Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 септ. 2018, 15:51 ч.

Заслужавам ли повече?

  • 7 298
  • 140
  •   2
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 8 995
Правило номер 1 на семейните отношения е: не прави на половинката си това, което не искаш тя да ти прави на теб. Или в превод, "постави се в нейните/неговите обувки". В случая, не прекалявай с пресирането за инвитро опита, само на 30 си, имате време, дай му време сам да го пожелае и сам да "натиска" за опитите.  Не се капсулирай и не се самосъжалявай като негова жертва. Говори с него, недей да му крещиш какво ТИ искаш. Трябва да е нещо, което и двамата искате.

Но за живеенето с майка му смятам, че не е никакво решение, а откровена пречка.

# 16
  • София
  • Мнения: 5 954
Познавам прекрасни и хармонични семейства, с втори брак на мъжа и негово дете от предишния. Но е необходимо разбирателство между двамата и все някакво разбирателство с чуждто дете от страна на жената.
Значи, като се омъжим втори път, очакваме мъжа ни да обича децата ни като свои, ама не сме готови да дадем същото, а?
И защо?

Много двояки стандарти се налагат нещо.

За живеенето с майка му съм съгласна, пречка е и вреди.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 10 879
Лично моето мнение е, че този мъж не иска чак толкова много дете от авторката. Все пак той си има свое вече. Предполагам, че се е навил заради нея. И ако не стават нещата и тя реши да го чака той да пожелае, рискува той никога да не го направи, а тя да загуби ценно време.

Предполагам само, авторката ако желае нека сподели.

# 18
  • Мнения: 1 886
Здравейте скъпи дами, за пръв път реших да потърся съвет тук. Ще ви разкажа за кръстопътя на който се намирам, ясно осъзнавайки, че съвсем сама мислейки уж разумно се озовах пред дилема.
Аз съм на 30г,с добро образование и сериозна професия. Омъжих се преди 3г, доста бързо макар и неразумно заслепена от емоции. Съпругът ми има предишен брак и дете на 10г.
Отначало всичко беше прекрасно, разходки, внимание до момента в който той не ме прие за даденост. Той държеше да живеем в една къща със свекърва ми да не е сама, съгласих се да е щастлив и спокоен.
Абе направих безброй компромиси със себе си, търпя изблиците на бившата му и прищявките на детето, само заради него.
След ходене по лекари се оказа, че причината да нямаме дете е в него. И реакцията му, ме накара да си задам хиляди въпроси.Той се отказа просто , спряхме да правим секс, не чувствам любов от негова страна , отдаденост, загриженост. Някак усетих, че все пак е спокоен... той си има наследник. Тези мисли ме мъчат той стана,съквартирант, не говорим, не ме търси, не му липсвам, не му пука как се чувствам аз, но не иска и да се разделим.
И дилемата е... да си гледам ли живота, или да се боря макар, че все повече се чувствам като натрапник в чуждо семейство?

На мен ми направиха впечатление болднатите неща и считам, че заради това няма смисъл да "се бори", защото е сама вече. Взаимност няма и не става въпрос за приемане на неговото дете, за много по-важни неща иде реч.

# 19
  • Мнения: 23
Правило номер 1 на семейните отношения е: не прави на половинката си това, което не искаш тя да ти прави на теб. Или в превод, "постави се в нейните/неговите обувки". В случая, не прекалявай с пресирането за инвитро опита, само на 30 си, имате време, дай му време сам да го пожелае и сам да "натиска" за опитите.  Не се капсулирай и не се самосъжалявай като негова жертва. Говори с него, недей да му крещиш какво ТИ искаш. Трябва да е нещо, което и двамата искате.

Но за живеенето с майка му смятам, че не е никакво решение, а откровена пречка.
Права си, но тогава с още  по - голяма сила ме удря въпросът.. защо сме заедно, та ние и деца нямаме! Не съм от жените които се страхуват да се справят сами, по скоро той ме обърква 😕

# 20
  • Мнения: 1 886
Щом отсега не ти е пълно в душата с него - губиш си времето. А времето е много ценно, никога не се връща.

# 21
  • София
  • Мнения: 5 954
Ами, за мен приемането на детето ми ще е много важно нещо.

Има периоди на раздалечаване между хората. Само времето и евентуални усилия биха могли да променят нещата.
И всеки изживява драмите и проблемите в живота си по различен начин. Някой се оплакват и искат подкрепа от всичко живо около себе си, други затварят всичко и се изолират, за да не изглеждат слаби и да ближат рани насаме.

И да, напълно възможно е мъжът да не драпа чак толкова за дете, все пак си има, но това само той може да каже. Ако бъде попитан.

Тайна, семейство не значи непременно деца и родители.
Заедно ще сте, защото се обичате, допълвата се и имате нужда един от друг. И сте щастливи заедно.
А не защото имате или нямате деца.

# 22
  • Мнения: 23
Лично моето мнение е, че този мъж не иска чак толкова много дете от авторката. Все пак той си има свое вече. Предполагам, че се е навил заради нея. И ако не стават нещата и тя реши да го чака той да пожелае, рискува той никога да не го направи, а тя да загуби ценно време.

Предполагам само, авторката ако желае нека сподели.
Именно това е най големият ми страх.
Не искам да създавам дете ако само аз го искам.
Той твърди, че го иска колкото мен но действията и липсата на заинтересованост говорят друго.

# 23
  • София
  • Мнения: 8 995
Мисля, че съвсем по-женски сгъстяваш краските. Чувстваш се нещастна и всичко ти изглежда "черно".  Но това са само временни емоции, а не разумни доводи. Е, ако ти не го обичаш вече, това е друга тема. Ние, читателките, имаме само твоята версия за ситуацията, а нямаме неговата и само гадаем на база собствения ни опит кой, кога, какво и защо. Ако ти е дотегнало "beyond reason", тръгни си, реално ти нищо не губиш. По-добре е без мъж, отколкото с "липсващ" мъж уж до теб.

# 24
  • Мнения: 23
Познавам прекрасни и хармонични семейства, с втори брак на мъжа и негово дете от предишния. Но е необходимо разбирателство между двамата и все някакво разбирателство с чуждто дете от страна на жената.
Значи, като се омъжим втори път, очакваме мъжа ни да обича децата ни като свои, ама не сме готови да дадем същото, а?
И защо?

Много двояки стандарти се налагат нещо.

За живеенето с майка му съм съгласна, пречка е и вреди.
Приела съм детето му, но не съм готова да подаря живота си за неговото благополучие, лишавайки себе си от пълноценен брак и деца!

# 25
  • Мнения: 1 886
Аз пък мисля, че ние, жените сме надарени с интуиция, защото не сме много силни физически и това е нещото, което трябва да използваме да ни пази и води. Щом женската й интуиция й казва, че това не е за нея, значи трябва да я последва. И не става дума за просто някаква мимолетна мисъл, а да се вслуша във вътрешното си Аз, което ми се струва вече е направила. Тук търси само потвърждение за решението си.

# 26
  • София
  • Мнения: 14 592

И да, напълно възможно е мъжът да не драпа чак толкова за дете, все пак си има, но това само той може да каже. Ако бъде попитан.

Тайна, семейство не значи непременно деца и родители.
Заедно ще сте, защото се обичате, допълвата се и имате нужда един от друг. И сте щастливи заедно.
А не защото имате или нямате деца.


Твърде идилично звучиш, а истината е, че жена на 30, здрава и права, да търпи неглижиране отвсякъде в тази къща, е обидно за нея самата.
Дори не искам да си представя какво ще стане ако забременее- какъв тандем ще образуват свекървата и детето срещу нея, а за майка му- съвсем.
И това, при никаква подкрепа от мъжа, който се държи все едно тя е прокажена, а не той да има проблем.

# 27
  • София
  • Мнения: 5 954
Мъжете искат деца. Просто не ги искат толкова силно, колкото жените.
Приела съм детето му, незначи обичам детето му, държа надетето му и тн.
Така се приема и че оплешивява някой.

Не си длъжна да се отказваш от пълноценно семейство. Само ти можеш да решиш, кога е момента да го търсиш другаде, ние не можем да оправим отношенията ви или да те разведем, най.малкото защото не познаваме никой от вас.

Абе за интуиция не съм съгласна.
Пълно е с егоцентрични жени, виждащи и оценяващи само себе си в дадена ситуация.
Както и същия тип мъже.

Абсурт, може. Аз вярвам твърдо,че човек не трябва да се предава припърва и втора трудност без борба и го практикувам.Но съвсем не твърдя, че борбата трябва да се води от един. Ако ще живеят хубав живот, трябва да го постигнат и двамата, да нося някого на гръб, само заради една любов, не бих.

Последна редакция: вт, 04 сеп 2018, 17:17 от possessed

# 28
  • Мнения: 23
Аз пък мисля, че ние, жените сме надарени с интуиция, защото не сме много силни физически и това е нещото, което трябва да използваме да ни пази и води. Щом женската й интуиция й казва, че това не е за нея, значи трябва да я последва. И не става дума за просто някаква мимолетна мисъл, а да се вслуша във вътрешното си Аз, което ми се струва вече е направила. Тук търси само потвърждение за решението си.
Толкова си права, доста дълго се опитвах да подтисна това си чувство с мислите, че сигурно искам много...прекалено съм взискателна и т. н. Но той  дори не се и опитва да го заличи това ми усещане. Никога не съм викала (не обичам скандали)но той изобщо не се трогва че може да ме изгуби. 

# 29
  • Мнения: 1 886
За интуицията писах - не е кеф някакъв, а да усетиш кое ще е най-добре. И не винаги здравия егоизъм е лошо нещо - спасява те от използвачи, насилници, от теб самата понякога.
Малко философско забих, но искам всъщност да подчертая, че щом тя не се чувства добре още в началото на връзката или брака, знак е, че не добре за нея.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт