Публикувана: 7 юни 2006, 10:40 ч.
Последно мнение: 8 юни 2006, 17:43 ч.

Уж съм ветеран, а умирам от ужас...

1 425
31
1

# 15 7 юни 2006, 11:32 ч.

Мнения: 742

Цитат на: Zechova в ср, 07 юни 2006, 11:28

..... а и при второ раждане е нормално да те е повече страх та нали вече знаеш какво те чака .Най много ме беше страх какво ще се случи с по голямото ми момченце ако нещо се случи с мен ...

Болката не ме плаши, изтърпява се.. ей това ми е най-големия ужас.

# 16 7 юни 2006, 11:41 ч.

Мнения: 1 860

Ако аз четях в този форум докато бях бременна, сигурна съм че лошите мисли щяха да са най-малкото зло. Не ме разбирай погрешно, но прекалената информираност и всички ужасии които се пишат тук са способни да размътят съзнанието не само на бременелка, но и на пълен темерут. Най-големия ми страх през бременноста беше, да не се роди грозно бебе (пуста суетност) и да не родя преждевременно. С второто малко не се справих, защото родих 4 седмици по-рано, но бебо беше много по-хубав отколкото можех да си представя, а от това че се роди по-рано и малко недоносен не сме изживяли трагедия. Изписаха ни на третия ден (Габи тежеше 2.160 #Crazy

), а аз си го гледам и сега тези "2 пакетчета кайма", се катерят по мебели, легла, по главата на мама и т.н. И в развитието много връсници негови могат да му дишат праха.
Горе главата и във форума избирай за четене само темите с този знак Grinning

# 17 7 юни 2006, 11:42 ч.

Мнения: 1 860

Цитат на: ellyst в ср, 07 юни 2006, 11:32

Цитат на: Zechova в ср, 07 юни 2006, 11:28

Болката не ме плаши, изтърпява се.. ей това ми е най-големия ужас.

Хайде и ти сега таткото ще пише в "самотния" форум и ще има много любов и подкрепа. Hug

Извинявай ако шегата не е умесна не мога да преценя доколко си разстроена, а малко хумор даже и черен няма да ти се отрази много зле. Heart Eyes

# 18 7 юни 2006, 11:47 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 389

Аз не исках да казвам, че си хипохондричка Embarassed

Просто си станала по-чувствителна на разни теми. Разсейвай се с обикновени, ежедневни неща и се радвай на бъдещата перспектива - още едно бебче сладко. Hug

# 19 7 юни 2006, 12:04 ч.

Мнения: 46 511

Не знам какво да ти кажа, аз имам същите мисли и без да се бременна, а като забременея, не ми се мисли Confused

# 20 7 юни 2006, 12:34 ч.

София
Мнения: 688

Аз пък не съм ветеран и пак умирам от ужас. Е, може би вече не толкова, но като се замислих, точно около петия месец ме тресяха подобни мисли. А като пусна ТВ-то, все на някакви такива филми попадах, гадост Mr. Green

.
Но тогава ходех и на курс за бъдещи мами, много приятен и с гимнастика, не знам как, но ми подейства позитивно. Не че съм забравила тия мисли, но ги "изключих". Сега съм в деветия месец и повече се притеснявам дали ще свършим с ремонта и подготовката, отколкото за това. Така че мисля, че са прави мамите да си намериш нещо странично и позитивно, различно от нещата, които ежедневно правиш - за откъсване.
Късмет bouquet

# 21 7 юни 2006, 13:35 ч.

Мнения: 2 241

Аз също съм ветеран, както се вижда, но определено се притеснявам повече, отколкото първия път.

Тогава си изкарах бременността като песен, в блажено неведение, не съм мислила какво може да се обърка, каква трагедия да се случи. За бога, дори не бях чувала за missed abortion, за осукана пъпна връв, за отлепена плацента и т.н.

Сега съм още в началото и въпреки това вече се притеснявам, все се вглеждам, вслушвам в тялото си, все се чудя дали всичко е наред, както беше след последния ехограф... Дано съвсем не се побъркам от тревоги до края на бременността.

Определено прекалената информираност не допринася за спокойствието ни, съгласна съм. Не мисля, че има нещо общо с хипохондрията това състояние обаче - просто сега сме по-наясно какво би могло да се случи и се страхуваме.

Опитай се да мислиш позитивно и се развличай с други неща, така мисля и аз да направя. Simple Smile

# 22 7 юни 2006, 21:08 ч.

София
Мнения: 39 759

Повечето от нас имат подобни мисли... стига обаче да не се стигне до параноя.

# 23 7 юни 2006, 21:13 ч.

Мнения: 3 760

Хормоните те друсат! Просто не мисли за такива неща. нито пък за други свързани с негативни емоции! Като бременни ни минават какви ли не гадорийски мисли през главите. Не трябва да се оставяш и да "развиваш сценария"!
Я по-ведро! Laughing

# 24 7 юни 2006, 21:22 ч.

Мнения: 1 866

Аз също се притеснявам този път повече от първия. Като се сетя с дъщеря ми хич не ме беше страх от раждането, а сега потрепервам. Знам, че ще раждам със секцио като първия път, при същия лекар, на който имам пълно доверие, в същата болница, в която условията са перфектни, но все пак ме е шубе и това е. Но гледам да не мисля за това. Дори не си позволявам. И за кошмарите дето ги сънувам даже не говоря, просто гледам да ги забравя. От време на време само за да отпусна парата споделям с мъжа ми, казвам му, че ме е страх и искам да е до мен, той ме успокоява за 100-тен път и така...

# 25 7 юни 2006, 21:26 ч.

Мнения: 7 474

Много четеш във форума! Той помага, но и психясва много ooooh!

Освен това знаеш какво те чака, нормално е да си притеснена , аз си мислех същите работи, дано не се случват де Praynig

# 26 8 юни 2006, 01:40 ч.

Първият път ме беше страх, защото не знаех какво е, вторият път защото знаех. Обаче наистина вторият път е по-лесно и като че ли имаш по-голям контрол над това, което се случва. Те даже и лекарите, като кажеш че не си първескиня, като че ли по спокойно я дават.
Дано всичко да е наред и да си имаш още едно слънчице.

# 27 8 юни 2006, 09:35 ч.

През девет земи в десета
Мнения: 2 001

Миличка,май всички сме така,а на мене даже ми е за трети път и с другите ми две деца всичко си е наред,вече са на 11 и 15 години,но тогава изобщо не съм си мислила такива работи сега обаче нещо се сбърках.И кошмари сънувам и глупости мисля денонощно,а с беба на узи-то жсичко си е ОК.Знаеш ли скоро лежах в болница за задържане,а там разни бесни наркоманки си раждат съвсем нормални бебета,изобщо не се притесняват като нас и дори се отказват от тях.Май спасението е изобщо да не мислиме по въпроса newsm78

и нещата ще си дойдат по местата когато му дойде времето Hug

# 28 8 юни 2006, 10:13 ч.

Мнения: 742

Благодаря на всички за включването, поуспокоих се като видях, че има и други с подобни притеснения. Олекна ми малко, благодаря. ще гледам да намаля оборотите и спирам да влизам в теми с опасни заглавия Grinning

п.п. снощи си говорим с мъжа ми и той ми вика : Абе я стига си мислила глупости, ми дай да доизкусурим бебето... Laughing

та така, от снощи бъдещото бебе е с една идея по-красиво, пък аз с малко поизравнето хормонално рН / и съответно, по-кротка/ Laughing