Благодаря ви момичета, май наистина малко ми поолекна. Жал ми е, защото до сега 2 пъти буквално и се разминаваше. Единият път беше много малка и беше глътнала един осил. Преливаха и кръв, и след 10 дена в клиниката осила сам проби и излезе. После я блъсна една кола, и друга мина от горе и, но пак оцеля. Този път явно не и е било писано...
- Публикувана: 8 юни 2006, 19:06 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2006, 21:24 ч.
Кученцето ми умря днес в ръцете ми.
много съжалявам за случилото се .Няма начин да не ти е тъжно ,но все някой ден е щяло да стане ,недей да носиш вина . 
Съчувствам ти искрено и аз имам пудел , който е вече на 16год./направо си е дядка/ и много ме е страх от неизбежния завършек някой ден! 
Съжалявам за кученцето , разтовари се с някаква физическа дейност след като не можеш да плачеш заради детенце. Някъде трябва да избие мъката... 
Съжалявам за кученцето , разтовари се с някаква физическа дейност след като не можеш да плачеш заради детенце. Някъде трябва да избие мъката... 
Перфектно те разбирам, защото докато си живеех в старата къща в Горна, нон стоп сме гледали сиамски котаци. И всичките загиваха долу-горе на една и съща възраст-около 4 години.
Причината беше, че тогава някъде почваха да се разгонват яко, не умееха да се пазят, бягаха навън и двата бяха отровени, а единият-блъснат от кола.
Сега майка ми гледа на двора един почти породист, който не пуска в къщата, и си е взело и малко котараче от първото му поколение.
Предстои да запознавам Станислав с него другата седмица и ще бъде истински интересна картинка. 
Причината беше, че тогава някъде почваха да се разгонват яко, не умееха да се пазят, бягаха навън и двата бяха отровени, а единият-блъснат от кола.
Сега майка ми гледа на двора един почти породист, който не пуска в къщата, и си е взело и малко котараче от първото му поколение.
Предстои да запознавам Станислав с него другата седмица и ще бъде истински интересна картинка.
Уф, че тъжно
Миналият месец мъжът ми разбра, че кучката им в БГ се е поминала ве4е от старост, гледат я от 15 години. Малко му трябваше да заплаче...
Точно тези моменти ме спират да си вземем животно вкъщи. Човек се привързва много бързо и силно, а и малките деца приемат тежко такива случаи
Миналият месец мъжът ми разбра, че кучката им в БГ се е поминала ве4е от старост, гледат я от 15 години. Малко му трябваше да заплаче...
Точно тези моменти ме спират да си вземем животно вкъщи. Човек се привързва много бързо и силно, а и малките деца приемат тежко такива случаи
Бейби,и аз съжалявам много!Но щом животинчето е имало проблем,не бива да се виниш...Надали и с по-бърза реакция бихте му помогнали.
Аз също съм от тези,които от деца са израстнали с животни наоколо и си мисля,че за мен ще е по-тежко изобщо да нямам животно отколкото да ми се налага да преживявам загуба като тази...
Част от кръговрата на живота...Може би като си мислиш повече за приятните и радостни мигове,които ти е доставило приятелчето,по-лесно ще преживееш и тъжните... 
Аз също съм от тези,които от деца са израстнали с животни наоколо и си мисля,че за мен ще е по-тежко изобщо да нямам животно отколкото да ми се налага да преживявам загуба като тази...
Част от кръговрата на живота...Може би като си мислиш повече за приятните и радостни мигове,които ти е доставило приятелчето,по-лесно ще преживееш и тъжните... 
Ужасно съжалявам бебе.
Няма да мога да се съвзема повторно, много е тежко 
Имахме едно куче, което много обичах. Казваше се Армани...Манчо почина от удар...да на който и да кажа все се смее - куче починало от удар( ) много смешно няма що Брат ми го извел на разходка и едно голямо куче се нахвърлило в/у него и нашия Манчо се уплашил и сърчицето му се пръснало. Беше голяма трагедия за цялото ни семейство. Ходехме на гроба му и му слагахме кренвирши и палехме свещички. Ох, разплаках се
Днес почина кучето на баба ми. Вчера са му правили много тежка операция , надявахме се да оживее, но сутринта баща ми го е намерил умрял.