Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 60
  • Мнения: 18 629
ОК, Дорис.  Peace

# 61
  • Around
  • Мнения: 9 512
Дорис, не бих се притеснявала лично аз тогава.

Ще си намери средата.
На мен майка ми ми беше най-добрата приятелка винаги. И все още е Simple Smile


Не се притеснявай, няма наложени соц. нормативи колко приятеля трябва да имаш. Най-важното е да е щастлива и да не й липсва общуването. Ще си намери средата като потраснат малко и поотдели средата си с подходящите момичета за нея.

Всичко ще е наред, дай й време и пространство да открие себе си, потребностите си от общуване и типажа приятелки, към които ще има афинитет. Прегръдки за теб!

Последна редакция: пн, 27 авг 2018, 07:30 от Barefoot Kontesa

# 62
  • Мнения: 11 550
Може би зависи от подхода и от детето, с което ще я запознаят. Ако го чувства натрапено, нищо няма да се получи. Ако детето има търпение да я опознае и е активната страна, може пък да се харесат.
За мен не е хубаво обаче да прекарва само вкъщи ваканцията. Аз също съм интроверт, обичам да си стоя вкъщи и никога не скучая. Обаче прекалено голямото залитане към самотност увеличава меланхолията и още повече засилва проблема да не искаш да се срещаш с никого.
Да не говорим за перманентната употреба на ел.устройства, което не знам дали е случаят с детето на Дорис, но е доста често срещано явление сред тийновете.
Със сигурност не трябва директно да се настоява да излиза или да я питат имаш ли приятелки, но пък леко подбутване за мъничко излизане от зоната на комфорт в повечето случаи се отразява добре на всеки.

# 63
  • Бургас
  • Мнения: 9 590
И аз си мислех тия дни,че е добре да се запознаят децата.Жалко,че не сме в един град.
В събота видя няколко съученици.За две от тях сподели,че искала изобщо да не я видят и затова блеела в телефона,а с едното момиченце бяха приятелки до 3 ти клас.
Същото беше и с последния лагер на който ходи в 4 клас-размени с местата в автобуса,с друго момиче в стая...........5 и 6клас  категорично отказа да ходи.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 3 856
За съжаление и аз се присъединявам към майките на силно интровертни деца.
Сякаш сте писали за моята дъщеря. Съвсем скоро стана на 16 и е сама. Малко е трудно да си сам в семейство с три деца, но е така. Затворена в себе си, самодостатъчна, слуша си музиката, чете си книгите и на всеки мой опит да я изкарам от черупката и срещам упорит отказ.
Изкара много тежки времена от 1 до 7 клас в клас с модни кифли, които открито и се подиграваха и дразнеха. Единственото момиче,  с което се харесваха се премести в друго училище и остана сама.  
Като премина в гимназията малко се успокоиха нещата, но пак продължава да е сама. Докато се оформяха групичките тя си носеше дебелите книги да си ги чете в междучасието.
До преди 3 години имаше няколко момичета, с които понякога излизаше. После те спряха да я викат и да я искат.
Опитвам се да я накарам да се обади на някого от класа си, да опита да се сприятели, изслушва ме и пак си кара по старому.
Опитвам се да я водя с мен, да излизаме заедно, но тя не се чувства комфортно. Съглася се, идва, но след 1-2 пъти почва да не иска.
Само слушам -- остави ме на мира, аз си имам какво да правя. Външно поне не показва да и липсва компания, но както Дорис е написала аз не мога да съм сигурна в това и ми е много болно, че точно сега в разцвета на младостта си моето дете стои затворено и изхвърлено извън компанията на връстниците си, буквално извън живота около нея.

# 65
  • Мнения: 6 763
Няма как една майка да е спокойна, когато детето и цялото прекрасно лято изкарва у дома.

# 66
  • Мнения: 6 763
Определено смятам, че е добре някак нашите деца да имат връзка. Да се имат един друг, защото дори и виртуално ролята "най-добър приятел" да бъде запълнена то пак е по-добре.

# 67
  • Мнения: 2 523
Голямата ми дъщеря е в подобна ситуация. На 13 г. е. Не е изявен интроверт, много иска да излиза и да има приятели, проблемът е, че попадна в много неприятна ситуация - след трети клас се преместихме в нов квартал и в ново училище, където по чудо си намери НДП, с която бяха много близки цели две години. В пети срещу шести клас дъщеря ми почти цяло лято не беше в София, нейната НДП си намерила нова приятелка от класа им, опитаха се да бъдат трите заедно приятелки, но дъщеря ми вече все излиза излишната трета, игнорират я, не й се обаждат, казват, че всяка си е вкъщи, а после пускат снимки в Инстаграм, от които се разбира, че са заедно. Дъщеря ми страда много, а аз съм изумена от тази подчертана интригантска политика на крехката им възраст. Пред блока играе огромна тумба деца, има и на нейните години, играят на игри, които знам, че са й забавни, но за нищо на света не иска да отиде и да се запознае с тях. Запознаването й с нови хора е табу. Аз бях същата на нейната възраст, всъщност проблемът при мен винаги е бил запознаването и опознаването, после нямам проблем с общуването, така че съвсем не мога да й дам съвет как да разчупи леда.

# 68
  • Sofia
  • Мнения: 3 380
Деспина,
Припознах се в описанието на твоята дъщеря.
Искам да бъда честна с теб, може ли?

Когато бях подрастваща и тийнейджърка, обожавах да чета книги и доста голяма част от връстниците ми просто ми бяха ... скучни. Неразбираеми. Нямах проблеми с общуването, ходих примерно на зелено училище с класа си, имах си 2-3 приятелки и дотам. Определено НЕ СЕ ЧУВСТВАХ САМОТНА.

Живеех в свой собствен свят. Богат. Интересен. Завладяващ. Съвсем достатъчно ми беше да общувам ВКЪЩИ с моите родители и сестра. Плюс училището. Канеха ме на дискотеки с тях, не тръгвах. Мама буквално ме е молила да излизам повече - нъцки. Сега, на 40, определено не съм интроверт. Не съм и екстраверт обаче. Аз съм амбиверт - тоест чувствам се еднакво щастлива и в компания, и сама. Чувството на самота като нещо неприятно и гадно ми е напълно непознато. Обичам да бъда сама вкъщи. Слушам музика, пия кафе, готвя, чета, занимавам си се с мои неща. Обичам да бъда сред хора. Излизаме заедно, говорим си на всякакви теми, обменяме идеи и чувства, смеем се, забавляваме се. Обичам да пиша и да чета по форуми. Обичам да седя сама и да мисля. Професиите ми са типично екстравертни обаче - аз съм психолог и учител, работя и като астролог. По цели дни общувам с десетки хора. Това не ме товари. Доставя ми удоволствие. Просто ценя миговете и часовете, когато съм напълно сама и не ми се налага да бъда в компанията на когото и да било. Събота и неделя почти никога не можеш да ме накараш да изляза извън дома си. Мъжът ми и синът ми скитат навън, аз си стоя вкъщи и се чувствам екстра. Защото си знам, че идва понеделнишката въртележка, която също си обичам. Дано постът ми бъде полезен на всеки родител, който се притеснява за детето си!

# 69
  • Мнения: 37
Дъщеря ми изкара лятото вкъщи горе-долу като детето на Деспина. Обаче вече няма търпение да започне училище и да намери нови приятели.

# 70
  • Мнения: 239
Здравейте, аз също имам  проблем с големият ми син, на 12 години е. Той е умно, прилежно, възпитано дете. Миналата учебна година  се наложи преместване в друго училище, поради проблем с учител. И оттам насетне започна нашия проблем. Той не може да се впише в новата среда. Чувства се нежелан, децата са на групи и не го канят да излиза с тях. Той каже нещо, засичат го, а последно вчера в час са се опитали да му пречат да пише и слуша. В старото училище, общуване с деца, с които е израснал и се чувстваше лидер, смееха се на шегите му... А тук в новото училище, не е така. Не може да разбере, че сега ще трябва да си извоюва своето място-това е друго място със съвсем различни деца.
Стана любимец на учителите, това също го за прати в ъгъла. И това, което ме учудва е че предпочита да общува с по-големи хора. Цяло лято ходеше на лятно училище и изгради невероятна връзка с учителката си и с едно от момичетата. Ходи на тренировки по тае-куондо и там общува с момче в 11 клас-заедно ходят и се прибират, пишат си. Не мога да го разбера напълно. От една страна иска да е приет, а от друга казва те не слушат, нямат моите интереси (той чете много) ... някаква борба има в него. Как да му помогна? Много говоря с него, дано помогне. И дано аз като майка не пропускам нещо.

# 71
  • Мнения: 6 763
Няма как да му помогнеш много negrita.
Най-трудното на майчинството е, че трябва да ги оставим да извървяр своя път, като вървим до тях и им помагаме, а не го чертаем.

И аз сменях училище, бях нова в клас и знам колко е трудно - ти си чужд. Тази година ще е по-добре. Вече ще са го поприели. Ако има и нови нови деца го насочи веднага да се сближи с тях.

# 72
  • Мнения: 239
Дорис, благодаря за изказаното мнение. Синът ми иска от една страна да е търсен и приет, но от друга ми прави впечатление, че винаги намира някакъв косур в отсрещното дете/деца. Не иска да прави компромиси. Той наистина е по-различен,чете изключително много, отговорен, изпълнителен... но не е адаптивен и гъвкав. За мен той търси вниманието, което е имал в старото училище... Не го намира и му тежи.
Ще справи, знам, че е период... Но ми тежи и когато попаднах на темата реших да си споделя 🌼🌼🌼

# 73
  • Варна
  • Мнения: 3 856
Точно заради моите лоши спомени от това да си парашутист в ново училище и нов клас не си позволих да преместя никой от големите, въпреки проблемите, които имаха с учителките си 1-4 клас. Преживяла съм 3 години отхвърляне и нещата се пооправиха чак, когато отидох в техникума и целият клас тръгнахме заедно от едно начало. Там вече го нямаше това отхвърляне и унижение, което беше от 5 до 8 клас.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт