Kak кърмачето ми да си спи в неговото легло, а не на спалнята..

Стига бе хора, отговорете на човека!

Чак мъка отучването не е, всяко поотраснало (и отбито) дете се чувства по-голямо като го пратиш в неговото легло, дори е гордо, стига да знаеш как да му го кажеш!
Всяка (или почти всяка) кърмачка предпочита да спи с детето си за да не става нощем, така всичи се наспиват мнооого по-добре!
Детското легло е за деца и дъщеря ми го ползва, но за съня денем или вечер преди аз да си легна, за да не се тревожа че ще се прекатури от спалнята спейки. Като си легна я взимам при себе си, за да си спестя ставането после!
Освен това имат ли спалните упътване за ползване, предназначение и разпределение по полове? Ние спим "двете", това дали е проблем? А с таткото решаваме "проблемите" с на спокойствие в другата стая. Като му дойде времето пак ще сме си под ръка нон- стоп

Ето една идея, която научих от моя позната, живееща в чужбина. Слагате в леглото на бебето една тениска, която "мирише" на мама - мама е носила един/два дни и тя е поела от аромата на мама, на мляко, всичко, до което

исках да кажа, че това е нещо, което то познава добре и има нужда от близостта на мама и се чувства по-спокойно. Пробвайте, твърдят, че идеята работи.

Ето отново колко далече се стигна и се измести темата, духане , супи , едно  друго...
А това с тениската на мама ми звучи логично, но дали ще е достатъчно да го залъже?

И ние сме така,без тати,но това в никакъв случай не пречи на отношенията ни
Наваксваме си като заспи малката бонбонка

Това с тениската, да - звучи логично, но изпробвано е, не върши работа, поне при нас. Може би, всъщност, колкото по-малко му мирише на бебето на мама, толкова по-дълбоко ще спи, необезпокоявано от желание за сукане. Давала съм тениски - не!, играчки, с които иначе денем без проблеми спи - не, просто когато иска мама, иска само мама и то на всяка цена!

Според мен, поне до такъв извод стигнах, ще спре да спи при нас, когато се отбие, не по-рано, не по-късно. Всъщност, когато се отбие, на мен ще ми е дори приятно да спи при нас - с удоволствие си я гушкам, когато не суче, а спи.

Да, пробвала съм да й покажа, къде й е мястото, но тя ми показа недвусмислено, че не е куче, и аз се засрамих, че на такова малко дете се опитвам да втълпя положението й в къщата и в живота ми, та спрях с такива опити.

Не се сърди, скъпо Peru1 (което пак не те разбрахме какъв пол си, но пак съм почти 95% сигурна, че си мъж, на който му е много лесно), но и от дете до дете има разлика - може би твоето второ дете ще е като някое от нашите и тогава ще се чудиш, кой го разглезва и куче ли е, котка ли е (поздрави към Виолета   ) че така не разбира къде му е мястото за спане. Може би моето второ дете ще е кротичко и тихо и никога няма да ме безпокои нощем и точно по тази причина (включително опита ми с първото ми дете) ще ставам по 100 пъти на нощ да го проверявам добре ли е и ще се чудя по цял дан защо не е такова емоционално, а си е самодостатъчно. На много от кърмачките във форума децата не са такива - спокойни са, спят си през нощта с изключение на тежките периоди по неразположенията, кротки са по принцип. Те и тези кърмачки заради това няма да пускат тема за да бият барабана, а са онези, които опитват със съвети да ти дадат правилното решение на проблема.

Това със кърменето до 7 годишни... май доста четеш тук. А ако не ти е приятно, можеш и да не пишеш - ние нямаме нужда от начукване на канчето!  

Peru1 ,разбира се ,че детето ще порасте така или иначе ,разбира се че така или иначе ще обича родителите си ,нали за му родители... Не е в това въпроса. Схващанията ти са безкрайно остарели и ти ги защитаваш сляпо ,без да си си направл/а труда да се обогатиш с малко разнообразна информация по въпроса. Още по-безсмислено е да влезеш във форум ,където очевидно хората се интересуват и четат ,като им натякваш необоснованите си твърдения.

Пусни си един гугъл и търси : attachment parenting. Прочети (не отгоре-отгоре) и после влез пак тук да си приказваме.

Привет на всички кърмачета и техните мами!

За мен единственото решение е допирането на детското креватче до спалнята. (За протокола - все още сме със свалена решетка и се кърмим по два пъти на вечер.) Така всички са доволни и наспани.  Съпруга ми често пропуска моментите на събуждане и успокояване на малката, която е почти на 15 месеца вече. Така е лесно и за мен, а и наистина е удобно. Няма нужда да ставам и да се разсънявам при всеки повик от нейна страна. А когато заспи на гърдата (нощните кърмения), я премествам в нейното легло без излишни усложнения. Хем не е в нашето легло, хем е достатъчно близко, за да съм й под ръка.  Понякога е достатъчно само да се преместя леко до нея и да я гушна - веднага се е успокоила и е заспала.

(За да е наистина комфортно, може да си ушиите уплътнител от плат и малко вата, който да ляга върху касите на двете легла или да използвате налични подръчни материали.)

Дано съм била полезна!   

При нас тениската и какъвто и да едруг предмет работа не върши!
На Перу-то - предполагам, че твоето дете не е кърмено продължително, затова и при теб положението е друго. Ноооо, сдържай си тона и поне прояви уважение, ако не можеш да помогнеш/този форум е за това/. Всеки родител прави това, което смята за добре за детето си и разбира се среща трудности по пътя. И ти предполагам си се сблъсквала с трудности, макар и не от този характер, или твоето дете е дресирано отвсякъде ..не ми се вярва, нали е дете все пак!
По темата - моята също не иска да спинка в нейното легло, но това е в ранните часове на деня. Вечер я слагам и  откарва няколко часа в кошарата. Отказах се да я уча да спи в нейното, защото ще ме чуе цялата махала, пък и като иска да се гушка в мама, да се гушка И това ще е до време.

Такааааа преди да се изкага за духането, да дам малко акъл за спането, значи: махате едната решетка, залепвате бебешкото за семейното легло, така хем бебето си знае неговата си територия, хем си намира млекцето, хем мама и тати наспани. В началото може да има объркване, обаче, щом бебето се разписка, е достатъчно едно докосване, за да знае, че мама е там и се кротва. Моят син се обръща сам в неговото си легло, след като се е насукал. 
Тениска, миришеща на мама или дори една играчка, помага, в случай, че не се сменя всеки ден. Т.е. щом детето е опознало веднъж определен мирис, оставете предмета за постоянно. Пак изпробвано и действащо - синът ми си има одеалце в яслата, с което заспива, което си мирише на него си и го успокоява; естествено, ако е изцапано, заминава за пране, но докато е чисто, не е пречка да е спътник при заспиването.

Да се върна на духането и сърбането, това, че майката и бащата посрещат всички нужди на детето, най-вече емоционалните, спомага за изграждането на стабилно и уверено в себе си дете. Едно "качествено" детство допринася за развитието и поведението в по-късна възраст. Затова едва ли ще се наложи духане и сърбане. 

Аз лично съм се сещала но не съм го пробвала, но смяам, че е време да опитам. Та нашата спалня, ако може да се нарече така(прецекехме се с нея  ) е само 1,30м. Как мислите, че спим трима на нея. А нейното креватче е широко 82см. трябва да й стига, но тя иска мама 

Разбира се ,че не й стига,разбира се ,че иска мама.
Нали в крайна сметка не се е родила в креватчето. Била е в теб 9 месеца ,слушала е сърцето ти и всичко останало ,усещало е топлината ,която креватчето не може да му даде.Креватчето е празно и студено ,страшно и самотно. Бебето може да изглежда сладко в самото креватче ,но на бебето креватчето никак не му изглежда сладко.

По този въпрос, винаги, когато ми го зададат имам следния отговор, четен в тема тук Защо мама и тати могат да спят заедно, да търсят близост и да се гушкат, а бебетата трябва да спят сами? И като се питам сама всеки път недоумявам до къде е стигнало обществото ни чрез цивилизацията. Както знаете преди време хората са спели в една стая цели семейства, като по-малките деца спят близо до родителите си, а по-големите или по-далеч, или при бабите и дядовците си. За справка  - "Железният светилник" и всички останали от тетралогията

Не съм Перу, чела съм достатъчно и въпреки това поддържам неговата/нейна линия на поведение. И не смятам да са ми остарели схващанията. Защо не приемете, че просто мнението му/й е различно? Всички го/я изядохте с парцалите.
детето ми не е кученце, но мястото му за спане наистина е в креватчето - и аз смятам така. Не при мен. Не му личи да се страхува или да му е студено в креватчето.
А и емоционалните нужди детето само си ги показва. Не винаги е нужно да бъде заливано с внимание.
Учудвате ме - нали пак в този форум се пускат темите "не издържам, как да го отбия, не издържам, искам да се наспя...." и т.н.
Знам, че можете да бъдете толерантни, а гостът/колко рядко си позволяват тук различни мнения!/ изказа едно не толкова крайно мнение.