Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 1 481
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

# 16
  • Мнения: 6 694
Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.
Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

Не мисля. Просто, като бебета, майките са изморени да стават нощем и от там свикват с тях на леглото, така и си остава. Или пък приказката, която трябва да е за лека нощ, се превръща във висене до откат, докато детето заспи. И така се превръща в навик, не е нещо, с което детето се ражда ...

# 17
  • София
  • Мнения: 2 687
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

# 18
  • Мнения: 138
Моите са на 5,5 и на почти 3-момчета. С второто от една страна е лесно, защото хем знаеш какво предстои, хем са различни. Първите две години с второто ми беше трудно по- много причини- хем таткото много работеше и почти не почиваше, аз трябваше всичко друго да върша и малко след като родих ми се случиха доста кофти неща от друго естество. А и като се замисля периода на малкия между 1,5г и 2г и 8-9мес ( съвсем до скоро), защото се тръшкаше и мрънкаше на пода плюс не проговаряне. И все още мрънка, но доста по-малко. Хем не знае какво иска, хем не можем да го разберем. За капак двамата хем се търсят и си играят, хем много се карат. А иначе финансово-всичко е по 2. Вярно малкият доизносва някой дрехи, но доста се купува. Играчки гледаме да купуваме само по поводи- имат си достатъчно, а и им подаряват. Ходят на държавна градина- там не е кой зна какъв разход. Пак зависи на какви допълнителни занимания ходят. Засега аз съм им шофьора- поне са на едно място. Когато баткото тръгне на училище, а малкият е все още на градина, ще е доста по-трудно логистично. В училищният период сигурно разходите ще са повече. Не е лесно, но си заслужава. Не мога да си представя живота без второто-сигурно щеше да е по-лесно. Обаче баткото се промени много след като се роди бебето и особено след като това бебе започна да расте и да общуват. Стана някак по-уверен в себе си. Преди беше срамежлив и кротичък. Сега двамата са такива диваци, подлудяват ни.

# 19
  • Мнения: 6 694
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!

# 20
  • София
  • Мнения: 2 687
Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!
Каката първите около 3 години си спеше сама в стая без проблем. След това аз смених работата и се натресох на пачи яйца. Излизах в 7 и де прибирах в 20-21 вечерта изключително уморена и докато приспивай детето и аз заспивах. Аз смених работата, но детето преживя проблем в градината. И това след като две години беше ходила на ясла и познаваше децата, едното момиченце се оказа че я тормози и учителката не прави нищо по въпроса. Та така каката отказа да спи сама.
Таткото през това време спеше на дивана в хола.
Но въпреки това като има желание има и начин относно сексуалния живот. Бебето го направихме в един от последните следобедни спанета на каката.
Когато второто се появи нещата се усложниха, защото на таткото му се налага да работи допълнително и е изключително уморен

# 21
  • София
  • Мнения: 16 882
Сетих се за нашето спане! 2012-2013 всички спяха при нас! Практически живеехме в една стая! После купихме нови легла в тяхната и децата отидоха да си спят там. Но радостта беше към една година, тъй като малкия пък разви тежък дерматит. Чешеше се по цяла нощ. А сутрин отказа да ходи на градина. И аз трябваше да си сменя работата.

# 22
  • Мнения: 4 173
Имам 4 деца. Най-трудното винаги ми е било, ако две деца са болни едновременно. Това е кошмар. Винаги си водя записки с точните часове и лекарства, да не би да стане грешка от притеснение. Даже държа лекарствата в отделни шкафчета. А имах и случай, в който две от децата ми трябваше да влязат едновременно в болница, в различни отделения. Тогава се наложи да се обадя на бащата, с когото сме разведени, да влезе той с едното. И да треперя двойно, докато ни приемат с другото. Ако са здрави, аз проблеми нямам. Изнервеност, караници и спанета не ме разстройват особено.

# 23
  • Мнения: 138
Сетих се за един доста труден момент- разболя се малкото доста леко изкара някакъв вирус, след него баткото обаче с 40 радуса температура 5 дни. Бях пуснала малкото на Ясла и на обяд ми се звъни, че цяла сутрин плачел и да го взема-нещо му имало явно бил болен дрън дрън. Мъжът ми излезе от работа и го докара ухилен до ушите. Междувременно и аз се тръшнах болна за около две седмици понеже така и не можех да лежа и да се лекувам. След като и двамата тръгнаха на градина, аз още болна имах още едно подобно обаждане от яслата-бил ги побъркал и не искал да спи. Направо думи нямах. А аз едва се влачех с температура. До рев ме бяха докарали тогава. Естествено като се появих на вратата на яслата той пак ухилен. И естествено трябваше да чакаме и баткото да се събуди в градината (понеже все още беше време за сън и не може да се взимат децата по това време).

# 24
  • София
  • Мнения: 16 882
И мен ме правеха на луда от яслата! Един път даже си бяха въобразили, че му има нещо на сърцето. Е, нямаше.

# 25
  • Мнения: 138
И мен ме правеха на луда от яслата! Един път даже си бяха въобразили, че му има нещо на сърцето. Е, нямаше.
А на мен ми бяха казала, че правел конвулсии като сложили да са спи. И нещо му имало. Да съм го завела на лекар. Пълни глупости!

# 26
  • Мнения: 502
На мен ми звъняха на пожар това лято да отивам да я прибирам, болял я корема- апандисит имала( уж имат там някаква лекарка или сестра ли е каква е не знам, ама бая си е повярвала). Отивам, наща навън, седнала на една пейка и си пее няква песен. Ама нали са сборни групи и гледат как да ги намалят децата.
А по темата- предстои ми другото лято. Как ще се справям не знам, ще имат 5 години и половина разлика.

# 27
  • София
  • Мнения: 16 882
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

# 28
  • Мнения: 84
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

Извинете, но не съм съгласна,че мед. сестри в яслите са цитирам: "нищо"! Все пак са първите, които обгрижват децата ни след раздвлата с мама, трябва да се погрижат за капризите на всички( като на една позната, на която детето беше свикнато да заспива само с количка и на ръце😳 и то на 2г, отучиха го там) и смятам, че им е по - трудно от учителките в ДГ, защото те полагат основите на детското възпитание извън вкъщи. Друг е въпроса, че никога не знаеш на каква жена ще попаднеш, но това се отнася и за жените в градината, а и за учителките в училище.

# 29
  • BG
  • Мнения: 2 418
Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

Яслените сестри са точно мед сестри, които без съответното образование нямат шанс да бъдат на тази работа.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт