Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 юни 2006, 18:17 ч.

Признайте си

  • 3 480
  • 56
  •   1
Отговори
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 865
        Питането ми е към семейните, споделете кога загубихте тръпка един към друг. Т. е. , кога спряхте да се задъхвате когато ви докосне, кога тръпнехте в очакване да се прибере и други подобни. Не ви питам в никакъв случай кога спряхте да се обичате а кога попремина вълнението т. нар. ТРЪПКА Embarassed Rolling Eyes

# 1
  • София
  • Мнения: 3 747
Ами то влюбването (съответно тръпката) трае 30 месеца. Така са го сметнали специалистите  Laughing
Факт е обаче, че и сега понякога ми се подкосяват краката като ме погледне. И все още тръпна когато се прибира  Hug А сме женени от 3,6 години, заедно от 5-6...

# 2
  • Мнения: 34 283
... кога спряхте да се задъхвате когато ви докосне, кога тръпнехте в очакване да се прибере и други подобни ...

Зависи къде ме докосва  Mr. Green

Сега сериозно, наистина малко се уталожиха нещата, но ние до раждането на детето бяхме по 24 часа заедно и не ми се е случвало да го чакам да се прибира от някъде. Сега като ми пише по кю-то, че тръгва и се залепям на терасата да чакам  Blush

# 3
Не ми е минала тръпката още, а сме заедно от 1998 г. Обичкам си го моето мъжленце и това си е.

# 4
  • Мнения: 7 474
Рано или късно тръпката минава, но не и любовта Heart Eyes

# 5
  • София
  • Мнения: 730
Тръпката си я има,и даже се засилва,противно на някои твърдения,че с времето отминава.Сигурно това зависи от партньорите,от нагласата,от темперамента.Не спираме да се изненадваме приятно,взаимно.Вниманието,топлината Hug,да поднесеш нещо красиво на любимия,да го зарадваш с нещо всеки ден-всичко това поддържа тръпката ни.Привличането по между ни в никакъв случай не е отслабнало,даже напротив.От доста време сме заедно-6 години. Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 1 129
     Ами имах една работа по която бях луднала,но се виждахме 20 мин на ден и нямаше време ни за тръпка ни за нищо.Само за една бърза ве4еря.Доста ми коства да проумея 4е тази работа въобще не е толкова хубава колкото си мислех,пък и влияеше зле на връзката ни.Напуснах и от както имам време и не се прибирам скапана ве4ер тръпката пак се появи.Когато имаме време за нас си е много по готино.

# 7
  • Мнения: 4 806
нямам за признаване - тръпката я има, само да остане време за това.
трудно изкарваме няколко часа разделени (работим заедно)
липсата я усещаме физически
усещаме се, че сме или не сме в съседни стаи

# 8
  • Montreal, Canada
  • Мнения: 1 370
Не мога да кажа, че тръпката съвсем е изчезнала, но че няма нищо общо с преди е факт.

# 9
  • София
  • Мнения: 4 423
Не е изчезнала вече 9 години Heart Eyes

# 10
  • София
  • Мнения: 808
Хм, ми като сме си у дома заедно може с часове да не си мецнем и думичка, ма като е на работа до среднощ и ми липсва, дори понякога на даскало се сещам за него, заедно сме 4 години и половина. Дори в момента умирам за сън, ама ше си го дочакам от бач, за да се мляснем и да легам Heart Eyes

# 11
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 822
Няма какво да си призная... Laughing

Тръпка си има все още, за вече 5 години, е, разлика има малко от преди брака, и тя е че все по- голяма ми става тръпката. Heart Eyes

# 12
  • спретната къщурка край селО Сливен
  • Мнения: 7 430
...ами наистина не е както бе в началото, но определено още не ми е минала тръпката - поне на мен - даже понякога така се засилва, че....избухвам Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 5 467
И аз като Никол вися по терасите, когато стане време да си идва Rolling Eyes. Ама много се ядосвам за това. Отвътре ми идва да висна и стоя и зяпам колите от Сливница, дали няма ей сега да завие нашата. Гери се качва на един стол и - картинка. Чакаме го. И като го чакаме, чакаме и не идва, така му набирам Crazy, че като се появи вече съм се надула и съм му сърдита, нито искам да е така, нито е нормално, а той се чуди, какво се дзурля?! И аз се чудя...
Тръпката... преди като бяхме гаджета в първите години още от връзката ни, си спомням една наша среща. Не бяхме се виждали 2-3 седмици някъде и като ме прегърна, сърцето му така блъскаше, че го усещах. А мен винаги ме изкарваше стомах от вълнение Embarassed и първите 20 минути от нашите срещи все висях в кенефа Crazy.
А какви писма ми е писал ooooh!. Още ги пазя и като ги прочета, почвам да му се заяждам - "Кажи сега, това ти ли го мисли или някой ти диктува???"
Е, сега хич даже не вися по кенефите, а на него не му усещам сърцето, но има някакви флуиди, които ни държат 14-та година заедно Laughing.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 411
Мога да призная само, че сега съм(не споменавам сме, защото не мога да говоря от чуждо име) много по-влюбена от преди и усещам само градация в тръпката.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт