Публикувана: 7 юни 2006, 11:11 ч.
Последно мнение: 15 юни 2006, 20:24 ч.

Търся едно стихотворение за майката

17 641
56
1

Гост

# 30 9 юни 2006, 14:26 ч.

хайде още едно от мен. А как става номера да се ковне темата, защото мисля че си заслужава?

Децата научават онова, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци,
   те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
   те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
   те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
   те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
   те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
   те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
   те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
   те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
   те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
   те се научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
   те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
   те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
   те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
   те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред щедрост и почтеност,
   те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
   те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
   те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
   те постигат хармония на духа.

Как живеят вашите деца?

               Дороти Л. Холт

# 31 9 юни 2006, 15:02 ч.

Мнения: 94

Присъединявам се и аз към отбора на ревлите.

# 32 9 юни 2006, 15:15 ч.

Мнения: 1 492

Майчице моя,нежна и мила,
толкова много на тебе дължа!
За сълзите,които си ми спестила,
за това,че стоиш между мен и света!

Попей ми,както правеше някога,
погали ме с любяща ръка!
От увереност има нужда сега
твоята пораснала дъщеря.

Научи ме като теб да обичам
всички хора на тази земя!
Дори тези,които доброто отричат
и в нужда не подават ръка!

На мъдрост,майко,сега научи ме,
за да мога и аз на свойте деца
да дам достойно и честно име,
и да бъда майка добра!

Давайки своята сила на мене,
двойно по-силна ставаш и ти!
Дано да успея да сбъдна
поне една от твойте мечти!

Автор Стефка Петкова

# 33 9 юни 2006, 15:15 ч.

Хйде да разплачем и бащите:

AKO
1895, Ръдиърд Киплинг

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят — без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;

ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;

ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;

ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, мъж.

# 34 9 юни 2006, 16:33 ч.

Мнения: 148

Цитат на: Gercho в ср, 07 юни 2006, 14:58

Голям рев му дръпнах. newsm45

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!" - това направо ми разказа играта! Weary

# 35 9 юни 2006, 16:34 ч.

Мнения: 94

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Сега са други врема и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли,ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.

О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!

# 36 9 юни 2006, 20:56 ч.

Мнения: 2 249

толкова мили стихотворения момичета-благодаря ви Hug

знам ,че не е по темата ама от доста време се опитвам да намеря една приказка за баба за да й я подаря-беше за вишната ,която е побеляла защото слънцето я обича......имате ли идея къде да я намеря? newsm78

# 37 9 юни 2006, 21:42 ч.

БГ
Мнения: 735

Цитат на: marinna в пт, 09 юни 2006, 15:02

Присъединявам се и аз към отбора на ревлите.

# 38 11 юни 2006, 22:15 ч.

Варна
Мнения: 758

Да се присъединя и аз Grinning

Случайно попаднах на темичката преди 2 дни. Ревах, ревах 1 час и после се обадих на майка ми да разрева и нея. Само дето докато и четях безмалко пак да се разцивря (първия път си беше точно циврене, а не плач). Сега отворих за да препратя адреса на една позната мама и без да искам пак се зачетох и пак Cry

И сега се моля като порасне малката ми рошла да намирам сили "по-малко да дърпам уши и повече да слушам"

# 39 11 юни 2006, 22:23 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Страхотни стихотворения, поплаках си и аз, особено на първото... smile3518

Колко бързо ще минат годините, в които ни търсят, и колко бързо ще дойдат тези, в които ние ще ги търсим... Confused

# 40 11 юни 2006, 22:32 ч.

Мнения: 822

Цитат на: marinna в пт, 09 юни 2006, 16:34

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,

Цитат

Това го обожавам...И аз обичам да плача...Благодаря,marinna! bouquet

# 41 11 юни 2006, 22:36 ч.

# 42 11 юни 2006, 22:46 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: krasimiraangelova в нд, 11 юни 2006, 22:36

Е...ти неадекватната реакция!!! Rolling Eyes

# 43 12 юни 2006, 00:27 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: Vesseto s в ср, 07 юни 2006, 11:34

Звучи хубаво това стихотворение, но не съм го срещала...
Аз имам едно любимо от моята детска градина....ама е за момиченце, та не става за сина ми - който все пак го научи....и сега се надявам да имаме дъщеричка, да я науча Praynig

ПЕСЕН НА МАМА ЗА НЕЙНОТО МОМИЧЕ

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Леле,това е моето стихотворение,най-най любимото ми!И честно казано винаги плача когато го казвам Cry