Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 септ. 2018, 15:51 ч.

Заслужавам ли повече?

  • 7 212
  • 140
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 21
Мисля, че си направила много компромиси в тази връзка и в един момент е започнало доста да ти тежи. Ти познаваш себе си добре, прецени си дали си струва. Аз лично бих опитала да подобря нещата, бих си дала няколко месеца срок и ако нищо не става бих го напуснала без никакви угризения и съмнения.

# 46
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 877

Приела съм детето му, но не съм готова да подаря живота си за неговото благополучие, лишавайки себе си от пълноценен брак и деца!
[/quote]

Ето ти сама си отговори на основния въпрос!НЕ си готова!

# 47
  • Варна
  • Мнения: 10 846
По мое мнение не е много удачно да дава срок от няколко месеца. Тя писа, че са в ход нещата за ин витро май. Значи или прекратява всичко преди процедурата или остава и я прави с пълното съзнание, че ако се получи, ще остане с този човек въпреки проблемите.

# 48
  • Мнения: 23
По мое мнение не е много удачно да дава срок от няколко месеца. Тя писа, че са в ход нещата за ин витро май. Значи или прекратява всичко преди процедурата или остава и я прави с пълното съзнание, че ако се получи, ще остане с този човек въпреки проблемите.
Точно , направо в десетката... незнам сега накъде. Искам и съм готова финансово и психически и сама да се грижа за дете, но не искам да е без баща. И ако продължа значи да остана с него.

# 49
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 877
Значи не оставаш ами продължаваш с друг!В доста случаи на ин витро процедура не се получава от първия път.

# 50
  • Мнения: 21
Какво значи, че оставаш завинаги с някого? Това никой не може да го знае. Децата обикновено правят взаимоотношенията още по- сложни. Но щом авторката е в състояние да се грижи за себе си и за детето си, няма място за отчаяние.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 10 846
Повярвай ми, може да си мислиш, че си готова психически да гледаш дете сама, но не е точно така. И аз така си мислех, докато не се разделихме. Финансите са ясни и прости. Но независимо дали живеете заедно или не, този човек му е баща. Щеш, не щеш ще имаш контакти с него и понякога е наистина трудно. С документалната част е трудно. С въпросите на детето е трудно. С желанието/нежеланието на бащата да го вижда също е трудно. И всичко това е за сметка на детенцето, а те усещат от много малки. Така че хубаво си прави сметката.

А мантрата "не искам детето ми да е без баща" я забрави. Тя може да те вкара в много голям батак. Понякога е по-добре да сложиш кръст на бащата и да продължиш без него. Защото някои жени, в желанието си детето да има баща, правят такива жертви, че не е истина. И това вреди на всички. Едно дете не крепи семейство, което е разклатено из основи. Баща на всяка цена не е добра идея. А баща, който е на място, продължава да бъде баща и при раздяла. Малък е шансът обаче да се получи така.

# 52
  • Мнения: 1 844
Аз не разбирам - ти са на 30, а се държиш все едно си на последния влак. Дай си време да срещнеш някой подходящ и ако не - мисли за самотно майчинство. Но не си губи времето с този, дори от малкото писано тук, повечето от нас разбраха.
Но си млада и имаш шанс, само си дай възможност за това.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 5 962
Едва ли не, щото е мъж с дете и си се прецакала да го вземеш, сега си нещастна.
Това личи от споделено от теб, в друга тема, и тук.
Не ти е добре с него, но трябва да знаеш какво искаш. Да хукнеш сега да търсиш мъж, за да се репродуцираш, с риск пак да не нацелиш точно. Да станеш майка, без да се фиксираш в семейния модел. Или нещо друго.

# 54
  • Мнения: 23
Повярвай ми, може да си мислиш, че си готова психически да гледаш дете сама, но не е точно така. И аз така си мислех, докато не се разделихме. Финансите са ясни и прости. Но независимо дали живеете заедно или не, този човек му е баща. Щеш, не щеш ще имаш контакти с него и понякога е наистина трудно. С документалната част е трудно. С въпросите на детето е трудно. С желанието/нежеланието на бащата да го вижда също е трудно. И всичко това е за сметка на детенцето, а те усещат от много малки. Така че хубаво си прави сметката.

А мантрата "не искам детето ми да е без баща" я забрави. Тя може да те вкара в много голям батак. Понякога е по-добре да сложиш кръст на бащата и да продължиш без него. Защото някои жени, в желанието си детето да има баща, правят такива жертви, че не е истина. И това вреди на всички. Едно дете не крепи семейство, което е разклатено из основи. Баща на всяка цена не е добра идея. А баща, който е на място, продължава да бъде баща и при раздяла. Малък е шансът обаче да се получи така.

Съдейки по отношението му към детето му е много добър и грижовен, но наистина не е разумно аз д бъда поредната майка отглеждащ та сама детето си а той да обикаля града събирайки децата си. Винаги съм се стремяла да бъда разумна, веднъж избързах и ето, че май съжалявам 😏
Интуицията и действията му ми казват не, но сърцето ми и думите му обратното. А не съм и от хората които просто чакат ей така.. по течението.. трябва да мисля и то бързо!

# 55
  • Мнения: 23
Едва ли не, щото е мъж с дете и си се прецакала да го вземеш, сега си нещастна.
Това личи от споделено от теб, в друга тема, и тук.
Не ти е добре с него, но трябва да знаеш какво искаш. Да хукнеш сега да търсиш мъж, за да се репродуцираш, с риск пак да не нацелиш точно. Да станеш майка, без да се фиксираш в семейния модел. Или нещо друго.

Не мисля че някъде се е споменало, че ако се разделим ще хукна да се репродуцирам. Дори е много вероятно да не се случи никога и затова е дилема... ясно е че не се възпроизвеждам с всеки който срещна!

# 56
  • Мнения: 624
Аз знам една стара поговорка - ако се колабаеш за нещо не го прави. Самият факт на колебание показва, че не си готова. А тука не става дума просто за нещо си, а за най-важното нещо.

# 57
  • Мнения: 22 003
Първо, образование, професия, финанси, външен вид - това няма никакво значение какво ще ти се случва в живота.

Запитай се как искаш да ти протича денят. Представи си идеалния ти ден. А сега си представи всички пречки и бомби, които са способни да ти поставят домашните. Втората версия ще ти е семейният живот в реала.

Ако искаш да имаш много дни от изнервящия тип, стой си. Ако искаш да си подредиш деня както ти искаш, да имаш ресурс за това, да не си мазохист в тоя живот...може би трябва да продължиш напред.

За мен да направиш дете, че и с ин витро, при такава дълбоко неприятна ситуация, е мазохизъм, излишен в тоя живот. Не е зле да се търси на хляба мекото, така че си помисли хубаво. Никой няма да ти каже мерси, медали не дават, а дори това чудо "семейство" невинаги те изпълва, особено ако се държат като магарета.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 5 962
Може и да не заслужаваш повече, ако не намериш сила и смелост първо да се откъснеш от това, което вече не ти носи щастие. Оттам нататък, картите ги редиш пак сама.
Сирена, ненужно е императивно да й посочваш изборите.

# 59
  • Мнения: 22 003
Ами то реално колко опции има? и колко житейски пътища има? По принцип всеки човек може да скалъпи някакъв вариант за себе си и да го рационализира, но е хубаво да се погледне и по-генерално какъв е изборът и какво представляват нещата. Нищо императивно няма - обаче трябва да не се лъже, че като избере Х, ще се окаже в някакъв земен рай, напротив, може да е дразнещо и да трябва много да си затваря очите и да рационализира.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт