Ще ме побърка това мойто дете

  • 4 156
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 223
Еми незнам дали е двегодишната криза,защото ние сме на шест и половина и все още сме в криза! LaughingТака че всичко си е въпрос на характер,все пак детето е маниполатор,чува когато на него ми изнася,но нека е такъв,своенравен и упорит!Само да е жив и здрав и всички дечица!Сега като започне да има повече отговорности и задължения,нещата ще си влязат в релси!Само търпение и брой до десет,а пък .... ако неможе си покрещи!!!!!!!!!!!!!Майтапя се естествено,но пък това са нещата които няма да ни се разминат така или иначе  bouquet

# 16
  • Мнения: 46 437
Ами моето е същата история ...

Искаш ли да си ги сменим  Praynig ако имам дете като Гери направо ще се родя ...

Наде, в същата ситуация съм и то от около 9 месеца ...
За нищо друго нямам проблем, но реши ли, че ще прави нещо, нищо не помага, например да се качва на масата, преди поне само на столовете стоеше права, а сега се катери в/у масата, вечер я свалям сигурно 30 пъти и говоря, и говоря, и говоря, и накрая плясна, крещя, не знам  Confused

# 17
  • Мнения: X
Наде, същото е и при нас - мрън това, мрън онова. Моята ме дебне и щом се захвана с нещо друго от това да и обръщам внимание и се почва: Мамоооо гуши, гуши, гушииииии.......... и ако не я гушна на секундата - оле майко! Вой, хленчене, крясъци....абе истински пубертет - рева, ама и аз незнам защо Crazy

Моето спасение е яслата - така си почивам, но след една седмица излизат в отпуск до първи август и направо жална ми майка.

Аз се справям /отчасти/ с проблема, като не обръщам внимание и гледам да не се ядосвам, че си рови из яденето с ръце и после се бърше в косата или друг подобни.

Освен всичко друго се научи в яслата да се храни сама и сега не ми дава една лъжица да и сложа в устата, а яденето е половинчасово висене на масата, тя си яде и маже, аз изпадам в несвяст при омазания и вид и по това, кото трябва да изчегъртам от пода. Crazy

# 18
  • Мнения: 1 645
При нас е същата история, и определено не е кризата при 2 гоишните, защото това продължава повече от година.
И аз съм от истиричките които крещят,но гледам да се сдържам,защото иначе лошо става.
Когато се тръшне за нещо аз просто не реагирам, обръщам се на другата страна, и се правя че нищо не се е случело.
Това помага при нас.
На вънка  обаче е трудно приложимо.
Ама мойто е много гръмогласно,непрекъснато крещи за щяло и нещяло,дори някои деца започват да плачат само като го чуят.
Кога ще мине този период, направо не знам.................

# 19
  • Мнения: 3 575
Забелязах, че като сме навънка е по-леко положението - детето се заиграва къде с други деца, къде си рови в пясъка, единствено мога да му викна да не се отдалечава.
Но останем ли вкъщи се започва.
Тези дни нали беше лошо времето и явно затова ми се струпа повече, та си излях мъката в тази тема.
Първо много ме дразни това, че непрекъснато иска детски - щом влезне в хола и веднага започва да иска Бебе Айнщайн или Мечо Пух, пускам му ги, но за половин час и след това се започва голямото мрънкане.....
Не обръща внимание на играчките, а иска само това да гледа. Лъжа го, че ги няма и т.н., обаче не ме оставя на мира. И понеже съм твърда относно гледането на ТВ, а той също е твърд в исканията си и тогава става проблем.....
Май всичко идва от там, че докато е затворен вкъщи не му е особено интересно, въпреки че има всякакви условия за игра.

Иначе разполагам с малко лично време, вечер има кой да го гледа за няколко часа, но аз дотогава просто съм изтрещяла вече.......да имаше някой за през деня.......

# 20
  • Мнения: X
Да реват от скука, поне моята, само ходенето навън спасява положението. Thinking

# 21
  • В Бургас,край морето!!!
  • Мнения: 136
Здравей, и добре дошла в отбора.Ние също сме минали през това,даже беше още по лошо.Ние постоянно гледахме детски или играехме на плейстейшъна,чупехме играчки изобщо правеше всичко възможно да ме изкара извън нерви.По точно аз цялата бях един огромен нервен ганглии #Cussing out.Докато не обърнах нещата.Останах малко сама,за да помисля какво точно желая,какво искам от детето си?С мъжът ми стигнхме до извода,че трябва да сме по твърди.Когато реве и се тръшка за глупости отива в неговата стая да помисли как се държи.Когато кажа,че не може фанта а той продължава да мърмори една капка сол беше достатъчна,да започне да ме пита дали може да пие и дали не е гадна.Ако не си събере играчките няма детско-прибира ги по няколко пъти на ден.Ако приемеш съвет от мен-той прави всичко възможно да му обърнеш внимание,без значение дали ще играете или ще те ядоса.Сама трябва да си извоюваш правата.Ако можеш не му показвай че си ядосана-погледни го в очите и  му кажи,че така те ядосва(наранява;обижда) и ако продължава ще те (нарани;ще му се разсърдиш;няма да му говориш и т.н.)Разбери какво харесва най-много и го използвай като най голямото наказание.Спечели битката с думи.Недей да се тормозиш повече,успокой се,направи стратегия на играта(и най важното таткото трябва да играе плътно с теб,да сте като един) и започвай веднага.За няколко дена ще забележиш разликата.Пожелавам ти успех,сигурна съм че ще успеете.                           Поздрави: Ирка  bouquet

# 22
  • Мнения: 2 863
Здравей, и добре дошла в отбора.Ние също сме минали през това,даже беше още по лошо.Ние постоянно гледахме детски или играехме на плейстейшъна,чупехме играчки изобщо правеше всичко възможно да ме изкара извън нерви.По точно аз цялата бях един огромен нервен ганглии #Cussing out.Докато не обърнах нещата.Останах малко сама,за да помисля какво точно желая,какво искам от детето си?С мъжът ми стигнхме до извода,че трябва да сме по твърди.Когато реве и се тръшка за глупости отива в неговата стая да помисли как се държи.Когато кажа,че не може фанта а той продължава да мърмори една капка сол беше достатъчна,да започне да ме пита дали може да пие и дали не е гадна.Ако не си събере играчките няма детско-прибира ги по няколко пъти на ден.Ако приемеш съвет от мен-той прави всичко възможно да му обърнеш внимание,без значение дали ще играете или ще те ядоса.Сама трябва да си извоюваш правата.Ако можеш не му показвай че си ядосана-погледни го в очите и  му кажи,че така те ядосва(наранява;обижда) и ако продължава ще те (нарани;ще му се разсърдиш;няма да му говориш и т.н.)Разбери какво харесва най-много и го използвай като най голямото наказание.Спечели битката с думи.Недей да се тормозиш повече,успокой се,направи стратегия на играта(и най важното таткото трябва да играе плътно с теб,да сте като един) и започвай веднага.За няколко дена ще забележиш разликата.Пожелавам ти успех,сигурна съм че ще успеете.                           Поздрави: Ирка  bouquet


newsm10

Това, което написах и в другата тема- не се подвеждай по обяснения от рода "о, това е период, ще мине" обикновенно не им минава, освен ако ти не решиш изрично, че не желаеш детето ти да командва парада в къщи.
Уверявам те децата са изключително схватливи- веднага усещат накъде духа вятъра. Дъщеря ми опита да ми поляга по земята и да ми се дере.. като видя, че дори интерес не можа да предизвика, взе да идва и като чвек да се изказва какво иска, а дори да реши да мрънка излизам от стаята и й казвам, че не я разбирам като реве, та като реши да говори с мен да дойде.....само да поясня, че тя е определно дете с много силен характер и въпреки това- в категоричността на родителя е ключа към бараката:)

# 23
  • Мнения: 2 863
Да реват от скука, поне моята, само ходенето навън спасява положението. Thinking

Скучно им става на децата, когато от малки свикнат някой или нещо(тв-то ) да ги забавалява.... като установих това с голямото ми дете, сега с малкото от бебе е оставена да се спасява самичка.... има определено време, което примерно играя малко с нея или се шегуваме нещо и всичкото друго време я оставих да си го прави каквото иска... и макар да й беше трудно гледам, че вече почва доста ефектино да не се интересува от мен изобщо и се занимава самичка:))

# 24
  • Мнения: 3 575
Като начало реших да не се ядосвам толкова и да приемам по-спокойно нещата, защото за никого не добре.

Да видя дали ще се справя с превъзпитанието.... досега като съм се опитвала да го наказвам, той явно не разбира, излиза от стаята и идва при мен да реве.
Единственото ефективно когато мрънка или реве е да го разсея с нещо друго (но не винаги успявам) защото той може да продължи да реве с часове, докато почервенее и подпухне целия.
Мисля, че все още е малък и не разбира от такива заплахи като "ако не подредиш няма детско", и това съм пробвала.

Трудно е включването на мъжа ми във възпитанието, т.к той доста работи и почти го няма вкъщи, по принцип ме подкрепя, но когато ми трябва го няма.

# 25
  • Мнения: 3 089
и мойто ще ме побърка. еа е само на 7 м. не ми се мисли какво ще стане когато порасне  ooooh!

# 26
  • Мнения: 426
Тепърва ти предстои побъркването. Моята вече мисли да ме вкара в лудница,но аз не  се давам.Да ви кажа всичко което е написано по горе си го прилагаме, но ефект- няма. Дали не ме разбира или "не чува" не знам. А като отида да я взема от яслата там мирна и кротка, седи на столче и не мърда. Тези лелки как ги омагьосват?

# 27
  • Мнения: 3 161
Нямам време да изчета темата сега, но се включвам, за да я следя, а и защото и при нас има подобни проблеми напоследък. След това ми се извинява, след 10 минути отново ме зикарва от кожа. Но мисля, че е важно да си следя собствените реакции, защото от викане и бой много ефект няма - въпреки всичко (освен че изпускаш малко парата и ти олеква). Скоро четох, че децата в тази възраст тестват границите на позволеното и така установяват какви са правилата.

# 28
  • В Бургас,край морето!!!
  • Мнения: 136
Здравей,Наде. GrinningНе бива да се колебаеш,малкият веднага ще те усети и пак ще ти се качи на главата Twisted Evil.Ако мислиш,че ще ти е много трудно да започнеш,дай на тати да стартира.При нас беше така(аз съм много как да го кажа-всичко давам мир и любов да има),тати започна пръв,аз не се обаждах,казвах само-щом тати казва значи е така!И ние виждаме нашият тати много рядко,понякога го няма по цяла седмица,но това да не те притеснява,ти само запази спокойствие.Няма ли на кого да оставиш малкия за 2 дена,да си починеш.Ако искаш дай му да се нагледа на филмчета няколко дена,да е мирен и ти да си отпочинеш физически и психически(не знам дали е много правилно това,но аз така правя.Пускам му филмче,когато искам да си почина 1час,много добре ми се отразява).Не знам още как да ти помогна,напиши някоя(някои) конкретна случка,да можем ние мамите да реагираме.Нали за това сме тук да си помагаме.Бог с теб.                                              Поздрави: Ирка  bouquet

# 29
  • Мнения: 2 755
Наде, и при нас положението е подобно. Моят, ако не получи това, което си е намислил, така започва да мрънка, че направо е в състояние да извади човек от равновесие. Опитвам се да го разсея с нещо друго, но не винаги опитите ми сработват. Разходките, които преди време много обичах, сега се превърнаха в досадно задължение, защото сина ми просто не може за 5 минути да се заиграе с някое друго дете или в пясъка или на люлките или на пързалката. Тича като бесен навън, а вкъщи върви от беля на беля. Куп играчки има, но все се занимава с неща, които не са му работа. Добре че, все пак, има и две любими забавления - да рита топка и да му чете някой книжки.
Какъв съвет да ти дам, като и аз самата го търся? Thinking

Общи условия

Активация на акаунт