Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 септ. 2018, 03:55 ч.

Татуировка на 16?

  • 9 467
  • 177
  •   1
Отговори
  • Мнения: 54
Дъщеря ми иска татуировка - в началото бях скептична, но виждам, че много иска...обясних и, че това ще остане завинаги и трябва да има впредвид, че след време може да съжали. Доста се беше нагласила за ключицата, но отказах - не искам да е на място, на което много да се вижда. Въпреки това, още не съм на 100% убедена, че е редно и го мисля. Вашите деца имат ли татуировки и ако имат, на колко си ги направиха (под 18?) Grin

Последна редакция: сб, 17 ное 2018, 18:01 от bubanka

# 1
  • Ямбол
  • Мнения: 24 243
Категорично против съм. Децата ми нямат.

# 2
  • Мнения: 25
Повечето  добри татуисти вероятно ще ви откажат, ако някой се съгласи ще е с декларация за вашето съгласие. Аз лично бих изчакала 18 години, та дори бих изчакала да минат кандидатстудентски изпити, записвания и прочие и след това да лягам под иглата.

# 3
  • Мнения: 415
С риск да ме линчувате, аз бих се съгласила. Дори бих завела дъщеря си лично, ако един ден някоя от тях пожелае да си направи. Но разбира се, това би дошло с уговорката че се справя добре в училище, поведението и като цяло е добро и е заслужила доверието ми.
Също бих искала да знам какъв е изборът и предварително, и ако е нещо фрапиращо, или ще откажа или ще се опитам да я насоча към нещо по-подходящо.
Така или иначе ако реши пак ще си направи, и то точно че няма 18, и ще отиде при някой, който е ок с това и най-вероятно татуира вкъщи и сега се учи ... Нито ще има стерилни условия, нито опит, нито нищо.

Последна редакция: нд, 09 сеп 2018, 11:55 от ladySnow

# 4
  • Мнения: 1 695
Така или иначе ако реши пак ще си направи, и то точно че няма 18, и ще отиде при някой, който е ок с това и най-вероятно татуира вкъщи и сега се учи ... Нито ще има стерилни условия, нито опит, нито нищо.

Бях дете, което направи точно това. Ако майка ми не преминаваше в ултразвук при всяко споменаване на татуировка, а беше ме завела някъде и беше гледала какво и как се прави, дори и някакво условие да беше поставила, щеше да е по-добре и сега нямаше да се налага да я поправям. Не съжалявам за татуировката, съжалявам, че я правих точно при някакъв, който не знае какво прави и не го вълнува, че бях на 17 тогава...

# 5
  • Мнения: 48
Аз направих първата си татуировка на 15.Майка ми също беше не изцяло съгласна ,но в крайна сметка се съгласи и дойде с мен ,тъй като изискваха възрастен.Тя не харесва пиърсинги и татуировки ,но никога не ми е забранявала и налагала,винаги сме разговаряли и нейният основен аргумент беше,че е перманентно и да обмисля добре. Просто в тези години движех в такава компания ,слушах такава музика и ми харесваха тези неща.Друг е въпроса ,че сега на 19 години сама си осъзнавам,че мооже би трябваше да я послушам и да не бързам Grinning харесвам си татуировките и не са на места,които се виждат,но и без тях можех да си живея

# 6
  • Майна Сити
  • Мнения: 747
Исках татуировка или обица на пъпа на 16-17 години. Казах на нашите, майка ми тогава каза, че е по-добре да изчакам с татуировката, нека си сложа обица на пъпа, защото после дупката ще зарасне и няма да е толкова фатално, ако има малък белег. Послушах я, с нея си избрах обицата, а с баща ми отидох да се пробия при хирург, тъй като нямах доверие на студията. 6-7 години по-късно махнах обицата заради бременност и така и не я сложих, но отидох и се татуирах след като родих  Grinning

# 7
  • Мнения: 14 730
Дъщеря ми също искаше татуировка като навърши 16. Съгласих се, но тя докато  избираше какво точно да си татуира, взе че се отказа.

# 8
  • Добрич
  • Мнения: 331
А,защо не обмислите варианта за временна?Има такива,които издържат около година.Когато бях на 16 говорих с родителите ми,че много ми се иска.Първоначално отхвърлиха идеята,но след месец иначе консервативният ми баща ме заведе да ми направят.Сега нямам татуировки или пиърсинги.

# 9
  • Мнения: 4 120
   И аз съм за временната татуировка. Щом може да изтрае 1 година, това е най-подходящият начин. Тъкмо детето ще види дали може да се възприеме с татуировка и дали няма да й омръзне тази татуировка. Също така може след 1 година да й дойде друг акъл и да разбере, че не е хубаво да имаш татуировка. Когато има постоянна татуировка, дори да иска да я махне, защото вече не иска да има татуировка или тази татуировка не й харесва, няма връщане назад.

   И родителите да са против татуировките, това няма значение. Ще намери някой възрастен или някакъв татуист, който татуира в мизерно помещение и не използва стерилни инструменти. Това е много опасно.

# 10
  • София
  • Мнения: 32 899
Дъщеря ми е на 17 и няма татуировки. Искаше по едно време. Татуистът ѝ каза, че става само със съгласие на родител и подписване на 5 стр. декларация. И да си помисли добре.
За сега се е отказала.
На 16год. и по-малки категорично отказва.

Пробвайте с временна.

# 11
  • Мнения: 1 695
Не съществува такова нещо като временна татуировка. Има ваденки, които изглеждат като ваденки и падат от 1 къпане, има рисунки с къна, които изглеждат като рисунки и след 2 миенета започват да се измиват на места и изглеждат като рисунка върху тениска, която е прана всеки ден в продължение на 3 години...

# 12
  • Добрич
  • Мнения: 331
   И аз съм за временната татуировка. Щом може да изтрае 1 година, това е най-подходящият начин. Тъкмо детето ще види дали може да се възприеме с татуировка и дали няма да й омръзне тази татуировка. Също така може след 1 година да й дойде друг акъл и да разбере, че не е хубаво да имаш татуировка. Когато има постоянна татуировка, дори да иска да я махне, защото вече не иска да има татуировка или тази татуировка не й харесва, няма връщане назад.

   И родителите да са против татуировките, това няма значение. Ще намери някой възрастен или някакъв татуист, който татуира в мизерно помещение и не използва стерилни инструменти. Това е много опасно.
Щом преди 14 години имаше,няма начин сега да няма.Между другото,този "акъл е даден на баща ми от тогава 90 годишния ми прадядо,учител по психология.Макар с лека деменция по това време,човекът си е разбирал от работата.
Като говорихме с татко после ми каза,че предпочел той да ми намери татуист и да знае какво става,от колкото да действам сама.

# 13
  • Добрич
  • Мнения: 331
Не съществува такова нещо като временна татуировка. Има ваденки, които изглеждат като ваденки и падат от 1 къпане, има рисунки с къна, които изглеждат като рисунки и след 2 миенета започват да се измиват на места и изглеждат като рисунка върху тениска, която е прана всеки ден в продължение на 3 години...
Честно да ти кажа не знам какво е мастилото,но започна да избледнява след 10 месец.Беше наситено черна и започна да изсветлява до светлосива.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 200
Категорично против съм татуировки, особено пък на такава възраст, когато всичко се прави с цел да си интересен и желанията се менят постоянно. Когато бях на 16, и аз исках да се татуирам и само представата за реакцията на майка ми ме разколеба. Сега, 10 години по-късно, нямам татуировки и ме втриса при мисълта да си бях изплякала някаква малоумна картинка на тялото. Та понякога категоричната забрана върши работа. А и като цяло не съм привърженик на принципа "по-добре да разреша дадено нещо, защото иначе ще го направи зад гърба ми". Това е една наклонена плоскост, дето не се знае къде може да й излезе краят.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт