Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 авг. 2018, 00:35 ч.

Деца от всички страни, добре сте дошли-5!

  • 11 919
  • 278
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 967
Илейн, и аз се радвам да те видя също! Hug
Добре дошла на  Stupy! bouquet
Две в едно, твоя е голям герой, bouquet пътешествие по света сам...Браво!

Аз започнах с българския, когато моята голяма дъщеря научи първо латинските букви. Може да се каже някъде след първи клас лятото. Ходи и на българско училище тук един път седмично. Мога да кажа, че чете, но понякога срича , пише също с грешки понякога, обаче го говори без никакъв акцент.  Повечето деца българчета тук имат страшен акцент при говоренето и винаги като се съберат на гости например си говорят на английски, вместо на български. Това мен лично не ме тревожи, даже е нормално, защото те са в тази среда, те живеят тук. Ние родителите сме тази връзка с БГ, с българското. На малката чета книжки на български, имаме доста, каката и чете на английски, но нашенските са по- интересни, по- идейни , с по- красиви илюстрации и т.н. Така, че мисля и с нея да започна да я уча на български като стане 1 клас.

# 16
  • На остров
  • Мнения: 11 458
Не не сме ползвали с големият ми син, с малкият може би ще го пробаме защото на него българският ще му е много беден, ако се научи изобщо.
Хубаво е, че си избрал програма по сърце, един час нищо не е Simple Smile .

# 17
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 436
Stupy,  колкото семейства, толкова и решения. Във фейсбук има една група "Многоезични деца", там има добри идеи и отговарят на въпроси всякакви. Аз лично подходих по-радикално и почнах с ограмотяването на български преди английския. И продължихме паралелно. Училище при нас има от година и половина, много помага, но не може да се разчита само на него. Трябва да се вкарва български по всякакви начини, най-разнообразни. Най-големият ми син сега е адекватен на българския 7 клас. Най-малкият вече си чете свободно задачките и отговаря на въпроси писмено. Даже в момента, в края на ваканцията, чете и пише на бг по-добре, отколкото на англ.и трябва да обърна внимание в училището му, че не е много редно това 😂 дотук с хвалбите, ама трябва да си поставите конкретни цели и да сте постоянни. Останалото няма дълготраен ефект.

# 18
  • На остров
  • Мнения: 11 458
Тити винаги се възхищавам колко си последователна и взискателна !

Можеш ли да ми дадеш линк към тази група в ФБ ?

Има ли мами тук на, които децата не говорят или говорят много слабо български ?

# 19
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 436
Не мога да копирам, че съм член и ми излиза линк към самите дискусии, а групата е затворена.https://m.facebook.com/groups/122563771703954?ref=bookmarks само тоза линк мога, но сигурно не работи. Но така се намира, под името "Многоезични деца". Ако има проблем, прати ми на линк името си във фейсбук и ще те добавя.
Това Enköping ми напомня за една книжка "Вилервале в южното море" или нещо подобно, много ми беше любима 😀

# 20
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 8 095
Моето дете тепърва проговаря, по равно казва думички и на български и английски, но определено предпочита да слуша песнички и приказки на английски, на български не иска, бута книжката или ме кара да пеем любимите и английски песнички. Ще видим как ще е по нататък Simple Smile

# 21
  • на брега на морето
  • Мнения: 1 342
Бибит, благодаря за новата тема! Hug bouquet
Добре дошли на новите мами! bouquet Хубаво е да расте темичката!
Аз почнах с големия на 5 г-научих го да чете и пише на бълг. На норв. не съм го учила-мислех в уч-ще да го учат, но той се научи да чете и пише на норв. сам, на 5. Не е много трудно-има няколко съчетания за няк. звукове, но не е като английски... В ДГ бяха шокирани колко бил "напред".
И К. и Б. ходят на много активитети- К. е на 3-спорт(разл. неща, вкл. и плуване), футбол и хор. Б.-гимнастика и хор. Когато съм вечерна смяна става сложно. Затова им казах, че поне в четв., когато е футболът-няма да взимам вечерни смени.
Да, за плуването и аз мисля, че много зависи от треньора. Ние случихме на треньорка. Много деца на 5-6 г се научиха да плуват пред очите ми, вкл. и Кирил-на 5г. Hug

# 22
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Здравейте!
Не съм писала от години, но помня cutty и Бибит, а и тити, а с другите ще се радвам да се запозная.
Това, което ме накара да потърся темата за децата в чужбина, е, че преди два дни се прибрахме от България и ме е налегнала страхотна тъга и носталгия. Прекарахме си много хубаво един месец при майка ми и сега тя много ми липсва, най-вече тя и сестра ми, но и София, и българският език, който се чува навсякъде. Знам, че с времето и това минава, но аз чувствам, че от година на година разделите са ми все по-трудни, и съм все по-ненаситна на времето, прекарано там.

Иначе - майка съм на 2 деца - Йоав (на 8 год.) и Ноам (на 3 год.). Първият говори български не лошо (разбира се, винаги има място за усъвършенстване), а малкият проговори късно и трудно и заради това не смеех, а и не ми се получаваше с настояването на това да говори на български и той е много зле с езика. Сега покрай майка ми започна леко да употребява няколко думи, но и тях ще забрави, за което ми е много мъчно. В Тел Авив (където живеем) има българско училище, но е много далече от нас и заниманията са в делнични дни, когато децата са уморени от регулярните си занимания (училище, градина) и се отказах от това да водя големия си син. Липсва ми българската общност, най-вече заради децата и това, че само аз съм източник на български за тях.

Последна редакция: сб, 25 авг 2018, 15:51 от Mentha

# 23
  • Мнения: 36
Добре дошла отново Mentha.
Трудна е раздялата с любимите и близки на сърцето хора. Но както мама казва “ Знам, че там сте добре и това ми стига”.
Ние това лято не си бяхме в родината. Така се стекоха нещата с отпуск смяна на работа, че ни се промениха плановете за пътуване до Бг. Ще си ходим за седмица в края на октомври, когато децата са ваканция. Трябва да сменяме документи и по други инстанции има да ходим, та това ще изпари носталгията много набързо.
Аз лично не мога да кажа, че изпитвам носталгия, защото предтставата ми за родината с реалната ситуация в България са две различни неща. Но все пак от време на време се появява чувство на тъга.
Ако децата са в смесен брак езикът, който не е официален за страната, в която живеят, е почти мисия невъзможна. Понякога е трудно за деца в изцяло българско семейство да научат добре езика, какво остава в семейство, в което саме единият родител го говори. И то не непрекъснато.
Аз се притеснявам за мъничето, което е на път, че няма да иска да говори български, въпреки, че вкъщи това е официалният език на комуникация, какво остава за твоите мъничета, които чуват българска реч само от теб.
Не се отказвай да им говориш на майичния език и един ден ще береш плодовете на упоритостта 🤗
Тити след Астрит Линдгрен и нейните произведения, Вилервале е следващото най-известно детско приключение. Има много градове, които окончават на köping, което буквално преведено означава пазар. Някога тези градове не са били градове, а място на което се е провеждал местният пазар. За това сега са запазили автентичнте си имена.

# 24
  • На остров
  • Мнения: 11 458
Мента добре дошла, аз те помня от други теми !
Аз имам мнгоо приятели в Израел и въобще съм голям фен. За езика и аз полагам някакви усилия но малчо едва ли ще говори добре. Аз продължавам да му говоря на български когато сме сами.

Ступи успех със смяната на документите. Аз последно тук смених личната карта в посолството, паспорт не съм си вадила нов и не мисля да си вадя.
 Köping се изпозлва и за нарицателно за малко населено място.

Аз явно съм нещо сбъркана, нищо не ми липсва от БГ, не чувствам носталгия или каквото и да било. В началото ми липсваха колегите, фризьор, коземтик номина този период.
Но аз ходя рядко и за много кратко, в общи линии се чувствам като на гости, забелзвам най различни неща, които не са ми правили впечатление преди.
Най близките ми приятели не живеят там, сестра ми и тя не живее там, след някоя друга година вероятно съвсем ще разредя посещенията.

# 25
  • Мнения: 36
И ние така вероятно. Но докъто мама и тате са живи, Бог да ги пази още дълги години, няма как да не ходим поне веднъж годишно.
Паспортите не са проблем да ги сменим тук, но на ММ му изтича шофьордката книжка (професионална), а той се дърпа да я смени със шведска, и за това. Пък и да видя мама и тате. Те не могат да пътуват до тук.

# 26
  • Rennes, France
  • Мнения: 256
Ау, Ментич, много се радвам да те видя!!!
Носталчигно се връщам назад в 2010 и чужбинските бременни мами!
Виждам ново попълнение в семейството Ви, много се радвам!

Носталгия рядко ме гони, с майка ми говорим по 55 пъти на ден,  понеже е и по работа. С баща ми също, с брат ми по рядко, с племенницата се чуват децата. Но както каза Stupy - докато са живи мама и тате, винаги ще си идвам поне 1път в годината. Децата прекараха 6 седмици тук - повече от доволни са.
Луи е напред с говорим български, с букви пробвам от време на време, знам че ще ги научи, не напъвам. Но първо научи френската азбука. За мен принципа е обратен на Тити - първо да свикне с местния език, все пак живее тук, и след това българския.
Емма също много добре проговори, с всяко лято става все по-добра. Акцент се усеща, но не ми е проблем - все пак аз съм единствения източник на български през цялата година.
Stupy - добре дошла! Радвам се че групичката се разширява.

Ние се подготвяме с пълна пара... Тъжно ще ми е кат оси тръгнем, но няма начин - дома ми вече не е тук. Тук съм на гости. Такъв е живота, какво да се прави!

# 27
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 106
Забравих за новата тема!
Аз днес случайно установих, че са на училище в четвъртък, а не в петък. Толкова да не съм обърнала внимание, че 30ти не е петък. Да са живи и здрави от училището, че пращат съобщения, за да напомнят. Връщам се да ви чета, че ви поизпуснах.

# 28
  • USA
  • Мнения: 931
Привет група!
Не съм ви чела още в новата тема,но ще го направя по–късно ,че от 3 седмици съм под пара и все нещо се случва или има да се прави.
Прибрахме се от БГ.Полетите минаха чудесно и този път без драма. Преди да си тръгнем обаче както ви споменах бях започнала да си оправям едни зъби и направих алергия от упойката им. Явно е различна от тази която ползват тук в Щатите. 3 дни преди да си тръгнем Андрей започна да вдига едни температури над 39до 40 градуса с ужасни болки в гърлото.Заведаохме го на док и се оказа ангина,та на връщане се прибирахме и с АБ за който все трябваше да търся лед да го държим на студено 24 часа докато се приберем.Да дълъг ни беше пътя,но децата не мрънкаха въобще. Прибрахме се в 1 през нощта в новата къща и те се бяха наспали от пътя,та изкараха будни до сутринта,когато заведохме Лекси на училище.Неговите съученици вече бяха започнали преди 3 седмици.Впечатлена бях,че като влязохме още в училището и ни посрещнаха поименно от вратата. Нито веднъж не попитаха как ми се спелва името или това на детето. НИе все пак решихме да вземем Лекси на обяд,защото беше прекалено много имайки в предвид,че не беше спал и беше превъзбуден. Не му открих раницата,нито пособията за училище,не му открих чантата за обяд,нали всичко е още в кашони и куфари.Изрових една спортна раница дето му купих в БГ с която ходеше на плуване и футбол и отиде с нея,но той дори не се трогна ни най-малко.ЗАбравих да му полея вода,не се сетих за Фотоапарат,но детето беше щастливо и се радвам,че не страда от излишна суета.
Андрей тръгна на следващия ден на училище.В неговата група са 12 деца и съм много впечатлена от учителката.Той влезе несигурен,но го взех с усмивка до ушите.Надявам се и той да си намери приятели като брат си,че вечно е в сянката му,а и е индивидуалист по характер и често предпочита да играе сам.

На втория ден казах на учителката на Л ,че пак ще го взема аз от училище вместо с автобуса,защото ми се щеше да опознае малко района и да знае къде да слезе. Бяха сбъркали обаче и го качили на автобуса,бързо рабраха грешката и шофьора на автобуса зави веднага и ми го върна пред училището.Това качване обаче ужасно го беше притеснило.Беше притеснен и ми каза,че като са се кчавли имало едно момче дето искало все да седи до него ,без значение на коя седалка сядал той ,но други деца му казали,че това момче е лошо и биело други деца.Той явно се е изплашил без да се е случило каквото и да е.Каза ми,че не иска да се вози на автобус никога. С баща му го убедихме да излезем и помахаме на автобуса в понеделник след уикенда и ние да го закараме,а на връщане да се прибере с автобуса ,защото нашата къща е първа спирка. Като се събраха деца пред нас той се поуспокои,а като дойде автобуса той много се впечатли когато шофьорката му каза"хайде мистър Алексей няма ли да се качиш?"  От там и той се успокои малко.Показах му апликейшъна който си изтеглих за да следим автобуса ,че има вграден ДжиПиеС ,казах му,че шофьора има камера и вижда всичко и той се успокои.Каза,че ще пътува с автобуса на следващия ден. В класа всички деца го приветстваха,вече си имал прияятелче за което говори постоянно и така съм щастлива щом децата са щастливи. НИе бяхме заети да ходим по магазините и преоткриваме района.ПОръчахме си някой нови мебели ,разопаковам куфари и кашони и гледаме да наваксаме часовата разлика,която този път ни беше много трудно да превъзмогнем,особено на Анджи.За нея беше ново и леглото.За първи път не спи в кошара и 5 дни заспиваше с мен или баща си и се будеше с рев.Днес вече и тя си заспива сама и като се събуди идва при нас.Даже предвид обстоятелствата мисля,че бързо се адаптира. Да видим и с храната пак как ще се нагласим. Тук ми е голям проблем да намеря един или 2 магазина само в които да си правя основния пазар и да не спирам на 100 места,че и накрая половината неща да ги няма.Тук няма толкова европейци и съответно липсват доста храни на които си бяхме свикнали в Чикаго. Обаче колкото повече разглеждам околностите ,толкова повече ми харесва.

За БГ ще пиша друг път ,че подхващам поредния кашон.

Ася прочетох за Тим. Аз бих се посъветвала с психолог.

Лекси също има проблем с обществените тоалетни и най-много да пишка в някоя. Иначе ме кара да се прибираме.

# 29
  • Мнения: 36
Намалили, относно автобуса и страхът да се прибира сам, няма ли възможност един от родителите да го придружава няколко пъти, за да свикне? Децата нямат представа за разстроя от и време. Дори и да знае, че е първата спирка, за едно малко мозъче е като обиколка на Земното кълбо.
Незнам как е в Щатите, но при нас какъвто и да е страх или стрес у детето е недопустим, и всички работят-учители, педагози и родители-съвместно, за да осигурят спокойствие и сигурност у детето. Не зависимо за каква ситуация става въпрос.
Та си мислех, няма ли възможност да го придружиш в автобуса, докъто се почувства спокоен и сигурен?
При нас е точно обратното-малчо е супер щастлив, че започна в голямо училище и се чувства на място, но аз съм непрекъснато под напрежение. Въпреки, че знам че е на сигурно място и в добри ръце. Но това е мой проблем, по който трябва да работя. 😁

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт