Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 1 553
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

# 16
  • Мнения: 8 996
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

Не мисля. Просто, като бебета, майките са изморени да стават нощем и от там свикват с тях на леглото, така и си остава. Или пък приказката, която трябва да е за лека нощ, се превръща във висене до откат, докато детето заспи. И така се превръща в навик, не е нещо, с което детето се ражда ...

# 17
  • Мнения: X
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

# 18
  • Мнения: 165
Моите са на 5,5 и на почти 3-момчета. С второто от една страна е лесно, защото хем знаеш какво предстои, хем са различни. Първите две години с второто ми беше трудно по- много причини- хем таткото много работеше и почти не почиваше, аз трябваше всичко друго да върша и малко след като родих ми се случиха доста кофти неща от друго естество. А и като се замисля периода на малкия между 1,5г и 2г и 8-9мес ( съвсем до скоро), защото се тръшкаше и мрънкаше на пода плюс не проговаряне. И все още мрънка, но доста по-малко. Хем не знае какво иска, хем не можем да го разберем. За капак двамата хем се търсят и си играят, хем много се карат. А иначе финансово-всичко е по 2. Вярно малкият доизносва някой дрехи, но доста се купува. Играчки гледаме да купуваме само по поводи- имат си достатъчно, а и им подаряват. Ходят на държавна градина- там не е кой зна какъв разход. Пак зависи на какви допълнителни занимания ходят. Засега аз съм им шофьора- поне са на едно място. Когато баткото тръгне на училище, а малкият е все още на градина, ще е доста по-трудно логистично. В училищният период сигурно разходите ще са повече. Не е лесно, но си заслужава. Не мога да си представя живота без второто-сигурно щеше да е по-лесно. Обаче баткото се промени много след като се роди бебето и особено след като това бебе започна да расте и да общуват. Стана някак по-уверен в себе си. Преди беше срамежлив и кротичък. Сега двамата са такива диваци, подлудяват ни.

# 19
  • Мнения: 8 996
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!

# 20
  • Мнения: X
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!
Каката първите около 3 години си спеше сама в стая без проблем. След това аз смених работата и се натресох на пачи яйца. Излизах в 7 и де прибирах в 20-21 вечерта изключително уморена и докато приспивай детето и аз заспивах. Аз смених работата, но детето преживя проблем в градината. И това след като две години беше ходила на ясла и познаваше децата, едното момиченце се оказа че я тормози и учителката не прави нищо по въпроса. Та така каката отказа да спи сама.
Таткото през това време спеше на дивана в хола.
Но въпреки това като има желание има и начин относно сексуалния живот. Бебето го направихме в един от последните следобедни спанета на каката.
Когато второто се появи нещата се усложниха, защото на таткото му се налага да работи допълнително и е изключително уморен

# 21
  • София
  • Мнения: 17 592
Сетих се за нашето спане! 2012-2013 всички спяха при нас! Практически живеехме в една стая! После купихме нови легла в тяхната и децата отидоха да си спят там. Но радостта беше към една година, тъй като малкия пък разви тежък дерматит. Чешеше се по цяла нощ. А сутрин отказа да ходи на градина. И аз трябваше да си сменя работата.

# 22
  • Мнения: 4 905
Имам 4 деца. Най-трудното винаги ми е било, ако две деца са болни едновременно. Това е кошмар. Винаги си водя записки с точните часове и лекарства, да не би да стане грешка от притеснение. Даже държа лекарствата в отделни шкафчета. А имах и случай, в който две от децата ми трябваше да влязат едновременно в болница, в различни отделения. Тогава се наложи да се обадя на бащата, с когото сме разведени, да влезе той с едното. И да треперя двойно, докато ни приемат с другото. Ако са здрави, аз проблеми нямам. Изнервеност, караници и спанета не ме разстройват особено.

# 23
  • Мнения: 165
Сетих се за един доста труден момент- разболя се малкото доста леко изкара някакъв вирус, след него баткото обаче с 40 радуса температура 5 дни. Бях пуснала малкото на Ясла и на обяд ми се звъни, че цяла сутрин плачел и да го взема-нещо му имало явно бил болен дрън дрън. Мъжът ми излезе от работа и го докара ухилен до ушите. Междувременно и аз се тръшнах болна за около две седмици понеже така и не можех да лежа и да се лекувам. След като и двамата тръгнаха на градина, аз още болна имах още едно подобно обаждане от яслата-бил ги побъркал и не искал да спи. Направо думи нямах. А аз едва се влачех с температура. До рев ме бяха докарали тогава. Естествено като се появих на вратата на яслата той пак ухилен. И естествено трябваше да чакаме и баткото да се събуди в градината (понеже все още беше време за сън и не може да се взимат децата по това време).

# 24
  • София
  • Мнения: 17 592
И мен ме правеха на луда от яслата! Един път даже си бяха въобразили, че му има нещо на сърцето. Е, нямаше.

# 25
  • Мнения: 165
И мен ме правеха на луда от яслата! Един път даже си бяха въобразили, че му има нещо на сърцето. Е, нямаше.
А на мен ми бяха казала, че правел конвулсии като сложили да са спи. И нещо му имало. Да съм го завела на лекар. Пълни глупости!

# 26
  • Мнения: 591
На мен ми звъняха на пожар това лято да отивам да я прибирам, болял я корема- апандисит имала( уж имат там някаква лекарка или сестра ли е каква е не знам, ама бая си е повярвала). Отивам, наща навън, седнала на една пейка и си пее няква песен. Ама нали са сборни групи и гледат как да ги намалят децата.
А по темата- предстои ми другото лято. Как ще се справям не знам, ще имат 5 години и половина разлика.

# 27
  • София
  • Мнения: 17 592
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

# 28
  • Мнения: 176
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

Извинете, но не съм съгласна,че мед. сестри в яслите са цитирам: "нищо"! Все пак са първите, които обгрижват децата ни след раздвлата с мама, трябва да се погрижат за капризите на всички( като на една позната, на която детето беше свикнато да заспива само с количка и на ръце😳 и то на 2г, отучиха го там) и смятам, че им е по - трудно от учителките в ДГ, защото те полагат основите на детското възпитание извън вкъщи. Друг е въпроса, че никога не знаеш на каква жена ще попаднеш, но това се отнася и за жените в градината, а и за учителките в училище.

# 29
  • BG
  • Мнения: 2 449
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

Яслените сестри са точно мед сестри, които без съответното образование нямат шанс да бъдат на тази работа.

Общи условия

Активация на акаунт