В мен ли е проблемът ?

Здравейте !

Темата не е свързана със семейните отношения , тъй като съм на 23 г. И от доста време / от  започването на студентството / , се промених доста , което вече започвам да считам като проблем и да си задавам въпроса ,, дали всъщност аз не съм сбъркана някъде ,, в сравнение с моя набор .

Ще започна с това , че заради висшето си се преместих от родния град , с цел да започна нов етап и да бъда по-самостоятелна .
Не съм принцеса , живях на общежитие , бях възпитаничка на  бих казала  , интересно и заслужаващо си  времето и парите ВУЗ , което завърших успешно през тази година .

Тъй като досега съм работила само сезонна работа поради именно студентските ми години , сега вече започнах постоянна която бих казала че е близко по специалността , въпреки че обхвата е много широк и предполага широко развитие .
Може би беше късмет , не знам , но се радвам че работя това за което съм учила , а не съм като масовите ми набори - свободни електрони , чудещи се къде да се хванат или на коя бригада да отидат , за да слугуват на американците .

Нямам приятел , не съм и имала , което също смятам вече че е проблем .
Не ме вълнуват вече дискотеки и кафета , минах тези периоди когато нямах годините и лудувах / започнах с тях на 15 и продължиха до 20 години / , не ми е интересно да се напия , напуша , да взема наркотици или преспя с някой за спорта .

За годините ми , даже мъжете с които съм спала се броят на двете на ми ръце , което според приятелки  е смешно и трябва да са повече .

Приятелки използвам в изтечението , но всъщност нямам .
Именно защото съм с по странен характер / скорпион съм / и нямам търпение да търпя на някого цирка , ако не ми е по вкуса .
Повечето от момичета с които дружахме преди , вече са семейни , и омъжени , други бременни , а трети продължават да са на нивото на което бяха и преди 8 г .

Аз не обичам децата и не са ми приоритет , изключително ме дразнят и не мисля  че щом съм родена жена , трябва Задължително да родя , видиш ли за да оставя нещо след себе си .

Тук мнението ми не е прието от много и може би това също е причиня да не намирам сродни души .

Не спортувам , скучни са ми , обичам да чета , а сега и съм се отдала на работата , която в цяла България сигурно работят не повече от  5 човека , което допълнително ме стимулира да се надграждам и усъвършенствам в нея .
Въпреки това , не искам това да ми е работата на живота , защото имам мечта която искам да сбъдна .

Лошото е че , не намирам разбиране нито от родители , нито от който и да е друг , тъй като мечтата ми е свързана отново с работа , но и с много пътуване по море , което отново се приема като нещо НЕ за жена .

А аз просто искам да бъда самостоятелна , а не в тежест на родителите си .
Сега взимам една заплата от 800 лв , които не ми стигат за нищо - квартира , кола , за мен .......

Имам сестра която сега е в8 клас , и родителите ми трябва да издържат нея, а не мен .
Тежи ми много , когато се налага да искам пари от тях , на тези години .

А ако постигна мечтата си , бих имала достатъчно възможности да си взема апартамент , по- хубава кола и да им помогна и на тях .

Тежи ми , че нямам с кой да споделям , имах приятел който приемах за наистина такъв , но след като му споменавам за сегашната си работа , за това как виждам живота си и общо взето как живея , от него усещам едно презрение и едва ли не присмех .

В мен ли в проблемът , Вие били ли сте в подобни ситуации в които няма на кой да споделите как минава денят Ви / живея сама , по телефона ми звънят само нашите , друг не се интересува от мен / , няма кой да Ви подкрепи в мечтите които имате , няма на кой да подарите на една дъвка както се казва ?

Знам , че трябва да се променя , да започна пак да излизам и да се забавлявам , но как да стане ?
В момента в колектива аз съм най-малката , останалите са над 40 г , как да започна да се чувствам на годините на които съм , а не по-възрастна както от много време е ??

Дали проблемът се корени в това , че имам една несподелена любов , на която много се надявах , уви не получих обратен отговор ....

Дали проблема е в това че съм прекалено претенциозна и принцеса , и затова сега стоя сама всяка вечер ?

Не ме разбирайте погрешно , НЕ се чувствам самотна , даже ми е добре , просто понякога имам нужда да поговоря с някого ,  без да ми се изсмее и да каже ,, ти луда ли си , я си стой тук къде ще ходиш навън в другите държави ,,!?

Знам че е по- лесно да се прихванеш към някого , да му народиш деца , да не завършиш образованието си , а да се посветил на тях , но като станеш на 40 и се обърнеш , докато децата вече са тръгнали по своите пътеки , какво чувство поражда това в една жена ?
Да, изпълних мисията си , ами сега ??
Тепърва студентка , да натрупва стаж . Защото няма и един ден труд в живота си , и така ли ще мине живота ??

Аз просто искам да съм различна , не желая да оставя дете след себе си , а бизнес който ще бъде единствен по рода си за България , така че след време това да остане след мен , което да отваря много възможности  , отколкото  едно или две деца / които Да родя и всъщност да съм ги направила защото така ТРЯБВА , а не защото искам .   / .

Съжалявам ако е дълго , отегчително или звучи като циврене .
Просто исках да споделя и да видя дали и сред Вас има такива като мен .