост към кампанията за прием след 7. клас. При тях е нужна родителска намеса...
Не съм съгласна, че означава тотална заинтересованост.
Хората могат да имат различни интереси, а когато от това зависи бъдещето какво остава за 13-14 годишни.

Моят младеж е тип творческа натура, разсеян до майчино побъркане, ще бу повтаряш нещо 10 пъти, той с досада ще те уведоми, че още от първия е разбрал и след малко ще разбереш че по време на разговора е бил или на друга планета или поне континент.

Новото чилище той си го избра, несъзнателно - ходеше там на уроци. После аз съзнателно насочих интересите му, но не смеех да го надъхвам, тъй като това беше задача с повече неизвестни... Ако тук попитам по-малката му сестра, каква е задачата със сигурно ще каже: "Диофантово уравнение" Joy.. а той не е и чувал за него.
Въпросът бе след 5 години ще иска ли да се занимава с химия и биология, какво точно с тях.
Както казах творец е и по-скоро го виждам като отвеян учен, а не като медик 😷, ако е това по-скоро ветеринарна. Бъдещето ще покаже, когато избираше бе още на 12 г.
Фактът, че отвращението му от чистенето на риба, прерасна в "ще трябва да тренирам" е обнадеждаващо Joy

# 11
  • Мнения: 8 270
  Детето трябва да бъде подкрепено, но това не винаги е възможно.
Целия седми клас прекарах в тайни мечти да уча в художественото училище в Казанлък.При абсолютна яснота, че това няма как да се случи- бях доста незряла за годините си, абсурд да ме пуснат в друг град, без никакви близки.

Не съм талант, но да кажем- майстор бях.От два класа имах най-добрите рисунки, максимумът ми е -градска изложба някъде в пети-шести клас.

В момента, в който майка ми ме отряза/ и с право, защото абсурдно беше да живея толкова далече сама/ аз просто спрях да рисувам, вече нямах никакво желание. В 9-ти клас се пробвах за някакъв кръжок, но бях много назад и дори не отидох да видя р-т.

Мъжът ми е самороден талант, каквито рядко се срещат.Имал е подкрепа на учители .Той е настоявал, но не е получил подкрепа от семейството.Пак в друг град е щял да учи, но при близки роднини.Не че са лоши образованието и реализацията ни, напротив- едни от най-добрите и желаните. Но...детската мечта си тлее някъде там.Абсолютно съвпадение са нереализираните ни мечти, за него наистина е много жалко.

Затова, не съм сигурна и аз дали на всяка цена бих подкрепила детето.Понякога човек не е готов да покрепи.

По-лошото е, че то няма точно определени цели и мечти. Аз поне знаех- като не стане в Казанлък- трябва да се готвя за ЕГ.Не ме привличаше дори толкова ученето на езици, колкото това, че се учи литература на чужд език, нещо, което май сега го няма.

Детето ми се води от приятели, от това, което се говори в училище.В един клас е и в едно училище с деца от ДГ, още от 3 годишни са заедно и някак очаква заедно да продължат.Ама май няма как да се случи. Затова ми е много притеснено, септември чука на вратата, а детето няма никаква насоченост.Аз от своя страна се страхувам, да не сбъркам в избора.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 349
Светкавица, в това виждам грешката от родителската намеса. Защо детето да не излезе от дома и да учи в друг град? Със сигурност е трудно решение за всеки родител, но ако това е мечтата и желанието, защо да не? Като гледам и в седмокласната тема, когато се разказваха случки от миналото, доста от нас са живяли по общежития и квартири още от 13-годишни...

# 13
  • Мнения: 8 270
    Аз бях много, ама много смотана. Времето беше такова, че нямахме дори телефон у дома.Аз едва се справих с битовизмите в София като студентка, а какво остава на 14 г. като ученичка да ходя в друг град.

Но за мъжа ми- много съжалявам. Имал е близък роднина в София/ там е искал да учи/, изключителен и безспорен талант е и все пак- момче.Предполага се- по-оправно.Друг е въпросът, че най-вероятно нямаше никога да се срещнем, ако двамата или някой от нас бе осъществил мечтата си

Куриозът е, че ако е имало предмет, по който искрено съм се притеснявала, че детето ми може да остане на поправителен- това е изобр. изкуство. /Има 5 "по милост и за старание" hahaha/

И все пак... в махленското училище- иначе много желано, в което постъпи детето ми в първи клас, имаше една паралелка с рисуване. Всеки път със свито сърце гледах дечицата, които носеха огромните папки и ми се е искало да изкривя времето така, че да се родя след 2000 година и да уча там.Да не говорим, че към днешна дата във Варна има поне три места със сериозно образование по рисуване. Куриози на времето.




# 14
  • София
  • Мнения: 565
Нали темата не е само за седмокласни майки? Simple Smile

Светкавица, като те чета, все едно виждам моето дете. Много иска да учи с рисуване, и то изящни изкуства, не приложни. Показвах й какво се учи и в модерните видове дизайни, кукли, други приложни изкуства. Не, влече я чистото рисуване. Колебая се дам подкрепа на това начинание ( художествено училище). Нямам нищо общо с изкуства, за мен е пълна мъгла. Мъжът ми също не е склонен. А и досега наблюдавам, че се ходи на училище да покажеш какво си научил вкъщи (или на частните уроци). Ако и в художествените е така, ще бъде смешно да се ходи и на частни уроци по рисуване, ако си в такова училище. Съвсем губене на време ще е.

Последна редакция: сб, 21 юли 2018, 19:38 от bazel

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт