Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте, мили приятели! Искам да споделя своята история и аз, тук при вас:) Когато бях на 3годинки майка ми почина. От тогава живея и съм отгледана от нейните родители и мои баба и дядо, така нареченият ми "баща" никога не се е грижел за мене. Отраснах при тях, дядо ми работеше до последно с болните си крака, за да сме добре. Завърших и в една от най- хубавите гимназии в България и в моя роден град , винаги баба и дядо са се стараели да имам всичко. След като завърших гимназия, благодарение на моята майчица спокойна имаше спестени малко парички за моето следване. Записах във Варна, първата година ме крепяха тези парички, след това работих до 4ти курс и отново се оправям, не чувствах лишение от нищо, макар и трудно да ми е било на моменти много( работа на три смени, университет редовно обучение) , но ето, че и четвърти курс приключи. Съдбата ме срещна с момче на моята възраст, спортист, от друг град, с който вече от година и половина сме на семейни начела. Сега-вече когато не съм онова малко дете, което не разбираше нищо от истинската същност на живота, сега вече си давам сметка моята майчица колко много ми липсва. С годините баба и дядо остаряват, благодарна съм им за всичко, благодарение на тях аз съм човек, но с годините и те остаряват,вече са на почти 80години, не разсъждават и не мислят като онези хора от моето детство, знам- вече са на възраст, премълчавам си всичко, много често като се прибера при тях в родния град и със сълзи на очите понасям критики за маловажни дребни нещица, стараела съм се винаги да съм добро момиче и мисля че съм, живея за честността и истинската обич на този свят, не съм се водила никога с лоши компании и мисля, че работата, университета ме направиха силен човек:) Проявявам огромно разбиране относно това, че вече са на години хората, често за глупости ми се карат, аз се разчувствам, винаги си казвам за всяко нещо, че това е от възрастта и имам огромни благодарности към тях. Когато остана самичка и си мисля за истинската същност на живота, обичам мъжа си с цялото си сърце, може би Господ ме дари да обичам толкова много,ето това сега е моят смисъл- той и нашето бебче, което чакаме.
Днес прекарах целия си ден, четейки подобни на моята истории, та за това се реших и аз да споделя с вас моята. Simple Smile

# 1
  • Paris, France
  • Мнения: 3 279
Като дете ме гледаха баба и дядо. Живи са родителите ми и имах база за сравнение. Това, което описваш са поколенчески разлики. Баба ти и дядо ти са вече стари и самотни. Понеже си нямат друга работа се чудят с кого да се зачекнат.

На твое място бих си ходила по-рядко, извинявайки се с работа, семейство и каквото намериш.

Баща ти жив ли?

# 2
  • Мнения: 19
Като дете ме гледаха баба и дядо. Живи са родителите ми и имах база за сравнение. Това, което описваш са поколенчески разлики. Баба ти и дядо ти са вече стари и самотни. Понеже си нямат друга работа се чудят с кого да се зачекнат.

На твое място бих си ходила по-рядко, извинявайки се с работа, семейство и каквото намериш.

Баща ти жив ли?
"Баща ми" е жив, но още когато майка ми е била с него се е държал много лошо с нея-> и с мене. Не съществува за мене. А какви са вашите отношения с родителите? Радвам се, че споделихте и вие:)

# 3
  • Мнения: 620
И аз съм отгледана от баба и дядо. Родителите ми са живи, но никога не са се интересували и не са поемали отговорност за мен. Това, което описваш наистина е най-вече заради голямата възрастова разлика. И аз съм го усещала и все още го усещам. Няма какво да се направи по въпроса. Трябва просто да ти минава покрай ушите и това е. Мен лично това, което ме притеснява е, че реално баба ми я чувствам като моя майка, най-близкият ми човек. А е възрастна вече и ме плаши мисълта, че сравнително скоро ще си отиде. И ще остана съвсем сама без никой близък роднина.

# 4
  • Мнения: 19
И аз съм отгледана от баба и дядо. Родителите ми са живи, но никога не са се интересували и не са поемали отговорност за мен. Това, което описваш наистина е най-вече заради голямата възрастова разлика. И аз съм го усещала и все още го усещам. Няма какво да се направи по въпроса. Трябва просто да ти минава покрай ушите и това е. Мен лично това, което ме притеснява е, че реално баба ми я чувствам като моя майка, най-близкият ми човек. А е възрастна вече и ме плаши мисълта, че сравнително скоро ще си отиде. И ще остана съвсем сама без никой близък роднина.
На колко сте години,момиче/момче? И аз го имах този страх и разбира се още го имам. Те са ни отгледали милите, но искам да ти дам сила да се бориш- явно е, че хората преживяли много оценяваме и торбичките важни неща от живота. Усмихни се, аз също преживявам такива мисли и страхове

# 5
  • Мнения: 620
Момиче съм, на 23 г. Доколкото разбирам сме на сходна възраст. Радвам се за теб,че си намерила твоят човек и чакате детенце. Семейството наистина е най-съкровеното нещо, поне според мен. За съжаление не всеки съумява да го оцени и запази.

# 6
  • Мнения: 19
Момиче съм, на 23 г. Доколкото разбирам сме на сходна възраст. Радвам се за теб,че си намерила твоят човек и чакате детенце. Семейството наистина е най-съкровеното нещо, поне според мен. За съжаление не всеки съумява да го оцени и запази.
Да, на сходна възраст сме. С какво се занимаваш? Колкото и да ни е трудно, знам, че ще успеем и ще сме щастливи

# 7
  • Paris, France
  • Мнения: 3 279
Отношенията ми с родителите ми са прилични. С майка ми, която е дъщеря на бабата, която ме отгледа като малка имаме огромни разлики в ценностните системи. Тя е прекрасен, ерудиран, щедър, топъл човек, но в първите 7 години не е успяла да ми предаде ценностите си. Е, не съм съвсем като баба ми, защото имаме половин век разлика, все пак и сме се изградили като хора в различни времена.

Баба и дядо, които ме отгледаха бяха сираци по майка и двамата, като на баба ми и снимка нямаше от майка си, защото е починала, докато бягат. Бежанци са били. Прекрасни хора бяха, много широко скроени и щедри. Но си бяха баба и дядо. Аз имам жива майка и знаех кой кой е.

На възрастта на баба ти и дядо ти хората поизкуфяват, изолират се и се затварят. Когато си била малка те са били на възраст да ти бъдат родители или почти. Но сега са стари, много стари хора. Не им се сърди.

Имаш ли лели, чичовци, братовчеди? Те биха били по-млади и биха те разбрали по-лесно.

Баба ти и дядо ти са преживели Втора световна война, социализъм, ужасен преход, смърт на дете, отглеждане на невръстен сирак. Не им е било лесно никак. Но са се справили достойно. Затова трябва да ги разбереш и да си по-толерантна към сенилните им изцепки.

Може би им тежи, че си се оженила в друг град, че си далече и са сами.

# 8
  • Мнения: 19
Отношенията ми с родителите ми са прилични. С майка ми, която е дъщеря на бабата, която ме отгледа като малка имаме огромни разлики в ценностните системи. Тя е прекрасен, ерудиран, щедър, топъл човек, но в първите 7 години не е успяла да ми предаде ценностите си. Е, не съм съвсем като баба ми, защото имаме половин век разлика, все пак и сме се изградили като хора в различни времена.

Баба и дядо, които ме отгледаха бяха сираци по майка и двамата, като на баба ми и снимка нямаше от майка си, защото е починала, докато бягат. Бежанци са били. Прекрасни хора бяха, много широко скроени и щедри. Но си бяха баба и дядо. Аз имам жива майка и знаех кой кой е.

На възрастта на баба ти и дядо ти хората поизкуфяват, изолират се и се затварят. Когато си била малка те са били на възраст да ти бъдат родители или почти. Но сега са стари, много стари хора. Не им се сърди.

Имаш ли лели, чичовци, братовчеди? Те биха били по-млади и биха те разбрали по-лесно.

Баба ти и дядо ти са преживели Втора световна война, социализъм, ужасен преход, смърт на дете, отглеждане на невръстен сирак. Не им е било лесно никак. Но са се справили достойно. Затова трябва да ги разбереш и да си по-толерантна към сенилните им изцепки.

Може би им тежи, че си се оженила в друг град, че си далече и са сами.
Благодаря за прекрасните думи, съвети, точни и разумни. Проявявам наистина огромно разбиране, мили са ми и ги обичам безкрайно. Имам вуйчо ( на майка ми брат). Освен баба и дядо, той е единственият ми друг роднина. Обичам го и него много, помагал ми е също, като малка ме радваше постоянно с подаръци.

# 9
  • Paris, France
  • Мнения: 3 279
И, прекрасно е, че имаш вуйчо. И баба ти и дядо ти ще се чувствувам по-спокойни за тебе. Идея е, да ходиш у тях когато и вуйчо ти е там, та да нямат много време да те гонят, хаха.

Сигурно много се радват за бебето. Дано да са живи и здрави да си го дондуркат и него! Сигурно много ще ти помагат.

За тях всеки етап от развитието ти им напомня за майка ти, когато е била на твоите години. Сега се вълнуват както са  се вълнували, когато си се раждала ти. В личицето на бебето ще търсят черти от любимата дъщеря. Ще си спомнят как са те гледали тебе. Ще дават акъл, все пак 3 деца са отгледали, милите.

Добре е да ги включиш в подготовката за бебето - дрешки, колички, легълца. Много ще се радват. Те имат нужда от радост и споделяне на тези прекрасни вълнения. До тебе ли ще бъдат като раждаш? Сигурно много искат да помагат.

# 10
  • Мнения: 19
И, прекрасно е, че имаш вуйчо. И баба ти и дядо ти ще се чувствувам по-спокойни за тебе. Идея е, да ходиш у тях когато и вуйчо ти е там, та да нямат много време да те гонят, хаха.

Сигурно много се радват за бебето. Дано да са живи и здрави да си го дондуркат и него! Сигурно много ще ти помагат.

За тях всеки етап от развитието ти им напомня за майка ти, когато е била на твоите години. Сега се вълнуват както са  се вълнували, когато си се раждала ти. В личицето на бебето ще търсят черти от любимата дъщеря. Ще си спомнят как са те гледали тебе. Ще дават акъл, все пак 3 деца са отгледали, милите.

Добре е да ги включиш в подготовката за бебето - дрешки, колички, легълца. Много ще се радват. Те имат нужда от радост и споделяне на тези прекрасни вълнения. До тебе ли ще бъдат като раждаш? Сигурно много искат да помагат.
Благодаря ти за милите думи. Истината е, че в началото реагираха типично като друго поколение. Баба е родила на 20г, майка ми мене също на 24, на вуйчо жената също, обаче нещеш ли аз съм била малка. После обърнаха топката, радват се Simple Smile Но нали ви казвамза хората може, за мене не, хората са супер, а мене все кусури. Хората, отраснали с такива различия в поколенията биха ме разбрали и виждам, че ме разбирате:)

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 3 279
Майка ти, ако беше жива, щеше да е малко по-млада от мене или на моя възраст. По времето на бабата и майка ти не беше ненормално да се ражда на 20г, но днес животът е друг. Баба ти сега е на 68-70, предполагам и някои от приятелките и сигурно още не ся станали баби. Вижда, че е трудно да се гледа дете. Тебе са те гледали в ужасни години и знаят, че монететата може да се обърне. Затова се притесняват.

И за мене беше така. Все даваха примери кой какво направил, а когато аз искам нещо, йок, ньет.

Хващай ги да помагат да видиш как ще се подмладят!

# 12
  • Мнения: 1 062
Грижи се за баба ти и дядо ти докато са живи и ги приеми каквито са.
Представяш ли си каква радост за тях ще е правнучето?

# 13
  • Мнения: 19
Майка ти, ако беше жива, щеше да е малко по-млада от мене или на моя възраст. По времето на бабата и майка ти не беше ненормално да се ражда на 20г, но днес животът е друг. Баба ти сега е на 68-70, предполагам и някои от приятелките и сигурно още не ся станали баби. Вижда, че е трудно да се гледа дете. Тебе са те гледали в ужасни години и знаят, че монететата може да се обърне. Затова се притесняват.

И за мене беше така. Все даваха примери кой какво направил, а когато аз искам нещо, йок, ньет.

Хващай ги да помагат да видиш как ще се подмладят!
Много ме разбирате! Благодаря ви:)

# 14
  • Мнения: 943
Възрастни са нормално е да намират кусури. Аз бих те посъветвала по- често да си ходиш при тях. Бабите и дядовците чакат с нетърпение тези мигове, още повече, че са те отгледали.
Накарай ги да са щастливи в годините, които им остават. Аз всеки Божи ден бях до дядо ми, които много ми е помагал. Ядосвах му се понякога, дразнеше ме, но сега когато го загубих толкова ми липсва. Влиза в къщата, в която до скоро е имало смях и веселие и е тихоооо и празно.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт