Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 1 125
Баща ти - няма значение дали е жив или не. Ти не му дължиш нищо, въпреки, че не е християнско.
Баба и дядо - да, те са на възраст, друго поколение. С други разбирания, сигурно не приемат съвместното живеене. Ако това е твоят човек, между другото защо не се бракосъчетаете? След като ще имате дете, това ще е вид грижа за него.
Изслушвай роднините си, грижи се за тях и без да те помолят.
Заведи ги в къщи, когато твоят човек го няма - да видят как живееш.
Знаят ли за бебето? Това може да ги тревожи - липсата на подпис. Като по- възрастни те не приемат това.
И е нормално, израснали са в друго време, видели са доста и се тревожат. Не знам дали ще имат сили да ти помагат за бебето, или дали ще се подмладят, ако им го дадеш за грижи, но ще се радват ако ги заведеш там където живееш за да се уверят със собствените си очи, че си добре.
Не разчитай на тях на сто процента за бебето - може да нямат желание или сили, разбираемо е - отгледали са едно дете,  а после сами и внуче.
Не са си напочинали, според твоето описание.  Обаждай се редовно, дори и да ти говорят неща с които не си съгласна - просто не ги слушай когато запопват тази тема- питай ги за тях, разказвай по нещо за себе си. На тях им дължиш благодарност, затова трябва и да ги търпиш - едва ли станали много " тежки" за търпение.
Пожелавам много здраве и щастие на вас, детето ви и роднините ти!

# 16
  • София
  • Мнения: 3 359
Извинявай, че ти попарвам ентусиазма, ама на първия влак ли скочи?
Радвам се за теб и дано всичко ти върви добре в семейния живот. Мога само да посъветвам, когато починат дядо ти и баба ти, да не се вкопчваш в мъжа си, ако има някакви кусури, защото без него ще си "съвсем сама". Това важи и за другите, чиито родители са починали рано или не поддържат връзка с тях.

# 17
  • софия
  • Мнения: 313
Здравей, горе-долу съм в сходна ситуация. Баща ми се разболя през 94 (била съм на 7 ) от шизофрения и за съжаление след болестта вече не беше глава на семейството и не се грижише съвсем пълноценно за нас. Отделно имам сестра по-малка на която и двамата с майка ми обръщаха повече внимание. Та аз си бях момичето на баба и дядо - освен това съм кръстена на баба ми. Майка ми почина през 2004 и аз останах в родният си град да живея с баща ми (леля ми от друг град взе сестра ми за да учи там) . За мен стана още по-силна връзката с баба и дядо.
2012 забременях - бащата не призна детето и аз криех известно време бременността си, беше ме страх от тяхната реакция, но евала им и на тях и на баща ми - стояха после плътно до мен и всячески ми помага с детето. Той (синът ми) им стана и новият любимец - "на дядо момчето ". Миналата година за съжаление почина и баща ми и сега ми останаха само те- обичам си ги и се надявам да имат поне още 10тина години че и повече живот (те са към78- 80 годишни ).
Понякога почват да ми натякват че е по-добре за мен да се върна в родния град(живеем в София с детето) и подобни неща, но се опитвам да ги изслушам и да не споря с тях.
Относно майка ми,мисля че ми липсва сега на по-стари години-на 30 съм- някакси ако имах нейната подкрепа бих била малко по=щастлива , но тя беше по-тежък характер и не знам дали би била ок с моето решение да съм самотна майка. 

# 18
  • Мнения: 722
Грижи се за баба ти и дядо ти докато са живи и ги приеми каквито са.
Представяш ли си каква радост за тях ще е правнучето?

и моят съвет е такъв.
аз нямам живи роднини, много е тежко. до голяма степен ме отгледаха баба ми и дядо ми. последно почина баба ми. с нея адски много се карахме, но ако знаеш как ми липсва и понякога съжалявам, че не съм била по-толерантна към кривия ѝ характер. та не им се връзвай много.

# 19
  • Милано
  • Мнения: 706
И мене ме отглеждаха баба и дядо(родителите на мама),но като помощ към мама и татко,за да могат те да работят.Имах най-прекрасното детство!Бях заобиколена от хора раздаващи със шепи любов❤Имах и прабаба до 18 години,много мъдра и добричка❤Баба почина преди 2 години...беше строга,но справедлива и ми липсва безкрайно!Дядо загубих преди близо 20 години и друг такъв романтичен и любящ човек не съм срещнала(беше роден на 14 февруари).Мир на праха им!

# 20
  • Мнения: X
Когато минат 80 години възрастните хора много се променят. Като че ли им е някакъв вододел. Моите майка и баща починаха над 80 годишни, като майка ми почина преди 4 години, а баща ми - преди двайсетина дни. Майка ми също не беше добре известно време преди да си отиде, но 4-те години, през които живях сама с баща ми определено бяха най-трудните в целият ми живот. Аз също не съм млада, но той ме третираше като 5-годишна. Това не се отнасяше обаче, когато има нещо да се върши. Направо ме попиля, сега едвам едвам се възстановявам. Непрекъснати оплаквания, непрекъснато нещо му идва в акъла, което иска да бъде свършено на секундата, непрекъснати обвинения към мен, дори и заплахи за побой (въпреки, че ако реша, ще го просна точно с един замах на ръката, беше доста без сили). За нищо не можеш да се разбереш, нищо не можеш да му обясниш, камо ли да го накараш да направи. Така че, дръж се, дано не ти правят проблеми. Радвай се, докато са двамата заедно, тогава се крепят и са относително добре. Изтърпявай и бих ти казала да прекарваш по-малко време с тях.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт