Домашното насилие

обикновено никой не говори за това, пела. обикновено потърпевшите си траят и непрекъснато се блъскат в мебелите вкъщи, от които им остават синини... и обикновено се чувстват зле, неудобно, виновни за това, което им се случва. и отричат когато ги попиташ.
момичета, домашното насилие не е само чисто физическия побой а и психическия тормоз. не мислете, че сте си го изпросили или заслужили по някакъв начин. вината не е във вас.
в никакъв случай не мълчете и не прикривайте насилието! ако това ви се случи или вече ви се е случвало, кажете на някого - приятел, близък, лекар, адвокат, полицай, без значение. защото ако не кажете на никого, рискувате насилието да се превърне в ежедневие за вас и да попаднете в един порочен кръг, от който много трудно ще се измъкнете. ще лъжете себе си и околните, че всичко е наред, а околните ще лъжат вас, че ви вярват, че всичко е наред.

Да не говорим за психическото увреждане,което със сигурност ще настъпи при децата свидетели на подобни изрудщини.Определено темата е необходима и дано майчета живеещи с такова насилие ,добият повече сила и смелост и с помоща на близки и познати да преодолеят страха си и вземат решение,което ще им отреди по-щастлив и пълноценен живот.Не ви е родила майка ви,за да сте нечия боксова круша.

Да така е, но след като са се "престрашили" да ми пишат на л.с. ще споделят и тук.
Аз не искам да пишат с никове, всеки може да влезе и разкаже анонимно.
А ние да направим дискусия, аз лично ще следа темата.


"Споделената болка е на половина болка"

дано го направят!
темата ще следя и аз - бих могла да бъда полезна.

Няма да пиша анонимно, защото това за мен вече е минало. Минах през фазите на самообвиняване, срам и т.н. При мен беше по-скоро психически тормоз, макар че ме е удрял и ми се налагаше да прикривам синината. Вечери в които се прибирам от работа и той започва с въпроси къде беше ма, с кого беше, ти ходиш с някой да се е..., бяха ежедневие при нас. Ако не съм изчистила вкъщи или няма наготвено, за него причината беше, че аз съм била с любовник и не съм имала време, а не че съм била уморена след 12 часовата смяна, която съм изкарала.А в същото това време, той излизаше с колеги, прибираше се през ноща пиян до козирката и се започваше отново, имаше си и любовница цяла година. Вече 4 г. не живеем заедно, детето си е при мен, вижда баща си 1-2 годишно. Имам човек до себе си, който не е идеален, но ме обича такава каквато съм, детето ми също. Мисля, че съм успяла да забравя лошото в миналото и се опитавам да живея живота си нормално.
Мили жени, които имате звяр в къщи, не търпете а бягайте от там. Не вие сте виновни за неговите комплекси, които той избива чрез насилие. Говорете за това, търсете помощ винаги има кой да подаде ръка.

Комплекси!!!
Точно това избиват мъжете като се държат по този начин. Когато видят, че имат до себе си жена, която успява във всичко, с което се захване, немогат да преживеят факата, че тя е по-добра от тях. А ако изкарва и повече пари...
Аз също изпърпях доста психически тормоз по време на бременността си и малко след това, даже като лежах в родилното на системи след раждането пак ми се поставяха ултиматоми. И аз търпя, защото го обичам!
Между другото и един шамар отнесох в един от скандалите, след което последваха хиляди извинения и обяснения в любов, а точно след един месец - нов скандал първо с мен, след няколко дни с цялото ми семейство и това вече беше Краят!
Сега като се замисля какво съм изтърпяла сама се чудя на себе си, как съм издържала?
Момичета, не търпете такова отношение и не се надявайте на промяна, това е въпрос на възпитание!
Споделете с близките си, те ще застанат зад вас!
Надявам се с тази тема наистина да помогнем на тези, които все още се притесняват да признаят, че имат такъв проблем.   

gostenka, много ми стана тъжно от твоя постинг Но това, че си писала тук, е много добър знак! Желая ти смелост и късмет, за да се спасиш от тази ситуация на всяка цена!

А за детето ти гарантирам, че е хиляди пъти по-важно да живее спокойно и усмихнато, вместо в постоянен стрес и с вечно притеснена майка до себе си. Имам приятелка, родителите й са се развели, когато е била 3 клас. Тя ми е казвала, че най-страшните й спомени са от скандалите и натегнатите отношения на техните и че след развода не могла да повярва колко спокойно си заживели с майка й и сестра й. А дали ще се справиш финансово - ами ти и сега се справяш финансово сама! Дано събереш смелост, дано! Стискам палци!

Пиша без да чета чуждите мнения, но нямам време...

В БГ вече има закон за защита от домашното насилие и той действа. По принцип не работя в тази сфера, но го приех като лично предизвикателство - в момента съм с трето такова дело.

Момичета преживели насилие или преживяващи такова - не се страхувайте, не се срамувайте - викайте полиция при най-малкия повод, при най-малката заплаха. Всяко повикване се регистрира и макар че ви се вижда, че полицията нищо не прави, всеки ваш сигнал е във ваша полза, когато един ден решите да съдите насилника. 

напротив - вече знаеш какво трябва да направиш. и куража си го събрала. остава багажа... никой не е казал, че е лесно, но няма несправила се. бъди смела!
имаш дете - осигури му спокойствие, за да расте усмихнато и да се развива нормално.

Здравейте мили мами,
тъй като се считам за бивш класически случай на домашно насилие, за щастие с щастлив край, ще постна нещичко от мен. Не се крия изобщо, напротив, ако мога да помогна с моята история или по-точно с развръзката й, ще се радвам.
Тъй като вече съм писала разни постинги по подобни теми тук във форума, си позволявам да  копна директно една част от тях, че иначе няма свършване, роман мога да напиша, извинете ме за това. Съжалявам, че е разпокъсано.

....... Асоциация "Анимус" и Фондация "Български Джендър Изследвания" ми спасиха живота. Казвам го с ръка на сърцето и с огромна благодарност , че детето ми не остана сираче и аз сега се радвам на живот, който не бих имала преди.
Накратко побоища, унижения и простотии, аз просто за да оцелея избягах от къщи с две дрешки и детето. Изрода дойде в дома на родителите ми и след едно бойно поле, което се разигра там отнесе врещящото дете като вещ, а аз останах на земята с комоцио.
Позвъних на горещата телефонна линия на Анимус, бях го виждала по спирките и по превозните средства. Приятен женски глас ме държа на телефона може би час, успокоявайки ме. Насрочиха ми час при специалист. Посещавах психотерапевтката им до близо 1 година. По тяхно настояване. Напълно безплатно. Преодоляване на посттравматичен стрес, който ми съсипваше живота и ме тласкаше към депресии и самоубийствени мисли.
Фондация "Български Джендър Изследвания" има програма за юридическа помощ на жени, пострадали от насилие. Помогнаха ми и с бракоразводния процес, и с преписките в МВР и прокуратурата, а те не бяха малко, вярвайте ми.

Впоследствие бях интервюирана няколко пъти за Канал 1 за няколко вестника и излезе и обширна статия за мен в списание "Ева", може някой да си спомня. Казва се "Да мълчиш, докато те бият, за да не те бият повече". На практика бях първата, която се осмели да застане с открито лице пред медиите и да заяви, да, аз бях жертва на домашно насилие, физическо и психическо, казвам се Валентина, случи ми се това и това, аз считам че е нечовешко, унизително и срамно такова нещо да съществува в обществото!
..... вярно е, че насилникът ходи по петите на жертвата и й диша във врата. Ми помислете само, как така ще остави сладката хапка, върху кого ще може да си излива изродските страсти??? Трудно е една жертва да се отскубне. Често се получава така, че в момента, когато на жертвата й писва след поредния побой и си взима нещата, насилникът почва мър мър като коте и обещава, и сваля звезди от небето, прави подаръци даже ..... Даже има мир и покой вкъщи за по седмица може би. Често на жертвата се вменява чувство на вина, че тя е предизвикала с лошотията си иначе така доброто мъжле, че тя е лоша и затова той на лошото с лошо. Аз се считам за що-годе интелигентен човек, а ми трябваше доста време за да осъзная, че не съм аз причината за изродското му поведение, той си е просто такъв. Една неизмита чиния в мивката може да бъде добър повод за суперпобой например. Или 5 минути закъснение на връщане от работа, защото автобусът е закъснял. В болния си мозък си урода вече е видял 10 любовници ... Поводи винаги има. Той ме караше да се чувствам абсолютно нищожество, смачкваше ме отвсякъде. Не смеех от дълго време да слагам грим, той проверяваше бельото ми преди да изляза на работа (да не би да сложа нещо различно от бабешки гащи ... ). Ще кажете, поне ме е пускал да ходя на работа. Ми да, преглъщаше го "горкия", защото с моята голяма заплата си даваше сметка, че го хранех. Не искам да описвам на какви още унижения съм била подлагана. Не, че ми е мъчно да говоря за тези неща, а защото е срамно, че такива изроди още съществуват. Най-лошото е, че в началото на връзката не дават признаци, че са такива.
За мен отделянето от този "човек" беше станало въпрос на живот и смърт. Аз разбирах, че трябва на всяка цена да избягам. Иначе щях да свърша хвърлена от 6-тия етаж, сигурна съм, и направо го виждах вече да казва със сълзи на очи, тя бедната, не си беше добре и преди, малко хахо си падаше, ревлива, нестабилна .....
Не искам да разказвам как успях да избягам, той беше излязъл за малко. Дофуча при родителите ми и сценария вече го разказах в предния си постинг.
Остави ме утрепана, контузена и без дете. Оказа се, че никаква сила не може да ми върне детето. Полицията, прокуратурата, СДВР, ДНСП и МВР (забележете, пред вратите на тия инстанции съм висяла с дни) си измиваха ръцете с районния съд, който докато не постановял упражняването на родителските права, нищо не можело да се направи. Аз съм икономист по образование, наложи се да стана и адвокат, за да си защитавам правата. В ходенията си по мъките от врата на врата се натъкнах на невероятна простотия, бездушие и некомпетентност от страна на администрацията.
Някоя от мамите ме попита как съм успяла да си взема детето..... Изрода го криеше, беше го пратил в едно от софийските села да го гледа някаква изродка, дето няма нищо общо нито с детето, нито с мен. Платих, за да открия коя е. Ходих в прокуратурата да подам жалба срещу нея за отвличане и задържане на чуждо малолетно дете. Познайте какво направи прокурора? НИЩЩЩЩЩО. Браво, господин прокурор!
След една година ходене по мъките разбрах, че е безмислено да се има доверие на т.нар. "органи". Реших, че ако някой ще ми върне детето, това ще бъда АЗ. Не искам да казвам какво е една година, прекарана далеч от детето ми. Върнах си го с едни здравички момчета, просто отидохме в детската градина (изрода беше вече сменил изродката от божурище с детска градина, казвайки, че майката на детето е проститутка и няма работа в градината) и аз го взех. Детето беше шокирано, че ме вижда, "баща" му казал, че съм била умряла.
Отидохме в дома на родителите ми и аз само чаках изрода да се усети и да дофучи веднага. Дойде със скоростта на светлината, започна да заплашва с какво ли не. Наложи се да бъде "успокоен" с изваждане от обувките и две три топли думи. За първи път го видях толкова изплашен.
Повярвайте момичета, оттогава той разбра, че не може повече да ме тормози!!!! Оттогава кракът му не е стъпил в радиус от 1 км от нашия квартал!
Като равносметка ще ви кажа, че разводът ми трая 3 години. Районната съдийка (млада жена) въпреки сума ти медицински свидетелства за побой, които бях представила, определи "таткото" като добър родител, и освен че присъди детето на мен, му даде разширен режим на свиждане!

ми аз съм едната дето пита Пела какво да прави ако се стигне до физическо насилие
психическия тормоз си го има -ти си проста,грозна,за нищо не ставаш,нервираш ме...
обаче вече има и три шамара и то пред детето,обаче ако ме набие-няма да позволя да има втори път-затова питах Пела какво се прави,нямаме брак,детето е припознато
защо не се разделим?ами не съм готова,освен това съм финансово зависима-живеем на квартира,заплатата ми е колкото наема ни,неговата 3-4 пъти по-голяма
та всъщност не зная коя съм,какво искам-много зле се чувствам
ходя на консултации при психолог
възхищавам  ви се! 

 Като равносметка ще ви кажа, че разводът ми трая 3 години. Районната съдийка (млада жена) въпреки сума ти медицински свидетелства за побой, които бях представила, определи "таткото" като добър родител, и освен че присъди детето на мен, му даде разширен режим на свиждане!

Про4етох го цялото donna al volante 
 
Тръпки ме побиха .Немога да повярвам 4е има такива изроди и 4е държавата ни е на тоя хал.Ами да ни разрешат да носим оръжие официално за да ги избиваме тия изроди

Явявам се сьвсем случайно, След като се разведох и си взех решението за развод, сложих си го под вьзглавницата и всяка вечер си го чета като молитва. Никога повече няма да допусна подобна грешка. Следващото дете си го родих, баща му го призна, дьлго меубеждаваше, че трябва да се оженим, но не се сьгласих. Шесто чувство. Той не е от Бьлгария, даже като се врьщах от 42 адски дни гостуване при близките му, исках да целувам бариерата на бьл.граница. Бог ме запази от нова грешка, нямаше да изтьрпя тяхния начиин на живот.

Donna, този твой хубосник да не е от Божурище? Не мога да повярвам, че такива хора доживяват старост след всичките гадости, които са сътворили 
Аз за щастие не съм преживяла домашно насилие, но съм се нагледала на жестокости. Ще ви разкажа за една жена, за да разберете всички вие които търпите домашно насилие до какво се стига рано или късно търпейки.
Имах една съседка, която живееше с най-гнусния пиян нещастник на света. Леля Калинка беше най-добрия човек, който съм срещала. Правеше сладки и ги разнасяше във всички къщи в околията, където има деца. Всяка вечер прибирайки се от работа мръсния боклук я подхващаше от врата и я размяташе като парцалена кукла. Присъствах на една сцена, която никога няма да забравя.
Бяхме се качили на едно дърво и чухме силен удар. Погледнахме към близкия прозорец и видяхме как нещасника я беше вдигнал с една ръка във въздуха, а с другата държеше нож. Замахна и го заби над рамото и, като това се повтори още веднъж, над другото и рамо. Миличката остана да виси на стената забита с 2 ножа за пенюара. Остана така плачеща повече от час. Всеки път минавайки покрай нея мръсня боклук я удряше и отминаваше.
Синът и дъщеря им пораснаха в такава среда. Дъщеря и завърши и  побърза да се ожени, но синът и се превърна в още един побойник в дома. И той посягаше на майка си за всяка дума. Жената поне доживя да види внуче.
Разболя се от рак, а неспирния побой продължаваше. За съжаление не гнусният и мъж умря, а тя. Отишла си е в сънят си. Тихо и спокойно. Мир на прахът и! Дано Господ я дари с вечен покой!
Мили майки не търпете подобно отношение. Спасете живота си докато можете, за да се радвате на мили и всеотдайни деца. Не позволявайте в домът ви да се възпита един бъдещ насилник, който ще вгорчи живота на една бъдеща любяща съпруга, която ще получава шамар вместо целувка.
Бъдете силни и вярвайте и търсете спасение от това положение!

Здравейте и от мен, аз лично не съм пострадала от дом.насилие но приятелят ми е. А това ме притеснява много дали някой ден няма да му се отпусне ръката срещу мен или детето(тя не е негово дете). Разказвал ми е много за начина по който е възпитаван- шамари, юмруци, ритници и т.н  . Моето мнение е че майка му е виновна за тормоза, можела е да изгони таткото от апартамента (той е нейн)А на всичкото отгоре след почти 40години брак тя се надява той да се поправи. А сега всички последствия ще бъдат за моя сметка( дано не съм права). На моменти избухва за глупости и аз обикновенно му казвам че е същия като баща си и това го обижда и спира. Но не знам докога ще минава номера? Извинявайте за несвързания постинг, но бързам да оправя малката. Моето мнение че никой не заслужава да бъде обиждан и бит, трябва да се говори за това

Това ще го решаваш ти... от теб зависи дали ще бъде за твоя сметка... освен ако не решиш и ти да се надяваш 40 години в кауза пердута...ако усещаш,че в гнева си е на ръба да ти посегне...прецени можеш ли и искаш ли да поемаш този риск за себе си и дъщеря си?

аз ще се изкажа като човек, който е виждал дом.насилие в семейството,но не мога да говоря още за това, прекалено е болезнено, а и може би никога не трябва.....стари неща,но боли, когато си ги спомня!
Дано ничии детски очи не видят това, което аз съм видяла

Ааааааа, дали случайно това важи за минал период?  И дефакто какви са моите облаги от цялата тази история???


По темата за домашното насилие.... какво да кажа, то моята история всички я знаете, не искам да се повтарям.
Искам само да окуража тези които не смеят да говорят и споделят да го направят. Момичета, не сте сами, има много като вас и за щастие още повече минали по този път които днес живеят "нормален" и спокоен живот.
И аз навремето си мислех, че няма кой да ми помогне,но когато поразпитах и се поинтересувах се оказа, че има много инстанции готови да подадат ръка и да помогнат.
Е, по мое време (ха-ха, колко далечно звучи....) в България на домашното насилие и психическия тормоз не се гледаше така както се надявам да е днес. Тогава моето единствено спасение беше в чужбина и сега не съжелявам, така бившия няма пряк достъп до нас.
А, ако питате него, всичко което правел и продължава да прави е от любов  Много държи на нас и не може да живее без нас. Как изобщо съм смеела да го обвинявам в такива зверски неща....
Да не би тези мъже да имат раздвоение на самоличността 

Искрено ти съчувствам за положението е което си.

Ще ти дам пример със себе си относно финасовата зависимост.

Когато останах сама бях на едно майчинство от 120 лв с две малки деца. За справка само памперсите ми струваха около 100 лв. на месец.

Имало е моменти в които с дни не съм хапвала нищо, а децата ми са били на варени макарони, сутрин със сол, на обяд със захар а за вечеря ако случайно събера малко стотинки и успея да купя мляко, имаше и мляко.

Имаш възможност да се върнеш при родителите си, да се преместиш в по-евтина квартира или да кандидатстваш за помощ от общината. За помощта винаги можеш да кандидатстваш!!!

Както виждаш никъде не споменавам възможността да останеш при него само заради едните пари. В никакъв случай! Парите днес ги има утре ги няма. Здравето е много по-важно както и психиката на детето а и твоята разбира се.

Когато детето е достатъчно голямо ще тръгне на градина, ти ще започнеш работа и малко по малко нещата ще се наредят. Може да не живеете в разкош, но поне ще сте спокойни!
От сърце ти го пожелавам   

 Като че ли с магнит ме привличат тези теми. Може би защото винаги съм се борила с това и съм се омитала при първите сигнали. Няколко пъти  съм писала за премеждията си, но винаги в различни теми и никога събрано на едно.
 Започвам с първите случаи. Преди да се самоубие баща ми когато бях на 9 си спомням как млатеше като парцал майка ми. Как хвърляше тенджери през терасата и как тя ни е вдигала през ноща 3 деца да ни води да спим в разни нейни приятелки. Радвам се че се самоуби. С това ни спести един дългогодишен ад от който не се знаеше кой с какви последици щеше да излезе.
 Спомням си и първия ми личен случай, за мое щастие за сега последен спрямо мен. Имах врързка с мъж, който можеше само да разпродава покъщнината и всичко от което може да вземе 2 лева и да го профуква на комар. На всичко това беше болезнено ревнив и аз не само нямах право да работя, а и трябваше да стоя гладна, защото той пак е изиграл и последната стотинка. Не беше така в началото, но не защото той не е бил такъв, а просто защото много умело се е прикривал. Когато разбрах и започнах да проумява що за човек имам насреща си, започнах малко по-малко да вдигам глава. Преместих се в голям град, намерих си квартира и работа, и направих отново грешката да го пусна в дома си след хилядите му обещания. Не ме беше удрял, но за това пък ревноста му ме убиваше - беше просто маниакална. Забременях и понеже не можех да се грижа за дете, а и да си призная честно тогава не исках дете още по-малко от него, казах че ще направя аборт. Съгласи се с мен, но започна да протака с цел да стане късно. Една вечер просто събрах смелост и му казах, че на следващият ден някой трябва да си изнесе багажа. Спомням си първият шамар, момента в който ме държеше до прозореца на 8-ия етаж и заплашваше че ще ме хвърли, а после ще скочи и той. На сутринта по тъмно станах и по най-бързия начин отидох до сестра ми, която живееше на близо. Обадихме се на леля ми която работи в съда, направих си медицинско и него го викнаха по-бързата процедура. Аз направих аборт и изведнъж се върнах към обичайното си състояние на млад и весел човек. Повече не съм го виждала.
 Тази история може би много вече я знаят. Тя е за бащата на Габи. Бебо беше на 6 седмици, когато той го посини. Разбрах от полицията, която ми го съобщи докато чакахме в болницата да ни кажат от какво са му тези синини на Габи. Еми казаха ми, а аз дори не се прибрах да си събера багажа. Социалните служби ни помогнаха много. Сега си имам приятел с който се разбираме прекрасно и аз най-накрая мисля че имам истинско семейство. Знам само, че колкото и да го обичам, ако някога посегне на мен или на детето то няма да се колебая да го напусна на момента. Видях и знам че има кой да ти помогне без значение на кой край на света си и колко пари имаш в джоба. С времето всичко се намества.

 desi02 , не искам да те плаша, но бащата на Габриел е израстнал в невероятен тормоз, както и цялото му семейство. Докато още се гаджосвахме съм плакала с него докато ми е разказвал през какво е минал. Резултата обаче е на лице. В моят случай детството му си каза тежката дума.

  donna al volante , ти просто стана идеала ми за силна и волева жена. Свалям ти шапка и ти пращам огромна 

  kiara, на Габи баща му като го питали в полицията: "Защо?" - отговорил: "Защото я обичам, а нещата не вървяха". Знам че не съм виновна и въпреки всичко изпитвам вина, но не съжалявам за нито едно от решенията които съм взела.

 gostenka_a, не обричай себе си и детето на ад. Много смелост ти желая!

 Извинявайте ако е станал много дълъг постинга ми, повярвайте опитах да напиша всичко възможно най-кратко.

kiara

благодаря за хубавите и окуражаващи думи

както пише в подписа ти всичко се случва,когато му дойде времето-аз в момента съм много объркана-ние имаме много дълга връзка-15 г.,до преди да забременея всичко между нас вървеше добре,след това полека-лека започанаха да се скапват нещата помежду ни.лично мое мнение е,че раждането на детето е отключило комплекси в него,които са от детството му-като малък е бил пренебрегван,и сега факта че за мен е на второ място след детето-чувства се тотално пренебрегнат-мисля си че това е нещо,което може да го преодолее...не зная
аз  едва сега започвам да говоря за тези неща-много съм сдържана,трудно ми е да споделям,но започнах...
аз му казах,че повече не искам да ми крещи пред детето,а за шамари изобщо да не помисля повече и от тогава се сдържа...ще видим докога

четейки тук се чувствам по-силна и уверена,вашата морална подкрепа означава много за мен 

Извиняавай - сега го видях.

Не важи за минал период само за 1 месец от момента на насилието.

Izvinyavay, ne sam se izkazala pravilno
Imam v predvid ne minal period ot nasilieto a ot podadenite jalbi v politsiya, prokuratura, rayonnen, meditsinski.... Tezi dokumenti imat li davnost???

PS izvinyavam se za latinitsata no toya kredor se poyavyava izbiratelno 

Nyama znachenie kolko e dalga vrazkata, shtom te unijavat i ne se otnasyat s teb kakto podobava ne ti e myastoto tam.
Ne se nadyavay che shte se promeni, samo shte se lashkata ot zatishie kam burya i obratno.
Obsajdali sme kakvo ste prichini tova na deteto.... prosto ne si zaslujava


  za tova ne se byah seshtala. Vinagi mi se e vartyalo v glavata che shte ima neshto obshto s bashtata/roditelite i povedenieto mu no....
Ti mnogo hubavo si go formulirala.
I pri men problemite zapochnaha sled detsata, choveka se oplakvashe che detsata mu prechat, iskal men ne tyah i tyam podobni.....
daaaaaa, psihologiya..... i vsichko tova idva ot mama i tati......

комплекси от детството са това- той  е виждал как неговата майка угажда и слуша баща му и сега очаква от мен същото,думи на неговата майка "той изкарва парите,дължиш му уважение"
не не му дължа уважение-той го имаше и сам направи така,че да го загуби-започна да ме лъже,а аз го разбрах-един път,втори...и след третия път си казах "ми майната ти"
само дето преди да се появи детето аз точно това правех-слушках го и сега ми идва нанагорно,щото ми писна,в момента ,в който спрях да му обръщам внимание 100 % станах лоша,грозна,тъпа п...и аз идиотката му вярвах...но в едим момент се усетих,че той се заяжда с мен...аз пък се затворих в себе си-така реагирам аз -като не ме харесваш иди си намери друг,с когото ще ти е приятно(малко на тактиката на щрауса ми напомня това -също не е хубаво)-той хем не ме иска,хем не ме пуска...

а ако го видите как се държи навън...душата на компанията-чаровен,мил,галантен,страничен човек не би ми повярвал...

зная,че трябва да се боря с дълбоко вкоренени навици,искам и себе си да променя-да не се затварям толкова,не умея да контактувам с хората-все се сдържам-да не би да  нараня,да не би да ми се изсмеят-вече не само с него,а с всички така се отнасям
дано ме разбирате какво искам да кажа-все едно се събуждам от много дълбок сън и още не мога да се осъзная
само чувството си за хумор не съм загубила,ама и него го въздържам

но искам да опитам

Като начало защо не си промениш написаното под ника... "лоша и грозна" не са добро начало за човек, който иска да си върне самочувствието и самоуважението:)) Повярвай ми даже и тези дрбени неща имат значение и помагат...
.......извинявам се за ОФФа по темата

        ти да не си с моя бивш???

И на мен ми се чудеха как съм могла да направя такава грешка да зарежа такова добро момче, толкова мил и грижовен, на ръце ме носи... Каква съм такава претенциозна и какво повече съм искала от живота, друг като него нямало....
Прави са, че друг като него няма 
Тези които го познаваха от близо ме питаха какво по дяволите правя с него и че той не е за мен, но и аз както страничния наблюдател не разбирах какви ги бръщулевят и как така това мило момче не било за мен.....(за моя сметка си остана)

не ,ние сме си първа любов един на друг

имаме едно-две приятелчета дето ни гледат,вярват ми като им разказвам какво прави и цъкат с език "леле сбърка се този човек"-те ни познават от много време-отпреди да се развалят взаимоотношенията ни

преди 1-2 месеца ме обвини,че му изхвърлям дрехите

О, поласкана съм, благодаря ти, Нана!
Не съм съжалила нито за момент за това, което съм направила! Много, ама много пъти ме е водило само сърцето и дълбокото усещане, че имам право!!!! Когато всички, дори приятели, родители и държавни институции са били срещу мен. Приятелите, щото не им се слушаше за моите проблеми, щото си ги имали достатъчно .... родителите ми, щото искали спокойствие, а аз като съм при тях изрода правеше набези и тормозеше всички ... държавата, щото не й се занимаваше .... Абе на вълка вратът му е дебел, щото си върши работата сам.
Много пъти съм се чувствала като "бялата лястовица" да обяснявам на полицаи, прокурори, социални работници какво трябва да свършат. Да им говоря за съществуващи и влязли в сила закони, които те не познаваха ..... През 2000 година, за когато говоря, адски много неща не бяха ясни.
За мен беше голяма школа всичко това.
Все пак ми идва да кажа и друго нещо .... толкова прямо и толкова ясно ... видях го в един филм, може да сте го гледали, беше по действителен случай, как една майка живя в невероятна мизерия с две дечица, докато успя да си събере издръжката, която бившия не плащаше. Та жената казваше - писнало ми е Господ да ми дава ценни уроци в живота!
Разбирате ме, нали?
Тези дни ще гледам да пусна в нета моето интервю в списание "Ева" и едно италианско списание (какво си мислите, че не орезилих българската администрация и в чужбина ли) 
След статията във "Фамилия Кристиана" ме каниха ме от Раи Уно за интервю за домашното насилие, но, хм, от мен се очакваше да роня сълзи и да се правя на жертва .... да предизвиквам съжаление ....
Аз? Жертва? Нещо бяха сбъркали. Аз съм победител. Аз не плача и не се оплаквам за това, което ми се е случило. Аз само заключавам със съжаление, че това е истина, и за съжаление законовата уредба и начина на живот в България го позволяваха и все още го позволяват. А можеше да бъде другояче.
За съжаление никой не може да върне назад детството на моя син.

Е вече наистина се притесних!!!     
От толкова комплименти свят ми се зави!

Мили момичета, мойта житейска историйка послужи за тема за дипломна работа на едно италианско момиче 

Няма от какво да се притесняваш, Донна! Силен човек си!    За жалост повечето жени жертви на насилие доста трудно надигат глава и се борят .

точно така.
аз също съм на майчинство знаеш колко е живея аз + Кристиян, родителите ми помагат дотолкова, доколкото ми платят телефона и купят по кило домати седмично.
както виждаш живи сме, а и в съседна тема писах - че даже съм щастлива.
начини има

момичета благодаря ви ,че ме окуражавате
откакто чета тук се чувствам по-силна и вече не ме е страх,че ще остана сама...
зная,че има начини...аз се променям по-малко и връзката ми също се променя полекичко,не зная къде ще стигнем...за мен е важно ,че се "събудих"...
 

Браво, момичета!

На тези, които са се преборили им се възхищавам и им пожелавам спокойствие и щастие!
Аз не съм срещала насилие никъде и слава богу, но мисля, че ,както го правите вие ,трябва да се споделя преживяното.По този начин окуражавате обърканите души, на които е внушено, колко са лоши и непотребни!
Още веднъж    за куража и смелостта!

Реших се и аз най-после да споделя живота си с мъжа ми. Четейки вашите съдби, разбирам, че моята май никак не се различава от вашите.
Живяхме на семейни начала 7 години, а от 1 сме женени. Никога съвместният ни живот не е бил тих и спокоен. Мъжът ми е адски избухлив и вк ризисни състояния изпочупваше всичко, което попадне в полезрението му, изхвърляше дрехите ми през балкона, разкъсвал е дрехите ми, хващал ме е за гушата и ме стиска, но не с цел да ме удуши, а да ме уплаши. Тормозът за мен беше по-скоро психически. Той е болезнено ревнив и все си намираше поводи да ме ревнува - защо съм се била облякла така, когато не излизам с него, защо съм си слагала толкова внимателно червилото, когато не избизам с него, защо нося определено бельо, защо съм се обезкосмявала в неделя точно преди да отида на работа в понеделника и куп още въпрэси от този род. Стигнах дотам, че спрях да слагам грим, освен когато излизам с него, обличах се неглеже или съвсем семпло, умишлено се занемарявах, когато не съм с него, само и само да не ревнува. Спрях да се виждам с всичките си приятели от студентските си години, защото той не ги харесваше, спрях дори да излизам някъде, а ако излизах, задължително му се обаждах на мобилния д му кажа. А той излиза почти всяка вечер, дори не знам къде е, ходи и по дискотеки, а аз си стоя с детето в къщи. Прибира се посред нощите, но поне не вдига скандали тогава.
Започна да недоволства, че нещо не съм му изпрала, че не съм се сетила, или че съм изпрала нещо, което той точно сега искал да облече. Започна да предявява претенции за готвенето.
Мълчах, търпях, надявах се да се промени. Свекърви ми все ме учи да съм по-смирена, че това бил временен период, че щяло да отмине, аз да съм била по-търпелива. Но когато категорично й заявих, че повече няма да търпя, станах лоша майка, слаба, невсеотдайна и т.н.
И така караници - примирие, караница - примирие, до оня ден, когато той ме заплаши, да млъкна, че щял да вземе ножицата и да я забие в гърлото ми, защото съм го дразнела. Не съм можела да гледам детето, защо съм го родила.Щял да ме изкара луда в съда и щял да ми отнеме детето, ако трябвало и в затвора ще влезе, но детето няма да бъде с мен и последната дума щяла да бъде негова.
А сега към фактите. Живеем в апартамент на родителите му. Имаме 9-месечно момченце. Аз го гледам и никой не ми помага в гледането му.Когато стана на 5 месеца, го дадохме на една жена да го гледа, за да се върна аз на работа. Мъжът ми тогава беше безработен и само се шляеше безотговорно. Жената го гледа 3 месеца, но детенце си счупи крачето и аз съм в болнични заради това.

Продължавам сега, защото снощи се прибра мъжът ми и не исках да види, че разказвам всичко това във форума. Та както вече споменах, детето е със счупен крак и се наложи да прекъсна работа заради това. Как ли не ме нарече мъжът ми, изкара ме виновна, че детето е в това положение, защото ако съм си стояла в къщи да си гледам детето, нямало сега да бъде така. Държа да отбележа, че мъжът ми е абсолютен комплексар, който не може да понесе мисълта, че работата ми ме прави независима. Винаги е проявявал собственическо чувство спрямо мен. И онази вечер, когато се скарахме, той ми каза: "Аз имам работа, имам дете, а ти..." Той знае, че ако ме уволнят заради детето, така ще ме държи зависима от него. През целия ни съвместен живот си е намирал начини да ме държи зависима от него, възползвайки се от добротата ми, от съвестта ми, от доброто ми възпитание - добродетели, които ми правят мечешка услуга. Защото именно защото съм такава търпях, мълчах, за да не говорят хората, за да не притеснявам майка си, вече покойния ми баща, баба, дядо и т.н., за да не се срамува майка ми от роднини и приятели. Затова стигнах дотук. И докато майка ми разбра що за човек е мъжът ми още от първата й среща с него, то аз упорито замазвах недостатъците му, оправдавайки го вечно.
Стигала съм дотам, че трябваше една вечер да падна на колене пред него и да го моля да не си тръгва (бяхме на гости у родителите ми), за да не ги тревожа. Той ме накара да коленича и да го моля - само така щял да остане. Представяте ли си докъде съм се унижавала и съм позволявала да ме тъпче?!
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Извинявайте за дългия постинг. Има още много за разказване. Просто се поувлякох. Целта ми беше по-скоро да дам кураж на онези като мен също да споделят.

zuki

ужасно е това,което разказваш...ама той и преди да се роди детето ли така се е държал с теб?щото моя си показа рогата чак след като се роди бебчо,преди беше добре,оня ден като се скарахме ми каза,че е трябвало да ме напердаши много отдавна та да съм се била научила как да се отнасям с него-и аз му казах :ми да трябвало е ,за да разбера що за говедо си и да си тръгна навреме и сега сме на никъде-той не ме иска,ама не ме и пуска,а аз не зная какво искам...олеква обаче като споделиш,а и докато пиша аз лично като,че ли си изяснявам нещата едно по едно

Да, винаги е бил такъв. С раждането на детето обаче нещата съвсем главломно тръгнаха в отрицателна посока. Той казваше, че не понасял бебета, изнервял се и затова предпочитал да излиза.
Според мен най-основателната причина да остана с него и да търпя отношението ме, е, че живеем с родителите му. Майка му обича да се меси в отношенията ни и често под въздействие на приказките й, си казвах, че нещата ще се променят и така до средващия път. Сега пак се опитва да ме "навива", но чашата преля. Вече не съм склонна да търпя. Затова и всичко това не споделям с нея. Живея с тях още, но никой не знае за намеренията ми и всички си мислят, че ми е минало и че животът продължава, но са сгрешили.
Свекърва ми се опитва да ме манипулира, че ще е безотговорно от моя страна да оставя детето с разведени родители, че това щяло да го разстрои, но според мен детето ще страда много повече, ако става свидетел на нашите скандали, когато ще вижда една подтисната и примирена от малодушие майка, ще вземе пример от властния си баща и след време, да не дава Господ, ще стане като него. НЕ! Не смятам да позволявам това. Аз мога да продължавам да търпя, но няма да позволя синът ми да расти в такава обстановка. Грозна работа!

това е адски подтискащо,аз едвам издържам един уикенд с тях-точно защото ми мелят на главата,че аз трябвало да се нагърбя с всичко-дете,пазаруване,домакинство...


ходя на психолог и тя ми каза ,че с раждането на детето съм се "родила" и аз и мисля,че е много права
другото интересно нещо,което ми каза,с мои думички ще го предам-майката копира поведението на детето-моето е във възрастта на противопоставянето,осъзнаването на своето "аз"...та и аз като него...

подтиснатата и примирена майка не е майката,която трябва да вижда детето ти-още повече ако е момче.аз имам момченце и на моменти се ужасявам от мисълта,че може да му предадем модела на поведение на мъжа ми-боря се с това
ще се поборя още известно време...пък ще си събера багажа

кураж   

мили момичета, с риск да ми се накара модератора, като ви чета, първото, което ме обзема е бяс. 
Бяс, с който да отида и да вкарам един десен прав във физиономиите на "главните герои" на вашите проблеми. Ама така силно да ги шибна, че да се освестят след една седмица.
Супергероите, които на базата на това, че са се родили по-високи, по-едри и с повече мускули си позволяват да прилагат закона на джунглата, тоест да тъпчат по-слабия. Суперпичовете, които само поради факта, че са се родили с един орган в повече, си позволяват да прилагат правилата на робовладелския строй и да си мислят, че са богоизбрани и че женските индивиди са родени да им служат, по-точно обслужват, а те да им се "отблагодаряват" с бой и обиди, така де, да се види кой командва тука. И изобщо не говоря за феминизъм, говоря за равноправие.
Един десен прав и във физиономиите на родителите, отгледали тези комплексирани супермени. Те заслужават същото, което заслужават техните синчета. Защото са отгледали чудовища. И го знаят много добре.

Следващото, което ми идва наум е облекчение. Защото СЛАВА БОГУ болшинството мъже не са такива. Просто някои жени или момичета като мен и вас са имали лош късмет  От който обаче трудно се излиза. Защото на ония, гореописаните, така им е добре. Да унижават, бият и да избиват комплексчета. И на мама и тати им е добре. Щото така на чудовищенцето е добре. Мене се опитваха да ме убедят една орда тъпи роднини, че аз съм лоша, затова и чудовището с лошо. Че съм длъжна да слугувам и обслужвам тях и чудовището.
Че аз съм родена за това. И че нямам мечти, нямам стремежи и цели в живота. Че аз не струвам нищо.

Момичета, вземете се в ръце, моля ви! Вие не сте създадени да бъдете унижавани, бити и обиждани. Имате един живот, изживейте го както искате вие, а не както е решил някой друг. Никой няма право да слага ръка върху вашия морален и физически интегритет! Вие сте свободни личности и заслужавате добро отношение! Заслужавате да бъдете любими, съпруги, партньори и щастливи родители на щастливи деца и да остареете в любов и разбирателство! Никой, ама НИКОЙ не може да ви отнеме правото на свободния избор! Заслужавате да чувате "прекрасна си", "обичам те" и "ти си страхотна майка" както и вие да казвате искрено "ти си невероятен", "ти си най-добрият баща" .... Кога го чухте за последен път? Кога го изрекохте за последен път?

Дайте си сметка за ситуацията, в която сте. Дайте си сметка без да си затваряте очите и без да се залъгвате. В какво положение сте сега? Как се виждате след 5 години например? Харесва ли ви това, което виждате? Ако не, то вие имате проблем. От вас зависи дали да го разрешите. Друг не може да разреши точно този вид проблеми. Полицията може и да направи нещичко, но няма да влезе в дома ви и няма да ви опази от поредния шамар или ритник в присъствието на детето. Съдията също. Успех 

Момичета и аз съм била като Вас, но след първия шамар преди 25г., го изгоних и досега не съм съжалила нито веднъж за това! Дъщеря ми порасна, завърши висше образование , омъжи се , има 2 ангелчета и поне сама може да си направи извода за баща си.. А човек, когато носи отговорността за още един човек се мобилизира , и даже и Господ му помага!!! Така, че не  си трайте ,защото после  детето ще повтори модела в семейството си!! Най-вече с агресията си! Не се оправдавайте с децата си, защото това само им вреди , а не им помага!!

леле мале мила ми той сигурно и моят бивш това си го мисли но понеже е шубе не смее да си го каже...

С риск да стана банална, ще кажа, че наистина децата са добре, когато и майките им са добре. Само като си спомня преди има няма 6 месеца новородено бебе в мене аз крещя на говедото - ми... не съм се усмихвала на детето - само плачех и пушех треперех... кърмата ми спря и въобще глупотия отвсякъде. А сега да ме видите  и аз и Кристиян не можем да свалим усмивките. 

Ето ме пак
Та чуйте какво измисли "скъпия ми"-аз да си изнеса багажа,той щял да накара майка си д напусне работа,да дойде тук (в провинцията е ) да гледа детето,той можел да ги осигурява финансово.Като му казах,че за детето (3г.) е по-важно емоционалното здраве ,той ми каза :Не използвай детето! Живя без теб един месец(беше при бабите лятото) и нищо му няма!
Казах му,че не използвам детето,че е малко и не може без мен-ама не чува,решил е ,че нарочно приказвам така,за да не ме отдели от детето...
Та сега ще разпитвам за квартира,въпреки че там където сме сега ми е много удобно-близо ми е работата,градината,опознах квартала,съседите...ама няма начин да плащам наема
А не ми се връща в провинцията...ще се пръсна от мисли,и нищо не измислям
Къде мога да прочета за тази помощ от общината?
Хубав ден! 

А да си намериш съквартирант и да делите наема. Ако жилището позволява.

И това съм се сетила,двустаен е апартамента,може да се ползва от двама възрастни.
Довечера ще си изясняваме кой накъде 

Одавна се каня да пиша тук, но все не ми остава време.
Бившият ми мъж упражняваше психически тормоз върху мен, още от преди да се оженим. Отначало беше само болезнена ревност, но аз си мислех, че с времето и след сватбата ще мине... нищо подобно. По-късно обръщенията като боклук и ку.ва си бяха нещо обичайно. Забременях случайно, (бебето не беше планирано) и когато му казах, очаквах да се зарадва, а той ми каза, че иска тест за бащинство, защото ме знаел какво представлявам... В 3 месец получих кръвоизлив, и се наложи да лежа в болница 1 месец, през това време той доойде максимум 5 пъти и то с майка си, която ми казваше да не плача пред него, за да не го разстройвам... Изгубих бебето, а той каза, че така е по-добре, поне нямало да му се налага да гледа копелето ми...
Малко по малко започнах да разбирам, че ситуацията не е нормална.
Имаше скандали за всичко... ако изпера що съм изпрала, той искал да си слойи ризата за пране, ако не изпера съм била мърла, ако сготвя, сум сготвила буламач, а ако не, сум се търкаляла с любовника си цял ден (а как ли като ходех на работа) и не ми е останало време...
Проблемите изобщо не бяха само тези, това са само примери, а той можеше да ме смаже за 5 минути във всеки един момент, постоянно виждаше заплаха, във всеки мъж по улицата, в колегите ми, приятелите, родителите...
Забрани ми да се виждам с приятелите си, защото те ми влияели зле... Държеше 4 пъти седмично да ходим на гости у майка му, у моите родители не, защото те ме мразели и ми желаели злото, а майка му видите ли ме обичала като дъщеря...
Незнам как издържах, но издържах 4 месеца след сватбата...
На 4 месец той започна да остава  да спи при майка си за целта си беше взел 1 сак дрехи, ама да не мислите, че ме е уведомил? Прибрах се един ден и половината гардероб беше празен. Тогава реших, че ако не приключа с тази работа веднъж завинаги ще се побъркам... Извиках го и го помолих да си събере багажа, всичкия... А той си поиска годежния пръстен, защото боклуци като мен не заслужавали да носят диаманти...
Случки много, тези ми излизат в момента, но описват донякъде ситуацията... а тя беше такава, той правеше всичко да ме разплаче и унижи и да ми втълпи, че никой не ме обича, а после да ме прегърне и да ми каже, че никой никога няма да ме обича както той... Така ме държеше под контрол...
Мислех, че ще се поболея без него и май е нормално, защото бях напълно зависима, но не, в момента в който той затвори вратата зад себе си за първи път от няколко години се почувствах спокойна...
Мина доста време, докато успея да го отдалеча от себе си трайно, но успях и балгодаря на Бог, затова...
Не искаше и развод да ми дава изнуди ме да му дам пари, разтръби навсякъде, че той се развел с мен, защото съм ку.ва и съм водела любовниците си вкъщи... Трудно го преживях, а може би успях да го преживея, защото срещнах сегашния си съпруг още преди развода да е факт и той беше до мен и ми даваше сили... Но истината е, че бях една развалина, не можех да повярвам на никого... и до сега имам проблеми с доверието (и не само), но се боря...

Снощи взехме решение да се разделим,тъжно ми е защото ми каза неща-хубави,които ако си беше пречупил малко характера или гордостта и ми ги беше казал само преди година,нямаше да сме тук където сме сега
Уплашена съм,аз ще се изнасям аз с детето,нямам идея засега как ще стане 

Една жена винаги се справя ,но съпруга ти няма право да те удря ,може да пуснеш и една молба по закона срущу  домашно насилие , съдът може да го отстрани от жилището за срок до 1г. , в това време пускаш първо иск за издръжка по реда на бързото производство и след това и иска за развод ,така ще разполагаш с някакви средства , ще си спокойна и спокойно ще мине и делото за развод.

Може да звучи грубо ,но схемата е отработена и действа добре.Никой няма право да тормози другиго  и вярвай ми истина е една жена винаги се оправя по-добре от един мъж,не казвам ,че и  е лесно разбира се .

Явно това е тактика! И сигурно действа, защото и аз бях подложена на същото. Преди да се оженим не ме е обиждал, ревнуваше ме, имаше скандали, но не е казвал, че съм ку.ва или нещо такова. После... посля бях всякаква - първо бях боклук и т.н. и в следващия момент ме прегръща и ми казва, че съм единствена и неповторима и никоя друга неможел да обича и не искал ... и аз политам! Но това, че никой не ме обича повече от него и никой никога няма да ме обича толкова съм го чувала хиляди пъти. Опита се да ме отдели от родителите ми, защото те го мразели и искали да ни разделят. Но все пак се освястих! Разбрах, че те са единствените хора, които ме обичат безрезервно, мен и детето, изтърпяха твърде много по моя вина, но останаха до мен и знам, че винаги ще са до мен. Е, имаше и още един човек, който беше до мен, когато наистина имах нужда(ама наистина в момента, когато бях на дъното, когато се развеждах, когато смятах, че никой няма да ме погледне след като съм разведена и с дете). Благодарна съм му, много държа на него, но за сериозно обвързване не става дума.
Извода за мен е, че никой мъж не заслужава жертвите, които аз направих в името на бившия си съпруг и че винаги каквото и да става и каквото и да правя родителите ми и брат ми ще бъдат зад мен. Сигурна съм, че и вашите родители ще ви подкрепят! С тяхна помощ всичко е по-лесно! 

Защо не заковем тази тема, мисля, че ще е полезна

donna volante го е казала повече от ясно и чудесно. А като чета направо не бяс,а незнам какво ме обзема....и даже ще ме извиняват някои дами,но немога да си обясня това търпение,което сте проявили...имам подобни случки в живота си и аз-не съм от "имунизираните" с/у това,но съм прекратявала почти на момента с кански усилия естествено.Благодарна съм на съцбата,че бащата на детето ми не ни тормози (засега) и се надявам да не започне никога...може би,защото когато започна смесицата от любезни думи и унижаване , тогава още реших да сложа края(вече бременна). Е трудничко се отървах,но си заслужава. Нищо и никой не може да ме накара при подобни горе-описани случки да остана с някой. Ама НИЩИЧКО.


 

Така си го написала, все едно си прочела мислите ми.
Мен само много ме яд  , че ми трябваше адски много време за да ги осъзная тези простички неща.

Преди малко се видях с моя колежка, която е ЖЕРТВА на домашно насилие. От доста време се опитвам да я накарам да вземе живота си в ръце, има две вече поотраснали деца, които виждат и разбират, но от страх и финансова невъзможност да се справи сама, тя търпи един идиот с който е разведена от 8 години и който продължава да я тормози. Сега като чета си мисля, дали да не я накарам да прочете, през какво сме минали всички тук и как има изход в живота.  Да, това е добра идея, ще прочете и ще видим тогава, пък дано  събере смелост да го изхвърли.

Пак ще си позволя да побутна темата, защото вярвам, че е полезна

На мен ми посегна в пристъп на алкохолна афектираност, реши да ме души, счупи ми очилата В другата стая спеше детето. Побеснях, че някой може да ме застраши по този начин и го ударих и аз , сцепих му устната и се просна на земята. Беше ужасно, не знам как успях да го направя, като съм половин порция, но мисълта за детето ми даде страшна сила. Не е опитвал след това нищо подобно.

За съжаление го има

Ние трябва да осъзнаем,че не сме половинка от нещо.Ние сме цяло,трябва да се научим да се обичаме,уважаваме и ценим,да сме си самодостатъчни.Да си знаем цената.Много време ни отнема това обаче...

redhat,кефиш 

Какъв е начина да се удостовери психически тормоз?как става?

?, мисля че е време да се спасяваш и да спасяваш и детето си. Ножицата в следващ момент може да е нож и то не в бедрото.. Да не дава Господ!

?, не знам какво да кажа освен БЯГАЙ !!!

Ако не заради себе си, направо го заради детенцето ти !!!

Родителите ти може и да ги заболи като разберат, но когато някой ден разберат, а те със сигурност ще разберат, ще ги заболи още повече че не са могли да ти помогнат !

Освен това съм 100% съгласна с мнението на Маргарита, че ножицата може да се превърне в нож, хайде помисли си кой ще ти гледа детенцето ако нещо се случи с теб, същия този насилник !

  и успех !

Подай молба срещу него по закона срещу домашното насилие ако продължава така.Не зная какви ги и свършил на рожденния ти ден ,но може да имаш основание да подадеш молба -само гадая тъй като нищо не зная . При добър развой на нещата съдът може да го отстрани от жилището до една година ,тъкмо докато мине развода няма да има право да припарва ,също така съдът  ще временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител при условия и срок, определени от съда
А инък подай си иска за развод , поискай съда да постанови привременни мерки относно издръжката и родителските права .

Споко ще се оправиш .Не твърда ,че е лесно не не е и невъзможно .

Между другото ако е пребил някого и оня е в кома срещу съпруга ти сигурно има и досъдебно производство така ,че и това е в твоя полза .Възползвай се максимално.

Може да се обърнеш за съвет и към център Надя -http://www.centrenadja.hit.bg/index.html
и към Анимус-http://www.animusassociation.org/

Анимус имат и препратки към сродни организации в др. градове свържи се някой от тия организации.

Мисля ,че детето един ден ще те разбере.

Ако гледа как баща му те бие,твърде вероятно е и той да посяга след време,защото може да го смята за нормално поведение.

Здравейте, мили мами! Нямам сили да чета всички тези потресаващи истории...Само вие знаете как се понася такава жестокост...Моето мнение е,че обществото трябва да е много по-ангажирано с тези случаи, мислейки как да помага. Аз имам една идея, която на пръв поглед изглежда далечна, но според мен осъществяването й би помогнало и в тези случаи. Включете се в обсъждането й! Всяко мнение има значение!

Реално погледнато е точно така и това важи за повечето хора. Има разбирира се и обратния ефект - детето точно защото е било свидетел никога да не постъпва така. За всеки случай е по-добре да се действа по по-безобидния  и безопасен начин като се отдели детето от тази среда.


sanie, каква е идеята ти?

Здравейте,сношти се разви поредния екшън незнам как даго обясня .Сношти се развиках на баткото 4е е разлял млякото на масата и веснага полу4их ритник в бедрото от мъжът ми . Аз от болка истървах малкият и паднах. После децата изпадна в истерия и тримта плаках ме а онйя тиквеник ми вика докога ште лежиш на земята ма симолантке . Незнам какво да правя това се слу4ва наий редовно

Тадела, ако ти е оставил следи от ритника си извади медицинско от съд. медицина. Как така се случва най-редовно? Не го позволявай!

Здравейте нека и аз споделя нещо което ми тежи вече толкова време!
След 12год. физически и психически тормоз най накрая намерих смелост и казах- край!!!!
Успях да го склоня на развод по взаимно съгласие.Днес мина делото и вече съм разведена,чакам само да си получа решението.НО! Страхът от евентуален тормоз остава.Винаги е било така.В един момент е кротък и спокоен а в следващия започват заплахи,обиди и какво ли не.
Дали някога и аз ще живея спокойно.Разведох се за да не живеят и децата ми по начина по който живях и аз.Вечни побоища,скандали и тормоз.Майка ми почина когато бях на 11г. от това,а баща ми когато бях на 23г. от постоянния алкохол.Моля се да бъда достатъчно силна и да възпитам двамата си сина да бъдат добри съпрузи и бащи.ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ДАНО БОГ Е С НАС!!!

събери сили и сложи край на този кошмар! ти заслужаваш спокоен и щастлив живот,детето също! пожелявам ти успех   

Незнам какво да правя казах  4е ште подам молба за развод а той ми отговори 4е штеме пребие

Намери добър адвокат,подай молба за развод и иди веднага в районното по местоживеене при кварталния и подай жалба за това че те заплашва.Той ще ти каже какво може да се направи.А и адвоката ти ще те посъветва нещо.Не оставяй нещата така от страх.Това е първото нещо с което спекулират мъжете.

Когато човек е слаб и несигурен заплашва ,това със сигурност .Такъв човек няма друго оръжие . За тебе ще е добре да надвиеш страха .Има ли при кого да отидеш докато трае развода?
Ако случайно наистина ти посегнеподай молба в районния съд по закона срещу домашното насилие . Както са те посъветвали ,ако те заплашва подай жалба и в РПУ , ще го извикат и ще подпише протокол ,че няма да те закача ,не че е голяма работа тоя протокол може да се стресне може и да не ,но поне може да го ползваш като доказателство в съда. Има и редица организации ,които се занимават с помощ на жени преживели насилие.
Желая ти късмет. 

Благодаря за подкрепата и отговорите      

Здравейте, отдавна чета форума но тази тема ме провокира да пиша.  Аз израстнах в семейство в което скандалите и побоя бяха почти ежедневие. Така до 14 - годишна възраст когато родителите ми се разведоха. Няма да разказвам подробно какво съм преживяла, как баща ми потрошаваше всичко което може да се счупи в къщи, как биеше майка ми и как сме бягали посред нощ по пантофи.  Няма да забравя как съм ги молила и двамата да се разведат. Сега 10 години по - късно все още потръпвам при спомена за всичко това. В  същност това е което искам да ви кажа - не правете грешката да съжителствате с човек който ви тормози психически или физически само заради децата ! Защото те страдат дори повече от вас. Финансовите проблеми се преодоляват, най  - важно за едно дете е да расте в спокойно . За мен това спокойствие беше хиляда пъти по - важно от вещите които не можех да имам.  Желая ви всичкото щастие на света  Весела Коледа и кураж ! И знайте  - Няма начин да няма начин !    

 

Ето ме и мен в тази тъжна тема...
Ще ви разкажа моите изтории, дано са полезни на някой.
Вече 4 месеца не живея с бащата на детето ми. И съм доста щастлива от този факт
При мен тормоза беше само психически, но рано или късно щеше да се стигне и до бой... Е, нещата не бяха съвсем типични, защото живеехме с майка му и тормоза се разпределяше между двете ни. Тя се грижеше за домакинската работа и съответно отнасяше конското за готвенето, прането и т.н.
Аз пък, на свой ред, бях подозирана в безброй изневери... Въпроси от рода на "С кой беше до 8 часа в парка?" бяха ежедневие. Не ме пускаше да ходя почти никъде. Миналото лято излезнах от София само за 3 дни, а толкова исках да заведа бебето на въздух... имах и къде и как и т.н., но Негово Величество не благоволи да ме пусне, използвайки детето за оправдание. Опитваше се да ме отдели от всичките ми приятели и познати. От старите приятели ме откъсна, но от новите, които познавам от както родих и са основно майки, не успя. Потоянно си измисляше как еди-коя-си моя приятелка се занимавала с нам си кво си, например е проститутка или пък мъжът и бил сутеньор... Всякакви такива.. Сега ми звучат смешно, но тогава се замислях, слава Богу, че вече се бях осъзнала до някъде и не му вярвах толкова, колкото в началото. Всъщност сега цялата история ми звучи смешно и в същото време не мога да разбера с какво ме излъга този човек та отидох при него...
Като четях какво сте писали и забелязах, че насилниците обесняват как никой не те обича и как само той те обича истински и така те правят зависима... При нас не беше така.. Според него всичките ми роднини и приятели ми вредяха и ми желаеха злото, но в същото време той не казваше, че ме обича. А аз имах нужда от неговата подкрепа понякога... Но я нямах и всъщност бях съвсем сама. С какво е очаквал да ме задържи, просто не знам... Дори с външен вид няма шанс  За пари да не говорим... Постоянно имаше проблем с парите... Все нямаше и все дължеше на някой... Това го изнервяше и аз се опитвах да оправдая много неща, защото е изнервен, уморен...
Разбира се, за детето никаква помощ не съм получила... Щом го помолех за нещо ми се вдигаше скандал... Той бил уморен, спяло му се, ядяло му се, не можел сега да изхвърли коритото с водата или пък да слезне да ми помогне с количката... Няколко пъти му е сменял памперса... около 2... май толкова го е и къпал. В същото време се биеше в гърдите, че е БАЩА! Сега обича детето и ако майка му си е в къщи го взима понякога, но сам не може да се оправи с него.
По негови разкази е израснал в семейство с насилие, но май е било само психоатака... Не съм сигурна. Знам само, че и той и майка му плюеха много по баща му, а когато се запознах с него, той се оказа страхотен човек. Дали се е променил или те са преувеличавали нещата, не знам. Мен ме интересуваше това, че от свекър ми съм видяла само хубаво и той обича детето безумно много. От раждането докато не се изнесох, свекър ми ни издържаше мен и детето. Купуваше памперси и всичко нужно за детето, даваше ми пари на ръка просто за да имам. Но бившия твърдеше, че щом баща му ми ги давал тия пар, значи все едно той ми ги давал... Фактите сочат, че преди месец един баща купи за пръв път пакет памперси на сина си... Отне ми половин час да му обесня да вземе Pampers 6.... Трудно е като не знаеш как изглежда опаковката...
2 месеца след като родих, мисля че беше точно тия дни миналата година, се престраших да пиша във форума анонимно за проблемите си... това беше първата крачка, много важна крачка. 8 месеца ми трябваха за да събера кураж и да спра да се надявам, че нещата ще се оправят и да се изнеса за 2 часа и то със багажа
СЛед напускането почнаха големи лайна... Аз очаквах, разбира се.
4 дни след като се прибрах при нашите, оня дойде и ме нападна пред входа. дърпа ме, блъска ме... ръцете ми извива.. а аз през цялото време бутам количката. Щял на парчета да ме накълца пред детето... Обадих се в полицията.. Записаха данни и всичко, но така и не подадох жалба, за което съжалявам много сега. СЪщата вечер "мъжа" отиде при баща ми (тук почва смешното) и седна да му обеснява всъщност каква курва е дъщеря му. Ама подробно му обеснил и за сексуалния ни живот... Опитал се да му каже, че и майка ми е курва... Разбира се всичко е измислица, но той е толкова убедителен, че баща ми се замислил... Е, накрая все пак му казал "Бе и курва да е, пак си ми е дъщеря!"  Кретена очаквал едва ли не баща ми да застане на негова страна... Е, това мина отдавна и вече ми е много смешно...
После започна да се обажда много често и да ми говори глупости... В началото го слушах, после почнах да му затварям телефона. Той почна да ми върти номера... Една събота беше взел детето и се обади и каза, че няма да го върне... Аз се побърках, хем знаех, че ще го върне. Той не може да го гледа, още повече, че все още го кърмя и е твърде зависим от мен. Като го върна му бях толкова ядосана, че на другия ден заминах с детето за Пловдив без да му кажа и той цяла седмица не знаеше къде сме. Накрая разбра и се обади да ми обесни как щял да се обади в полицията и да обяви детето за отвлечено, а мен за похитител  тук наистина много се смях.
Ох, отплеснах се... АМа така ми олеква като пиша тук. Напоследък бях спряла да пиша, защото изрода четеше какво пиша и се чуствах зле. Мисля вече да не ми пука!!

Знаете ли... Понякога се замислям.. От толкова неща съм се лишила заради този кретен, а човек се лишава от нещо заради друго нещо... нещо по-значимо то първото... Не мога да си обесня защо съм се лишавала... в името на какво? Май никога не съм го обичала, просто съм видяла някаква възможност да се отделя от родителите ми... но отидох при майка му.. Тъпо!

Ох, наистина зе отплеснах много.
Искам да кажа на всички, които четат тази тема и не смеят да споделят какво изживяват... Това е първата крачка! И много олеква!

Благодаря за вниманието, сега се чуствам много по-добре!
Прегръщам всички ви!

ma_nda_rinka ,   

ma_nda_rinka, радвам се за теб! От тук нататък пожелавам само щастие за теб и малкото съкровище! Подкрепям те изцяло!     

Чета темата и мисля.Аз самата бях жертва на домашно насилие в продължение на 15 години.По-скоро психическо, физическите посегателства бяха само три за периода, но така ми беше взел страха, че четвърта година откакт казах НЕ и го изхвърлих от живота си, но не мога да се отърся още от това.Все още като чуя гласът му по телефона и машинално рецитирам къде съм и се изпъвам като струна.Не това обаче исках да напиша, а да споделя с вас разсъждеията си по темата, а именно:Замисляла ли се е някоя от вас от къде идва тази неувереност в мъжете, тази комплексираност, чувството за малоценност и убеждението, че съпругата им е създадена за да им прислужва, да им се подчинява безпрекословно и своевременно и да бъде тяхна робиня, лишена от собствено мнение, чувство и желание?Отговора е, че за всичко това е виновно семейството, в което са израснали и най-вече майката.Имала съм възможност да наблюдавам разликите в разбиранията и психиката на мъжката майка, включително на тази, която има и син и дъщеря.Нищо общо няма в разбиранията и отношенията и за брак и бъдеще на синът и и на дъщеря и.Нито една жена с разнополови деца, вече порастнали не може да си криви душата, че еднакво мисли, чувства и приема връзките на децата си.Всички те далеч не обръщат еднакво внимание на децата си, под предтекста, че дъщерята е оправна и се справя във всичко сама, докато синт е като всички мъже и има нужда от подкрепа.Дрън-дрън та пляс.Както непрестанно обучава щерка си да не става робиня на съпруга или гаджето си и я учи на разни долни трикове как да го разиграва и какво ли още не и как трябва да го научи даси знае мястото, да я уважав, да излиза натам-насам с приятелки, да му готви само когато има желание и какво ли още не. Така обаче става ли въпрос за снахата, правилата, наставленията и изискванията са коренно различни.Все пак вече става въпрос за чуждото дете, нека не го забравяме.Тук вече епитетите се сменят с оная мързелана, използвачката, която ми тормози добродушния син, той бхта като луд да си вее гза тя мръсница, прави си прически, не му готви, горкият гладен и мръсен, кара го да чисти и мие прозорци и добре че е добрата мама да го приласкае и посъветва отвреме на време...........
Който каквото и да каже по отношение на написаното от мен, това е самата истина.Създаваме едни търтеи, лигльовци, комплексри, лишени от чувство на отговорност, от увереност и мъжко достойнство или по-точно с тотално извратено разбиране за мъжко достойнство*че то се състои в това да опухаш жена си*, създаваме тези чудовища и псле ревеме от обидите им и под ударите на тежките им юмруци.......това е истината в по-мащабен план.За това мъжки майки не правете подобна грешка.Направете от синът си един достоен мъж, уважаващ себе си и околните, толерантен, отговрен.Не гледайте на него като на мама крехкото синче, защото после друга като вас ще плаче и страда от неувереността му и неспособността му да уважава и общува.Но лесно е да се каже, на рактика където и да се обърна виждам порочният български модел на отглеждане и възпитание на синовете и в защита думите на всяка мъжка майка *защо да го уча, някоя мръсница да го вземе и да и прислужва*.........................