Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 31
Здравейте Дами,ще разкажа и моята история.Наскоро преживях или по точно още преживявам раздяла.
За тези който знаят малко от нея,понеже съм писал и в други теми отностно моята раздяла да ме извинят.
Та моята драма е следната.
Срешнах Жена с която се познаваме от преди 15 години и тогава имахме малък флирт.После всеки пое по своя път допреди 3 месеца.Случайно се засякохме в виртуалното пространство.Заговорихме се за нещата от живота,на кой какво се е случило,кой какво е преживял с две думи Общи неща.Припомнихме си миналото и т.н.
Да уточня тя сега е разведена с дете аз Ерген и друго да уточня не сме в един град.Но дойде и момента в който и двамата си признахме че и сега има привличане,има и желание да се случва нещо.Естествено че беше изтъкнато че е с дете което за мен лично не е било и не беше проблем.От дума на дума се уговорихме за среща която за мен беше идеалния начин да разговаряме Очи в очи отностно нашите настоящи взаймоотношения.Тя беше с детето разбира се и все пак съумеяхме да говорим.Виждах как желанието и да се съберем сега в нея е голямо че през това време,което не сме се виждали е имало някакви трепети за мен.Приех всичко това при сърце разбира се не съм от желязо а и аз исках и имах желание да се получът нещата.Последваха естествено още срещи желанието да се съберем в нея ставаше голямо а аз малко по ревизиран изчаквах да не е някаква моменнта емоция от това че сме се открили отново.Чувствата в мен също напираха но се сдържах,показах уважение и към нея и към детето, показах съпричастност към нейните проблеми и битови и работни,показвах и желанието ми към нея че наистина се радвам че сме се открили.Приех го малко като романс в който жовота ни събра пак и този път ще се получи.Найвно може би но факт.Тя каза първа Обичам те,тя каза  Цитирам "искам да си послединят мъж в моя живот" Отвърнах със същото въпреки че не бях толкова сигурен тогава.Срещите вървяха повече от добре и с нея и с детето защото то беше и е най важния фактор за нея което е напълно нормално.Последната ни среща беше за 4 дни на Морето по нейна работа която трябваше да ни сближи повече,защото другите срещи бяха с по една нощувка.Детето с чиста ръка на сърцето беше почти непоносимо сърдеше се за щяло и нещяло инатеше се за най дребни неща и така изнервяше най много нея.Аз не взех отношение с цел да не се бъркам в такова състояние на детето защото все още съм никой за него ние бяхме приятели гушкахме се говорихме си приказки и т.н.Оставях тя да се справя с него,за което на по късен етап бях обвинен.До тук добре на изпращане след тази почивка аз реших да си призная мойте чувства изцяло че желанието ми е сигурно и по голямо от нейното за събиране за Щастлив семеен живот.Имахме и разговор за наше дете за преместване в нейния град и всичко найстина да се случва като романс.Но уви получи се някакво отдръпване от нейна страна загубихме разговор помежду си споделяхме неща който нямат връзка с нашите отношения.След всяка една среща ми беше казвано колко добре е минало и с нея и с детето.Което после е било преосмислено и не е било това което е очаквала от мен и това ме обърка .Започнах да чувствам че я губя и както нямахме разговор аз спрях да я притискам с моето желание да се получават нещата.И така докато не се стигна до момента в който аз я нападнах с тези неща дето ми споделяше тя и който нямаха връзка с нашите отношения,за което се признавам виновен.След този скандал аз осъзнах колко много съм я наранил естествено и колко много съжалявам за стореното.Извиних се няколко пъти с сълзи на очи признавам си няма за какво да крия все още съжалявам защото я и си я Обичам все още.Имаше и думи от нейна страна казани който и мен засегнаха но аз реших да ги премълча да ги превъзмогна в името на Втория шанс че живота ни събра пак.Но пак стигам до този момент в които аз казах всички мой чъвства и желания да бъдем заедно и всичко се преобърна.Плашещо ли е един мъж да покаже малко повече чувствителност,състрадание и разбиране или трябва да се дърпаме и да сме лицемери спрямо нашите чувства за да сме желани от нежния Пол?Ще се радвам да си кажете и вашите мнения.Зная че няма връщане назад но все още ми е болно че не се случиха нещата.И пак уточнение от 3 седмици сме се разделили и има вече друг!?!

# 1
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 817
Не, не е плашещо. Какво значи споделяме неща, които нямат връзка с нашите отношения? Щом сте заедно всичко има значение. Сигурен ли си, че вече има друг и е от скоро, може би по-рано е срещнала другия и това е оказало влияние. Във всеки случай, явно това не е човека за теб, ще намериш правилната жена.

# 2
  • Мнения: 1 675
Здравейте Дами,ще разкажа и моята история.Наскоро преживях или по точно още преживявам раздяла.
За тези който знаят малко от нея,понеже съм писал и в други теми отностно моята раздяла да ме извинят.
Та моята драма е следната.
Срешнах Жена с която се познаваме от преди 15 години и тогава имахме малък флирт.После всеки пое по своя път допреди 3 месеца.Случайно се засякохме в виртуалното пространство.Заговорихме се за нещата от живота,на кой какво се е случило,кой какво е преживял с две думи Общи неща.Припомнихме си миналото и т.н.
Да уточня тя сега е разведена с дете аз Ерген и друго да уточня не сме в един град.Но дойде и момента в който и двамата си признахме че и сега има привличане,има и желание да се случва нещо.Естествено че беше изтъкнато че е с дете което за мен лично не е било и не беше проблем.От дума на дума се уговорихме за среща която за мен беше идеалния начин да разговаряме Очи в очи отностно нашите настоящи взаймоотношения.Тя беше с детето разбира се и все пак съумеяхме да говорим.Виждах как желанието и да се съберем сега в нея е голямо че през това време,което не сме се виждали е имало някакви трепети за мен.Приех всичко това при сърце разбира се не съм от желязо а и аз исках и имах желание да се получът нещата.Последваха естествено още срещи желанието да се съберем в нея ставаше голямо а аз малко по ревизиран изчаквах да не е някаква моменнта емоция от това че сме се открили отново.Чувствата в мен също напираха но се сдържах,показах уважение и към нея и към детето, показах съпричастност към нейните проблеми и битови и работни,показвах и желанието ми към нея че наистина се радвам че сме се открили.Приех го малко като романс в който жовота ни събра пак и този път ще се получи.Найвно може би но факт.Тя каза първа Обичам те,тя каза  Цитирам "искам да си послединят мъж в моя живот" Отвърнах със същото въпреки че не бях толкова сигурен тогава.Срещите вървяха повече от добре и с нея и с детето защото то беше и е най важния фактор за нея което е напълно нормално.Последната ни среща беше за 4 дни на Морето по нейна работа която трябваше да ни сближи повече,защото другите срещи бяха с по една нощувка.Детето с чиста ръка на сърцето беше почти непоносимо сърдеше се за щяло и нещяло инатеше се за най дребни неща и така изнервяше най много нея.Аз не взех отношение с цел да не се бъркам в такова състояние на детето защото все още съм никой за него ние бяхме приятели гушкахме се говорихме си приказки и т.н.Оставях тя да се справя с него,за което на по късен етап бях обвинен.До тук добре на изпращане след тази почивка аз реших да си призная мойте чувства изцяло че желанието ми е сигурно и по голямо от нейното за събиране за Щастлив семеен живот.Имахме и разговор за наше дете за преместване в нейния град и всичко найстина да се случва като романс.Но уви получи се някакво отдръпване от нейна страна загубихме разговор помежду си споделяхме неща който нямат връзка с нашите отношения.След всяка една среща ми беше казвано колко добре е минало и с нея и с детето.Което после е било преосмислено и не е било това което е очаквала от мен и това ме обърка .Започнах да чувствам че я губя и както нямахме разговор аз спрях да я притискам с моето желание да се получават нещата.И така докато не се стигна до момента в който аз я нападнах с тези неща дето ми споделяше тя и който нямаха връзка с нашите отношения,за което се признавам виновен.След този скандал аз осъзнах колко много съм я наранил естествено и колко много съжалявам за стореното.Извиних се няколко пъти с сълзи на очи признавам си няма за какво да крия все още съжалявам защото я и си я Обичам все още.Имаше и думи от нейна страна казани който и мен засегнаха но аз реших да ги премълча да ги превъзмогна в името на Втория шанс че живота ни събра пак.Но пак стигам до този момент в които аз казах всички мой чъвства и желания да бъдем заедно и всичко се преобърна.Плашещо ли е един мъж да покаже малко повече чувствителност,състрадание и разбиране или трябва да се дърпаме и да сме лицемери спрямо нашите чувства за да сме желани от нежния Пол?Ще се радвам да си кажете и вашите мнения.Зная че няма връщане назад но все още ми е болно че не се случиха нещата.И пак уточнение от 3 седмици сме се разделили и има вече друг!?!
Струва ми се, че ти искаш семейство наготово, но тя - не. Веднъж вече е минала по този път.

# 3
  • Мнения: 16 230
Плашещо ли е един мъж да покаже малко повече чувствителност,състрадание и разбиране или трябва да се дърпаме и да сме лицемери спрямо нашите чувства за да сме желани от нежния Пол?

Как си я показал тази чувствителност, като по-нагоре надълго и нашироко разказваш как тя се е раздавала повече във връзката, първа е признала чувствата си, а ти си се държал предпазливо, да не кажа като дърво? Поне така излиза от собствените ти думи.
За това, че не си се бъркал в отношенията ѝ с детето си прав обаче. Ако се беше набъркал, щеше да стане по-зле. И най-дребната забележка към детето щеше да включи моментално "орлицата" в нея, която набързо щеше да те накълве, защитавайки рожбата си.
Не си отговорил на критериите ѝ – дали с основани, дали не, няма значение. Важното е, че сега тя е с друг, а ти си волна птица. Приключвай по-скоро със самосъжалението и давай напред. Явно е друга жената за теб.

# 4
  • На планетата земя
  • Мнения: 535
Според мен жената се е отдръпнала,защото не е чувствала взаимност в отношенията.Възможно е в този момент да е срещнала друг човек,който да я уважава и цени повече и да е решила да продължи с него.Мъжете май все от после ви идва особено след като ви изоставят.Късно е според мен за каквото и да било,преглътни и гледай напред ,друга ще дойде.

# 5
  • Мнения: 36 951
При всяка жена причините са различни. Само можем да гадаем какъв е случаят с конкретната.

От прочетеното бих казала, че някъде по време на връзката ви е срещнала другия и в хлътнала, докато си усещал, че нещата се влошават, тя се е колебаела ти или той, или е имала паралелна връзка.

Причината е другия мъж, не това, че си признал чувствата си. Вероятно и той ѝ е признал, а тя е чакала точно това, за да реши.

# 6
  • Сф
  • Мнения: 3 544
Да се връщаш към стари трепети е много грешно, според мен.
Освен това, защо се буташ при жена с дете, едва ли не - тя няма друг избор освен да те приеме.
За какви общи деца става дума, ти тръгваш отзад напред.Дори не сте живяли заедно.Защо се подценяваш?
Търси момиче , което ще те приеме такъв какъвто си , поживейте, разделете солта и хляба и тогава говори за деца и общо бъдеще.
Няма значение, че си и казал че я обичаш, тя очевидно няма твоя план.Детето е било само удобното извинение.Не е искала да се събира с теб. Това е.

# 7
  • Мнения: 31
Ще отговоря на всички в един отговор.
Буба - тя се от дръпна след като аз отговорих на чувствата и. За срещата с друг аз зная отскоро. По нейни думи той е взел отношение спрямо нейното дете с леко поскарване.

Сийке - Обвинението е точно в това че е трябвало да взема отношение към детето това искала от мъжа до нея. А като дърво може би но след като ми казваше колко добре се е чувствала с мене не мисля. Не съм идеален далеч съм от тая мисъл.

Ани-тя беше тази която заговори за дете. Да на възраст съм която искам семейство.

Seanon-Други неща са минало. От моя опит миналото тежи. Моята логика е следната - когато миналото не е в настоящето не ме интересува, когато дойде в бъдещето взимам отношение.

# 8
  • Мнения: 16 230

Сийке - Обвинението е точно в това че е трябвало да взема отношение към детето това искала от мъжа до нея. А като дърво може би но след като ми казваше колко добре се е чувствала с мене не мисля. Не съм идеален далеч съм от тая мисъл.


Че така е обяснила, не означава, че това е истинската причина. По-леко ли щеше да ти е, ако ти каже откровено в очите "Не ме кефиш, пич!" или "Другият е по-богат от тебе"?
Ако не ми вярваш, пробвай да направиш забележка на някое дете в присъствието на майка му. И пак ела да си поговорим...  Laughing

# 9
  • Мнения: 31
Не зная кога го е срещнала аз зная от скоро и то от нея че е станало след като сме се скарали. Въпреки че след скандала продължи да се обажда аз да се извинявам а тя да споделя ежедневието си. Което ми даваше надежда докато не ми каза за другия.

# 10
  • Мнения: 1 482
Прочетох дългата и объркана тема и мога да постъветвам единствено да го давате малко по-кротко - не я притискайте, не ескалирайте (защото така ми звучи това с разговорите за изясняване на отношения), контролирайте агресията си или разочарованието си или каквото е там, оставете я да диша, да помисли и да налага тя темпото. Ако не Ви устройва как се развиват нещата - потърсете друга партньорка, а с тази останете само приятели.

Относно въпросите, макар че не мисля, че реално от това се интересувате:

Защо жената се отдръпва,когато мъжа покаже чувствата си? - няма такава закономерност. Има закономерност човек, който не е сигурен дали иска да е с някого или направо си е сигурен, че не иска да е с него, да се отдръпва, когато нежеланият/нежеланата стане твърде настоятелен/а. С други думи една жена няма да бяга (много бързо), ако иска да я хванат, особено пък ако не е на 16г. Но пък ако не иска да я хванат подобни агресивни (или "скандални") признавания на чувства каквито описвате, определено ще я накарат да се отдръпне (още повече).

за детето - права е, че е трябвало да помагате, много сте сгафили с този пропуск по 101 причини

за това че искате второ дете - не можете с 1 голямо да се оправите, пък искате бебе. плюс очевидно демонстрирате, че ще имате различно отношение, защото нали какъв сте му на това нейното дете.

за чувствителността и сълзите - не е плашещо само по себе си, плашещо е в комбинация със скандали и обвинения, защото показва една лабилност, която принципно не е приета у зрял мъж. плюс има и елемент на застрашителност, защото повечето мъже, които чак толкова се палят (особено на толкова ранен етап) имат навика и да посягат.

това е в общи линии - търсите проблема не където е реално - не е в извинението, а в причината за извинението, не е в признанието след почивката, а в почивката и т.н. и т.н. Не мисля, че ще успеете да направите такъв гигантски скок в мисленето, че да замажете положението на този етап, а дори да успеете, в дългосрочен план не ви виждам в добра и стабилна връзка. Така че гледайте най-добре напред към партньорка, с която ще сте по-хармонични.

# 11
  • Мнения: 31
Бг татко всичко което казахте го приемам донякъде. Но относно детето скарване дори с тих тон не мисля че щеше да се отрази добре. Аз водех нормални разговори с него с цел да се сприятелим и евентуално ако заживеем заедно тогава да взимам някак по сериозно отношение. Поне аз така мисля А и друго аз бях предпазлив не че не съм сигурен в себе си а не бях сигурен в нея.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 1 153
Каква е тая майка, която си влачи детето на срещи с кви ли не мъже? Та с автора, та с другия, та кой знае още с колко... Мърлява история.

# 13
  • Мнения: 358
Струва ми се, че в твоята ситуация задаваш погрешен въпрос. Другият не е след теб. Той е преди или паралелно с теб. Тоест - ти просто си бил временно явление, докато жената в историята ти вземе решение кого да избере. И тъй като за нея идеалният вариант е бил да разполага с избор - от двата стола е избрала другия, а теб те е оставила. Всъщност дори, може би, не е взимала решение, а е чакала решението на другия. Поради тази причина си бил държан. И не се укорявай в какво си сгрешил - мнението ми е, че за нея ти изначално не си бил желаният избор, а просто резервен вариант.
Конкретно на въпроса ти - бързите демонстрации на силни чувства и привързаност плашат. Без значение дали си жена или мъж. Намирам за плашещо, когато жената срещу мен афишира това. Не визирам, че чувствата трябва да се крият, напротив, това също толкова бързо и лесно може да отблъсне партньор, но считам, че трябва да се следва някаква неписана и неясна хронология, която върви логично и плавно. Не можеш да зашлевиш отсрещния в самото начало на отношенията с "обичам те", "не мога без теб", "мечтая за семейство с теб"! Това звучи отчаяно и плашещо, не е комплимент и не ласкае.
Очаквам да ми напишеш, че тя първа афиширала чувствата си с подобни реплики към теб - това не означава категорично, че го мисли. За едни е трудно да произнесат такива слова, други ги изричат под път и над път, с повод и без повод. Твоята краткотрайна бивша е целяла, по-скоро, да си гарантира, че не би останала сама. Това е и причината, поради която си останал изумен от развоя на събитията.

# 14
  • Мнения: 1 675
Ще отговоря на всички в един отговор.
Буба - тя се от дръпна след като аз отговорих на чувствата и. За срещата с друг аз зная отскоро. По нейни думи той е взел отношение спрямо нейното дете с леко поскарване.

Сийке - Обвинението е точно в това че е трябвало да взема отношение към детето това искала от мъжа до нея. А като дърво може би но след като ми казваше колко добре се е чувствала с мене не мисля. Не съм идеален далеч съм от тая мисъл.

Ани-тя беше тази която заговори за дете. Да на възраст съм която искам семейство.

Seanon-Други неща са минало. От моя опит миналото тежи. Моята логика е следната - когато миналото не е в настоящето не ме интересува, когато дойде в бъдещето взимам отношение.
Чакай сега, от написаното излиза, че тя иска дете от теб. Но всичко друго сочи, че не може да е така. Да не би само да е питала в контекст на разговора и напълно неангажиращо, а ти да си го приел за желано?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт