Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 септ. 2018, 20:04 ч.

В мен ли е проблемът ?

  • 7 892
  • 112
  •   1
Отговори
  • Мнения: 93
Здравейте !

Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г. И от доста време / от  започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .

Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на  бих казала  , интересно и заслужаващо си  времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .

Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .

Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .

За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки  е смешно и трябва да са повече .

Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .

Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля  че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .

Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .

Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от  5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .

Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .

А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......

Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .

А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .

Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .

В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?

Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??

Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....

Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?

Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого ,  без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?

Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??

Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности  , отколкото  едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам .   / .

Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .

# 1
  • Варна
  • Мнения: 6 018
Има, но за тях се смята, че не могат да си направят сметката. Семейство, стабилен мъж, децата, манджите....
Сега ще ти кажат, че на 40 ще се усетиш.
Grinning

# 2
  • Мнения: 374
Ще дойде времето когато ще имате вътрешна необходимост от деца. Може да е след пет месеца, може и да е след години.
Сега никоя не ражда деца, защото трябва.
За работата зад граница родителите се притесняват, защото виждат опасност за вас.  Не осъзнават,в в собствената ни страна стават същите неща.
Хубаво, че имате мечти, сега се работата тъкмо ще прецените колко са изпълними.
След година- две може да сте на работа в България, на която да държите много, може и да сте семейна.
На тези години плановете се променят, не се тормозете чак толкова.

# 3
  • Мнения: 107
Извинявай не се включвам по въпрпса а просто ми направи впечатление изказването , че искаш да оставиш след себе си бизнес, а не някво дразнещи деца....и на кой ще го оставиш този бизнес или искаш да те погребат с него ? Ако има кой разбира се Wink Ок съм с това, че има хора, които не искат да имат деца, но ти по скоро слагаш някакъв бизнес пред децата ( почти всички богати бизнесмени имат и деца ) , което е много глупаво за мене бизнеса ще те храни, ще те удоволетвори по някакъв начин , но няма да ти даде щастието, което детето може Simple Smile
Казвам ти това, защото донякъде мислех катп тебе всмисъл исках да постигна много неща и чак тогава деца може би към 30/35 , но живота ме изненада на 23 съм с бебе на 7 месеца . Не беше планирано,не го исках , но не бих и направила аборт и да убия един живот......Сега той е моя живот с една усмивка ме кара да забравя всички трудности той ми даде смисъш да живея и сила да се боря още повече зс това, което искам за да може един ден той да има всичко мое Wink

# 4
  • Мнения: 93
А ако нямам деца , това по-малко жена ли ще ме направи ?
Защото от разговорите , това разбирам.

Затова имам сестра , на нея да го оставя , Звездичке9 . Simple Smile

Разбирам , че като дойде сляпата неделя , няма накъде .
Но някакси не е това за мен .
Знам че съм млада и наивна , след време всички казват че ще мисля другояче , но все пак за момента е така ......

# 5
  • Варна
  • Мнения: 6 018
може децата й да нямат интереси в нейната област.

# 6
  • Мнения: 107
Щом е така следвай това,което искаш не трябва да се интересуваш от мнението на хората и какво те искат,правят и очакват от теб просто не изключвай децата изцяло ..не знаеш колко радост и сила ще ти дадът Simple Smile

# 7
  • Мнения: 374
Така са те, първо дразнещи, а после не можеш да им се нарадваш.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 123
А ако нямам деца , това по-малко жена ли ще ме направи ?
Защото от разговорите , това разбирам.

Затова имам сестра , на нея да го оставя , Звездичке9 . Simple Smile

Разбирам , че като дойде сляпата неделя , няма накъде .
Но някакси не е това за мен .
Знам че съм млада и наивна , след време всички казват че ще мисля другояче , но все пак за момента е така ......
Нормално е на тези години да мислиш така. Сина ми е на 21 и той като теб се е отдал на работата (програмист е), на полезното хранене и на фитнеса. Приятелка няма и не иска да има, казва, че не му трябва, защото ще му харчи парите, но аз не се притеснявам, защото след някоя и друга година ще си промени мисленето и приоритетите си.

# 9
  • Мнения: 374
може децата й да нямат интереси в нейната област.
Изпити, оценки, дипломни работи, амбиции, несподелена любов,планове, мечти - студентска му работа.
Животът с неговите възможности и изисквания ни променя.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 6 018
Кой знае.
Аз например, виждам само у дъщеря си потенциал да доразвие постигнатото и единствено по рода си, но тя не желае, не е натам ориентирана. Намирам си другаде последователи и това е Simple Smile
Това не ме прави по-малко удовлетворена от личните  и общи успехи.
Верно, че може би заради възрастта звучи несериозно, има време да си извърви пътя.

# 11
  • Мнения: 545
Не, нямаш проблем. Прости си си ти и това е. На този етап мислиш така и това за мен ок. А и как да се насилиш да си друга като не го чувстваш. Бъди си такава и толкова. Аз съм семейна с 2 деца, не реализирана в служебен план.....средностатистическа домакиня 😆 Ами пак съм неразбрана от 99% от познатите ми хора.
То пък и не е задължително да ни разбират. А приятели и половинка може би ще срещнеш по нататък в живота си. Звучи млада. Горе главата и си живей живота както го усещаш.

# 12
  • Мнения: 4 531
На 23 аз лично работех за пари, сравнително добри, харчех ги по заведения и купони и край мен вечно имаше навити мъже. Не знам ти как така си сама на 23, затова не мога да дам нормален съвет - много сме различни.

# 13
  • Мнения: 3 121
На 23 е нормално да не искаш деца. Сега е времето да пътуваш, да работиш това, което ти доставя удоволствие и да започнеш да градиш нещо.
Освен да си намериш по-добри приятели, друго не виждам какво би направила на този етап. След време, ако срещнеш голямата любов, може и да решиш да имаш деца. Сега не го мисли, Ами си живей живота.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 349
Да, в теб е проблемът. Казвам като човек, който е завършил от- до образованието си и се е бъхтал в тая насока, "без да се прихваща към някого на онзи етап да го връзва с деца." Уточнявам, защото има някакво пренебрежение в поста ти, а се оплакваш от такова.

На мен лично ми звучиш маниакално, егоманиашко и същевременно малко скучно, но с претенции за особеност и открояване. Да са те минали 10 човека на 23 и никой да не се е завъртял покрай теб за нещо повече, щом не си имала приятел, също не е нормално. Работата, която само петИМА, а не пет човека работят в България, се заплаща с 5800, а не с 800.

Последна редакция: пн, 10 сеп 2018, 21:47 от The Catcher in the Rye

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт