Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 юли 2018, 22:16 ч.

Следседмокласни размисли и равносметки

  • 11 895
  • 119
  •   1
Отговори

Анкета

До каква степен изборът на училище зависи от родителите?

Опции:

# 45
  • София
  • Мнения: 2 433
Е аз споменах, че има 2-3. Но ми се щеше да има избор и в малко по-нисък клас. Не точно като АК, където също се влиза трудно. Нещо за добрички, кротки, но посредствени дечица ха-ха. Някъде където учителите да нямат луди амбиции и да ти развалят дипломата с 4-ка по музика в 9 клас, само защото не знаеш определението за сонатно-симфоничен цикъл, но пък по интересен начин да ти поднесат инфото, че "Аида" е опера на Верди, който е италианец и да придобиеш обща култура. Това образно казано.

# 46
  • Мнения: 1 898
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения за/на учители по различни предмети в годините до завършване, включително и със странни ръководни решения какво да бъде нагласено като фуч/сип/зип и всякаква странна задължително-свободно-избираема тъпотия. Образованието ни е слязло стъпало надолу повсеместно, няма гладък учебен процес и трайни знания, всичко е кърпеж временен и избутване на временни оценки.

# 47
  • София
  • Мнения: 934
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения за/на учители по различни предмети в годините до завършване, включително и със странни ръководни решения какво да бъде нагласено като фуч/сип/зип и всякаква странна задължително-свободно-избираема тъпотия. Образованието ни е слязло стъпало надолу повсеместно, няма гладък учебен процес и трайни знания, всичко е кърпеж временен и избутване на временни оценки.

С голямо съжаление мога да кажа, че моите разсъждения са абсолютно същите. Направо мога да се подпиша под думите на smetnapalata.

Още когато коментирахме оценяването на НВО, аз казах, че е и въпрос на късмет на какъв проверител ще се падне работата на дете, дори и по математика. Затова основно пожелах късмет. Тогава имаше възмутени отговори: как можело така, наистина ли си вярвам, че става въпрос за късмет и т.н.

Печалната истина е, че точно за късмет става дума. Сто пъти се убедих в този факт! Класът на малката ми дъщеря за 4 години смени три класни ръководителки. Не вярвах, че може да има бездушни дракони за учители, но в трети клас детето ми беше тормозено от точно такова чудо. В 4. клас обратно, перфектната учителка, но само за една година.

Ако искате вярвайте, но и на двете си деца, съответно в 5 и в 8 клас, пожелавам късмет с новите преподаватели и с новата среда. От сърце пожелавам това и на вашите деца!

# 48
  • Мнения: 1 898
Ами то е на късмет и какъв квестор ще ти се падне. Има директно излизащи, има подсказващи (дори има и грешно подсказващи).
Слезте на земята.
Така се случват нещата в гимназия също, кой преписал, кой се договорил с учителя, една и съща оценка носи много различни знания и усилилия дори в един и същи клас, какво остава за паралелки, или училища.

# 49
  • Мнения: 61
Напълно съм съгласна, че късметът има огромно значение при образованието на децата. Дори да имаш отличен учител, ако в класа са събрани деца, които са незаинтересувани или проблемни, и този учител губи време с укротяването им, няма как нещата да са максимално добри. Или обратното.
Съгласна съм също, че образованието ни се слиза надолу и много често се вземат някакви временни мерки за временни резултати.
Но има нещо много важно, което също трябва да се спомене. За да бъдат резултатите такива, каквито ни се иска, са необходими усилията на няколко играча - детето, учителите и родителите.
Не зная какви са ви спомените от детството, но аз редовно разказвах на майка ми уроци или я питах за нещо, което не разбирах. Така правя и сега в качеството ми на родител. Много е лесно да кажа, че учебниците са неразбрани и нещата - обяснени по повърхностен начин, без засягане на причина и следствие. Така е, но ако чакам на учителите да обяснят нещо повече от написаното в учебниците, някои ще го направят, но други не. Затова е по-добре, ако видя, че детето не разбира, да го обясня аз. Не казвам, че всичко разбирам, но с малко повече усилия и време интернет е добър учител. Може резултатите след моето обяснение да не са перфектни, но все ще бъдат по-добри от нищо.
Това, безспорно, е допълнително натоварване след завършване на работния ми ден и другите ангажименти, но ако приемем, че децата са най-важното нещо в живота ни /с което всеки ще се съгласи/, това е необходимо усилие в името на крайната цел.
Разбира се, написаното не означава, че отричам необходимостта от допълнителни уроци и курсове, когато се налага, но дори и тогава не трябва да се изпуска контролът върху образователния процес.
 

# 50
  • Мнения: 1 898
Това не е сериозно. Няма как родител да преподава на детето. Не и по този начин. Аз с ръка на сърцето си признавам, че не мога да помагам на децата си, научили са се да търсят другаде помощ. Нито химия мога да обясня, нито физика, за математика-съвсем. Всичко съм забравила. Това не ме прави неука, намирам се за достатъчно грамотна, развила съм се в посока и нося вече различни знания от учебните такива по предметите. Има и откровено неуки родители, които съвсем не могат да помогнат на децата си.
Моите родители също не са ми помагали някога по описания начин.

# 51
  • Мнения: 8 119
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения


Точно така е!
Обаче,  късметът може малко да се подпомогне, като се посъбере допълнителна неформална информация за училището. За децата и родителите- няма как, непредвидимо е.

Друго- не е важно само какви са децата сами по себе си, а и каква комбинация от деца се получава. В първи клас, в хубаво, желано училище.Добре, ама в класа бяха масово момчета, само 6-7 момичета. Освен това, почти всички момчета, родени от септември нататък, до декември- смятай, доста незрели. Що разправии и проблеми имаше...Моето дете си тръгна в трети клас, а сега, в седми 1/2 от класа вече не е същият.Но без да преувеличавам, само дето не се изклаха в този клас. Желано и успешно училище, иначе.

В този ред на мисли, за мен е малко странно решението във Варна да няма квоти. От една страна е справедливо, от друга обрича повечето паралелки на дисбаланс, какъвто не е добре да има в сложните пубертетски години.

# 52
  • Мнения: 61
Не знам дали е сериозно, но определено дава резултат. Но има една малка уловка - трябва си търпение.
Голямата ми дъщеря се справяше отлично с математиката, не се намесвах въобще и дори нямах представа какво точно се учи. Малката обаче имаше проблеми и се налагаше да се заглеждам в задачите и да си припомням какво съм учила преди години. Така от 5 клас бях наясно с какво се занимават в училище. В 7 клас ходеше на учител, но когато имаше текущ проблем, решавахме заедно. Мога да кажа, че се справих с тези задачи.
В интерес на истината физиката и химията към забравила. Там разчитам повече на каката. Но по всички останали предмети мисля, че мога да бъда полезна.
Естествено, ако родителят не може сам да се справи с тази задача, трябва да търси допълнителна помощ - близък, учител или курс. Но главната ми идея е, че трябва да участва в този процес според възможностите си. Вероятно не по всички предмети, но всеки от нас може да е полезен поне по някои. А съм сигурна, че и детето оценява тази допълнителна грижа и връзката между него и родителя се засилва.

# 53
  • Мнения: 1 898
Да си родител е едно. Да изземваш функцията на училището и учителите е съвсем различно. Затова е масова истерията и школите в 6-7 клас за задължителни. Не надграждат при ученолюбивите, а кърпят кръпките на системата, защото не изискваме като родители училището да учи, а се справяме кой както може поединично.

# 54
  • Мнения: 61
Далеч съм от мисълта, че родителите трябва да изземват функциите на училището и учителите. Те трябва да го подпомагат, а не да гледат само отстрани.
Що се отнася до учителите и курсовете в 6-7 клас, истерията е поради това, че има твърде малко добри училища и съответно много желаещи за тях, а от друга страна - че съдържанието на НВО не съответства в пълна степен на изучаваното в училище. Така че тези школи се посещават не само за закърпване на дупки, но и от деца, които се справят достатъчно добре с училищния материал, но искат да са сигурни, че ще постигнат поставената цел при избора на бъдещото си училище.

# 55
  • София
  • Мнения: 934
По дискусията, която се получи има неща, с които съм съгласна и такива, с които не съм.

Съгласна съм, че родителят не бива да стои безучастно и да предостави отглеждането, възпитанието и обучението на училище, съученици, улица. Детето трябва да усеща умерена загриженост и интерес от страна на родителя. Също и умерена готовност за подкрепа. Моите родители не са учили мен и никога не са ме изпитвали. Но пък са помагали по други начини, когато е имало нужда: материали по трудово, шиене на престилка и други дребни, но важни към онзи момент неща. Сега правя същото. Помагам малко посреднощ за някой позакъснял проект, но никога не уча уроци, въпреки че мога да съм полезна по всичко. Помощта се дава, ако е потърсена и има спешна нужда от нея.

Категорично не съм съгласна, че трябва да учим заедно с толкова големи деца! Това е работа на детето и то трябва да я свърши. Без контрол под форма на изпитвания и висене над главата. Утре ще поискам моето вече 17-18 годишно дете само да реши къде да учи и какво, ще искам да му имам доверие, а то да има самочувствие.

Не бива мама да виси над главата на своя дангалак или хубавица. Как ще станат самостоятелни?

Професионалното становище на психоложката на малката ми дъщеря е, че родител и учител не бива да се смесват при отглеждането на деца.

# 56
  • Мнения: 1 898
Това е съвсем различно. Затова съм написала, едно е да си родител, друго-учител в училище. Родителят поема всякаква грижа, финансова, подкрепа, стимулиране, възпитание. Не преподава обаче математика. Не и в общия случай.

# 57
  • София
  • Мнения: 147
Да си родител е едно. Да изземваш функцията на училището и учителите е съвсем различно....
Така е. От личен опит знам, какво ми костваше това. Синът ми не случи с начална учителка. Въпросното недоразумение вече не е учителка, за късмет на децата. Пиша това при цялото ми уважение към учителската гилдия.Flowers Hibiscus Слава Богу, там все още има качествени не само преподаватели, но и хора. Почти целия 4-ти клас бях принудена да го играя учителка и предвид постигнатите резултати, определено съм доволна от себе си и детето. После попаднахме на добро място - клас, класна и учители. И спрях да се правя на учител, защото вече имаше хора, които си вършеха работата. Това е, както каза и Yana_a_n, КЪСМЕТ! Дано и на новото място да извадим такъв! Flowers Four Leaf Clover

.... съдържанието на НВО не съответства в пълна степен на изучаваното в училище. Така че тези школи се посещават не само за закърпване на дупки, но и от деца, които се справят достатъчно добре с училищния материал, но искат да са сигурни, че ще постигнат поставената цел при избора на бъдещото си училище....
Е, това не е ли умишлено насочване към частния сектор?

# 58
  • София
  • Мнения: 1 128
Yana, +1
Благодаря за мнението, че почти бях решила, че съм крайно безотговорна, защото не уча с моето момче и никога не съм го изпитвала. Вече се чувствам добре, като изключа почти слънчевото изгаряне. Joy

# 59
  • София
  • Мнения: 2 433
При по-малките самите учители направо очакват да се учи допълнително с тях. Не сте ли чували на родителски срещи оплакванията: "не са предвидени достатъчно часове за упражнения и преговор", "той пише ужасно грозно", "децата ще се нуждаят от помощта ви при този проект". Не е нужно да питате госпожата: "Как предлагате да решим проблема?" Ясно е - ще се упражнявате допълнително у дома (и вие с детето), ще му диктувате, за да се научи да пише красиво, ще събирате жълади и кестени, ще пишете проекти за незнайния войн и т.н. После влизате в прогимназиалния етап и се налага от време на време да помагате, където има неясноти. Но се озорвате защото срещате трудности или с математиката, или с химията, или с тропите (в зависимост от професията, която упражнявате). На финала идва ред на платената, професионална помощ във вид на уроци и школи. Всичко това следва закономерно, защото материалът не е съобразен с възрастта на децата, учебниците са написани неразбираемо и защото, с цялото ми уважение, учителите не са свършили тяхната работа. Бях шашната когато за първи път на родителска чух от учителка изречението: "Моля ви, не помагайте на децата с домашното! Искам да видя кой къде бърка, за да знам при всеки на какво да наблегна".  Това би трябвало да е правилния подход.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт