Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 авг. 2018, 23:01 ч.

♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 72

  • 56 315
  • 738
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 095
BVAR, mоже и да е стара. Не можах да се науча как да ги разпознавам от кога са.Тази информация на Алекс я  видях, но нали не съм на ТИ с  турския не разбрах нищо. Като говорят в сериала разбирам, но като гледам разни съобщения нищо не ми е ясно, реших,че е свързано  с рождения му ден.

Аз вчера и днес си гледам 39 и 40 серия, много са хубави. Фикрет ми е голям дразнител и следващите няколко серии ми са много трудни за гледане.

# 46
  • Мнения: 5 435
Здравейте Hug
Здравейте,

Flowers HibiscusFlowers HibiscusFlowers Hibiscus

Милка, нямаш проблем - не са ти последователни постовете - има друг между твоите  : )))))

А това участие на Баръш дали е от сега ,че на тия снимки ми прилича много от началото на Любов под наем Hushed
Да, от началото на Ашка е, от далечната 2015  Laughing

# 47
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Миле - трудно се разбира, ако не са отбелязали на снимката. То сега с тия компютри всичко може да се манипулира. Пък и като качват стари неща в момента излиза ,че все едно е от тази дата.

Едно четиво , да се чете само от хора с голямо чувсто за хумор:
HugKissing Heart

Скрит текст:
Инструкция за познаване на времето на снимковия материал:

1. Гледате визията на снимания - кореспондира ли с други от същия период;
2. Гледате датите по сайта, около снимката - изобщо пълно разследване на датата на публикацията : )))) Joy
3. Внимавате за източника - ако е от жълтите, неофициални или фенски - вниманието се заостря тройно
4. Проверявате поне от 3-източника да има потвърждение информацията, но не такива от т.3
5. NB! 300-тате профила на гупса се броят за 1 източник JoyJoyJoyJoyJoyJoy
Hands V

Мерси Виви - по визията така ми заприлича и на мен.
Алекс е намерила инфо за предстоящо събитие.
Може за това да са пуснали снимки от старото такова, за да припомнят какво е било. Правят го често и тук.


Пуснах го и в темата за Птичката, но и за тук е интересно. Едно интервю на Мерич. Пише и за клишетата, "еднаквите" неща и т.н. и е сравнително отскоро -  май 2018

http://www.---/2018/05/blog-post_17.html

Последна редакция: вт, 21 авг 2018, 15:45 от BVAR

# 48
  • Мнения: 1 095
Имам толкова работа, а мислите ми са все с  Елчин и Баръш (с Дафне и Йомер) . Дори  в съня си мисля за тях. Ако съм честна тези понятия ми се размиват, докато мисля за едните се усещам ,че другата двойка се е промъкнала в съзнанието ми. Та, искам да споделя нещо, което може би някога сте коментирали и вие. Не зная защо непрекъснато правя асоциации между сериала и действителността. Може би сценаристката за достоверност, умишлено е използвала този приьом. Например Чешме , Шиле (свързани с живота на Баръш), проблема на Дафне  с доверието, изоставена от родителите си ( Елчин изоставена от баща си), сцените на ревност и диалозите между  Дафне и Йомер, заради Фикрет ( проблемите между Баръш и Гупсето), реплики от обясненията им в любов в сериите и думи казани в интервютата. Сигурно ми хлопа дъската, но тези размисли ми оставят една  горчива утайка, вероятно  защото като голяма част от пишещите не искам да приема действителността . Далеч съм от актьорската професия, но като патологична романтичка, не мога да си представя да държиш две години в обятията си това изящно създание и после да се върнеш в реалността без да правиш  елементарно сравнение. Освен ако ние или аз не виждаме невидимото под грима. Изписах сума ти глупости, но ми олекна.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Миле  Hug- прочети интервюто, което пуснах на линк в горния ми пост, добавих го после.

Напълно те разбирам. Не си писала глупости - това са твоите усещания, а форума е за това да пишем и споделяме и да намериш съмишленици. Инфо всеки може да намери, но размислите са оригинални и неповторими;

Аз също съм романтичка, може и да е дефект някакъв, но винаги търся скрити послания и нещо зад фасадата. Много рядко съм се подвеждала, да не кажа хич, че ще е нескромно Blush

Но това си е индустрия и те са много добре обучени професионалисти; Тези общи неща, които виждаш - никак не са случайни - те помагат да изиграят по-реалистично образа; По принцип има един метод на Станиславски, където целта е да преживееш, това което играеш. Тогава се смята ,че си постигнал реалистично звучене. Много го използват в САЩ .

Скрит текст:
https://prozekcia.com/2010/06/actors_school/

Методът

е развит и популяризиран в САЩ, от Станфорд Майзнър и Лий Страсбърг в Actors Studio, Ню Йорк. База на Методa е философията на двама руснаци – писателят Антон Чехов и актьорът-режисьор Констанин Станиславски. Ситемата на Станиславски цели “театрална истина”, която се постига след анализ на емоционалните черти на героя. Основният въпрос в Методa е: “Какво ме движи? Какво ме мотивира?”. Отговорът е емоция, актьорът използва емоционалната и сензорната си памет, за да извлече тази движеща емоция на повърхността.

Пример: ако героят губи любим човек и трябва да отиде на погребение, актьорът може да си припомни смъртта на собствената си майка. Резултатът е покъртителна сцена – с истинска мъка и сълзи.

В това отношение Елчин е много добра като актриса. Както съм писала не веднъж, тя ми е любимката в двойката. Баръш ми е за пълнеж : ))))) Чакам го да изгрее в нов проект, за да видя дали не го подценявам, ама на него едиснтвения проект в главата е кака му JoyJoyJoy

# 50
  • Мнения: 5 268
Боби,Purple Heart линкът   с интервюто на Мерич не се отваря.!:pensive:

С удоволствие бих го прочела.
Уважавам много тази жена, тя е голямо изключение  сред турските сценаристи и прави невероятни неща за зрителите! Колкото и да сме се ядосвали на хрумките и , после се е оказвало, че е била права.Unamused

Много време не беше публикувала нищо в ТТ, но скоро постна нов туит.

 

Надявам се да става дума за нещата в   Птичката.

# 51
  • Мнения: 8 768
НАШАТА ИСТОРИЯ

Глава 4

Дефне не бе ходила в дома на Бурак досега. Нямаше причина да го прави.
Пристъпвайки бавно през голямата порта, Дефне се оглеждаше като дете в лунапарк. Огромната градина се стелеше пред нея в зелената си прелест, карайки я да присвие очи. В единия край имаше басейн, около който Бурак приготвяше масата. Бе облечен с риза и къси панталони, което я шокира в първия момент. Не се бе замисляла, че освен неин шеф, Бурак и е и доста привлекателен млад мъж. Незнайно защо, откритието я свари неподготвена.
-   Дойде ли? Какво носиш, нали ти казах, че аз ще купя всичко?!- Посрещна я той, взимайки чантите от ръцете ѝ.- Дефне?!
-   Ааа?! Моля?!- Опита да излезе от унеса тя.
-   Какво носиш? Какво ти е?!
-   Нищо, добре съм! Вие защо сте започнали, аз щях да приготвя масата!
-   Не „вие”, а „ти”. Днес няма да сме шеф и секретарка, а приятели, посрещащи други такива. Както ти казах, трябва ми някой, който просто да ми помогне. Какво ухае толкова вкусно?
-   Донесох няколко десерта, които с баба винаги правим, когато посрещаме гости. И дрехи!
-   Нямаше нужда, но обещавам ако не гостите, двамата с Ефе да ги хапнем с най- голямо удоволствие. И като казах Ефе!
-   Дефнееее!- Малкият мъж вече тичаше срещу тях, понесъл в ръце два меча.
-   Полека, ще паднеш! После кого ще побеждавам?!- Посрещна го с прегръдка Дефне.
-   Няма да ме победиш, с татко тренирахме и днес аз ще те разбия!
-   Ще видим!- Перна го тя по носа.- Да се захващаме тогава за работа, за да имам време да победя този самохвалко. За колко очаквате гостите?!
-   Очакваме ги към осем.- Подчерта той.- Има време, спокойно. Ако искаш се качи горе, за да се преоблечеш. Ефе, заведи Дефне в стаята до твоята, нека се приготви.
-   Ела! По пътя ще ти покажа моя замък!
Петнайсет минути по- късно Дефне бе в кухнята, редяща чинии и повтаряща пред Ефе разположението на къщата стая по стая така, както ѝ ги бе описал той. Бурак им се смееше, докато вадеше чашите, които щеше да нареди на масата. Заради присмиването обаче си спечели няколко лоши погледа от Дефне и два три удара от Ефе.
Вечерите бяха хладни и Дефне се учуди, че Бурак настоя за маса навън. Гостите започнаха да пристигат малко преди осем, на групички по двама трима. Обикаляха наоколо, смеейки си, и Дефне скоро се заслуша в разговорите им, увлечена от различните акценти. Както се оказа, повечето от тях живееха и работеха в чужбина, а такива сбирки правеха веднъж или два пъти в годината. Самата тя бе загубила връзка със съучениците и приятелите си от детство много отдавна, поради което ѝ бе странно как те са успели да запазят своята.
-   Не знам, наистина, понякога и аз си задавам този въпрос.- Отговори ѝ Бурак, когато го попита.- Може би защото израснахме заедно и когато се наложи пътищата ни да се разделят, вече бяхме прекалено привързани един към друг. Има няколко от тях, с които не сме толкова близки, но все пак продължаваме да поддържаме контакт, но има и някои, с които сякаш не сме се разделяли и за миг.
-   Ако всички са тук, да сервирам ли ордьоврите?
-   Хайде да наредим масата, след което ще те оставя да се забавляваш с Ефе. Ако има нещо, ще те извикам!- Взе първите плата Бурак.
-   Но нали трябваше цяла вечер да ви помагам?!
-   Лека промяна в плана. Ако искаш, след като малкия заспи, може да се присъединиш към нас! Ще те запозная с една приятелка, с която според мен много ще си допаднете.
Озадачена, Дефне го последва. Приятелите му вече бяха насядали по местата си, шушукайки си весело. Всички столове бяха заети, но Дефне се стараеше да не поглежда хората в лицата. Слагайки чиния след чиния, тя бързаше да се отдръпне, преди някой да я заговори. Започваше да се досеща какъв е плана на Бурак и това не ѝ хареса. Нямаше нужда от нови познанства и щеше да му го каже още довечера. Знаеше, че го е направил за нейно добро, и му бе благодарна, че е помислил за нея. Но затвореният живот си ѝ харесваше и не искаше да променя нищо в него.
Улисана в мисли, тя не успя да реагира, когато една мъжка ръка хвана нейната за китката. Ток протече по цялото ѝ тяло и преди да се е осъзнала, видя пламналия черен поглед на сантиметри от очите си. Йомер се бе надвесил над нея, хващайки я като в капан.
-   Дефне! Любима!
Не успя да се дръпне, нито да извика. Устните му покриха нейните, докато тя се въртеше в ръцете му, опитвайки да се бори. Съзнанието ѝ крещеше да избяга оттук час по- скоро, докато тялото ѝ предателски се притискаше до неговото, уж желаейки да се измъкне. Спомените я заляха и тя ахна, когато успя за кратко да се дръпне. Но той не я остави, притискайки отново устни към нейните.
Подвикванията от масата ги върнаха в реалността, когато той най- после се отдръпна от нея. Но не я пусна. Държеше ръцете ѝ над лактите, търсейки с очи нейните. Дефне опита да се освободи, но нямаше как да се мери с неговата сила. Особено сега.
-   Няма да те пусна! Този път няма да те пусна!
Дефне усети как я дърпат към къщата, все още не излязла от шока. Следваше покорно Йомер, свела глава и повтаряйки си, че всеки момент ще се събуди. Нямаше как нещо от това да е истина- тя сънуваше, изнервена от предстоящата вечеря при Бурак, и съзнанието ѝ ѝ правеше шега.
Чу отварянето на вратата на кола и се стресна, когато се оказа на седалката. Вратата се хлопна до нея и тя усети мъжа, който седна до нея. Умът ѝ отказваше да приеме ставащото и тя се озърна като животно, хванато в клетка. Искаше да крещи, но знаеше, че няма смисъл.
-   Пусни ме! Трябва да се върна!- Успя да прошепне, докато той палеше колата.
-   Не и преди да поговорим!
Пътуваха в мълчание, докато Дефне се опитваше да осмисли станалото. Бурак ѝ бе заложил капан. Или Йомер бе измамил и него. Но щом бе на вечерята, значи двамата се познават. Бяха приятели. Тръпки я побиха от мисълта как всичко това е било планирано, за да може тя да попадне в ръцете на Йомер. Но какво можеше да иска той от нея?! Тъкмо се бе справила с болката, защо отново трябваше да страда?! Не искаше нищо от него, освен да го забрави? Толкова много ли бе?!
-   Ела!- Чу го и едва тогава осъзна, че са пред дома му, а той ѝ подава ръка, за да слезе.
Правейки се, че не го вижда, Дефне слезе и тръгна в обратната посока, надявайки се наоколо да има стоянка за таксита. Мозъкът ѝ бе на каша и отказваше да ѝ подскаже вярната посока, в която да тръгне, за да избяга от него. От нейния Йомер.
-   Няма да те пусна отново!- Извика той и я дръпна, докато телата им не се сблъскаха. Обви ръце около нея, повдигайки я леко и тръгна към къщата.
-   Пусни ме! Ще викам! Помощ!- Разкрещя се като луда Дефне.
Без да обръща внимание на виковете ѝ, Йомер отключи бързо къщата и я бутна вътре. Заключи също толкова бързо и се обърна към нея, когато тя хукна към задната врата.
-   Ще поговорим, Дефне! Само това искам!
-   Нямам за какво да говоря с теб! Остави ме намира! Пусни ме!
-   Аз имам какво да ти кажа! Изслушай ме, поне това ми дължиш!
-   Аз? Аз не ти дължа нищо! Между нас вече няма нищо!- Искаше ѝ се да го удари, но не смееше да го приближи. Крещеше, надявайки се високият тон да му попречи да чуе бясно биещото ѝ сърце. Облегна се на колоната срещу него, защото цялата трепереше.
-   Женени сме, Дефне. Дори да го отричаш, ти все още си моя съпруга!
-   Ако зависеше от мен, това отдавна щеше да е минало! И щом така и така сме се срещнали, дай да уредим и тази подробност! Кога искаш да се разведем?!
-   Подробност? Дефне, какво говориш?!
-   Истината! Оженихме се, защото така бе по договор. Сега вече си искам свободата!
-   Има ли някой в живота ти?! Забрави ли ме?!- Не бе осъзнала кога е застанал до нея, а тялото му притиска нейното към стената. Спомените я заляха и тя загуби обидните думи, които мислеше да изрече.- Кажи ми, че още ме обичаш, Дефне!
-   Мразя те!
-   Обичаш ме! Точно толкова, колкото и аз теб! Нека забравим миналото и започнем отначало, любима! Моля те! Имам нужда от теб!- Любов, тъга, яд, болка. Имаше такава смесица от емоции в гласа му, че Дефне за малко не се поддаде.
-   А къде бе ти, когато аз имах нужда от теб?!- Обидата и болката ѝ взеха връх, давайки ѝ сила да го отблъсне, удряйки с длани гърдите му.- Къде беше ти, когато аз страдах? Остави ме намира най- после, забрави за мен! Утре ще подам молба за развод, а ти ще я подпишеш! След това, кой от къде е!
-   Няма да стане! Няма да те оставя! Никога, Дефне! Никога повече няма да те пусна!- Яростта и гнева в очите му я изплашиха. Нямаше откъде да знае, че бяха насочени към самия него.- Веднъж направих тази грешка, няма да я повторя за нищо на света.
-   В мен вече няма нищо, което да те интересува! Дефне на Йомер вече я няма! Аз не съм тази, която търсиш! Всичко вече е минало!
Йомер не бе усетил кога е взела ключа от ръката му, докато не я видя как отключи вратата и избяга в нощта. Извика името ѝ и хукна, но тя вече се бе скрила зад ъгъла. Опита се да я последва, но преминаващото такси я взе, отнасяйки я далеч от него. Отново я бе загубил. Отново бе провалил всичко. Проклинайки и себе си, и съдбата, Йомер се отпусна изморено на прага. Не бе постигнал нищо от желаното, точно обратното. Бе разрушил и тънката връзка, която го свързваше с Дефне.

Дефне пътуваше, обляна в сълзи. Даде на шофьора адреса, след което изключи телефона си и се сви на седалката, борейки се с болката, обхванала цялото ѝ тяло. Хиляди въпроси се лутаха в ума ѝ, карайки я да полудее. Усети как таксито спря и шофьора се обърна да я погледне. Каза някаква сума и едва сега тя осъзна, че няма никакви пари в себе си. Чантата ѝ бе останала в дома на Бурак. Извини се на човека и му издиктува новия адрес, на който искаше да я закара.
Нахлу в дома на шефа си като буря. Без дори да поглежда към масата, на която приятелите все още вечеряха, тя се отправи към къщата с ядна стъпка. Чу името си, но не се обърна. Остави Бурак да я следва до вратата на стаята, в която бяха нещата ѝ, където той най- после хвана ръката ѝ.
-   Дефне!
-   Не искам да ви виждам! Още утре ще си подам оставката!- Освободи ръката си и влезе в стаята, хвърляйки набързо роклята в малката раничка, която метна на гръб.
-   Дефне, изслушай ме! Какво стана?!
-   Сякаш не знаете!
-   Не успяхте ли да поговорите с Йомер?
-   Дори не споменавайте това име! Как можахте да ми го причините?! Довиждане!
-   Дефне! Почакай! Няма да те пусна така!
-   И вие ли? Да не сте се наговорили тази вечер всички да ме държите насила! Тръгвам си!
-   Изслушай ме, Дефне!
-   Не искам! Върнете се при приятелите си! Искам да остана сама!
Качи се в таксито и помоли шофьора да тръгва, когато видя Ефе. Малкия стоеше до баща си и плачеше, питайки го защо са крещели и защо си тръгва Дефне. Но нямаше сили сега да успокоява детето. Самата тя имаше нужда някой да я успокои. Свивайки се отново на седалката, остана така през целия път. Сълзи вече нямаше, но изгарящата болка в сърцето ѝ сякаш никога нямаше да спре.

Дефне беше като призрак. Не помнеше как се е прибрала, нито как е прекарала нощта. Не спа и сутринта се чувстваше ужасно изморена, но събра сили и се приготви. Рокля, грим, токчета. Седна на бюрото си в офиса почти час по- рано и се зае да пише заявление за напускане. Сълзите, които си мислеше, че са си отишли, отново закапаха от очите ѝ, карайки я да къса лист след лист. Така я откри Бурак, когато дойде. Радостта му да я види тук бързо помръкна, когато тя вдигна очи.
-   Добро утро, г-н Бурак! Може ли да поговорим за минута?!
-   Дефне, ще говорим, да, но не така! Успокой се!
-   Напълно спокойна съм!- Леденият ѝ глас сякаш идваш от някъде много далеч.
-   Искам първо да ме изслушаш и тогава да вземеш решение, става ли? Ела!- Протегна ръка, за да я побутне да мине първа, но тя се дръпна.- Дефне?!
-   Не искам да ме докосвате!
-   Добре, няма! Влез!
Беше като изплашено животно и това изненада Бурак. Не бе го очаквал от нея. Дефне изглеждаше толкова силна и смела, а сега.
-   Аз ще говоря пръв. Не ме прекъсвай, моля те!- Спря я с типичния си тон на адвокат, нетърпящ възражение. Дефне се подчини, макар да виждаше, че ѝ е неприятно. Седна срещу нея на креслото, опитвайки се да задържи погледа ѝ.- С Йомер се познаваме от деца. Родителите ни бяха приятели, а тяхната дружба породи нашата. Пътищата ни се бяха разделили след смъртта на родителите му, но преди време ме потърси със странна молба.
-   Да уредите срещата ни?!- Язвително попита Дефне.
-   Не. Да те взема на работа. Спри!- Хвана ръката ѝ и я върна в седнало положение, когато тя скочи. С рязко движение тя се освободи.- Изслушай ме! Искаше да ти помогне, вече бе осъзнал какво е направил и колко те е наранил. Йомер искрено съжалява за всичко, което се е случило между вас, Дефне. Не знам какво е направил, но мъжът, когото аз видях, нямаше нищо общо с този, когото помнех. Разказа ми за събитията до сватбата ви, но не и след това. Повтаряше единствено, че никога няма да си прости и единственото, което иска, е ти да си добре. Да е сигурен, че си щастлива и спокойна, дори и далеч от него.
-   Какво се промени тогава? Аз бях щастлива!
-   Не беше! Не лъжи нито себе си, нито мен!
-   Какво искате от мен? Вие защо се месите в живота ми?! Имах ви за приятел!
-   Аз съм ти приятел, Дефне! Каквото и да съм направил е било за твое добро!
-   Ако мислехте за мое добро, никога нямаше да ми причините това снощи!
-   Ако не мислех за теб, щях да те оставя да продължаваш с преструвките, с които ни заблуждаваш толкова време. Не си добра актриса, съжалявам! Усмивката ти, колкото и щастлива да я изобразяваш, не успява да скрие мъката в очите ти!
-   Вас какво ви засяга?! Боже, каква глупачка съм била!
-   Двамата с Йомер трябва да поговорите и да се изясните. Има прекалено много неща, останали помежду ви. Никой от вас не е щастлив в това положение, Дефне! Седнете и говорете, решете проблемите си и продължете напред!
-   Вие от адвокат в семеен психолог ли се превърнахте?!
-   Не обичам, когато хората страдат! И както каза ти самата, вие сте семейство! Искаш ли го ти или не! Затворих си очите, когато се регистрира на работа с моминската си фамилия, но това не е решение, скъпа! Вие сте женени и не може цял живот да бягаш от този факт.
-   Оттук веднага отивам в съда да подам документи за развод! Не искам повече дори да чувам за Йомер Ипликчи!
-   Не бързай, помисли! Моля те! Ако още го искаш, обещавам аз да заведа делото като твой адвокат. Но първо поговорете, опитайте се да решите проблемите си!
-   Съжалявам, взех своето решение!
-   Но аз не съм съгласен! Дай ми този лист!- Бурак издърпа и скъса оставката ѝ пред невярващия ѝ поглед.- Не може да напуснеш, Дефне! Няма да ти позволя отново да избягаш от проблема, продължавайки да страдаш сама. Прекалено скъп човек си ми, за да те оставя сама да се унищожиш по този начин!
-   Не можете да ме накарате да работя, ако не искам!
-   Няма и да го направя! Прибери се, почини си. Поспи!- Погледа му достатъчно добре ѝ подсказа как изглежда в момента.- Ще ти дам няколко дни, за да дойдеш на себе си.
-   А след това?!
-   Ще продължим, както до сега! Докато не решиш, че си готова, за да застанеш лице в лице със съпруга и проблемите си!
-   Ако не искам?!
-   Ще говорим по- нататък, сега си изморена. Отиди и си легни, когато решиш, ела да поговорим. Имаш достатъчно неща, които за които да помислиш. И аз не бях съгласен с плана на Йомер, самият той се колебаеше до последно, но се надяваше тази ви среща да ти напомни за първата. И затова колко по- различно е можело да премине всичко, ако още тогава те бе отвел със себе си, вместо просто да си тръгне.
-   Всичко това са теории и измислици. Съдбата ни е била такава и ние трябва да я приемем. Аз го направих, време е и г-н Ипликчи да осъзнае истината.
-   Искаш ли да те откарам или ще си хванеш такси?!- Отказа да спори с нея Бурак.
-   Няма нужда, няма да ви отвличам от работата. А и има още нещо, което да свърша, преди да се прибера! Довиждане!

# 52
  • Мнения: 5 268
Sparkling HeartKissТемпи, Heart Eyes имаме подарък... Благодаря, скъпа!:sparkling_heart:

Цитат
НАШАТА ИСТОРИЯ

Глава 4

# 53
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Хммммм Алексче , нещо като го сложа тук линка и се бъгва или по-скоро има защита някаква. Сега ще видя как да го излъжа.

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:3B3GoiPYMh4 … ;client=firefox-b

Хммммм и така не ще Rage

Това е адреса :



Ей , тябва да стана хакер ,че да измился как да го сложа като връзка.

http://www.serialiofbg. eu/2018/05/blog-post_17.html

Така - копирате адреса и го зареждате в браузъра си. Сложила съм след ". " преди "eu" една шпация , за да се вижда тук адреса ; трябва да я изтриете преди да заредите адреса

Последна редакция: вт, 21 авг 2018, 16:00 от BVAR

# 54
  • Мнения: 5 268
Боби, Flowers Tulip имат защита , не се мъчи с трансформации, става без копиране..

Чела съм това интервю, интересно както всичко друго от Мерич.Hands Thumbsup

И още нещо интересно за феновете на ЕлБар:flushed:

БАРЫШ АРДУЧ И ЭЛЬЧИН САНГУ НЕ ПОЛУЧИЛИ ПОДДЕРЖКУ ОТ ФАНДОМА[/b


Статья Арман Гювенч для портала raninitv
Скрит текст:
Совсем скоро на интернет платформе Blu TV выйдет сериал «Безжизненные», я прочла комментарии связанные с этим сериалом в твиттере. Все поклонники встречают этот сериал со словами: Если бы у меня были деньги, то я б посмотрела! Вы уже знаете, что тема «фандома», немного пугает глаз. Особенно наша молодёжь; – я теперь слишком старая для этого, да и вы же это знаете; не понимаю людей, которые по телевизору смотрят сериалы, которые забирают их разум, становятся зависимыми. Они выполняют простые шаги, организовывают группу и устраивают бойкот в социальных сетях, оскорбляют имена сериальной пары, сценаристов и актёров сериала и даже доходит до того, что их глаза покрыты кровью. Сегодня за всеми «звёздами» есть большая армия молодых имён, а то есть поклонников. Все они действительно хорошо работают, а время от времени делают и очень хорошие вещи, к тому же. Только на данный момент есть ситуация, которую я могу с уверенностью рассказать; эти поклонники не хотят, или не могут, тратить деньги. Телевизионный сектор, а также сектор киноиндустрии построен на денежной прибыли, и именно это является большой проблемой. Когда я смотрю на эти сектора, то вижу, что они выглядят именно так, только мы до сих пор сталкиваемся с тем, что все это игнорируют. Поясню.
Если в Америке сериал «Любовь напрокат» вызвал бы такую большую бурю, то все товары, что выходят на рынок (кружки, одежда, карандаши, тетради… что приходит на ум) скупаются. Организовывается конференция и актеры сделать платные фотографии, например за 10 долларов, то вы придёте на эту встречу и конечно же отдадите эти деньги для совместных фотографий… Всё, что вы смотрите, сосредоточено на продаже товаров. У нас до сих пор нет такого. Мы даже не получаем наши культовые сериалы на DVD, также, как и художественные фильмы. Продюсеры выставляли на продажу сцены из сериалов: «Узоры из роз», «Бодрумская сказка», «Запретная любовь» («знаменитые сцены поцелуев на DVD»– с такой подписью были диски на полках магазина), только у них ничего не вышло, и не продолжили дальше. Телеканал Kanal D, который имеет большую аудиторию поклонников, пытался продать свой сериал «Эй, Стамбул», за просмотр новой серии телеканал просил 1 турецкую лиру, но и это не вышло. Были времена, когда программа Kısmetse Olur занимала первые строчки в телевизионном рейтинге, а также и в рейтингах социальных сетях. Участник передачи получал подарки от богатых поклонников, вся Турция говорила об отношениях Дидем и Аднана, но мимо этой ситуации не могла пройти Мюге Анлы. Или же вернёмся снова к сериалу «Любовь напрокат, в твиттере был шторм, все только и говорили о Дефне и Омере, они все сходили с ума по ним. Эльчин Сангу и Барыш Ардуч оказались лучшей экранной парой, так где же те зрители, которые готовы тратить деньги на свой феноменальный сериал, почему не поддержали их? Мы видим, что есть огромная армия поклонников, однако когда дело доходит до заработанных денег, то оказываемся в проигрыше.
Если посмотреть на сектор киноиндустрии в целом, то ситуация не будет очень отличаться. Единственное различие заключается в том, что в кинотеатре очень важен ваш контент. Давайте рассмотрим недавний пример: фильм «Жизнь отдам». На афише были Бурак Озчивит и Керем Бурсин, но фильм не собрал даже 300.000 тысяч, это показывает, что не каждый готов потратить на билет стоимостью 204 рубля (15 турецких лир). В стране у этой пары имеется армия поклонников, спустя 10 месяцев после финала сериала они вновь появились вместе на экранах кинотеатров. Их фильм «Время счастья» посмотрели всего лишь 600.000 человек. Неплохое количество просмотров, сказали бы мы про другой фильм. Но абсолютно чётко и очевидно, что не такой результат должен был быть у фильма Барыша Ардуча и Эльчин Сангу.
Я привела примеры телевизионного сектора, а также и примеры киноиндустрии, поэтому я сказал бы, что поклонники не тратят деньги. В первом сезоне сериала «Фи» было восемь миллионов уникальных пользователей и 50 миллионов зрителей сериала. В сериале имеется настолько много звездных актёров, что это стало успехом сериала (очень жаль, что мы не можем посмотреть подробные цифры и графики сезона, чтобы мы смогли понять, сколько же человек смотрят одну серию сериала). Как и национальные каналы, интернет платформа Puhu TV предлагает своим зрителям бесплатный контент, этот метод работает. А ещё эта интернет платформа находится на первом месте среди всех; потому что в адресной строке нет большого количества символов, что для зрителей не менее важно. Это так же, как и нажатие одной кнопки на пульте дистанционного управления…. Сериалы «Дно» и «Личность» не произвели столько шума, как сериал «Фи», это очевидно. Предполагаю, что и цифры там не блестящие. Вот вам и другой пример, две звезды Неслихан Атагюль и Илкер Калели, которые исполнили главные роли в сериале «Дно». Есть определенная система краха звёзд, о ней очень правильно рассказал портал Ranini, я даже ничего не собираюсь добавлять к ее словам, но эту статью нужно показать всем актёрам, особенно тем, кто работает сейчас в летнем сезоне, чтобы они с самого начала смогли создавать свой проект правильно. В этом сезоне национальные каналы получили очень хороший урок. Интернет-платформа Puhu TV может продолжить свой путь, но зрители могут отказать от функции, которую предлагает иностранный коллега Хулу «Без рекламы, но за ежемесячную подписку придётся заплатить». На данный момент, очень много проектов смотрят на всё через розовые очки, и поэтому сталкиваются с безразличием большой аудиторией зрителей; при таком раскладе заработать денег будет очень сложно.
Поэтому, пока все рассчитывают на звёздного актёра (я чувствую эту ситуацию у сериала «Безжизненные», но посмотрим…), то они обречены на провал. Для просмотра это сериала поклонникам придётся заплатить денег. Совершенно очевидно, что они отказались платить. Зрителям сериала «Безжизненные» придётся заплатить за подписку на интернет-платформу или же платить за просмотр одной серии, после этой новости даже стало уже неважно, кто играет роль. Поэтому мой вопрос заключается не в этом «Почему фандом не тратит деньги на любимого актера?» ; мой вопрос «Почему мы всё ещё вкладываем деньги в людей, у которых есть такая огромная армия фандома?». Разве не разумнее будет направить все свои усилия на создание более сильной системы?
//Спасибо , Анна Омечкина за инфо❤


Последна редакция: вт, 21 авг 2018, 16:05 от alex_94

# 55
  • Мнения: 1 095
BVAR,  за съжаление не ми се отваря линка, а съм любопитна да го прочета. Аз харесвам и двамата поотделно и  като двойка. Ролята на Елчин-Дафне е по-многопластова. Баръш-Йомер е самовглъбен интроверт. На мен лично за първи път ми се случва да харесам двойката. Може би понеже съм мъжка майка, първо ме грабва мъжкия персонаж, все намирам кусуру на партньорката. Този път искам да си ги гледам и двамата.
  И в други сериали съм го забелязала този подход, за който говориш. Например във Фатмагюл, сцените когато Керим беше в кома, Берен Саат ги изигра перфектно и тогава се говореше, че е загубила първата си голяма любов при катастрофа.
 Темпи, ни е захранила с ново четиво довечера ще имам  какво да чета, а сега ставам да свърша малко задачки, че като ми се обадят децата по телефона и питат - Какво правиш, аз отговарям - НИЩО. Срам ме е да кажа, че денонощно въртя сериите на ашка и търся новини за моите сладури.

# 56
  • Мнения: 125
Привет на всички в новата къщичка! Темпи, благодаря ти за усилията, както и за глава поредна!  flowerКакво ли ще се случи в следващата?

# 57
  • Мнения: 6 667
Темпи Kissing Heart  невероятен обрат Simple Smile сигурна съм ,че   повечето от нас очакваха Бурак да падне жертва на ревността Йомерова.

# 58
  • Мнения: 8 768
Момичета  Hug Hug Hug

Не се знае нищо, едва в началото сме  Mr. Green

Ново от Елка  Heart Eyes

# 59
  • Мнения: 8 768
Елчин в очите на Серенай  Peace

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт