Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 септ. 2018, 20:04 ч.

В мен ли е проблемът ?

  • 6 173
  • 111
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 2 951
Не беше към Бианка,
 а към госпожата с минаването.
Добре, лельо (просто подозирам, че си ми леля, не за друго)
Кое е лошото, точно така си е. "Числата в интимния живот, като са си нейна работа", да не ги коментира по форумите и да ги включва в картинката.

Но все пак ще отговоря- имала съм точно такива моменти. Бях заминала за нещо, свързано с "кариерата" (самото название звучи смешно на този етап), бях си сама по това време, прибирах се късно вечер и си правех мои неща. Рядко излизах като цяло. И бях на 24 май. Ми не ми беше зле тези 8-9 месеца.
Просто не можеш да си надвиеш на крастата, че другите хора вървят по друг път, а ти не можеш по него.
Не защото имат деца на 20 и малко, а просто са ориентирани към друг тип връзки и отношения.
Това, което чувстваш, е самота, не друго.

Дали мисля, че не си видяла всичко. Мисля, че на невръстна възраст си била в блатото от пияни фустички, мамини синчета и утайчести грандоманчета на Слънчака. Отвъд това- има живот, простиращ се маалко по- високо. И хайде, ще ти се вържа на измислиците- с 5 бона на седмица що не задели за сестра си и родителите си или за себе си, че сега да не им просиш пари, като ти тежи..

# 31
  • Мнения: 10
Защото бързах да грабя от живота и да го живея , без да мисля за друг освен за себе си .
Бързах да порастна , и смятах че всичко което лети се яде .
Всичко което блести е злато ,
Уви .



# 32
  • Мнения: 268
Нужно ли е да доказвам, че нямам сестра,  за да няма как да съм нечия леля. От любопитство питам.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 951
Може и аз да имам сбъркана ценностна система, ама на 15 не знам какво е това "грабене от живота".
Нпма да питам каква е сезонната работа.

# 34
  • Мнения: 21 986
Спокойно, така отстрани изглеждаш като абсолютно стандартна 23-годишна. Само че средата ти е, как да кажа, мъничко махленска. Намери си друга среда, ако около теб са само жени, които си зарязват следването, а заможните мъже са само мутроподобни.

И една тайна: ако искаш и кариера, и семейство, ще трябва да мислиш в насока как да имаш брак с човек като теб - амбициозна порода.

По отношение на децата - и аз на 23 така разсъждавах. Обаче накрая имам три деца. Аргументите бяха - някой ден може да съжалявам, че не съм имала, но е малко вероятно да съжалявам, че съм имала.

Сега за мечтата - сядай си на задника, бачкай 10 години с повишаване на опита и заплащането и тогава говори за наливане на пари в мечта. Като видиш дали е реалистична.

Ок си, общо взето, не си специална снежинка. Ама си смени средата.

Седни и си помисли какво искаш от мъжете и връзките, защото има какво да ти дадат и не всичко е махленски кифли и батки.

# 35
  • Мнения: 268
Ами понякога това гребане води до пренасищане и после по-обикновеничлите неща не радват.
Не е за постоянно, което е единственото хубаво в случая.
Стига с тези намеци за проституция

# 36
  • Мнения: 10
Е, ако бях проститука едва ли щях да имам такова смешно число .
Близко е до логиката.

Плавах по море  , това работих Simple Smile

# 37
  • Мнения: 5 560
Спокойно. Ей сега ще се изсипят още. Те ще ти кажат къде си сбъркала още от засукването насам.

# 38
  • Мнения: 21 986
 По круизни кораби ли? Какво друго, едва ли е било нефтена платформа.

Ами не е лоша работа, какво й е?

# 39
  • Мнения: 268
Попитах, не защото го мислех, а за да престанат.
Сега, като част от нас ти казаха, че не си ненормална, а друга че не си ок по ред причини, това какво промени?

# 40
  • София
  • Мнения: 5 930
Ами имашэси приоритети и това е нормално. И не това, че искаш бизнес, а не деца те прави различна, а това че се мислишэза уникална.

Приятелите не е задължително да мислят като теб за всичка, а да държат на теб, въпреки разликите. Ти си се отделила от тях, защото са ти станали посредствени, деца, мъже, а ти уникална кариера....

Между другото преди два дни се сетих за уникален бизнес без конкуренция, ама още не съм започнала да режа връзки с приятели и да се отказвам от детето.

# 41
  • Мнения: 268
Тя няма дете, как да се откаже от него. Има представи за дете, за бизнес.
И аз имам представа за Марс - вярно не съм ходила, но трябва ли сега с тежката критика.

# 42
  • Мнения: 21 986
Впрочем на 23 тъкмо влиза във възрастта, когато започват да се губят много приятели. Когато имаш деца, се раздалечавате с голяма бързина, просто ежедневието става друго.

И още един съвет: не отписвай децата. И не се вбивай в кариера. Това, на което му викаш кариера, може да е доста голяма безсмислица.

Прочети историята на Елизабет Холмс и Теранос. И какво като е без деца? Вече не е и млада...светът ще я запомни с голямата издънка.

Сега си млада и искаш нещо уникално, но още един съвет: за живот с постижения ще ти трябва голяма доза нормалност. Не откривай топлата вода, не отхапвай големи залци. На младини всичко ти се струва уау, ама хората вече са открили нещата и акулите ще изядат такива малки рибки като теб, дето вирят перки. Кротувай, подреди си живота, не се прави на интересна и успехът ще дойде, ама постепенно.

Както казах, на 23 е рано за деца за жена с образование. Ако имаш образование и амбиции, времето за деца е между 28 и 35. Обаче си намери съпруг. Това е важно. Полезно е за успехите, ако намериш правилния човек.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 5 962
Да отгледаш деца не е най-голямата смислица, хеле простотите с предаването на професията и бизнеса. Що народ е опропастил така родителски амбиции, надежди, пари, животи.

# 44
  • Мнения: 1 305
Здравейте !

Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г. И от доста време / от  започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .

Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на  бих казала  , интересно и заслужаващо си  времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .

Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .

Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .

За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки  е смешно и трябва да са повече .

Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .

Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля  че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .

Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .

Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от  5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .

Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .

А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......

Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .

А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .

Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .

В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?

Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??

Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....

Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?

Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого ,  без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?

Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??

Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности  , отколкото  едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам .   / .

Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .
Нормална си.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт