Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 авг. 2018, 11:55 ч.

Страх ме е.. От всичко

  • 2 226
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте, надявам се не съм объркала раздела. Да ви разкажа малко за себе си - на 25 съм, ритник към живота получих на 20, преди това нямаше драма освен стандартния пубертет. За 6 месеца се случиха доста неща, които ме промениха изцяло. Загуба на близък, болезнена и унизителна раздяла, катастрофа, физичческо насилие от непознат и още 2-3 подобни, за които дори не ми се говори и мисли. В реда на нещата - започнах да получавам паник атаки. Започнах да мисля прекалено много, да съм подозрителна, параноична, заядлива.. Всичко това от страх. В един прекрасен момент след поредната случка се откъснах от приятелите си, просто не исках да се виждам с никого, като изляза с приятелка не исках да споделям нищо от това, което ми се случва и просто прекратих контакти. Имам приятел от 2 години, що годе се разбираме. Всичко щеше да е перфектно ако не го натоварвах нон стоп. Вече осъзнавам, че му идвам в повече. Та аз не комуникирам с приятели, със семейството съм резервирана и то остава само той, само на него споделям всичко.
Страх ме е да не го отблъсна, страх ме е да не ме остави, първо защото го обичам и е страхотен човек, второ защото.. Без него оставам самичка. Пораснала съм без баща, в приятеля ми открих подкрепа и защита, която не съм имала и сега треперя да не я загубя. Но в крайна сметка трябва да има граница спорвд мен - някои теми трябва да се обсъждат с приятелка, не с мъжа Simple Smile
Като си станахме гаджета паник атаките спряха. Донякъде той ми помогна, донякъде и аз сама.
Проблема е че не мога да спра да мисля и да анализирам, да търся под вола телв, да търся скрит смисъл в обикновенни думи и разговори. Винаги приемам нещата по грешния начин, всичко преживявам много трудно, абе буквално се самоизтезавам. Искам да водя нормален начин на живот, да не съм постоянно напрегната, потисната и уплашена, искам да изчезне свития корем на топка и притеснението.
Мислех, а и още мисля да се обърна към психотерапевт. Това са хора които все пак ще погледнат ситуацията отстрани и биха могли да съдействат в посока нормален живот.. Дори не знам защо пиша тази тема, иска ми се да знам има ли още някой, някъде, които си съсипва сам живота и настроението, филмирс се излишно и мисли като за трима..
Благодаря ви, извинявам се ако има нещо!
PS: От дете съм диагностицирана със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и страдам от много слаби нерви.. Избухвам, плача, понякога съм даже агресивна.

Последна редакция: ср, 29 авг 2018, 12:26 от Gerrche

# 1
  • Мнения: 21
А бях толкова самоуверена, смела, със самочувствие.. Макар и наивно по детски вярвах в себе си, бях непоклатима, имах приятели, внимание, ходех на различни места. Майка ми даже постоянно ми повтаряше, че съм прекалено самонадеяна и правя каквото поискам. Е, и следа няма от тези ми качества и вече съм в другата крайност. Не мога да повярвам каква трансформация преживях и от толкова самоуверена как станах уплашена и от сянката си. Съжалявам, че ще прозвучи като изповед темата. Все пак ми олекна:)

# 2
  • София
  • Мнения: 499
Здравейте,
Последното изречение, като че ли е илюстрация на мястото, от където трябва да започнете промяната. Очевидно като споделите, ви олеква, но това не променя модела ви на реакция към житейските трудности. Така, в момента в който ви "залее" някаква неприятност, правите същото - оплаквате се, олеква ви и активизирате същият цикъл. Не се променяте. Отново не сте се справили с проблема, още по-ниско ви е самочувствието и единственото, което може да направите е да се опитвате да няма промени в живота ви. Вместо благодарение на опита си да знаете, че не знаете как, но ще се справите. Самите емоции, които бушуват от вътре, реално не се занимавате с тях. Те се нагнетяват и избухват в паник атаката.
Наистина е добра идея да работите с терапевт, не само защото ще ви даде различна гледна точка, а за да се научите да се адаптирате и оцелявате, психически в различни житейски ситуации, както и да живеете в мир с емоциите, които изпитвате.
Даниела Тахирова

Общи условия

Активация на акаунт