как едно куче ...

имала съм досега две немски овчарки една след друга, но не мисля че дали е породисто или не има значение. малко то кученце постепенно се научава че трябва да пишка и да ака навън, важно е колкото по-голямо става да му показваш, че не трябва вкъщи да прави нищо или най-много в банята. За да не се качва по дивани, фотьойли задължително гледай  от малко да не го качвате и да го гушкате като го държите при вас горе(колкото и да е изкушаващо).по-добре ако искаш да го мачкаш да седнеш на пода-поне аз така мисля. Второто ми куче(за съжаление се разболя и почина на 9 год), но през целия си живот само три пъти се е качвал на легло или диван, при което му се накарах яко(дори бой е ял), но за 9 год. три пъти на дивана е добре

Може да го дадете временно на училище

 

Ами ние имаме куче ,но гледаме на двора.въпреки всичко го свикнахме да ака навън.Бяхме доста упорити.Като се изакаше някаде в двора му натискамехме главата в акито ,да го подуши и му се карахме постепенно се отвикна.после го дадохме на училище научи доста неща ,но от нас се изикваше да ги повтаряме редовно в къщи а ни домързяваше или просто не се сещахме и сега е забравил почти всичко.
Хубаво е все пак в къщи да си има нещо като кът за тази работа.ние на двора сме сложили един сандък с пясък ,като свърши нещо в него го изхвърляме и така......

Ами аз вече 14 години имам куче и може да се каже, че имам опит, защото то никога не върши нуждите си вкъщи.   

Техниката: ами първо, докато е още малко, тоест между 40-те дена и 3 месеца, когато си стои вкъщи, трябва да започнеш полека да го свикваш да ходи на определено място - например баня, тераса, мокро помещение - изобщо някъде, където лесно се чисти. Трябва /е не от първите дни естествено/ да му се караш, когато се изходи на килим или друго забранено място, важно е да е веднага след "белята", иначе забравят и не правят връзка между караницата и това което са направили.

Така постепенно се приучва поне да ходи по голяма нужда на определено място. При нас, когато започнахме вече да го извеждаме /2 пъти на ден, и досега така/ той съвсем сам престана да цапа вкъщи и то дори до степен, че ако има диария пак няма шанс да се изака вътре или пък ако много му се пишка не иска дори и на балкона - просто ходи напред-назад нервно, скимти, когато има някакъв проблем и така разбираш и го извеждаш.

Та това е, трябва доста строгост в началото, но не забравяй, че е за цял живот, когато веднъж се научи. Питай още нещо ако има нужда   

Много внимавай да не се поддадеш и да го разглезиш.....не му давай да ти спи в леглото и други неща, че няма отучванката после....не е човек да му обяниш

За тези училища съм чувала отвратителни неща! Никога не бих си пратила кучето на подобно място - та, то е част от семейството ни!

Здравей,

От дете се знимавам с кучета - а отскоро и с развъждане на такива от породата боксер. Много мъници са ми минали през ръцете ( и през апартамента ) затова ще ти предам част от моя опит. Най-важното нещо, когато учиш кученцето е систематизираност и постоянство. Още когато го вземеш трябва да се започне с обучението. Първо е вършенето на нуждите на определено място. Моята най-нова женска, която е и любимката на семейството, свикна много бързо, но аз си бях цял ден вкъщи и се занимавах с нея. Значи малките кученца пишкат и акат основно след ставане от сън и след хранене. Когато видиш че се събужда бързо го хващаш и го носиш на определеното място ( при мен беше на терасата ). Чакаш да си свърши работата ( понякога може да изчакаш и малко повече, все пак трябва да свикне ) и го прибираш. По същия начин е и след хранене. Друго - за да няма кученцето разстройство и подобни стомашни проблеми, по-добре го храни с хубава и качествена суха храна, накисната в млекце или вода, поне докато е малко, тъкмо и ще израсне здраво куче, с което няма да имаш после грижи. Когато мине периода на ваксинациите и започнете да излизате навън, е по същия начин. Малкото все още кученце трябва да се изкарва на максимум 3-4 часа за да свикне да си върши нуждите навън. Преди излизането се храни. До 4-5 месечна възраст дневната дажба на кучето ( която е указана на етикета на всяка качествена храна и е според килограмите му ) се разпределя на около 5 хранения дневно и така се съчетава с излизанията. Нощем и вечер след 21 ч. не се храни. Ако свърши белята вкъщи, достатъчно е да го тупнете по дупето и най-вече използвайте думичката Не с повишен тон - те възприемат много бързо. Излишното насилие може да доведе или до наплашване на кучето или до неговото озлобяване в по-зряла възраст. Сутрин и вечер едно куче може да ходи едва след навършване на 10-11 месеца или година. До тогава не е хубаво да стиска толкова дълго - получават се проблеми с бъбреци, пикочен мехур, с които после може да имате проблеми. До тогава разходки 3 пъти дневно и всичко е наред.
Относно дивана и леглата - никога и при никакви обстоятелства не го пускайте да се качва още от съвсем мъничко. Пак е достатъчно тупването и Не, но не с умолителен тон, а сериозно. Имай предвид че когато го вземеш вкъщи първите няколко нощи ще си поплаква сърцераздирателно, направете му негово кътче в къщата, дайте му много играчки с които да се занимава - гумени, някакви стари кърпи, много ги обичат. Моето женска и досега ми спи в леглото, а е вече 50 кг., но това си беше мое решение, а вие щом не искате да е така, трябва постоянство.
Ваксините - по принцип не е лошо кучето да си има ветеринар, т.е. един лекар който да се грижи за него при нужда. Изберете си един, той ще ви обясни какви манипулации се налагат и кога. Най-общо кученца родени от неваксинирани майки към 35-45 ден вече нямат необходимата защита от майчини антитела - и ваксинацията в този период ще създаде първоначален макар и частичен имунитет. Тогава се слага първата ваксина - тя е против гана, хепатит и парвовироза. 2 седмици след първата ваксина се слага втората - като първата е плюс лептоспироза. Третата ваксина е на 3 - ия месец на кученцето - комбинация от горните две плюс параинфлуенца. Когато кучето стане на 6 месеца задължително според БГ законодателството трябва да се ваксинира против бяс. От там нататък се слага ваксина само веднъж годишно.
Малко дълго стана, но дано да съм ти била полезна. По принцип моето куче живее с малкия ми син, и винаги съм държала да е в много добро задрвословно състояние. Трябва да го обезпаразитявате вътрешно, по принцип веднъж на 3 м., но аз заради детето я обезпаразитявам всеки месец. Това става с хапчета, лекаря ще ви каже какви - според възрастта и килограмите.
За училището - принципно това е добра идея, само ако можеш ти да ходиш заедно с нея. Инструкторът ти обяснява какво и как да правиш, и ти го прилагаш на практика. Оставиш ли я сама на училище, риска да слуша инструктора, а не теб е много голям. Затова и напоследък се практикува обучение заедно - т.е. ходите двете. Освен това не знаеш на какво училище ще попаднеш - как ще се държат с животинката и т.н. Изобщо - ако искаш да израсне с нормална, стабилна и здрава психика, не прекалявай с нищо - нито с поощренията, нито с наказанията, балансирай и бъди търпелива и спокойна.

Ние също имахме кучета още откакто бях дете, в момента нашите продължават да се грижат за далматинката ни. Искам да те предупредя, че независимо какви усилия полагаш, в никакъв случай недей да очакваш, че ще успееш да постигнеш същата хигиена и чистота вкъщи, както преди да имаш куче. Колкото и да се стараеш, косми винаги ще има, да не говорим за белите, които правят като малки - наръфани обувки, скъсани дрехи...
Но според мен всичко това си заслужава! Общуването с такова едно невинно същество е безценно.

много ви благодаря момичета за отговорите.
наистина взех да се притеснявам с какво се захващаме, утре ще ходим
да ги гледаме кучетата и ако се влюбим не ни мърда.
но ако не се влюбим веднага в никое куче ще изчакаме!
нека видим!

Хайде пиши после какво е станало и ще си вземете ли кученце!

Не е толкова страшно или трудно, само на думи звучи така, а в действителност възможността да общуваш с животни винаги изплаща многократно дребните неудобства и някой изяден стар пантоф   

Аз също имам куче, но допуснах доста грешки докато беше малко и сега си патя здраво. Няма ден, в който да се прибера и къщата ми да не е на горе с краката, подробностите спестявам защото са нечовешки. Другото зло е, че вие докато ни няма! Ама вие кански и нонстоп. Проблема ми е, че сега ще се местим, налага се. Отиваме да живеем по-стара кооперация с възрастни хора. Взех решение да го кастрирам чувала съм, че донякъде би оправило проблема, защото мъжът и дума не дава да се каже да го дадем на някой, карали сме се много пъти по въпроса, но не ще и не ще! Gia™ ти чувала ли си нещо по въпроса с кастрацията в смисъл дали би помогнала?

Lennie, до тук са ти дали много добри съвети! Аз само ще добавя една идея, за курс за обучение на кученца -  ходи се 1 път в седмицата( поне при нас)  за около час и там ти дават много добри съвети! Така че , можеш да се разтърсиш да видиш дали и при вас не организирват нещо подобно!
Ние бяхме сложили във всяка стая вестници в началото и постепенно започнахме да ги махаме като при всяко изхождане навън се полага  кучешка бисквитка и за няма седмица, се получи страхотен резултат!
Ако много лае в началото пуснето го ( смао ако искате) в спалнята да спи на възглавничка до леглото ви и само като си спушнеш ръката и то ще спре!
 Аз първата вечер спах точно така... на втората ми се случи 2-3 пъти ...но не сме имали квичащо животинче в къщи!

Успех в начинанието и искам да ми пуснеш снимчица като си го вземете !  

Gia™ и zwezdi4ka са те посъветвали много подробно.И аз съм гледала куче почти 12 години,взехме го ,когато беше на 2 месеца.Техниката с вестника също при мен беше резултатна. 
  Нашето куче обаче беше мъжко,и все си мисля,че е по-лесно да гледаш мъжко,отколкото женско.Но както си решите!
  Успех в избора!

Здрасти Lennie,

Хубаво е, че ентусиазмът е налице. Останалото е постоянство и любов.
Аз не съм давала Кимба на училище. Успяхме сами да се справим. Той дойде на 2 месеца при нас и в началото имах много работа с парцала. Моят личен опит показва, че е добре още от самото начало да му разширяваш по малко територията. Казваш, че имате двор. Може би ще се наложи да преглътнеш, че в началото ще пишка и ака вкъщи, после в двора и чак след това извън него. Следи го - кучето започва да се върти в кръг и да души упорито, търсейки си "тоалетна". Тогава е моментът да го хванеш преди да е направил белята. Не знам при вас как е, при нас има специални пътеки за разходка на кучета. Намери си най-оптималното място за разходка и имай предвид, че в началото ще трябва да отделяш малко повече време. Не се ядосвай, ако все пак се случи - кучетата независимо от породата учат сравнително бързо. При нас това трая около два-три месеца, след което Кимба вече си знаеше територията и оттогава почти нямаме проблеми.
Когато все пак се наложи шамарче - вестник му е майката, както и другите са те посъветвали.
Важно е също да постигнете съгласие вкъщи какво и къде може да прави кучето. А не, както при нас - мъжът ми да го прибира в леглото, аз после да ги гоня и двамата оттам. Ако упорства все пак да се качва на дивана или да проси от масата - ти /т.е. вие всички/ трябва да сте двойно по-упорити, докато го отучите. Тъй като кучето няма панкреас и не може например да преработва сладко, не следва да яде човешка храна - научи го да си яде от паничката и само оттам неговата си храна.
Така написано, всичко звучи малко сложно, но всъщност не е. Майката му е постоянство.
Техническа подробност - избери здрава каишка и внимавай за мебелировката, защото кутретата имат много остри зъби и си ги упражняват успешно върху каквото намерят.
Успех и дай снимки после на сладура.

П.С. Информирай се дали има специални местни изисквания към ваксинации, регистрации, данъци, чипове, застраховки и подобни бюрократизми.

Голям проблем е виенето.....навремето имах женска, която така виеше докато ме няма, че блока беше тръгнал да събира подписка да ме изсели . Подробностите за състоянието в което си намирах апартамента виждам са ти известни....
Има въпрос защо вие кучето? Винаги ли лае докато ви няма, или е на периоди? Ако е първото - изпуснали сте контрола, глезили сте го като малко и сега то страда от т.нар. страх от раздяла със стопанина, за това възраст няма. Ако вие на периоди, както много мъжки кучета - навярно в околността ( имам предвид голям периметър навън, защото все пак го изкарвате на разходки ) има разгонена женска. В такъв случай кастрацията може да помогне, по принцип всички кастрирани кучета малко или много улягат като характери. Но както описваш ситуацията с рушенето на покъщнината, според мен е вариант номер едно. Да се поправи точно този проблем е едно от най-трудните неща, през които съм минавала с куче - що нерви изхабих, не искам да се сещам. През деня и за 3-4 часа няма проблем, и да вие - куче е все пак, но се е случвало да излезем на дискотека нощно време няма да казвам какъв срам съм брала от съседите, излизах и се прибирах на тръни. Ако искаш, ще ти напиша как и по какъв начин да се опиташ да се справиш с проблема, но ми дай малко повече подробности - какъв тип порода е кучето, на каква възраст е, учили ли сте го на някакви команди - т.е. като цяло и навън слуша ли ви, то ли доминира над вас - напр. качва се по легла без разрешение, краде храна от масата, колко време на ден може да му отделяте за занимание с него и каквото се сетиш още ще е от полза. Питам за да не пиша излишно сега, защото ако се окаже че кучето вие на периоди, кастрация ще реши проблема, може да се намали и рушенето вкъщи, но ако е другия вариант, ще ти изпратя събраните от инструктори начини за справяне, пък дано и на теб да помогнат.... 

Сега се сещам като препрочетох пак темата...има едино сайтче ( аз май само пуснах снимка на синчетата ми, и не съм писала, само препрочитам от време на време това онова)

www.dog.bg

 Успех! 

Gia™ , писах ти ЛС

Препълнила си си лимита и не мога да ти пратя това съобщения за това го плесвам тук, защото трябва да бягам на работа:

  С интерес изчетох това, което си ми написала и открих, че неволно съм прилагала "условния знак". Например като отивам да водя или взимам детето от детска градина оставям телевизора включен и казвам "Сега се връщам отивам да заведа Тими на детска". Забелязала съм, че през това време не вие и не прави бели!
Открих и грешка, понякога го наказвам на балкона. В повечето случаи обаче не му обръщам внимание т. е. не го наказвам, защото е трудно да го измъкна под леглото, а и ме хапе.
Не мога да го оставям в едно помещение обаче, защото се опитва да отваря вратите и така един път го бях забравила (беше по-малък) резултат е полуизядената врата на хола, а не живеем в собствено жилище иначе бих пробвала.
Относно кастрацията твърдо съм го решила, говорих и с лекар, а също се бях замисляла и за хапченца от време на време! От написаното от теб разбирам, че не е опасно за тях, разбира се не постоянно да го тъпча. За съжаление не мога да му отделям много време, а той е точно от кучетата, които изпитват панически страх от раздяла със стопанина.
Едно лято го оставихме на майка ми, която живее в "Банишора", за да отидем на море. Ние живеем в Зона Б-5. На втория ден избяга и ако искаш вярвай, беше минал "Сливница",, новото шосе, и "Стамболийски". Идвал до нас (съседите казаха, че го виждали), беше се върнал до "Банишора", после отишъл при майката на мъжа ми, която живее на 'Одрин" т. е. по средата на нас и майка ми (ние също сме на "Одрин", но в частта след "Стамболийски"). Ходила съм пеша с него да майка ми и той явно е запомнил маршрута. Нищо му нямаше. Как не го е бутнала кола не знам. А и си беше намерил партийка някакво улично куче, с което го намерихме при майката на мъжа ми, те имат двор и сестра му ги беше пуснала там. Знам, че звучи невероятно, но е истина. Аз се шегувам, че той е безсмъртен! Като го кастрираме ще кажа какви са резултатите, а междувременно ще опитвам някои от нещата, които ти ми каза, дано помогне!

и аз съм гледала кучета, но при наличие на дворно място.

Впечатленията са ми следните: има някаква зависимост от вида порода.
Има породи, които по - лесно се поддават на научаване. Има породи, при които не се налага да се дресира, а самите кучета се научават. Има и трети - наричам ги "проклетии" и такива не бих си взела.

момичета  пак по темата ми)))
давам отчет
днес видяхме нашето куче! то спеше и нищо не разбра, но е беллиссимо, както казвва мъжа ми тоест красиво)))

9 кученца между сетер и бретон - всички са еднакви, с гладка козина и без петна. Нашата госпожица я взех от щайгата защото беше единствената , която имаше петна по гърба ( казаха ми , че после ще излязат още, а и на другите, като порастнат още малко) . бели са с кафеви петна, ушите им са като на кокери, но по-къси ( бретонски шпаньол е таткото).

аз като една видна комплексарка ме беше срам да извадя апарата да я снимам, да не ме мислят за луда, но имаше и друга двойка , които си снимаха тяхното куче
както и да е - маркирахме я  с един маркер, възрахме й една синя панделка и си е наша.

трябва да изчакаме да стане на 2 мес. , защото тука закона е , че нямат право да ги отделят от майките толкова малки заради импринтинг, тоест, да се утвърди като куче ( а не като човек).

щя й сложим микрочип на 7 юли и след това си я взимаме ( вече ще е почти на 2 месеца)
сега спяха всичките кучовци , та дори не й видяхме очите,
те като мишлета....аз уж съм биолог, но забравих да й погледна крачетата и въобще да я разгледам по-обстойно..

мъжа ми каза, че след като са толкова еднакви и с такава козина копринена означава, че родителите все пак са породисти кучета , което е добре.

асоциацията , от която ще я вземем , която се занимава с бездомни кучета и изоставени, ни оредложиха и едно като поинтер, ама леко се е разминало с поинтера преди 9 поколения)))
милото, много беше смешно, но доста буйно.

както и да е, сега ще имаме време да се образоваме малко преди да я вземем,
ще я снимам и пиша пак
всякакви съвети приемам!

Поздравления за избора на нов член на семейството ви!
Радостите са много,  какно и отговорността,че от вас зависи с какъв характер ще се оформи палето.
Момичетата са ти дали съвети, няма да се повтарям, тъй като  няма да открия топлата вода-мненията ми ще бъдат продължения на нещо вече написано.
Чудесен сайт е dog.bg-видях, че  са го препоръчали вече, но отново го пиша, защото е важно да прочетеш систематизирана информация за новия си любимец-там има.
Имаме куче вече 5 години,  за нас е равноправен член на семейството ни.Пожелавам ти да виждаш в очите му онази преданост, която никой човек не може да ти даде.