Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 септ. 2018, 14:48 ч.

Не знам съвет ли търся, или да се оплача...

  • 15 533
  • 690
  •   4
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 299
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Че тогава защо се кахъриш?

# 31
  • Мнения: 2 235
Класически "слаб ангел".
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции. Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 3 422
Разредете срещите с тези хора.

# 33
  • Мнения: 172
Класически "слаб ангел".
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции. Simple Smile
   Казах му, а той естествено ми каза, че не съм добре...Кой би си признал, почти никой. Флирт с нейния мъж е безсмислен, какво.ще постигна с това? Нито ще спре да я харесва ( ако е така) нито аз ще съм по-щастлива 🙂

# 34
  • Мнения: 172
Разредете срещите с тези хора.
  Трудна работа, той твърди, че не съм добре....тоест няма причина да не се виждаме с тях. Но ще опитам.

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 1 936
Интересно ми е каква е реакцията на нейният мъж? Той сигурно също вижда, че твоят скъсява дистанцията с неговата жена?

# 36
  • Мнения: 256
Значи полудявам някой да ми каже,че не съм добре,виждайки какви ги върши. По този начин да ме прави на луда,не му прави чест.
Даже нямаше и да съм обидена. Малко по малко ти чупи човека чувствата...Само ти ще решиш накъде ще избие.
Аз за себе си реших,отдавна.

# 37
  • Мнения: 172
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Че тогава защо се кахъриш?
  Ами не е особено приятно, мъжът ти да е на приливи и отливи, да гледа в една точка, после е щастлив...А аз да съм отдушник и просто да има при кой да се прибере, за да не е сам.

# 38
  • Мнения: 5 074
Ще ти разкажа една история от мен

Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по двойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и  в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.

Последна редакция: вт, 11 сеп 2018, 20:34 от Lady Cassiopeia Duval

# 39
  • Мнения: 425
Разредете срещите с тези хора.
  Трудна работа, той твърди, че не съм добре....тоест няма причина да не се виждаме с тях. Но ще опитам.
според мен ако ти не ходиш на тези срещи ще промениш доста ситуацията. твоя изведнъж ще се почувства сам и не на място и ще поиска ти да си там.
Пробвай да не ходиш , но без демонстрации. Единия път детето е болно, другия ти ... после пък спешна работа или друга среща ...

# 40
  • Мнения: 172
Значи полудявам някой да ми каже,че не съм добре,виждайки какви ги върши. По този начин да ме прави на луда,не му прави чест.
Даже нямаше и да съм обидена. Малко по малко ти чупи човека чувствата...Само ти ще решиш накъде ще избие.
Аз за себе си реших,отдавна.
  Точно !

# 41
  • Мнения: 1 299
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Че тогава защо се кахъриш?
  Ами не е особено приятно, мъжът ти да е на приливи и отливи, да гледа в една точка, после е щастлив...А аз да съм отдушник и просто да има при кой да се прибере, за да не е сам.
Ти чрез мъжа си ли живееш? Все си мисля, че това остана в миналото.

# 42
  • Мнения: 172
Ще ти разкажа една история от мен

Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по дойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и  в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.
  Ами ако се окажат верни съменията ми, дано отмине бързо. За сега решения не съм взимала...🙂

# 43
  • Мнения: 256
Аниш, наистина ли го мислиш или запълваш време?
Пожелавам да са напразни съмненията.☺

# 44
  • Мнения: 172
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Че тогава защо се кахъриш?
  Ами не е особено приятно, мъжът ти да е на приливи и отливи, да гледа в една точка, после е щастлив...А аз да съм отдушник и просто да има при кой да се прибере, за да не е сам.
Ти чрез мъжа си ли живееш? Все си мисля, че това остана в миналото.
  Не разбира се ! Но това не означава, че трябва да съм като кон с капаци и все едно нищо не се случва. Чак такъв непукист не съм.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт