Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 юли 2018, 17:02 ч.

Имам нужда от помощ

  • 2 441
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции.  Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за  името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре. Есента се бях записала в университет и след морето отидох в София да живея. Всичко беше наред и тук идва грешката, че се хванах на работа в казино в което се работеха нощни смени и то смени от по 12 часа на крак. Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и ми откриха полипи в жлъчката ( 2016 г.). Но казаха,че няма проблем с това, само трябва да ходя на профилактични и да наблюдавам дали нарастват полипите. Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша  и казаха,че всичко изглежда  нормално. Идва едно успокоение за кратък период ,но  след това отново започват паник атаките, а аз с всеки изминал ден се чувствам все по уморена. В края на 2016 си намерих нова работа в бутик за обувки. Там се чувствах добре, беше ми спокойно и  от тогава и през 2017 не съм имала проблеми с паник атаки или някакви болежки. Есента на 2017 заминах при роднини в Лондон и не предполагах,че ще ми бъде толкова тежко. Като започнем от самото пътуване със самолета. Не зная от налягането или просто защото тялото ми реагира вече по остро не се чувствах добре,но пък ми беше интересно, защото ми беше за първи път да летя и някак интереса притъпяваше лошото ми чувство. Като пристигнах ( някъде към обяд) в Лондон,бях изморена от полета макар, че е 3 часа. Вечерта  хапнахме и самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле. Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо, паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени. Никога навън не съм получавала паник атака, но един ден след работа се прибирах с метрото и си бях купила сандвич да ям, започнах да го ям още в метрото и се появи ужасно чувство, все едно не мога да си преглътна храната и тя ми е заседнала и ще се задавя   и изведнъж започна силна паник атака. Много бързо ми пресъхна устата,изтръпна , езика ми се вкочани, имах чувството, че не паник атака, а друго получавам, не можех да говоря,да лежа, да седя и след като дойде линейка, казаха че всичко е наред. След известно време, една вечер отново получих, но си бях вкъщи и то доста дълго почнаха да ме държат атаките, за около час и нещо. Отново ми казаха, че нищо ми няма. И така от тези моменти сигурно още 10 пъти съм получавала атаки. Последният месец преди да се прибера в България, а аз се прибрах на 27 юни, проявих проблеми с преглъщането, дали е вода, дали е храна, не зависимо каква мека, твърда, всяко едно преглъщане ме плашеше. Имах чувството,че не я преглъщам правилно, имах чувството,че ми отива в носоглътката, че застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала. Спрях да се храня нормално  и свалих 4,5 килограма за месец ( а аз никога не съм била пълна, тъкмо бях стигнала до 50 кила, обикновено на  46,47 си седя) . Вече изнемощяла от всичко случващо си купих билет и в момента в който самолета тръгна да се изкачва започна силно сърцебиене и най- лошото беше,че беше придружено с аритмия, 3 часа в самолета само се молех да си стигна жива и здрава в България, лошото е,че на другия ден получих отново аритмия. Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания  и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу,  храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо). Но аз не се усещам добре, бързо се изморявам, кръвното постоянно се мени, един път над 100 на 60, друг път 90 на 58 или на 60 и нещо. Пулса ми се повишава често, имам чувството,че костите ме болят. Тази нощ пък се събудих в 4 без нещо  дясната ми ръка и левия крак бяха изтръпнали с иглички, а не ги бях прележала , усещах ги тежки и тялото ми също, пулса ми беше над 110. Всеки ден изникват все нови и нови неща и се плаша не знам какво се случва с тялото ми, когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане, искам да се чувствам както преди!!! Извинявам се за дългия роман, за първи път пиша във форум, просто не знам към кого да се обърна и какво да направя. Хората около мен не разбират какво усещам и как се чувствам и никой не може да ми помогне. Не искам да си губя приятелите заради състоянието ми. SobSleepy SobSobSobSobSobSleepySleepySleepySleepySleepySob

# 1
  • София
  • Мнения: 499
Здравейте,
От това което пишете мисля, че в момента, в който постигнете някакъв житейски успех и трябва да му се насладите и да изпитате удоволствие от него ви е самосаботирате през някакви психосоматични симптоми. Така си доказвате, за пореден път, че "за нищо не ставате", самочувствието ви пада, чувствате се слаба и безпомощна, започвате да свръхконтролирате всичко и всеки, изтощавате се, пробвате пак, успявате, нов самосаботаж и така до безкрайност. Кой ви научи, че "не ставате" и на кого трябва да докажете, че "ставате"?
Мисля, че ви е необходимо да поработите с терапевт за да се разгради цялата тази центрофуга, да станете по-гъвкава - да приемате и да се наслаждавате на успехите, а след неуспехите да се "отупвате от праха" и да продължите нататък, да спрете със свръхконтролирането и перфекционизма, както и да се научите вместо да "бутилирате" и нагнетявате емоциите вътре във вас и те да "избухват" неконтролируемо в тялото ви, да ги отвеждате безопасно на вън или пък да ги използвате цялата тази енергия за "Мирни цели".
Хапчетата могат да осигурят една по-комфортна атмосфера за тази работа. Моят опит сочи, че трябват минимум две седмици, за да усетите благотворното влияние на антидепресанта, последвано от поне 6 месечна употреба. След това около 6 месеца спиране. При всеки човек е строго индивидуално и се преценява от психиатър. Споделям някакви средни стойности.  Най- големи проблемации, от различно естество, се получават при рязко спиране на медикамента. Този последният абзац е защото питате какво да направите, а аз съм установила, че само тоталната откровеност с моите клиенти върши работа.
Смятам, вече сама може да прецените, какво трябва да направите.
Даниела Тахирова - психотерапевт


Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт