Не харесвам шефа си, какво да правя?

Защо не поговориш с колежката ти? Тя със сигурност има повече опит с него и настроенията му. Питай я да не би да правиш нещо не както трябва, какви са очакванията му, какво да направиш, за да се държи по-нормално. Ако продължава така дълго време бих си потърсила нещо друго.

Няма да има подобрение. Или сте си симпатични, или не сте. Вярно е, че сте се събрали там да работите, не да се харесвате, но истината е, че хората сме емоционални същества и вписването в колектив изобщо няма общо със свършената работа, а само със симпатия.
Опитай право куме в очи с началството и насаме. Аз не познавам нито един служител, който да гледа да помогне на новак - нито един, подчертавам. Всичките са били присмехулници, които нарочно объркват, а после гледат сеир, чувствайки се велики, че не те са мъмрени.

По същество: давай следващата работа. Намери си докато си млада и докато нямаш деца, т.е. докато можеш да пътуваш и нямаш проблем да живееш на квартира. Ех, ако бях малко по-млада!..

За съжаление повечето работодатели са такива. Все нещо не им е на кеф и ние служителите сме виновни за това, а не разбират , че една фирма се крепи на служителите и се развива благодарение на тях. Ти бъди усмихната и позитивна и си гледай задълженията. Ако шефа е човек и е достатъчно интелигентен да прецени възможностите ти ще те оцени.Ако ли пък продължи с лошото отношение ще те загуби като служител и други хора по умни ще оценят уменията ти. Желая ти успех.

Престани да правиш самоинициативи, върши това, за което си наета, бъди учтива и не го питай как е. Хората са различни, невинаги се харесват и това не е повод да сменяш работата.

Lufleе питай го с какво го дразниш_

абсолютно.

Аз съм говорила с колежката на тази тема и тя не се опита да ми помогне особено много. Съвети не ми даде, а само леки насоки и виждам, че често с шефа си говорят някакви неща за работа, но само помежду им - неща, които по принцип би трябвало да включват и мен. Сякаш не съм част от екипа им. Пък шефа като съм се опитвала да обясня защо съм направила нещо по еди-какъв си начин (не да се оправдавам), той ми се дразни, че въобще му отговарям. Абе, като цяло никакъв стимул от страна на шефа. Позицията ми е хубава, но като ме попитат какво работя, не искам да казвам и не се чувствам удовлетворена.
Според майка ми трябва да търпя и да се примиря, че всички шефове са такива, но съм по-чувствителна и се чувствам като едно голямо нищо без самочувствие, което нищо не прави правилно.
Старият ми шеф от предишната работа не беше такъв, беше ведър и никога не губеше чувството си за хумор дори и при кофти ситуации. От него научих, че лидерът на екипа трябва да запазва самообладание, да вдъхва увереност у служителите, да ги нахъсва дори и когато им е трудно и да е позитивен. За съжаление той напусна, а малко по-късно и аз си тръгнах.

Luflee да си беше стояла при предния шеф. Този сега може да си има много работа и много проблеми и изобщо да не му се занимава с чувствителностите на начинаещата секретарка без самочувствие.

Не това. Тук става дума и за конкуренция между служителите все пак, старшата колежка не иска новата да стане по-добра Каквото и да си говорим...

Не ти ли хрумна, че като нова служителка нямаш достъп до всеки вид информация?
Да питаш шефа защо не е на кеф??? Ако имаше нещо, което е тревожно и те касае,щеше да знаеш.
Работи си, а когато вникнеш повече в естество на работа, вече може да проявяваш самоиницатива.
Не досаждай на колежката си, тя най-вероятно е затрупана с работа. И не се връзвай на това, че я е страх да не станеш по-добра от нея.

Ако не ти е кеф напусни! Винаги можеш да си тръгнеш никой не те е вързал там, предполагам, че и по специалността ти ще си намериш и другаде работа.

Такива са повечето частници- недоволни, нацупени, с многото претенции на фона на "големите" заплати които ти дават! Бъди над нещата! Кажи си майната му на тоя киселяк, върши си работата, ако много те дразни- чертата и продължаваш нататък. Нито е последната работа, нито ще загубиш....най- добрия шеф примерно!
Преди като работех в един хотел на рецепция, шефката(дърта мома на 50 г, недоволна от целия свят, пушеща по 3 кутии цигари на ден и пиеща по 6-7 кафета) се опита да ми стъжни живота, но не успя. Постоянно недоволна от нещо, а аз супер много се стараех, разбирах си от работата и я върших с удоволствие. Вика пред клиентите, прави неуместни забележки, безобразно се държеше. Като не беше в хотела нон стоп на телефона ни гледаше от камерите и през 5 мин. звънеше- това така, онова така, не можеш да си свършиш работа. Така един ден просто ...ми писна написах си молбата и сбогом дърта киселячке, дано някой те изтрае повече от 9 месеца (нямаше такива кандидати)!

Мисля , че имаш някакви изисквания към шефа които няма как да се случат. Какъв трябва да бъде шефа е само в някакви твои представи. Ако ти си търсиш идеалният шеф , няма как да ти се получи. Ти си тази която трябва да се впише в колектива. Не колектива да се настрои към теб.
- Чудесно е че си говорила с колежката и че тя ти е дала насоки, значи знаеш какво да промениш
- Дали във всяка дейност трябва да те включват и теб е решение на шефа - не твое. Така че няма защо да се дразниш на това.
- Относно твоите обяснение - щом не ти ги искат не ги давай. Все пак не сте в училище за да се оправдавате.
- Чувството на удоволетвореност е вътрешна потребност. И няма нищо общо с шефа.
Ако човек се чувства грозен....и нон- стоп някой да му повтаря колко е хубав той не го вярва. Ако човек се чувства хубав и някой да му каже ,че е грозен не му пука.
Успех в намирането на собствения ти баланс.

Винаги по-старите колеги са ми помагали да се почувствам по-уверена, това поведение, което описваш не съм го срещала.

Luflee,
ако нещата са чак толкова зле напусни. Аз не бих издържала да ми крещят и постоянно да стоя на тръни и да се чудя в какво съм сбъркала. Да, не е задължително с шефа ти да сте първи дружки, но е важно да има взаимно уважение и все пак някакви нормални отношения.

Малко дразнещ тип си, като те чета.
Може да се промениш, може и да затвърдиш качествата, които не се харесват на околните. От теб зависи.

Това не го прави! Някои на това разчитат, да се примириш и да те тъпчат постоянно. Прецени трезво ситуацията, ако просто са гадни към теб, защото си нова и ти нямат доверие - работи си кротки и тихо, като се докажеш в работния процес, ще си променят мнението. Ако не ти се налага всеки ден да контактуваш с шефа - не му се навирай под носа. Някои хора, като характер и темперамент, се дразнят, ако си твърде любезен и амбициозен; на други пък им допада и харесват такъв стил на работа и комуникация. Дай си някакъв срок от време и ако нещата не се променят - напускай. Млада си, ако имаш добро образование и си амбициозна и старателна, без излишно надуто самочувствие (и не те мързи), ще си намериш работодател, който да те цени. Да, има фирми, в които колегите са ужасно кисели и двулични (изкарах 5 месеца преди години в такава среда и още в началото усетих, че има нещо и дали изобщо да започвам), има места, където трябва малко да се докажеш и тогава те приемат в колектива. Но, не всички шефове и колеги са гадни! По-голяма част от ежедневието ни минава на работното място и хората там и ако човек не се чувства комфортно, това си е истинско мъчение. Примириш ли се, ще те смачкат и цял живот може да си караш така и все на такива да попадаш.

А кой те одобри на работата? Въпросният шеф или друг?

Докато си млада си бий камшика не си длъжна да търпиш отношението на шефа си,че се е изпикал на криво Ще си намериш своето място явно твоето не е в тази фирма.Бе одобрявам мнението на майка ти да търпиш това бе е едно време живеем в модерно такова ,млада си действай докато си такава.Колежката няма да ти помогне нали утре може да си по добра от нея,много се дразня ба работодателите  за това  че не стимулират по-дейните по борбените по находчивите, на тях такива не им трябват  искат да си мълчиш да нямаш мнение да си едва ли не на послушание .А в същото време може да използват и го правят ако някой от работниците предложи нещо което е рентабилно но без какъвто и да е успех за работника.Тегли му една майна няма смисъл да си тровиш живота.

Уважението трябва да се заслужи, то не се получава просто така. От прочетеното оставам с впечатлението, че ти липсват такт, съобразителност, търпение и подход. Ти още не си част от екипа, нищо че работиш, каквото работиш. Да станеш част от един стикован и сработен колектив си иска време, търпение и опреселена нагласа. Някои граници в отношенията не бива да се преминават, защото вместо до разтопяване на ледовете се стига до точно обратния резултат. Не си харесваш шефа, защото си убедена, че той не те харесва, ама той не е и длъжен да харесва  всеки.  Навлизаш в личното пространство, а това дразни.

Е, защо толкова рязко? Повечето сме били млади зелени.

Защото авторката има базови липси във възпитанието, резултиращи в неадекватно поведение на работното място.
Въпроси от рода на “зсщо тя, а не аз”, макар и зададени пред себе си, винаги ще провокират нежелани реакции от страна на околните, особено по-високо в йерархията.

А ти как разбра що за човек е авторът на темата?Брей много умни станахте всички.Ти била ли си в подобна ситуация или си чешеш езика?

Ще направиш добро и на себе си, и на шефа, че и на колегите, ако напуснеш.  
Аман от новопостъпили, недоразвити мрънкалници, които чакат червения килим, без гънки, ако може.
Както са те посъветвали - бий си камшика, ще почерпят след теб.  

Фърлих боб.

Щом колежката ти уж ти помага, а не се получава може би ти подлива вода. Все пак нали тя познава работодателят ти по-добре от теб и би трябвало, да знае какво трябва да се направи и какво не. То женската злоба е голяма работа. Може и това да е причината, да се държи така шефът към теб, въпреки че не е оправдание. Щом той се държи нехуманно дори и да ти е подляла колежката ти вода, прави си сметка сама дали искаш, да работиш за такъв човек.

Аз пък винаги на нови или не толкова нови колеги помагам, щом зная и мога нещо, което те не. Също, има много хора, които при моето обучение са помогнали, и съм им много благодарна. Така трябва да работи колектива, вместо да си прави гадни номера. Ама не си попаднала на хубаво място... Върши си работата тихо и кротко и внимателно се оглеждай за нова. А зависи от големината на фирмата, понякога и преките шефове се сменят, може да дойде по-неизнервен човек.

Бях в подобна ситуация до вчера:joy:
Изключително ужасно отношение на шефа с тази разлика, че той така се държи със всички колежки, а не е насочено лично към мен.
За себе си първоначално го оправдавах, че е напрегнат и какво ли не в последствие свикнах с работата всичко беше ок, но стават и грешки, а той започна да търси всяка една и да проявява гняв спрямо мен в случая..
И така един щастлив ден преди около месец си написах молбата и предизвестието беше до вчера.
Накратко:колкото да и да си харесваш работата ако някой те унижава и прекрачва границите на нормалното бягай надалеч!
А относно това '' Аман от нови който искат да ги дондуркат'' бих отговорила аман от стари дето друго не могат да вършат и си натискат парцалите до последно мачкат младите и новите за да ИЗПЛУВАТ КАТО ЛАЙНО НАД ВОДА!!!

  Ако се поставиш на мястото нa шефа си, може и да се сетиш, че на него  също му искат определени резултати в даден срок, та той никак няма причина за сляпо  доверие в нов и недоказал се служител, на всичкото отгоре и с претенции.   Ако нещо  по даден проект много се омаже , ти ще излетиш заради изпитателния срок, но неговите шансове за  бонус, повишение и т.н. ще намалеят рязко и с много.  И защо викаш е редно той да те остави да правиш каквото ти хрумне?...

Ако си казала на колежката това, което написа тук, е обяснимо че те отбягва. АКо тя позволи да й плачеш на рамото за такива неща и влезе в твоя тон, ще си развали отношенияата с повечето, вкл. и с шефа.  Каква точно  е нейната полза от това? Тя не ти е майка.

В големи организации трябват поне 6-10 мецеса  за да се впишеш в колектива, но трябва ти да се напаснеш към стила на компанията. Обратното не става. Всички сме били наперени младоци, важното е бързо да схванеш разликите между университета и работата и да приемеш факта, че светът не се върти около теб.

Свии си егото ( не си чувствителна,  честолюбиива cu)  и си отвори очите и ушите какво прават останалите, които определено нямат проблеми с шефа.  Ще ти е в полза  и в бъдеще.   И утре да напуснеш, аргументите, които написах по-горе ще са в сила на 100% на новото място, но бъдещия ти шеф ще получи като бонус и  лепкавия въпрос "Защо толкова малко се е задържала на предишното място?"

Да си знаеш за следващия път:  cмисълът на едно интервю за работа е също така ти да прецениш дали Hiring manager е човек, за който можеш да работиш всеки ден.

Значи трябва да променям себе си ,моите възгледи, концепция за живот ,да не съм себе си, видиш ли щото някой си нямал да вземе бонус Ай сиктир. Остава да ми кажат кога да ям и да спя.Я кажи ти от последния пост какво правят мениджърите за работниците  за да се чувстват добре?Обират каймака на техен гръб а като се осере нещо кой виновен новия видиш ли не разбира и не става за тази работа а да греша нали?

Защо пускаш тема, след като не приемаш съветите, които ти се дават? Ако искаш да просперираш изобщо  някъде, научи се да приемаш градивната критика, колкото и да не ти е приятно. Какво очакваше, всички да ти кажат какъв з..ник е шефа ти  и да те потупат по рамото? Аз също съм била нова в голям колектив и съм работила със супер педантичен и чепат човек, с който се разбирахме само с поглед и който ме уважаваше и ценеше. Ама аз си го бях спечелила това уважение, а ти по начина по който подхождаш даже и тук в темата ....трудна работа🤔

Ти, от предпоследния пост, стани си сам шеф, за да не се осираш в екипи, ай сиктир.

Не си длъжна да се променяш- напускаш и се зъбиш на воля.  Или самата ти ставаш мениджер, а още по-добре  работодател / предпреиемач и управляваш персонала по твой вкус в рамките на закона.

Мениджерите са там, за  да за да осигурят  свършването на  дадена работа навреме и с приемливо качество.И да, имат всичкото право на света да ти кажат кога (и дали) можеш да ядеш и спиш, когато става въпрос за дейност през работно време.   Не им се плаща да ти осигуряват  комфорт.  Грижата за работническата класа умря около  1990. 
Гадните мениджери плащат (ако изобщо им се наложи) след дълга серия от провали  или много шумна излагация.

 Животът е несправедлив. На твоите години е редно да си го  схванала.

Всъщност е много неприятно в утвърден екип да дойде млад и неопитен колега, който от самото начало да почне да блика от идеи кое и как да се промени, назовавайки го инициативност. Това, всъщност, е самонадеяност и типичното високомерие на неопитен младеж, който смята, че мениджърът е поставен там само, за да пречи на творческия подем на новопостъпилия.
Приемете, че отивайки на ново място, следва да поработите поне няколко месеца, да покажете, че може да правите това, за което сте наети, а чак след това да проявявате инициативи за промени и претенции. И не всяка задача изисква вашето участие, мнение и опит, понякога може да се доработва нещо старо, за което ще отнеме повече време да ви въведат, отколкото просто да се свърши. А да обсъждате характера и навиците на шефа пред старите служители е проява на наистина лош вкус. Дори и да си мислите, че шефът не ви харесва, запазете съмненията за себе си. Прекалената емоционалност и чувствителност не се адмирира, особено в по-големите екипи/фирми.

А Може и да съм!

В случая момичето иска съвети от колежката си как да постъпи, така че може би не дава идеи. За мен нейната колежка има някаква злоба към нея, за да реагира по този начин и да няма желание да и помогне. От гледната точка на един работодател, когато старшито казва кой как работи, то работодателя ще вземе под внимание казаното от старшия служител. А щом така отделно говорят само двамата колежката и шефа, значи има нещо. 

Аз все си мисля, че има граници който не трябва да се преминават както от страна на шефа към служителя така и от служителя към шефа...
Аз лично разбирам авторката аз попаднах на такова чудо (шеф) заплахи, крясъци, закани просто ужас ако той прекрачва границите на нормалното не се тормози имаш образование млада си не позволявай да те мачкат някакви ''бизнесмени" не си заслужава да си съсипваш нервите щом пускаш тема и се тормозиш да ходиш на работа добре се замисли заслужава ли си и там ли е твоето място.
Щом стажа толкова ти трябва стискай зъби изкарах една година и така, но аз и скромния ми опит показват, че веднъж пожелала ли си да се махнеш е въпрос на време... Успех

Най-разумно е да работиш без особени самоинициативи, като се опиташ да се ориентираш в обстановката. Напълно е възможно твоите идеи да са добри, но доверие на кредит рядко някой дава, така че очевидно на този етап не е добре да импровизираш.
Колежките - с тях обичайно сте в конкуренция, така че имай не едно, а две наум, когато искаш информация.  Времето ще покаже дали си заслужава да стоиш там, или не. Не е добре да стоиш с години на работа, която не ти харесва, но пък ако си тръгваш от всяка нова работа, без да ѝ дадеш шанс, също няма да правиш добро впечатление.

Този шеф най-вероятно е от онези, които нарочно подклаждат конкуренция и дрязги между служителите си.
Спри със самоинициативата, да видим какво ще последва.
Дръж се достойно и на положение. Никакви такива от рода на: "Шефе, ама дразня ли те с нещо?". Това е толкова тъп въпрос, че направо би си изпросила съвсем да те третира като бърсалка с него.
За жалост това, че някой е шеф, не значи непременно, че е добре възпитан и заслужава безпрекословното ти раболепие. Някои шефове-комплексари, нарочно се държат кофти с хората си, за да се наслаждават после как служителите им се мазнят. Ако не им се мазниш, се превръщаш в черната овца. Наблюдавай го внимателно този. Ако все нещо не му догаждаш, значи по принцип си е садист и няма да стане по-добре с времето.
Млада си, имаш време пред себе си и можеш да си избереш за кого да работиш.

Според мен, ето какво:
Не напускай, без да си сигурна, че си си намерила друга добра работа.
Не проявявай самоинициатива! Стриктно изпълнявай, каквото ти възложат.
Не прави опит да се сближиш с шефа с лични въпроси. По-скоро гледай да си учтива и резервирана.
Не се доверявай на колежката: може тя да настройва шефа зад гърба ти. Но нека тя да не разбере, че си нащрек - не споделяй с нея.
Бъди машина, докато / ако си намериш друга работа. Машината, освен че изпълнява точно, каквото й е работата, не влага емоция. Гледай да се отърсиш от емоцията, защото тя също нагнетява напрежението.
Важно: Ако в CVто ти пише, че си сменила много работни места, това поражда недоверие. Не бързай и не взимай емоционални решения.

Най-важното: Постарай се в свободното си време да си повишиш квалификацията: изкарай курс по нещо, свързано с твоята специалност, или научи допълнителен чужд език. Това хем ще ти даде по-големи възможности за избор, хем ще ти помогне да погледнеш на ситуацията малко от по-високо, като на нещо временно и даже забавно. Всяко нещо е такова, каквото ти го виждаш.

Аз мога да ти дам един съвет, дори не съвет, а факт, важащ навсякъде - дори и с колежка/колега да сте на една позиция, този с по-дълъг опит в съответната фирма е по-"висшестоящ", защото той е познат и доказан. За да не се чудиш защо комуникацията на шефа ти с колежката е по-интензивна. Новият колега тепърва се доказва като специалист и професионалист и всичко това започва с вписването в колектива. Та съветът ми е докато се впишеш и докажеш, да бъдеш по-умерена,  а енергията за самоинициативи да я влагаш в проучване на историята на практиката на фирмата, различните казуси, през които е минала, вида на дейността и т.н. Извличай максималното като опит и знания, което ще ти е от полза и в бъдеще. Междувременно, ако си неконфликтна личност, би трябвало да се настроите един към друг, да се увеличат отговорностите и доверието към теб. Ако не - тогава проблемът не е в теб. Но този период си отнема поне шест месеца. Всъщност толкова е и обичайния изпитателен срок. В никакъв случай не те обвинявам, най-вероятно шефът ти е чешит, но те повечето са. Някога много хубав съвет ми дадоха - не тръгвай с рогата напред, но пък аз добавям - да не бъдеш на никого изтривалка. Пожелавам ти да намериш баланса в сложните професионални взаимоотношения.

Опитът и наблюденията ми показват, че на каквато и позиция да си, в каквато и компания да работиш- голяма, малка, международна или държавна структура, винаги, ама винаги има някой, който ти вгорчава живота. Кофти ръководител, кофти колега, кофти подчинен - никой не е застрахован.
Аз за себе си гледам да се нагодя към шефа, защото обратното няма шанс да стане, а и за да са по-поносими отношенията помежду ни. Действам според човека, но винаги търся начин да стопя ледовете. Стигала съм до там да моля некомпетентен и тъп началник да ме научи как да правя "най-добре" нещата, защото друго не помага. Определено имаше ефект - хем шефът реши, че го уважавам и признавам неговите компетенции, хем разбрах малоумното му разбиране за процеса на работа.
Лошото е, че за по-чувствителните и емоционални натури, подобни отношения водят до голям стрес. Ако прекалено много го мислиш и преживяваш този проблем, ако не можеш да се откъснеш от него вечер, по-добре помисли да си смениш работата, защото има риск стресът и терзанията да навредят на здравето ти.

Проблема с шефовете понякога е че нямат необходимите качества да управляват служителите на дадената фирма.  Професионалиста трябва да се държи еднакво със всички и да не допуска да има двоен стандарт.

Щом работата е по специалноста ти може да се опиташ да се задържиш няколко месеца и след това да търсиш друга, ако видиш че шефът ти не се е променил.

Щом шефа ти необича самоинициативата е по-добре да правиш само това което ти е казал. Просто има шефове ,които неразбират, че трябва да се радват, че са открили служители, които влагат много енергия и проявяват самоинициатива в работата.

Не знам защо авторката беше наречена дразнеща, самонадеяна, с високо самочувствие без покритие, а на мен ми изглежда просто объркана и разстроена, защото не знае как да се държи при такова отношение. Не можах да разбера думата честолюбива в контекста. Какво лошо има в това? Дай да се остави да и крещят и да я обвиняват. Никой на никого няма право да крещи, да нагрубява, да обижда, да посяга и това не го определя Кодекса на на труда, а човешките права. Ако някой смята, че има право да го прави е добре да потърси помощ, а ако друг е свикнал с такова насилие също би било добре да получи такава. Колкото по-бързо го разбере всеки от чистачка до мениджър, толкова по-скоро ще се работи в нормална среда.

Luflee, опитай още известно време да се впишеш в колектива, като същевременно се оглеждай за нова работа, която отговаря на образованието и способностите ти. Постарай се да игнорираш емоциите си и да се придържаш повече към професионалните си задължения без самоинициативи и излишни обяснения.
Приеми, че шефовете, както всички хора, имат своите положителни и отрицателни качества. Приеми, че те, както и дългогодишната служителка могат да имат по-различен поглед от теб на ситуацията и затова да се получават недоразумения.
Ако не се получи, не стой на всяка цена там, млада си, има време да натрупаш опит, както в професията, така и във взаимоотношенията в колектива.

Вписването в колектив, то вече няма колективи, а неработещи екипи, не става с опитване, а с усет, възпитание, нагласи.
Какви глупости я съветваш, макар адекватно, нали като смени работата, пак ще е същото, защото е неспособна да се впише?!

Момичето, ако е умно ще си извади поуки от създалата се ситуация и ще си изгради по-успешна тактика за бъдещото си професионално развитие.
От твоя страна не видях никакви умни съвети, само нападки към авторката на темата и останалите потребителки.

Момичето обаче не е умно.

Ти си най най...

Те ти плащат,затова се държат така.Изобщо няма да го търпя.Взимам си чантата и чао.

Ако старшата и се е решила да не се сработва с нея изобщо, каквато и тактика да измисли на сила хубост не става. А на доста от местата са точно такива злобни душици, дето ти правят сечено в момента в който видят, че не си лош. Подаваш си пръста, а ти хапят ръката. Старшата и е там отдавна, чувства се сигурна на работното си място 100% и се съмнявам да и пука особено за нови колеги. От описаното от авторката старшата ми звучи като злобарка.

Имах аз една такава девойка в офисът. Нямаше и ден трудов стаж и опит по специалността, но от ден първи искаше да бъде включена във всичко. И денонощно ходеше и ме питаше някакви неща. Не издържах психически, моята работа да гледам и нея да обучавам. А недай си Боже да не и "обясня" нещо ми се натякваше, като допусне грешка/ТЯ! не шефът!/. Еми не ми беше приятно и съответно рефлектира на отношението ми към нея. Никой не ми плащаше да си имам паленце в офисът, че и да се занимавам с него, не исках и да съм ментор, никой не ме е питал, изобщо не ми се занимаваше, ако трябва да съм искрена.....особено пък като ми дойдат с едни напудрени cv-та и после един тонер не могат да сменят, обаче със страшни претенции, че имат специалност и диплома.

Гледай, мълчи и се учи, като имат време, ще се занимават с теб. Занаят се краде. Това от мен да знаеш. Особено пък в днешно време, като са кът служителите, ако е малка фирмата и са пренатоварени, никой няма време специално теб да те посвещава в занаята. Седиш, слушаш , гледаш и се учиш, без излишни стойки, чупки, претенции и изисквания.


Това от позицията на "старшата", злобарка.

П.п А като почнеше с инициативите ........направо ми призляаваше как да оправям бакиите после.

Това кой е трябвало да обучава новия служител е било редно да се уточни с работодателя, а не да рефлектира и върху новия служител, защото на старшия не му се занимава са обучава. То ако не задава въпроси ще решите, че няма интерес към работата и обратното, ако задава въпроси била досадна. Е на нея каква й е работата там, ако не се интересува изобщо?

Като начало да следи и да слуша, повече от колкото да говори. И буквално ми я натресоха, а аз нямам нерви за стажанти, без никакъв опит, особено без да ми се заплащат тези усилия. Но тя пък дойде с голямо самочувствие и заявки, че всичко и е ясно и може и се изисква "самоинициатива" от самото начало, за да напредне бързо.....не изкара почти и година и не за друго, защото се надскочи още от самото начало, а мен че си ме дразнеше да се занимавам с нея си е мой проблем, и не беше проблем, че тя ще ме ндмине, а тоно обратното, дразнеше ме, че нямам чоек, който да работи наравно с мен, че и да ме задмине.......свещи паля сега за такъв.....ама.....греда, има липсата на работна ръка е много осезаема...въпреки това полагах усилия да я науча, до колкото ми беше възможно на мен и до колкото и позволяваше нейното его. Споделям само моята позиция и защо денонощно не изгарях от желание да съм в обучителен режим. Иначе отделно зае позиция не на стажант и се предполагаше да ми е повече съпорт, а не да я обучавам. Естествено отчетоха грешката шефовете, след като почнах да давам аз назад.Факторите да я вземат нея, най-вероятно са финансови до някъде и уж да се обучи човек, който да е в стила и идеологията на фирмата, но не прецениха, че за всеки стажант се иска ментор и това не е доброволна дейност.

Чери, а ти като нова, без опит как си била?
И не е вярно, че се иска първите месеци да се мълчи. Иска се говорене и самоинициатива, но в правилната посока.
От опит го казвам. И да, когато старшата е проклета всеки ще й е крив, даже шефа, който си позволил да назначи нов служител и да я кара да обучава

Има хора и хора. Ако някой не понася критика или директност то другия трябва да има време и нерви да се съобразява. Ако не му е това целта на заниманието ... защо да се натоварва с дефектите на другия.

Като нова, бях прикрепена към ментор, той имаше ЗАДЪЛЖЕНИЕ да обучава и му се плащаше допълнително за това. Така смятам за коректно. Не всеки става за ментор, не всеки има нерви и не всеки би се съгласил, особено да му е вменено просто така, без дори да се изисква неговото съгласие или да се уточнят параметрите на задълженията. Нито време имам сега за стажанти, нито имам капацитет хем да поддържам нивото си на работа и междувременно да съм в обяснителен режим, стана ясно по трудният начин на шефовете. Иначе им е в стила на работа, да прикрепят млади и неопитни към по-възрастни. Ако в производството, това върши работа, то в офисът е мега трудно, като има недостиг и на кадри на всичкото отгоре.

Не може да изскачаш с мега идеите, които са на книга някъде прочетени, без да имаш практически опит. Става въпрос за работа с институции, БЪЛГАРСКИ, които имат по-особен поглед върху механизмите на изпълнение на законодателството и са си самостоятелни структури, кажи-речи. И да ходи някакъв стажант да маже взаимоотношения  и практики, които безтуй трудно се градят и трудно се поддържат, ако искаш работата да върви, защото е много инициативен и иска да поема ангажименти, за които и аз виждам, че не е готов, ама нали трябва да го обуча, че да иде да го свърши, а той освен всичко друго прояви инициатива и като се омаже се върне и каже, ама ти що не ми обясни.......Опит трябва и време, не толкова обяснения, за да усетиш работата, да усетиш взаимоотношенията, да ги разбереш, да видиш , да чуеш. Не знам дали стана ясно съвсем без конкретни примери, но това ми беше съдбата последната една година и бая ядове брах, за да се изказвам така. Сега търсим човек с опит, за да наваксваме, ама трудна работа в Бургас, в летен сезон.

Аз не виждам никаква вина у новия човек в този случай. Ако работодателите не са осигурили обучение, вината си е тяхна.
И не смятам, че човек по подразбиране трябва да знае как да сменя тонер. Това не знам да има общо със сивито.

Това беше елементарен пример, как се пудри cv, пише вътре работа с офис техника например, а изобщо не се знае дори елементарни неща.....ми не пиши като не можеш, не е нужно да пишеш нещо, което не можеш, само за да го има. Виждала съм доста по-фрапантни пудри ест.

На шефа не му се дават пари за обучение, "старшите" навирили нос, че са велики и незаменими и няма някой, който адекватно да въведе новите в естеството на работа. И после започва да се реве "аууу, ама младите за нищо не стават!" Ами, за да "стават", и двете страни трябва малко да се понапънат в началото.

Аз съм в сферата на търговията, без опит зад гърба си и пак предложенията ми са от първия месец още, приети са добре и от колежката, и от шефа.
Та, да, не винаги самоинициативата е нещо лошо.
А колежката ти няма вина, че шефа ти не е помислил за ментор, или че ти не си успяла спокойно да му го обясниш още в началото, та се е наложило да тровиш и своите, и чужди нерви.
Е, в случая на авторката си мисля, че по-скоро тя трови чуждите, но двете ситуации са различни.

А аз пък каква вина имам, че ми я натресоха и , че не искам да съм обучителна фигура. Заявено е ясно още в самото начало, ама кой да ме чуе, казаха да и давам дребни задачи и да и делигирам неща, които може да свърши и са дребни, за да ми помага и да се занимавам с нея,а тя а трупа опит, когато имам време, обаче тя се занимаваше с мен и ме товареше с това денонощно да и давам задачи и да и обяснявам, ама не просто такива технически, те не и били интересни, а нещо "по-сериозно". И на нея съм го заявила, че нямам желание, но ефектът беше.....нула, давах и технически задачи, поне да влезе в средата и фирмата, ама това било досадно и не и било по специалността....... Докато не напусна в един момент и реално не се изпокара с шефовете.

За ежедневни случки мога да разказвам много, как фирмата има изграден модел на обработка на документацията и да по-бюрократично е , но сме задължени, заради редица сертификации и ИСО-то. И като се почне едно мрънкане, ама защо трябва да го правим всичко това и колко е безсмислено, а се натискаме да сме представителна фигура и да водим срещи, за които не сме готови. Е как да не се ядосвам, но това са ежедневни наши си неща, които не знам до колко са релевантни в общият случай.

И какво се предполага да прави новият, на който директно му е заявено, че нямали нерви да се занимават с него?! Това с гледането и мълчанието е.... предполагам, че знаете приказката за кучето и месаря. Описаната ситуация е безумна просто и някак не се получава убеждаването колко (изброяват се тук негативни качества) е младата колежка.

Ти си обикновен служител - или изпълняваш, или напускаш. А да си го изкарваш на новите, защото видиш ли се имаш за важна и недооценена е признак на слабост, глупост и липса на нещо много важно - гъвкавостта и справянето в непредвидени, нетипични ситуации. Все слабости, които малко хора биха търпяли сред служителите си

Проблема си е на шефовете и те го осъзнаха, нито е мой, нито е неин. Проблемът в конкретната моя ситуация е и на младият човек, който има очаквания само с диплома и "специалност", да умее неща, които се учат с опит и наблюдения и не стават днес да дойдеш и от утре да го умееш,дори понякога се обясняват по-трудно от колкото се усвояват с опит и наблюдение,  особено що се отнася до взаимоотношения с клиенти и партньори и институции. И да първо се почва от досадното и се усвоява техниката, за да се стигне до същественото. И въпреки, че съм имала "ментор" в началото и той ме е почнал от най-досадното, спях до принтера буквално в началото и водих записки като писар......но, успях " да открадна", занаята, бавно и упорито, не за ден, не за два.

Предполага стария работник,да се върне назад в годините и да се сети какво му е било в първия работен ден.После като по стар да помисли,ако това е негов близък-брат,сестра ,дете.......И тогава да го видя така ли ще се държи.Трябва да се помага на новите,защото колкото по-бързо влязат в матрицата,толкова по-бързо ще дойде помощта от тяхна страна.Нали се сещате,че когато новия напредне,а вие сте помогнали затова отношението спрямо вас ще е съвсем по-приоритетно,а не като трън в ....

Отношението към старите работници е , че се очаква да са овършали всичко , както до сега е било, плюс задълженията на новият кадър, ако е омазал нещо или поне да го проверят/както в случаят е нает не на стажантска позиция, а на пълна такава, т.е има вменени ангажименти/ и междувременно да го учат....еми не става.А да и да не забравяме, че ако все пак нещо се обърка, защото видиш ли младежът е много инициативен и до толкова уверен, че не е сметнал за нужно да те уведоми, си ти отговорен, защото си най-старши в офисът, как така не държиш под контрол всичко.  

Ако ффирмата има конкретни, отворени позиции и стажантска програма за развитие на нови кари, то нещата седят по различен начин, била съм в такава, но осаналото е само късане на нерви и на двете страни. Защото работата в частните фирми при тоя глад на кадри е  и без това обемна по количество и обикновенно един върши нещата за 3ма, че да има и неопитни хора, които изискват допълнително грижа, недай си Боже и да са с малко по-голямо самочувствие, без реално покритие и очакванията, да надминават възможностите .Както казваше бившата ми шефка- "Искам да мога..."

Става ако 'старшият' има нужните качества и не го мързи. Ако някой от двата фактора е налице - ами просто 'не става'

Ясно е, че никой не иска повече задължения срещу нищо. Но новият човек няма вина за ситуацията.
Интересно е и защо е необходимо да се взима човек с определено образование за помощник (както и зависи какъв се води по длъжностна характеристика). За рутинна неотговорна работа, при която не трябва да се демонстрира желание за изкачване в йерархията, е логично да се вземе ученик в горните класове, студент или някой, който няма амбиции, различни от това да е асистент някому.

Да,не е вирнал нос и вика:Аз си знам,а ти се оправяй сам!В БГ е масова практика всеки да се спасява сам,а не всички за общото!

В бг е масова практика да се товарят служителите на макс. Нито съм мързелива, нито безотговорна, а претоварена и изморена, на границата с прегоряването и за щастие поне това хванаха овреме шефовете и се съвзеха. Нямам против да обучавам, стига да ми внедрено и да ми е поискане съгласието и най-вече да ми е дадено времето за това.

Това , което виждам от повечето студенти днес е , че директно искат да са на ръководни позиции, да скипнат обемистата и "досадна" работа.

И аз да се изкажа от позицията на служител, който все трябва да обучава по-младите. Идват, нямат опит, отнема ми известно време да ги обуча. Вместо да си върша моята работа, аз влагам усилия и време в тяхното обучение, после след 5-6 месеца като понатрупат опит, напускат и отиват в друга фирма за повече пари. Определено вината е в шефа ми, че не ги стимулира да останат, било то с повишение на заплатите или др.придобивки, но аз пък що да си давам зор да влагам в тяхното обучение.

А, да и през това минахме.....То едно ли беше.

Измествате темата в друга посока - "злобната колежка", а не това бе целта и питането на авторката. Струва ми се, че проектирате лични проблеми и асоциации към случая.

Изказа се и недоволна "старша служителка", която трябвало да обучава новата "безплатно" през установеното работно време.
Преминала съм по пътеката на обучаван и обучаващ - никой не ми (ни) е плащал за допълнителната "менторска" работа. Да, вярно е, че губиш част от времето си за обучение на новия кадър, но нали очакването е той да поеме част от обема работа. И колкото по-бързо това стане, толкова по-добре е за колектива и мен, като частност. Ако това се извършва в работно време, не виждам основателни причини за допълнително заплащане.

ПП. Работя в голяма международна фирма и извънредният труд е стриктно регламентиран и заплащан, но обучаването на нови кадри през работно време не влиза в тази категория.

На мен ми е много чудно каква ще е тази натоварена работа щом нямаш време за нищо и то щом новият човек е в твоя полза? Дано поне разликата в двете заплати е била няколко хиляди с опция тази на старшата да намалее двойно ако се вземе нов човек, защото в противен случай си е баш 'Мързи ме, а и не искам младото да ме измести' ...
И да, масово не се плаща допълнително за да бъде обучен новия персонал, просто някои 'стари' се имат за голяма работа, очевидно без нужния капацитет от умения ...
И това го пиша като обучаваща преди, обучавана през първите дни и с гласувано огромно доверие от края на първия месец макар и с липсващ предходен опит.

Тоя опит към мен ли беше за кълване? Няма нужда .Нито съм искала стажант, нито съм искала да обучавам някого, направиха грешка, че се опитаха да ме насилият да го направя и същевременно да не пострада и качеството на моята работа. Овъртайм няма как да правя, за да довършвам моята работа, отдавайки време на неопитни хора, защото имам семейство и държа на свободното си време. Поисках обучен и опитен човек, пък нека му дават и повече от мен, все ми е тая, не гледам в чуждото канче, щом на мен ми е добре, а и за да върви работата и смятам ми разбраха позицията по трудният начин. Ако имахме на позицията някой който да я поеме и допълнително стажант, то тогава нямаше да  такъв проблем. Толкова с обясненията от мен. Нека съм си мързелива и кисела, те за това ме "търпят" шефовете и ми дават заплата, да им киселея и да не правя нищо.  

На моменти ми е идвало, да се моля да ме съкратят, ама де тоз късмет......и емоционално съм обвързана вече с тях, така е в малките фирми за жалост, ставаш едно семейство, при все че започнахме фирмата от 0 с шефовете и съм нмала достатъчно смелост,  да стана и да си вдигна шапката и да ги оставя, не че не е имало моменти. И не е щото ми плащат милиони или защото не мога да ида другаде, да работя за повече, защото съм имала опит да си тръгна и с предложения други, безуспешен само заради това, че съм привързана и към фирмата.  

Показах само позицията на една "кисела старша" най-вероятно претрупана с работа и шеф който хич не му дреме за стажанта, а си има задачи и задължения, които очаква да вървят напред и старшата се чуди как -хем вълкът сит, хем агнето цяло.

Ей тук не загуби ... Описа работата си като ужасна и без новата колежка ама търпиш.
Не, че е невъзможно, просто все си мисля, че подобни мазохисти има само в историите в бг-мамма
Е, късмет и здрави нерви ти желая тогава! Нужни са ти щом търпиш такъв ужас ...

Работата ми е много добра, стига да не заемам две позиции , за да имам възможност да си я върша качествено. Перфекционист съм и имам една приказка- Ако правиш нещо, го прави както трябва, иначе по-добре не го прави. А като ти се изплъзва времето да свършиш нещо качествено и дилейваш разни неща, няма как да не се натрупва напрежение. Единственото, което ме товари в последните месеци е, че върша работа за 2 позиции и естествено му изтървам края, а това не ме кефи. Стажантката тъкмо се понаучи и на работата и да ме следва, а не да е свободен електрон и да се чудя какво да я правя, я удари люновта и хукна след младежа. Аз си знам, какво неудобство е било с нея, но се радвам че шефа дойде и отчете, че - да си дадем малко време и да намерим правилният човек и с опит, защото не му се почвало НА НЕГО/ей тука вече се смях аз/ от 0-та. Еми, добре, съгласих се. Идва си ми нанагорно сега, ама съм склонна да изчакам и да избираме, на фона да се върне старото положение.

Бг не бе мама, това е българската действителност в повечето малки и средни предприятия и за това трудно се наемат млади, току що завършили, защото повечето хора с опит, заемат и вършат работа поне за 2 позиции и последното нещо от което имат нужда е да имат и стажант.

Офис мениджър съм,плюс личен състав, с една дума върша почти всичко, девойката беше на позиция оперативен счетоводител.

Защо да измистам темата, след като авторката е писала и за старшата си ? Не си проектирам нищо, но по описаното от авторката това ми е извода. Аз не вярвам, че старша която не желае да дава съвети на новата си колежка е поставила за цел да се сработи с нея. Според мен дори още от първия ден е решила, че няма да се сработва с нея. За заплащането няма да коментирам, да не измистам темата.

Имах предвид, че темата е озаглавена - "не харесвам шефа си", а не - "не харесвам колежката си" и оплакванията на авторката са предимно от него. От подхвърлените 2 изречения за тази служителка, аз не останах с впечатление, че тя не е искала да се сработят.  

Не измисташ, а изместваш. Хем неграмотно, хем с претенции.Аз съвместявам 4-5 длъжности, без да мразя шефа си, даже оценявам свръхнатоварването, защото при мен провокира свръхпродуктивност,, като сме седнали да се жалим.
Обвктивната дейатвителност - ако може, без да работим, да му е.ем  майката на шефа, капиталист долен.

Споделям си мнението, това не е претенция и в крайна сметка за това сме в този форум. Г-жа грамотната, думите обективна и действителност не се пишат по начина по който Вие сте ги написали. Аз не съм видяла тук някой да е написал да не се работи, но и със сигурност не подкрепям идеята някой работодател да нахули 4-5 длъжности, че да пести заплати най-вероятно. Подигравателно е.

Брей 4 5 длъжности за 8часа гомяма работа.Я кажи сега заплати за 4 5 длъжности ли получаваш?Или на теб ти е кеф за спорта гп правиш.А после у дома как е мрънкане колко много си работила.Аман пък от много работливи дето се кахърят за шефа си.

В части от ежедневието си, се занимавам  твои подобия - малоумни, мрънкащи същества, комуто все някой е длъжен. На такива хора ни опит можеш да предадеш, ни знания.

Ако Е към мен ще ти отговоря по никът ще ги познаете и приключвам. За  Коледа нека още няколко  длъжности да приемеш като бонус от шефа.

Получавам каквото аз искам, не което ми се даде.
Весела и на теб!

Получаваш таратанци.

Здравейте, извинявайте, че се включвам толкова късно отново. Прочетох всички коментари. Обучение реално нямам, а ми казаха да се уча в движение. Колежката се оказа, че ще напуска и е до края на месеца. Въпреки това я виждам, че вече хептем не и се занимава с мен, крие си нейните неща(аз НЕ и тършувам!!!! Но просто сме в една стая и няма как да не забележа) и като я питам нещо ми отговаря с половин уста, а после на шефа му обяснява всичко. Много пъти шефа ме е изкарвал виновна за неща, които тя ми е давала като съвет, а той вече такова доверие и е гласувал, че дори не я проверява какво прави. После тя ми казва направи го еди-си как, след това шефа ми казва, че това е грешно и аз излизам виновна, а тя си мълчи.
Всяка сутрин ставам с нежелание и тих ужас и така отивам на работа. Знам, че той ще влезе и ще е супер кисел и чакам момента, когато пак аз няма да съм направила нещо както трябва. Попитах го един ден как се справям, каза ми "Ами, няма да те лъжа, не се справяш добре, но да се надяваме, че все някога ще стане". Нищо повече. Работата ми изисква творчество, а аз постоянно съм под напрежение, че 100% пак няма да му хареса и просто не мога да се отпусна. Нае ме, защото му трябва човек, който да внесе нови идеи и да разчупи работата, а за всяка идея чувам "Не" или нищо положението, нищо с желание. Как да работя творческа работа като винаги е грешно? Как да се отпусна като работя в една стая с него и той винаги е нервен и трябва да чакам удобния момент, когато да го питам за нещо? Да, разбирам, че съм нова и че още ми нямат доверие, но аз се старая, мълча си, гледам да работя и да се абстрахирам, а после като мълча и работя "Ма защо мълчиш".
Питат ме приятели къде работя, не искам да казвам, защото не се чувствам добре там. Започна да ми пада косата от стрес, тъжна съм често, не мога да се позная. От три месеца съм във фирмата. И да добавя, че често се случва да работя до късно и да се прибирам много късно или да работя събота и/или неделя, за което не се плаща допълнително, а евентуално шефа да ми даде един почивен ден. Самата мисъл да се прибирам по тъмницата (когато има фирмено мероприятие и трябва да си тръгна в 1-2-3 през нощта) ме кара да се чувствам още по-гадно и да се притеснявам как ще се прибирам, колко пари за такси или дали някой да ме чака да не ме е страх...

Сега ходих на едно интервю за друго, което не ми е по специалността, но съм го работила и знам, че ще ми е добре там. Парите са по-малко, но няма психическо натоварване. Ще имам време да науча езици и след това да си намеря друга работа или направо да замина в чужбина, както искаме с моя приятел.

Не знам дали да оставам и да видя как ще е когато колежката я няма вече или направо да си тръгвам и аз...

Щом имаш алтернатива, изчезвай оттам! Никой не е длъжен да търпи подобни изкривени представи за колегиалност и изграждане на колектив! Та добрата атмосфера в една форма е половината от успеха и! Но как да се обясни това на хора, които се вземат абсолютно на сериозно и са " незаменими"? Кажи им "сбогом" и им пожелай "успехи"!

Направо си взимай нещата и вън.Това не е последното място за работа,ще откриеш ново място където ще ценят труда,усилията,творческата мисъл,времето и нервите ,които влагаш в даден проект.В работата  няма НЕЗАМЕНИМИ хора,има само НЕПОВТОРИМИ.Ще бъдеш по щастлива,ще бъдеш ТИ.Успех.

Така какато го описа този работодател не ми звучи много надежднно да си промени отношението. Ако имаш друг вариант няма ли да е по-хубаво, да си на място на което да се чувствааш по-добре ? И никой няма право да се държи така нехуманно. Това че е  "шеф" не го оправдава. Няма това право. По това което си написала по-горе аз разбирам, че се трудиш да си изпълниш длъжността, като даваш идеи за развитието на работата, а получаваш някакво грозно държание. Защо ти е да се трудиш за човек, който не само не го оценява, но и се държи като малоумник? И не забравяй, че колкото ние имаме нужда от работа, толкова и работодателите от работници и както "шефовете" избират нас, така и ние тях.

Изчетох цялата тема, всички съвети и всички оплаквания на авторката.
Моя съвет е - тихо и кротко си заминавай. Кандидатствай за други позиции. Давай смело. И не споделяй с никого какво правиш.
Аз съм била на готина работа, но със селяндурски настроен шеф. Минаха близо два месеца през които за пръв път нямах желание ни за еротика, ни за романтика с ММ. Отивах на работа със свито сърце. Имах чувство че денят е година. Беше отврат. Накрая си заминах без да съм си намерила предварителна работа. Но бях спокойна вече.
Със сигурност знам, че заплатата няма да ти върне душевното спокойствие. А то е важно!
Ти си умна и образована, ще успееш да се справиш със ситуацията!
Не се колебай, действай!

И аз съм обучила доста хора, и напълно споделям мнението, че е голяма загуба на време и нерви. Обучаваш го, ужким да помага после и да се намали работата. През това време хем вършиш цялата работа, хем си "детегледачка". Огромно натоварване. И след 6 месеца детето се понаучава, порастват му крила и излита. А ти си оставаш с камарата работа, пак без помощник. Честно, човек се чувства напълно изчерпан след няколко такива случаи.
По едно време се бях заклела пред себе си никога вече да не обучавам нови служители. Обаче се прецаках, обучих поредното пиле и то също излетя.
Да, никой не се е родил научен, но ако покрай основната си работа обучаваш хора, се получава свръхтовар и голямо разочарование.
В интерес на истината, са ми благодарили, една дама даже ми купи подарък, защото благодарение на мен я каква хубава друга работа си намерила. Моля ви се! Подарък ще ми купува!
Мисълта ми е, че трябва да има друг начин, но не знам какъв.

Има начин, но струва и пари, и време и явно не на всеки работодател му се занимава / или не му се струва за достатъчно важно. Сега на новата ми работа нямаше никаква приемственост м/у бившата служителка и мен. Обаче - 2 седмици обучение в централата, като през това време прекият ми ръководител беше 90% от времето до мен.
На предишните места, където съм работила - човекът, от който приемах, ме обучава за ден-два и след това се оправям сама. Зависи и от хората, и от работата - на едно от местата се цупеше и сърдеше като я попитам за нещо. Сега тук се работи с тяхна ERP система и обучението ми беше изключително от полза!

Ми има си начин, има си стажантски програми и се заплаща за обучението на менторите, като в работните му ангажимент и  изрично е предвидено, че имаш да обучаваш човек, а не освен всичко другото дето ти е на главата, да го обучаваш и да се очаква да поемаш същият обем от работа, както до сега.

Ако ли не, се наемат обучени хора и така....ама обучените хора струват парите си, та опираме пак как с малко пари да направим много работа, тази философия, мен лично ми е много чужда и не ме кефи.

Аз в началото исках само стаж, но той ми каза, че "Не съм толкова зле, че да съм стажант" и ме назначи на трудов. Ето и от днес типичен пример - казва ми да поръчам едни неща за кратък срок. Тръгвам да ги поръчвам, питам колегите от отдела ми - въпросната колежка дето ме цака + още една, те казват давай. Поръчвам и в момента, в който се връщам в офиса разбирам, че той е бесен задето съм ги поръчала + защото съм използвала служебна кола, за да отида(която ми каза едната колежка да ползвам). Значи те си мълчат, а аз обирам пешкира за пореден път. Не мога повече. Опитвам да съм старателна и внимателна, да е доволен от мен, а накрая пак съм виновна. Ще си пусна предизвестие, НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!!!