Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 авг. 2018, 12:37 ч.

Дете на 8 години изпада в страшни кризи

  • 3 902
  • 36
  •   2
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте. Много отдавна не съм писала, но имам нужда от съвет и се надявам, че ще го получа тук.
Дъщеря ми е на 8 години и е едно изключително мило, внимателно и добро дете. Почти никакви проблеми не сме имали с нея по отношение на поведението й - винаги много разбрана, спокойна, добронамерена към другите. Никога не е била агресивна, не е обиждала, не е изпадала в някакви кризи и пр. До скоро.

Напоследък обаче положението излиза извън контрол. Тъй като има образователни затруднения, респективно й е доста трудно и искрено мрази домашните. Големи усилия полагам да съм спокойна и с усмивка да я накарам да седне да направим нещо заедно. Сега лятото ми се искаше поне малко от малко да се занимава с нещо, да чете и пише, дори по половин страничка на ден, колкото да не губи форма. Има случаи, в които сяда без проблем, има и такива, в които започва да нервничи, да казва, че мрази домашните,не иска никога да ходи на училище и да пише нищо. Може би е важно да кажа, че конкретно писането й е доста трудно. Посещава от години всякакви специалисти и постигна невероятен прогрес, но все пак си й е трудно и ако може да избягва тези неща - ги избягва всячески. Днес поредната ситуация, в която не искаше да пише, ядоса се много, аз казах добре, не пиши сега, ще опитаме отново довечера. Тя обаче не се успокои, продължи да вика, крещи, реве и обяснява как мрази домашните и не иска никога да ги пише. Сякаш не е моето дете. Като че ли за секунди се превръща в друг човек, който обзет от някаква ярост не чува и не вижда нищо около себе си. Ядосах се и скрих всички дистанционни от вкъщи - след като не иска да има отговорности, няма да има и забавления. И то не толова заради отказа да пише, колкото заради последвалата истерия. През цялото време полагах нечовешки усилия да запазя самообладание и да не изляза от контрол и аз. Трудно, но все пак си наложих, че няма да влизам в този тон и поведение. Това, което преля чашата е, че си играеше с един лък играчка и се правеше, че стреля по мен. Накрая с абсолютна ярост изкрещя - да имах сега един истински лък да те прострелям наистина. Удари ме, после каза, че това било само на шега и тя нямала това предвид, а на игра... "Мамо, ти си нищо за мен" ... като се сетя за всичко това сърцето ми се свива.SobSobSob Тя просто не е такова дете, напротив  - винаги ни гушка, казва колко ни обича, както и ние нея. Никой вкъщи не се държи така. И това е напълно ново за мен. Обвинявам се и се питам къде сгреших, какво направих, защо се случва всичко това. Знам, че й е трудно в училище, но се опитвам да й помогна всячески, за да й стане по-лесно. Не я товаря особено много със задължения, но пък и не мога да я оставя цяло лято да не пипне абсолютно нищо, така че гледам да е в умерени граници всичко.

Моля ви кажете ми случвало ли се е и на други родители такава смяна в поведението и отношението на детето? Какво да правя и как да реагирам в такава ситуация? Давам си сметка, че изпада в някакво неконтролируемо състояние на афект, но не знам как да му противодействам и как да приемам всичко това. Възможно ли е да са някакви пред-пубертетни състояния? Какво се очаква от мен в момента - искам да й покажа, че поведението й е недопустимо, че думите й нараняват, но не знам как - да се сърдя ли, да се карам ли, да наказвам ли? Обикновено гледам всичко да се изглади с разговор, излизат ми пришки на устата да говоря за човешките взаимоотношения, взаимно уважение и пр. В повечето случаи има чуваемост, но сега искам някак си по-драстично да й покажа, че мина всякаква граница. Тръпки ме побиват като си помисля какво да очаквам в пуберетета ... Ще се радвам на всякакви съвети, идеи и споделен опит. Благодаря Flowers Hibiscus

# 1
  • Мнения: 2 899
Препоръчвам да направите консултация с детски психиатър. Той съвместно с логопед и психолог ще открие и назове причината за затруднението. Първи и втори клас са много трудни за деца с нарушение в ещспресивната и перцептивната реч, както и с дислексия и дисграфия. Тогава проблемът излиза наяве. Самочувствието на детето се смачква и то реагира с негативизъм на всичко свързано с училище. Препоръката към мен относно дъщеря ми бе с домашните да й помага страничен човек, за да не мисли детето, че ме разочарова, когато не разбира или не се справя. Дъщеря ми е със Смесено специфично разстройство на развитието, дислексия, дисграфия и дискалкулия. С ежеседмично работа с логопед, специалист по дислексия се научи да чете и пише. Сега борим математиката. Всяка трудност предизвиква бурна реакция, отказ от работа и т.н.

# 2
  • Мнения: 11
Mama Ru, благодаря ви, че писахте. Посещаваме от години психолог и логопед, правихме консултация и с детски психиатър. В момента обаче всички са в отпуска, а тези кризи са съвсем скорошни и просто не знам как да реагирам и какво да си мисля. Дъщеря ми е с диспраксия. Писането й е голям проблем. Ние взехме същото решение що се отнася до домашните - предпочитам да пише заедно с външен човек, отколкото ние да водим ежедневна борба. През лятото обаче всички почиват, а на мен някак ми се искаше поне малко от малко да се упражнява до септември. В случая се опитвах да я накарам да напише 3 реда, което практически щеше да й отнеме 10 минути в най-лошия случай, но нещата ескалираха неимоверно. Sad При нас, както казвате, всяка трудност предизвиква отказ и бурна реакция и има моменти, в които тотално се изчерпвам от към идеи как да подходя.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 8 668
Съвет категорично не мога да дам.
Всичко е много трудно, материала е труден, имат много домашни, учат неща неотговарящи за възрастта им. Натоварват се, изнервят се, самочувствието им се скапва, предават се. Много неща куцат в българското образование.
Вашите проблеми ги имат и деца без дислекция и т.н.
Не са виновни децата, отнето им е детството Sad

# 4
  • София
  • Мнения: 9 936
Надявам се при вас да се уталожат нещата и да напредне детето в материала. Peace

Стана ми интересно, ако ви се споделя, как се откриват тези проблеми, които споменава Мама Ру и къде е разликата в това детето да го мързи и да има тези проблеми.

Питам, защото моят син ама хич не му се пише и чете. Предпочита детски и игри. Задачите са му по-занимателни. То има време да се научи наистина, наесен ще е първи клас. Аз като лаик смятам, че е просто мързел и се отекчава от писането.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 8 668
Натали при нас госпожата в 1-ви клас забеляза няколко деца и извика специалисти. От всичките само едно беше с реален проблем и мина на друга програма. Детето е много контактно и живо, дори бих казала, че на улицата ще се справи сто пъти по-добре от другите.

# 6
  • София
  • Мнения: 9 936
Благодаря ти, Глухарче. Мисля /и се надявам/, че при моя син е просто нежелание, свързано с това, че е лято и т.н., понеже в градината не са ме сигнализирали за нещо обезпокоително. Знам, че децата там са били оценяване от психиатър за училищна готовност.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 5 227
Натали, оценката е от психолог. Психиатърът е лекар. За съжаление има много малко детски психиатри.

# 8
  • Мнения: 117
Не споменавате какви точно са образователните потребности на детето, но става ясно, че всичко свързано с учебния процес, училището като звено и неговата роля в живота на детето Ви, му носят неприятни и дискомфортни усещания, придружени със силни смущения. Това се случва при по-голямата част от децата с някакви различни образователни или социални потребности, по простата причина, че нашата образователна система и училищна структура, са напълно неподготвени да поемат достатъчно адекватно всяко едно такова различие. В съзнанието на детето Ви, училището се "запечатва" като негативна среда, поради което е напълно нормално да проявява споменатите реакции, дори е възможно да виждате съвсем нескрито презрение към Вас, точно защото го тласкате към тази тежка за него, към този етап, среда. Крещенето и изпадането в атака, въображаемия лък, всичко това са защитни реакции, с които детето се опитва да се справи с напрежението и тревожността, които се отключват от учебната среда. Ясната перспектива към този етап е работата по обучителния процес и намирането на щадящ психиката вариант за обучаване. След като се реши този проблем, последствията е ясно, че също ще се тушират.

А относно детето, което харесва ученето основно под формата на игри - Макар и да звучи като типична "New Age" реплика - това са потребностите на децата от новото хилядолетие. Архаичният вариант на учене, с който всички сме свикнали, вече става все по-далечен от съвременното дете. Въпрос на време е да се приеме навсякъде този факт. Разбира се, ние ще въведем тези неща с едни две десетилетия минимум по-късно от другите...

# 9
  • София
  • Мнения: 9 936
Натали, оценката е от психолог. Психиатърът е лекар. За съжаление има много малко детски психиатри.

Да, права си.  Peace

# 10
  • FRANCE
  • Мнения: 1 113
Дъщеря ми е на 8, силно емоционална и с проблеми в училище , следи я логопед от три годишна възраст. И при нас са драми рев и истерия стигне ли се до учене и домашни. През учебно време няма начин трябва да се правят домашните. Но сега през ваканцията се пробвам да го направя по забавно, от някой сайт в интернет, тя да ми прави диктовки и да драска с червено, да пише на таблета с пръст.. само с четенето е битка. И учудващо сега сме ваканция при баба (във Франция сме иначе) реши че ще учи бг букви и ще пробва да чете .
А когато изпадне в истерии (които започват с колко е глупава и завършват с колко ме мрази) я изчаквам да се поуспокои и пак и обеснявам че няма избор първо домашните. Но има избор с кого ще ги прави аз ли, сестра и или баща и.  Да и мен ме е яд че за 10 мин работа има 1ч драми и рев Frowning1

# 11
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 804
Насочете я към други занимания, с които да развива фината моторика. Може да ниже гердан, да плете, да чисти ориз, да оцветява, да бели краставици с белачката. Намерете музикален педагог, който да я учи да свири на някакъв инструмент.

Занимава ли се сама? Какво обича да прави?

# 12
  • София
  • Мнения: 3 422
Синът ми също започна да прави кризи, явно натоварването покрай предучилищната група му дойде в повече. Специалистите, които работят с него, ме посъветваха да се работи сутрин с него, в никакъв случай след 15ч., защото това рязко влошавало възможностите за възприемане на информация и концентрация.
Не знам по кое време сядате да пишете, но опитайте да е преди обяд. Също пробвайте да оставите една седмица почивка, за да почувства ваканцията, както и задължително да изключите ученето в събота и неделя.
Това са съветите, които получих и аз преди месец, когато ме привикаха за консултация с психолог, по-висшестощ логопед и пр.

# 13
  • Мнения: 2 899
Диагнозата - Смесено специфично разстройство на развитието, както и за ХАДВ се поставят от детски психиатър, който обследва детето в екип с психолог и логопед - минимум по две срещи на всеки специалист, които дават своето мнение след проведени тестове и работа с детето. Но заключението и окончателната диагноза се поставя накрая от детския психиатър. С тази диагноза, но поставена в София, дъщеря ми получи 50% ТЕЛК. Предстои ни нова епикриза и проследяване във връзка с ново явяване пред ТЕЛК.
За дислексия, дисграфия и дискалкулия, даже споменават и диспраксия, становище дадоха от асоциация "Дислексия" в Русе. Детето работи веднъж седмично там с психоложката в екипа. Дамите са сертифицирани и като обучители по метода Дейвис. Още след първите часове там детето започна да слива звуците, а до края на учебната година започна да пише и разчитащи се диктовки.
За деца, които трудно се учат да четат, препоръчвам да намерите логопед-специалист по дислексия.
За диспраксия започнете ерготерапия.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 8 826
Децата без проблеми в развитието се държат точно по същия начин в един или друг момент. Единият ми син започна да има такива изстъпления на около 9 год. 6 месеца се чудих какво се случва и се притеснявах, докато се светнах че просто влиза в пубертета. Разбира се, пубертетът не може да е извинение за всичко. Но той е по природа експанзивен, първо стреля, после мисли. А природата на човек не можеш да промениш. С много усилия можеш да я моделираш донякъде, но не много. Аз за сега не съм намерила начин. Това което разбрах е, че в момент на истерия е напълно безсмислено да говоря с него. Тогава млъквам и изчаквам 15-20 мин да му мине. Обикновено след това е кротък като агънце. Тогава вече може и да ме чуе като говоря.
И друго - никога не й позволявайте да разбере колко много ви впечатлява подобно поведение. Пубертетът по правило иска да е център на вниманието и на света. И умира да дразни околните. Ако разбере, че привлича внимание по този начин ще го прави умишлено. Така че по време на криза запазете спокойствие, оставете я сама в стаята докато й мине. И след това обяснете, но без да се вълнувате и без много думи, че подобно поведение е неприемливо. И най-вече се заредете с търпение. Ще отмине този период, но до тогава трябва да го изтърпите.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт