- Публикувана: 7 юни 2006, 13:15 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2006, 17:30 ч.
Искам бебче,но ме е страх! - пия успокоителни
Момичета,благодаря Ви за съветите и милите думи.Преди години наистина преживях голям стрес!Оттогава имам колит ,страхова невроза и разхлопани нерви.Трябваше да спра хапчетата отдавна,по съвет на лекарите,но не мога!!!!Страх ме е !Не постоянно ,но на моменти се задушавам от страх,кръвното ми пада,вие ми се свят!Всичко е на нервна почва!И силното главоболие ,и болките в корема,и виенето на свят!Опитвам се да преодолея страха си,но не мога!!!Страх ме е да съм сама,да излизам сама!А като си пия хапченцето ми е все тая!За това ви говоря! Пробвала съм и с валериан,и с мента и с билкови чайове,но спасението е да си спокоен.А при мен това е временно явление!Тези дни не пия хапчета успокоителни,а само валериан,но много ми се вие свят като дрогирана съм!Това нормално ли е?
Миличка, отиди на психиатър - само това е! Много е кофти, но в България все още гледат с насмешка на хората, които ходят на психиатър, а тези, които имат нужда са страшно много и ако се промени културата, състояния като моето и твоето биха се хванали навреме и не би се стигнало до това. Действай смело и без да ти пука! Мама трябва да е спокойна, за да може да се грижи за бебо!
iramira, ще си позволя да те коригирам - по-подходящо в случая е момичето да се обърне към психолог. Психиатрите всичко лекуват с хапчета...
Аз също съм имала проблеми с нервите, но с няколко разговора с псохолог открих моето си спокойно кътче от вселената и моя си, без лекарствен подход за справяне със страховете.
Аз също съм имала проблеми с нервите, но с няколко разговора с псохолог открих моето си спокойно кътче от вселената и моя си, без лекарствен подход за справяне със страховете.
Това,, което е написало момичето, съвпада напълно с мои изживявания преди години и моля никога не пиша празни приказки, когато съветвам. Ако не знам за какво става думая мълча.
Мисля, че тя ще се справи ако има моя дух, даже ако иска да ми пише на лични, не искам да занимавам всички с това как се справих с успокоителните, страховите състояния, и нервните кризи.
Мисля, че тя ще се справи ако има моя дух, даже ако иска да ми пише на лични, не искам да занимавам всички с това как се справих с успокоителните, страховите състояния, и нервните кризи.
Консултирай се с лекар,но една моя приятелка пиеше по един лексотан на ден /страдаше от страхова невроза/,разбра че е бременна в началото на втория месец,лекаря и ги намали на 1/2 и в края на втория месец ги спря.Та от нея знам,че и е казал че е по опасно да се пият през последните 3 месеца на бременността,че тогава се оформял мозъка на бебето.Тя роди живо и здраво бебенце,та според мен всичко си е божа работа.Говори с гинеколога и не се страхувай да забременееш.
Успех и горе главата.
Успех и горе главата.
Дара,
не върви да се изказвам тук - най-малкото 'щото съм момченце. Но-
напиши го. Ако не искаш да ти седи името отгоре - напиши го и го пусни анонимно. Или през модератор.
Ако някоя друга мама или кандидат мама е минала през това - нека го напише. Аз лично също съм минал през някои екстремални страхове за детето си - преди да се появи и да ни радва. Сега ми е ... небрежно като се оглеждам назад. Ама страха си е голямо шубе, а при повечето хора страхът за детето е огромен - бе кво ли ти обяснявам, сигурно ти е пределно ясно за какво иде реч.
Та, наистина - пишете го. Не е нужно на лични - не всеки има дори смелостта да пише за проблема си. Но е добре да стои, да може да се прочете.
-----------------------
До безпокойната мама (не ми обръщай внимание на цапнатата уста): тичкай при лекар, най-добре при психолог и после по негов съвет - при лекар. За психиатрите са прави - иди при психолог, за психиатър никога не е късно. Спри хаповете, но не безконтролно, стига да може - спирай ги, с "удар" - рязко или по схема лекарите ще ти кажат.
Успех - и ако се притесняваш - огледай се. Всички се страхуваме. Честна дума. Не е толкова страшно да се страхуваш - страшно е до първият път когато това спре да те блокира. Страх винаги ще има - но няма да е всепоглъщащ. Между другото, психолозите точно тази част я владеят - няма да го свършат вместо теб, но ще ти помогнат много. Химията сама по себе си няма да свърши това, тя лекува симптома не корена на проблема. Още един път - успех, и - не се страхувай от страха. НЕ е ненормално - напротив. Човек който не изпитва никакъв страх определено е за психиатър, без майтап.
Сега - бегом марш при специалист, с тези хапове не бива да си играеш (нито при почването нито при спирането). Тука можем да разтягаме локуми, но съветът да се довериш на специалисти не е "оте*аване" или нежелание да се вникне в проблема - по-скоро е базирано на някакъв собствен или на близки хора опит...
еди
не върви да се изказвам тук - най-малкото 'щото съм момченце. Но-
напиши го. Ако не искаш да ти седи името отгоре - напиши го и го пусни анонимно. Или през модератор.
Ако някоя друга мама или кандидат мама е минала през това - нека го напише. Аз лично също съм минал през някои екстремални страхове за детето си - преди да се появи и да ни радва. Сега ми е ... небрежно като се оглеждам назад. Ама страха си е голямо шубе, а при повечето хора страхът за детето е огромен - бе кво ли ти обяснявам, сигурно ти е пределно ясно за какво иде реч.
Та, наистина - пишете го. Не е нужно на лични - не всеки има дори смелостта да пише за проблема си. Но е добре да стои, да може да се прочете.
-----------------------
До безпокойната мама (не ми обръщай внимание на цапнатата уста): тичкай при лекар, най-добре при психолог и после по негов съвет - при лекар. За психиатрите са прави - иди при психолог, за психиатър никога не е късно. Спри хаповете, но не безконтролно, стига да може - спирай ги, с "удар" - рязко или по схема лекарите ще ти кажат.
Успех - и ако се притесняваш - огледай се. Всички се страхуваме. Честна дума. Не е толкова страшно да се страхуваш - страшно е до първият път когато това спре да те блокира. Страх винаги ще има - но няма да е всепоглъщащ. Между другото, психолозите точно тази част я владеят - няма да го свършат вместо теб, но ще ти помогнат много. Химията сама по себе си няма да свърши това, тя лекува симптома не корена на проблема. Още един път - успех, и - не се страхувай от страха. НЕ е ненормално - напротив. Човек който не изпитва никакъв страх определено е за психиатър, без майтап.
Сега - бегом марш при специалист, с тези хапове не бива да си играеш (нито при почването нито при спирането). Тука можем да разтягаме локуми, но съветът да се довериш на специалисти не е "оте*аване" или нежелание да се вникне в проблема - по-скоро е базирано на някакъв собствен или на близки хора опит...
еди
Това,, което е написало момичето, съвпада напълно с мои изживявания преди години и моля никога не пиша празни приказки, когато съветвам. ако не знам за какво става думая мълча.
Мисля, че тя ще се справи ако има моя дух, даже ако иска дами пише на лични, не искам да занимавам всички с това как се справих с успокоителните, страховите състояния, и нервните кризи.
Мисля, че тя ще се справи ако има моя дух, даже ако иска дами пише на лични, не искам да занимавам всички с това как се справих с успокоителните, страховите състояния, и нервните кризи.
Добре ще напиша, защото анонимността се обезсмисля вече. След всичо казано ще ме разкрият, пък и не ме е срам, просто мислех, че малко хора се интересуват от този проблем.
Преди 7 години, т.е преди срещата с мъжа ми бях изпаднала в състояние на страхова невроза. Изпитвах ужас да оставам сама в къщи, да вървя сама по улиците, задушавах се, получавах сърцебиене с потене на ръцете, ставаше ми много лошо, усещането е, че ще припаднеш всеки момент. Тогава открих успокоителните. Започнах с малки дози, но после като тръгвах някъде гълтах хапа профилактично - да не би да ми се случи, евентуално. Така неусетно стигнах до 3 хапа на ден. После ги смесих с други, защото състоянието ми според мен се влошаваше. Като пиех хапчета се чувствах сигурна, че няма да ме е страх, че няма да ми хлопа сърцето, че няма да припадна някъде и да се задушавам. И така започнах да ги смесвам с алкохол, стана нещо като дрога.
Една сутрин се събудих с твърдото решение да спра алкохола, но заместих с повече хапчета. Когато нямах в себе си или знаех, че ще свършат умирах от ужас, хуквах като ненормална да си търся.
Но дойде и заветния момент, когато се осъзнах какви ги върша. Просто един ден бях забравила да пия, две от дозите /разбрах вечерта като ги преброих/ и тогава реших да спра тази дрога, защото осъзнах, че всичко е плод на моето внушение, че еветуално може да ми прилошее. Но нали в деня, когато НЕ пих нищо не ми стана?
Реших, че има хора по улиците, ако взема да умирам ще ме видят, така преодолях страха. Намалих постепенно дозите. Останалото го знаете.
И днес ми става лошо и понякога ме е страх, но това са стресови ситуации, които преодолявам с билки. Излекувах се от самовнушението, много съм щастлива. Успех на всички ,но по-добре не опитвайте, защото се стига до зависимост и за отказването трябва силна воля и убеденост. Не става от раз, а с намаляване, постепенно и трябва да сте убедени, че всичко е плод на психичната нагласа, мозъкът дава сигналите за страха и притесненията.
Аз лично стигнах до успокоителните по препоръка на лекар, след една нервна криза, провокирана от силно напрежение, но те ми бяха предписани за 1 месец, а аз ги продължих, защото се страхувах кризата да не се повтори. И това, ако не е самовнушение? Сега пак ми се случва да ми се разхлопа сърцето, когато съм притеснена, напрегната, да ми падне кръвното и да получа сърцебиене, да имам чувството ,че ще припадна, но не стигам до успокоителни. Този период е минало, с което не се гордея ,не се и срамувам - случва се и с най-добрите.
Преди 7 години, т.е преди срещата с мъжа ми бях изпаднала в състояние на страхова невроза. Изпитвах ужас да оставам сама в къщи, да вървя сама по улиците, задушавах се, получавах сърцебиене с потене на ръцете, ставаше ми много лошо, усещането е, че ще припаднеш всеки момент. Тогава открих успокоителните. Започнах с малки дози, но после като тръгвах някъде гълтах хапа профилактично - да не би да ми се случи, евентуално. Така неусетно стигнах до 3 хапа на ден. После ги смесих с други, защото състоянието ми според мен се влошаваше. Като пиех хапчета се чувствах сигурна, че няма да ме е страх, че няма да ми хлопа сърцето, че няма да припадна някъде и да се задушавам. И така започнах да ги смесвам с алкохол, стана нещо като дрога.
Една сутрин се събудих с твърдото решение да спра алкохола, но заместих с повече хапчета. Когато нямах в себе си или знаех, че ще свършат умирах от ужас, хуквах като ненормална да си търся.
Но дойде и заветния момент, когато се осъзнах какви ги върша. Просто един ден бях забравила да пия, две от дозите /разбрах вечерта като ги преброих/ и тогава реших да спра тази дрога, защото осъзнах, че всичко е плод на моето внушение, че еветуално може да ми прилошее. Но нали в деня, когато НЕ пих нищо не ми стана?
Реших, че има хора по улиците, ако взема да умирам ще ме видят, така преодолях страха. Намалих постепенно дозите. Останалото го знаете.
И днес ми става лошо и понякога ме е страх, но това са стресови ситуации, които преодолявам с билки. Излекувах се от самовнушението, много съм щастлива. Успех на всички ,но по-добре не опитвайте, защото се стига до зависимост и за отказването трябва силна воля и убеденост. Не става от раз, а с намаляване, постепенно и трябва да сте убедени, че всичко е плод на психичната нагласа, мозъкът дава сигналите за страха и притесненията.
Аз лично стигнах до успокоителните по препоръка на лекар, след една нервна криза, провокирана от силно напрежение, но те ми бяха предписани за 1 месец, а аз ги продължих, защото се страхувах кризата да не се повтори. И това, ако не е самовнушение? Сега пак ми се случва да ми се разхлопа сърцето, когато съм притеснена, напрегната, да ми падне кръвното и да получа сърцебиене, да имам чувството ,че ще припадна, но не стигам до успокоителни. Този период е минало, с което не се гордея ,не се и срамувам - случва се и с най-добрите.
Благодаря ти за разбирането!Моля те пиши ми какви билки пиеше?Искам да пробвам и с тях!Мъжът ми е против ходенето при психолог,щял само да ми промива мозъка!!!Абсолютно имам всички твои признаци,но аз не пия никакъв алкохол.От 52 кг станах 39,благодарение на хапчета качих 7 кг,но как се притесня и край отслабвам!Права си сама трябва да се оправям,днес нищо не съм пила,вие ми се много малко главата.Страх ме е ,че като забременея и от притиснения да не пометна!!!Сега това ми се мотае из главата!!!
Съветвам те да отидеш при психолог. Непременно. Аз не се справих сама. Ходих при психиатър, защото ми беше позната, за мой срам работеше направо с лудите, но се доверих. Всеки случай е индивидуален, на теб може да ти говорят различни неща, защото не е хубаво да слабееш от притеснение. Под билки имам пред вид ментата ,глога и валериана. Има и други, но на мен тези ми стигаха. въпросът беше да си мисля, че все пак пия нещо като заместител, а не съм съвсем без нищо ,за да ми прилошее.
Първите 10 дни ми беше гадно на корема, усещах го свит, напрегнат, болеше ме глава, това е от привикването, но отшумя.
Ако някой върл пушач е отказвал цигарите - усещането е подобно.
Иди на психоаналитик.
Първите 10 дни ми беше гадно на корема, усещах го свит, напрегнат, болеше ме глава, това е от привикването, но отшумя.
Ако някой върл пушач е отказвал цигарите - усещането е подобно.
Иди на психоаналитик.
Здравей мила,
Много лекомислено от страна на мъжът ти да смята "че психолога ще ти промие мозъка"...Първо страховата невроза си е сериозен писхологически проблем... не казвам, че е невъзможно човек и сам да се справи( като Дара) но характера, волята и реакците в критични ситуации на хората са различни, затова не може да се разчита само на желанието за промяна.
За да имаш диагностицирана страхова невроза (надявам се това не е твоя собствена диагноза???)то значи тя има корени в теб , в живота, ти в преживяни неща... не мисля, че можеш сама да изчистиш всичко това... това, че някой се е справил е чудесно, но то може и да те подведе, понеже хората са различни, реагират различно, мислят различно.....А желанието да имаш бебе е само по себе си достатъчно силен мотив, за да решиш да се бориш с проблема си. Не само е важно, а е задължително да си говорила със специалист, понеже едно такова страхово състояние, ако остане латентно може да избухне с огромна сила в резултат на хормоналните промени през бремеността и след нея,а тогава възможностите за реакция, включително с медикаменти биха били силно ограничени. Помисли за това! Следродилните депресии не са шега, а едно предходно страхово състояние, дори и преодоляно преди бременността, ако не е наистина изчистено от съзнанието, терапевтирано и напълно овладяно, може да доведе до големи главоболия после.
За това моят съвет е за сега да помислиш първо как да се справиш с този проблем. Остави мислите за бебе да ти бъдат мотив, но не бързай с реализацията, докато наистина не се почувстваш налълно стабилна психически. За жалост хората все още смятат, че има нещо крайно смущаващо в това да отидеш на психолиг или психиатър.
Питай мъжът ти, ако вдигнеш Т и имаш грип ще те заведе ли на лекар... неврозата е това за душата, каквото е един грип за тялото- лекува се, минава напълно, но иска навременни мерки, за да не доведе до усложнения.
Кураж от мен:)
Много лекомислено от страна на мъжът ти да смята "че психолога ще ти промие мозъка"...Първо страховата невроза си е сериозен писхологически проблем... не казвам, че е невъзможно човек и сам да се справи( като Дара) но характера, волята и реакците в критични ситуации на хората са различни, затова не може да се разчита само на желанието за промяна.
За да имаш диагностицирана страхова невроза (надявам се това не е твоя собствена диагноза???)то значи тя има корени в теб , в живота, ти в преживяни неща... не мисля, че можеш сама да изчистиш всичко това... това, че някой се е справил е чудесно, но то може и да те подведе, понеже хората са различни, реагират различно, мислят различно.....А желанието да имаш бебе е само по себе си достатъчно силен мотив, за да решиш да се бориш с проблема си. Не само е важно, а е задължително да си говорила със специалист, понеже едно такова страхово състояние, ако остане латентно може да избухне с огромна сила в резултат на хормоналните промени през бремеността и след нея,а тогава възможностите за реакция, включително с медикаменти биха били силно ограничени. Помисли за това! Следродилните депресии не са шега, а едно предходно страхово състояние, дори и преодоляно преди бременността, ако не е наистина изчистено от съзнанието, терапевтирано и напълно овладяно, може да доведе до големи главоболия после.
За това моят съвет е за сега да помислиш първо как да се справиш с този проблем. Остави мислите за бебе да ти бъдат мотив, но не бързай с реализацията, докато наистина не се почувстваш налълно стабилна психически. За жалост хората все още смятат, че има нещо крайно смущаващо в това да отидеш на психолиг или психиатър.
Питай мъжът ти, ако вдигнеш Т и имаш грип ще те заведе ли на лекар... неврозата е това за душата, каквото е един грип за тялото- лекува се, минава напълно, но иска навременни мерки, за да не доведе до усложнения.
Кураж от мен:)
Благодаря на всички за разбирането,куража и съветите!Спрх да ходя по лекари защото след тяхния преглед ми става още по зле.Всеки път нови и нови лекарства,а подобрения никакви.Сега ходя на акупунтура,пия и билките които ми даде терапевта и не знам дали е от внушение,но спрях лекарствата от раз,пия само валериана.За сега.Много съм доволна от себе си и мисля ,че ще се оправя макар и бавно!!!
Стискам палци, продължавай все така!