Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 авг. 2018, 14:44 ч.

Критичната година във вашата връзка...

  • 11 677
  • 181
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 776
Коя беше критичната година във вашата връзка с любимия човек? Кога беше периодът, когато много се карахте, когато единия не разбираше другия, когато имахте чувството, че вече не ви обича както преди? Преодоляхте ли този период и как?
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...

# 1
  • София
  • Мнения: 483
Трета, пета, седма, на десетата се разделихме:) Обаче стигне ли се до това, да си мислиш, че не те обичат вече толкова, годините няман значение. Имам приятели, които са заедно 30 години. Твърдят, че не са имали критична година изобщо. При правилните хора нямало такива неща.

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 2 263
3-тата година,  финалът -развод
научно е доказано, че хормоните, отговорни за влюбването се отделят максимум 2 години, после - сваляш розовите очила и почват разочарованията

# 3
  • София
  • Мнения: 2 286
Трета, пета, седма, на десетата се разделихме:) 

И при нас така.

# 4
  • Мнения: 2 852
Първата, третата, седмата беше най-зле, на 14-тата се разделихме.

# 5
  • Мнения: 5 412
Май засега не сме имали критични години. Сега (в 5тата) се усеща, че отношенията ни са малко по-различни и вече не чак толкова романтични, а не знам, променени - вече не сме като гербови марки Grinning . Караме си се тук таме, но не сериозно.

# 6
  • Мнения: 21 914
С първия брак - четвъртата година. Впрочем втората на детето - най-трудната за мен в живота ми. Трудно дете, без перспектива за доходи, скука, депресия и незачитане.

С втория брак вече съм свикнала с гадното и няма да бягам никъде, ще го мъча докрай. Ама и вече нямаме толкова емоционални сили, само решаваме проблеми, и за щастие някои не са проблеми, тоест се решават с пари. Стресът е главно от децата. Иначе емоции, кой кого зачита и такива не сме си слагали на сърце, разбрали сме се, че е стресово и гадно и когато може, разпускаме с малко спорт, хубав ресторант или ей така си седим и си говорим.

Ама и вече нямаме младежко его и някакви очаквания особени.

# 7
  • Мнения: 516
На нас около 15тата година ни беше критична. Не е въпросът за каране, а наистина за това, да имаш чувството, че нещата не са, каквито бяха.
Обаче си се възстановяват нещата, няма страшно, стига и двете страни да са мотивирани. И не изчезват чувствата, стига наистина да си попаднал/а на човек, който не престава да те изумява с това, колко е готин, секси и ако не преставаш да му/й се възхищаваш.

Едни приятели ми бяха казали, че след като станали на 45 години, отношенията им рязко са се подобрили. Simple Smile Не знам, може и така да е, не разполагам с такава статистика.

# 8
  • Мнения: 36 410
Не сме имали такива.
Имали сме проблеми от външни фактори - финансовата криза, разни проблеми с близки, служебни, здравословни, недоспиване покрай бебе, но това са нормални неща, нормално е и да е по-изнервен човек. Като цяло обаче, въпреки че сме коренно различни като хора, характер, винаги сме били на едно мнение за изхода от дадена ситуация, това ни е спасявало.

# 9
  • Мнения: 10 995
Скрит текст:
Трета, пета, седма, на десетата се разделихме:) Обаче стигне ли се до това, да си мислиш, че не те обичат вече толкова, годините няман значение.
Имам приятели, които са заедно 30 години. Твърдят, че не са имали критична година изобщо. При правилните хора нямало такива неща.
И ние влизаме в тая "класация"...от 30 години брак, не сме имали критична година.
По-скоро сме имали критични периоди, породени от външни фактори, а не от взаимоотношенията ни.
Финансови проблеми, болести на децата, болести на роднини, роднински несгоди, няма начин да не се отразят.Но някак винаги сме знаели, че всеки "подпира" гърба на другия и щом сме "един до друг", нещата ще се оправят.И така е ставало винаги досега.Дано и занапред.

# 10
  • Мнения: 4 865
Ми третата.
С вторият ми брак, в критични периоди много се мобилизираме. Еле пък някой като е болен. Настане ли мир и спокойствие започва драмата .. ама тя си идва от мене де, някакви спомени за стари неща, трудностите в началото /забременях малко бързичко и не съвсем планирано/, финансова нестабилност ала бала, разбира се, че външните фактори обтегнаха отношенията много, но външни фактори винаги ще има. Абе аз си имам особено мнение за ролята на мъжа и жената, което повечето мъже не споделят и с мен винаги е трудно. Отношения ала турско робство , разбирай строго тип патриархално разделение на отговорностите, направо ми въздействат на физическо ниво и започва да ми се гади, а в нашата мила татковина мъжете, колкото и да са израстнали, си го носят това от техните татковци и живота през соц епохата. Е да де, ама аз желание да живея в чужбина нямам и някак се наложи да се хвана с нашенец, което много усложнява нещата. Та, третата година, като видя наченките и следите от турско мислене ...

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 16:47 от Пълна луна

# 11
  • Мнения: 1 909
Записвам се. Не искам да имам критични години в настоящата си връзка, защото не мога да ги преодолявам . В две съвместни съжителства не съм издържала критичните моменти.

# 12
  • Мнения: 4 865
Оф, Злодеидке, не зависи само от теб, скъпа. Преодолях, понеже и мъжът ми искаше да преодолее, сам не става душа.

# 13
  • Мнения: 2 776
Чувала съм от по-големи мои приятели, че 7-мата година била най-критична. Не знам дали е вярно, може би не важи за всички. Моята връзка е 7 години и сега се сгодехме. Нещата вървят добре, но сме имали и критични моменти, ако могат да се нарекат така, може би по-скоро като по-малки, да кажем първите години. Сега сме един за друг и искам винаги за е така. Но все си мисля, че идва време, в което започват някакви неразбирателства...не знам...иска ми се да греша!

# 14
  • Варна
  • Мнения: 5 962
Коя беше критичната година във вашата връзка с любимия човек? Кога беше периодът, когато много се карахте, когато единия не разбираше другия, когато имахте чувството, че вече не ви обича както преди? Преодоляхте ли този период и как?
Казват, че с времето чувствата си отиват. А дали е така?
Кажете, споделете...


Не съм го преодоляла, нито съм имала желание. Никой никого не може да обича много, малко, или насила. Той не искаше да си тръгне месеци наред, напук на решението, оказало се най-добър изход за нас и децата.
Защо не предлагаш вариант с обратен знак - аз не го обичам, или темата е за страховете и отчаянието на изоставените съпруги, които обаче не губят надежда и продължават напред, подменяйки мъжа, без опити да променят нещо в себе си?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт