Много ми е тъжно. Не искам да развалям и вашето настроение, но много ми е тежко. Имах мини пинчер, на около 10 год(все забравям точно на колко е), и както си стоеше днес, лежеше си, и скочи, започна да залита, падна на земята на една страна, точно в краката ми и едвам дишаше. Ние с майка ми много се паникьосахме, и докато реагираме минаха няколко минути. Грабнахме я, тя дишаше още, но почти не мърдаше. Хванахме едно такси, но по пътя към ветеринарната клиника спря да диша. Занесохме я на докотора, преслуша я, и каза, че вече е мъртва, и нищо не може да направи. Попита ни какво ще правим, дали да я оставим за аутопсия, или щше си я вземем да я погремебем. Майка ми вече беше невероятно разтроена, и аз трябваше да се държа да не ревна и аз. Трябваше да реша какво да правим с телцето й, а аз се ужасявах да я разнасяме, и им казах да я вземат, и да и направят аутопсия. Платихме 10 лв. и си тръгнахме. Доктора се обади по-късно, и каза че е преяла и диафрагмата и се е пръснала.
СЕга се чувствам ужасно виновна, мислех си че ако бяхме тръгнали веднага, щяха да я спасят. Не сме я прехранвали(никой не я е хранел от в4ера), но тя си имаше някакъв проблем със стомаха от много време. Явно е било въпрос на време. Гледката е постоянно пред очите ми, а и не мога да се нарева , защото малката е постоянно около мен. Надявах се като споделя, да ми поолекне малко - ама
не.
Охх, не искам повече животни
СЕга се чувствам ужасно виновна, мислех си че ако бяхме тръгнали веднага, щяха да я спасят. Не сме я прехранвали(никой не я е хранел от в4ера), но тя си имаше някакъв проблем със стомаха от много време. Явно е било въпрос на време. Гледката е постоянно пред очите ми, а и не мога да се нарева , защото малката е постоянно около мен. Надявах се като споделя, да ми поолекне малко - ама
не.
Охх, не искам повече животни
На мен така ми умря една малка сърничка, като бях малка... Може би това е една от причините да не искам да имам животно 
