Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 авг. 2018, 15:03 ч.

С какво ви изненадват половинките?

  • 7 185
  • 71
  •   1
Отговори
# 30
  • софия
  • Мнения: 230
С приятно посещение на реномиран ресторант.

# 31
  • Мнения: X
С две деца у нас- кака на 5 години и бебе на 5 м не очаквам почти нищо от мъжа си. Каката е със проблем с говора и е страшно стеснителна. Започва да ходи на ПГ в градина на 17.09. Бебето е страшно ревливо . Мъжа ми работи на две места. Излиза в 7 прибира се в 22. Учи магистратура и трябва да се дипломира. Не очаквам нищо от него. Изненадва ме като си остане у нас или прекара някоя вечер вкъщи.
Секса отдавна е рядкост

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 8 996
Не ме изненадва. Той хич не е по жестовете и по изненадите. А и аз много не съм фен на изненади. Ако ми предстои нещо приятно предпочитам да знам предварително, за да се насладя на очакването. Ако е неприятно пак предпочитам да знам, за да съм подготвена.
А иначе рутината определено я има след 13 год. Имаше моменти в миналото, когато това много ми тежеше и ме дразнеше. Трудно се примирих, че няма да е като в началото, нито така както аз си го представям. Сега не ми пречи. Съжителстваме тихо и кротко, вече отдавна не се караме, не си пречим, всеки си има свои мисли и занимания. Приятно ни е, когато сме заедно, без да страдаме неутешимо, когато не сме (първите години бях ред сълзи, ред сополи, когато отиваше на работа  ooooh!). Вече не умирам от ужас от мисълта, че може да се разделим. В началото не ми даваше покой тази мисъл. Изобщо така ми е по-добре. Няма розови облаци и пеперуди в стомаха, но пък има едно спокойно и кротко съжителство. А на определена възраст човек се научава да цени спокойствието повече от адреналина.

# 33
  • Мнения: 367
Благодаря ви на всички за отговорите. Малиш, не ви е лесно, но с порастването на децата някак нещата стават малко по леки. Ние сме с кака на 11 и още едно дете  на 3. Ситуацията ми е  много позната.
Аз не искам кой знае какво,искам малко повече разбиране, но вече нямам идея как да подобря(започва да ми липсва и желание) нещата, вероятно ще са така докато на някой му изври чайника. Като цяло мъжът ми работи има си частна работа, ядове като при всяка такава,вечно натяква как не го разбирам. Все ме обвинява, работата ми била с ниска заплата,къде директно ,къде индиректно....Примери всякакви за други хора.....сещай се снахо. Вечната смяна на настроенията му просто ми идват в повече, не се ангажира с децата било разходка или ей така да поеме самоинициатива,а ако това се случи е за час и не се трае защото малкото го побърквало какво било това възпитание,е не ги ли възпитаваме 2 мата?!! . И накрая се сърдим щото нямало ласки.....и там дейност няма,чака мен. А за децата няма на кой да разчитаме, и така години.....години! Споделям за някакви мои планове, казва на толкова години сега ли съм се сетила, преди време пък ме подкрепяше, не казвам , че съм лесна и аз, но ми тежи! Не намирам подход !

# 34
  • Мнения: X
Позната история. Но наистина не очаквам нищо. Свиквам с мърсотията, разхвърляните неща, с праха... 
очаквах като се роди бебето свекърите да ми помагат с бебето но уви. И тук здраве да е. Ще мине и това

# 35
  • Мнения: 21
Благодаря ви на всички за отговорите. Малиш, не ви е лесно, но с порастването на децата някак нещата стават малко по леки. Ние сме с кака на 11 и още едно дете  на 3. Ситуацията ми е  много позната.
Аз не искам кой знае какво,искам малко повече разбиране, но вече нямам идея как да подобря(започва да ми липсва и желание) нещата, вероятно ще са така докато на някой му изври чайника. Като цяло мъжът ми работи има си частна работа, ядове като при всяка такава,вечно натяква как не го разбирам. Все ме обвинява, работата ми била с ниска заплата,къде директно ,къде индиректно....Примери всякакви за други хора.....сещай се снахо. Вечната смяна на настроенията му просто ми идват в повече, не се ангажира с децата било разходка или ей така да поеме самоинициатива,а ако това се случи е за час и не се трае защото малкото го побърквало какво било това възпитание,е не ги ли възпитаваме 2 мата?!! . И накрая се сърдим щото нямало ласки.....и там дейност няма,чака мен. А за децата няма на кой да разчитаме, и така години.....години! Споделям за някакви мои планове, казва на толкова години сега ли съм се сетила, преди време пък ме подкрепяше, не казвам , че съм лесна и аз, но ми тежи! Не намирам подход !

Хм, наистина е неприятно, че е станал толкова дистанциран. Според мен е нормално да се изморява и изнервя от работата, но отношението особено към  децата е неприемливо. Със спорове не мисля, че нещата ще се оправят, но опитай една вечер да останете само двамата, ако има кой да гледа децата би било добре и наистина поговорете. Не само за проблеми, а просто си обърнете внимание, със сигурност не си споделяте всичко покрай ангажиментите и така ще може да наваксате и да започнете да се разбирате по-добре. Според мен не трябва да оставяш нещата така, защото няма да стане по-добре ако бездействате. Не плачи, не вдигай скандали, а спокойно му обясни какво мислиш и какво ти липсва. Чуй и неговата гледна точка и потърсете компромис.

Семейството е най-важно, бори се за него.

# 36
  • Мнения: 11 582
Значи, той с деца не се занимава, иска жена му да си ГИ гледа, ама и повече пари да носи.Все сърдит и недоволен, ама и той явно не носи пачките, щом "чака" на жена си...И после "Жена, вдигай краката с кеф!".
Брей, че "мъж"!    Satisfied
Не ми се е случвало, но направо си представих ситуациите....Какво бих направила:
ами, първо бих се дистанцирала за известно време, например седмица/месец.Просто да спра да го "чувам и виждам", за да си избистря нещата лично за мен.После, ако той забележи охладняването ми и почне да "се почесва"-какво, аджеба й става на тая моя жена?, сядаме с по чаша вино/бира/кой каквото пие и си "изповядвам" всичко, което ми тежи.Като започвам с това, че изобщо не очаквам отговор от него, нито реакция, просто го "използвам" вместо психолог, да спестя малко пари.Щото ако не "излея" чайника, съществува реалната опасност семейството ни да отиде на кино.
И ще си кажа всичко...колко ми е писнало от мен, от него, от децата, от зле платената работа, от липсата на обич, от липсата на подкрепа, от липсата на емпатия, от липсата на семейство....всичко, което ми тежи.
И после ставам и си лягам, оставяйки го да смели "разговора", ако иска.
Няма скандали, няма разправии, няма натяквания, няма очаквания.Просто едно изпускане на пара в стил "Вече толкова ми е писнало от всичко, че няма ли промяна, всеки си хваща пътя!".

# 37
  • Мнения: 21
Значи, той с деца не се занимава, иска жена му да си ГИ гледа, ама и повече пари да носи.Все сърдит и недоволен, ама и той явно не носи пачките, щом "чака" на жена си...И после "Жена, вдигай краката с кеф!".
Брей, че "мъж"!    Satisfied
Не ми се е случвало, но направо си представих ситуациите....Какво бих направила:
ами, първо бих се дистанцирала за известно време, например седмица/месец.Просто да спра да го "чувам и виждам", за да си избистря нещата лично за мен.После, ако той забележи охладняването ми и почне да "се почесва"-какво, аджеба й става на тая моя жена?, сядаме с по чаша вино/бира/кой каквото пие и си "изповядвам" всичко, което ми тежи.Като започвам с това, че изобщо не очаквам отговор от него, нито реакция, просто го "използвам" вместо психолог, да спестя малко пари.Щото ако не "излея" чайника, съществува реалната опасност семейството ни да отиде на кино.
И ще си кажа всичко...колко ми е писнало от мен, от него, от децата, от зле платената работа, от липсата на обич, от липсата на подкрепа, от липсата на емпатия, от липсата на семейство....всичко, което ми тежи.
И после ставам и си лягам, оставяйки го да смели "разговора", ако иска.
Няма скандали, няма разправии, няма натяквания, няма очаквания.Просто едно изпускане на пара в стил "Вече толкова ми е писнало от всичко, че няма ли промяна, всеки си хваща пътя!".


Съгласна съм с това, че е хубаво да си споделиш всичко и наведнъж. Но не е ли по-добре да дадеш шанс на половинката да се изкаже, да обсъдите проблемите? Предполагам зависи и от човека, и от комуникацията във връзката, но все пак. Също така, смятам че за дълготрайна връзка е важно да не се говори за раздели, да не се допускат като вариант, защото така се превръщат и в нещо възможно, което би трябвало да е само в случай, че нищо не помага. "Всеки да си хване пътя" не би трябвало да е опция в семейство, особено в такова с деца, защото това ги променя завинаги и ги ощетява много.

По-добре е да чуеш как съпругът ти обещава, че ще се постарае, отколкото да се гледате лошо още ден-два и после да е същото или той просто да те смята за още по-голямо мрънкало. Sad

# 38
  • Мнения: 13
Обикновено, когато види нещо, което му напомня за мен го купува! Smiley Колкото и абсурдно да е то!
Иначе, се прибира и с цветя ( без повод ). Последният път беше се прибрал със слънчогледи, мръсен до уши! Laughing

# 39
  • Мнения: 11 582
Скрит текст:
Значи, той с деца не се занимава, иска жена му да си ГИ гледа, ама и повече пари да носи.Все сърдит и недоволен, ама и той явно не носи пачките, щом "чака" на жена си...И после "Жена, вдигай краката с кеф!".
Брей, че "мъж"!    Satisfied
Не ми се е случвало, но направо си представих ситуациите....Какво бих направила:
ами, първо бих се дистанцирала за известно време, например седмица/месец.Просто да спра да го "чувам и виждам", за да си избистря нещата лично за мен.После, ако той забележи охладняването ми и почне да "се почесва"-какво, аджеба й става на тая моя жена?, сядаме с по чаша вино/бира/кой каквото пие и си "изповядвам" всичко, което ми тежи.Като започвам с това, че изобщо не очаквам отговор от него, нито реакция, просто го "използвам" вместо психолог, да спестя малко пари.Щото ако не "излея" чайника, съществува реалната опасност семейството ни да отиде на кино.
И ще си кажа всичко...колко ми е писнало от мен, от него, от децата, от зле платената работа, от липсата на обич, от липсата на подкрепа, от липсата на емпатия, от липсата на семейство....всичко, което ми тежи.
И после ставам и си лягам, оставяйки го да смели "разговора", ако иска.
Няма скандали, няма разправии, няма натяквания, няма очаквания.Просто едно изпускане на пара в стил "Вече толкова ми е писнало от всичко, че няма ли промяна, всеки си хваща пътя!".


Съгласна съм с това, че е хубаво да си споделиш всичко и наведнъж. Но не е ли по-добре да дадеш шанс на половинката да се изкаже, да обсъдите проблемите?
Скрит текст:
Предполагам зависи и от човека, и от комуникацията във връзката, но все пак. Също така, смятам че за дълготрайна връзка е важно да не се говори за раздели, да не се допускат като вариант, защото така се превръщат и в нещо възможно, което би трябвало да е само в случай, че нищо не помага. "Всеки да си хване пътя" не би трябвало да е опция в семейство, особено в такова с деца, защото това ги променя завинаги и ги ощетява много.

По-добре е да чуеш как съпругът ти обещава, че ще се постарае, отколкото да се гледате лошо още ден-два и после да е същото или той просто да те смята за още по-голямо мрънкало. Sad
По принцип, да.Обаче, (само предполагам), за него подобно словоизлияние може да е като шок....в смисъл, той знае, че нещо не вървят нещата, но (като повечето мъже) допускат, че тя само си мърмори там, недоволства си нещо, обаче иначе, всичко си е наред.
А то не е наред.
Затова, аз бих му дала време да осмисли нещата.Ако в същия момент очаквам отговор, вероятността да се почувства обвиняван, напрегнат и да влезе в защитна роля, е огромна.
А аз не искам война, отново, нали?ТЪрся решение на проблема, а не отново да правим разбор кой крив, кой прав.
Ясно е, че вина имаме и двамата.Аз просто излагам фактите и начина, по който се чувствам, а после, като премисли нещата, очаквам да чуя и неговото мнение.Което би трябвало вече да съдържа и информация какво правим занапред, накъде вървим и ще стигнем ли "там" заедно.

# 40
  • Мнения: 367
Janinna страхотно е това което прави твоето момче за теб, а ти за него какво правиш?
Ради, Амур и двете сме много прави! Знаете ли какво ми казва когато се опитваме да говорим,нищо градивно нямало в разговорите по добре да спра да приказвам тъпотии.И още нещо забелязах гледайки вайбъра му, че една дама с която по работа си пишат вече 2 пъти чата е премахнат,това какво ви говори?! МИсля,че освен децата нищо,ама нищо не е останало....

# 41
  • Мнения: 13
melody007 Старая се да му отвръщам по същия начин. Последния път му бях купила боксерки и ги бях направила като букет Smiley
 При нас всичко е от към забавната страна, макар и да не е нещо голямо и скъпо , гледаме да го поднасяме по забавен начин, на другия! За нас е важно всекидневно да изразяваме любовта си, не толкова с вещи, а с жестовете един към друг. Така си тръгна, и така си остава.... Relaxed

# 42
  • Мнения: 367
Чудесни сте! Желая ви много, много щастливи споделени мигове!

# 43
  • Мнения: 11 582
Janinna страхотно е това което прави твоето момче за теб, а ти за него какво правиш?
Ради, Амур и двете сме много прави! Знаете ли какво ми казва когато се опитваме да говорим,нищо градивно нямало в разговорите по добре да спра да приказвам тъпотии.И още нещо забелязах гледайки вайбъра му, че една дама с която по работа си пишат вече 2 пъти чата е премахнат,това какво ви говори?! МИсля,че освен децата нищо,ама нищо не е останало....
Ами, ако само чата с нея е трит, вероятно има защо......Ама аз съм си мнителна и ревнива по природа, така че не съм "фактор".
Но, обикновено когато една жена я налегнат съмненията, най-вероятно има защо.

# 44
  • Мнения: 5 467
Силно ти препоръчвам да гледаш филма Fireproof. Най-добре да го гледате заедно двамата.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт