Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 септ. 2018, 11:28 ч.

В момента чета ... 59

  • 57 160
  • 755
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 4 724
Аз чета най-често по две, а понякога и по три книги едновременно. Ето сега например Wink "Цезар" е много сериозно четиво, което иска пълното ми внимание и посягам към него, само когато мога да му го дам. "Сол при солта" е мега динамична книга, която ми върви много бързо и по-лесно посягам към нея. Но и двете са хартиени, поради което си ги чета у дома.
Съответно в метрото съм с четеца и на него електронно подхванах "Водосрез" на Паоло Бачигалупи. В стила на автора си е (, който познавам от "Момиче на пружина"). Тематиката е важна и ми е любопитно как я е развил.

# 31
  • Мнения: 180
Благодаря за темата, Миж.

Чета "Кривата на щастието" на Иво Иванов. Чела съм някои от статиите му преди, сега в книга ми е още по-приятно да чета.

Ходих на Алеята на книгата и си взех "Отвъд зимата" на Исабел Алиенде и "Синдромът на куклата" на Дина Рубина.

# 32
  • София
  • Мнения: 2 133
Благодаря за новата тема  bouquet

Отчитам се с последното прочетено:
Пътувам сама на Самуел Бьорк - не ми хареса. Претрупан е откъм сюжетни линии, а образите не са добре изградени и пълнокръвни, но за сметка на това авторът щедро ги е снабдил с отличителни физически характеристики. Никаква симпатия не ми вдъхна главната героиня с пронизващи сини очи и въобще са ми повтръснали депресирани, алкохолизирани полицаи.

Högre än alla himlar на Louise Boije af Gennäs - книгата е за шестима приятели и животът им през първото десетилетие на 21-ви век. Описани са интимните им човешки моменти и взаимоотношения, но също и значими световни събития и отзвука им в малка страна като Швеция. Книгата си има очарование, но и слабости. На места диалозите ми се сториха захаросани и малко като от сериала "Приятели" и определено някои части са по-емоционално въздействащи от други.

Berätelse om Herr Roos на Håkan Nesser-на мен много ми хареса, но не бих я препоръчала на любители на динамични четива. Книгата е за интровертен, скучен човек и до средата практически не се случва нищо, което да подскаже, че това е криминален роман. Има много философстване, върви мудно и безсъбитийно и общо взето, ако човек не е ценител на особения стил на автора, може да го умори от скука.

Нишките на съдбата на Мария Дуеняс-чудесна книга. Започва като класическа история за прелъстена и изоставена жена, но нататък е динамичен шпионски роман подплътен с интересния исторически контекст на годините около Втората световна война. Струваше си да понауча нещо за позицията на Испания по онова време. Чакам да поизбледнее книгата и ще гледам и сериала.

Сега съм на Aprilhäxan на Majgull Axelsson.
   

   

# 33
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 427
Кали, аз съм малко след средата на Красавиците и се усещам,че на моменти забивам. Идва ми разводнена, да. Но пък и много ми харесва. Дано не ме разочарова до края.

# 34
  • Мнения: 4 631
О, Маграт, радвам се, че четеш "Вещицата". А за стокхолмската трилогия имаш право, че различните места, а и различните книги, са различно въздействащи, това може да се определи като слабост. За диалозите не знам, на мен не ми беше направило такова впечатление. Втората част е най-силната според мен.

А аз да спомена и тук, понеже четеш на шведски, че Кемири издаде нова книга, която ми се струва интересна - Pappaklausulen. Самият той е доста интересен и оригинален автор, а и като изключим двата основни мотива в книгите му - езикът и срещата между културите и езиците, иначе разглежда доста теми и се развива с течение на времето. Излезе и новата на Юнас Гардел - Till minne av en villkorslös kärlek (аз съм я поръчала по заобиколен път чрез приятелки и се надявам утре да си я взема вече). Гардел ми е от най-любимите автори, не знам защо се получи това необяснимо привличане, но ми въздейства много силно. А за Коледа се надявам да излязат на български две много интересни книги - за едната съм споменавала, заглавието на шведски е De kommer att drunkna i sina mödrars tårar (в превод "Ще се удавят в сълзите на майките си"), авторът е Юханес Анюру. Книгата е на доста актуална тема - за противопоставянията между местни и мигранти, между свое и чуждо; за възможното развитие, ако екстремистките настроения вземат връх в държави като Швеция; за това как се става терорист. Много тежка и мрачна книга, но и много хубава според мен, и направо задължително четиво за днешния човек. А втората е комикс за женското тяло и женската сексуалност - какво е било отношението към тях през вековете, какви митове съществуват и такива неща. Казва се Kunskapens frukt (на български "Плодът на познанието"), а авторката е Лив Стрьомквист - според мен комиксът трябва да присъства във всеки дом, където растат момичета, а и на зрелите жени ще им бъде полезно да прочетат, защото определено има доста интересна информация.

А за които не са чели Туве Янсон (аз да си кажа, пък вие си решавате) - у нас вече са издадени много нейни книги - и за деца, и за възрастни. Детските са една поредица (9 книги) - за муминтроловете. Книгите за възрастни са разкази, вече има излезли няколко сборника. А отделно има и комикси - 5 черно-бели и 4 цветни, като не се застъпват. Комиксите са подходящи и за възрастни, но и за деца, въпреки че по принцип са създадени за възрастни. Не са за най-малките обаче. Така че докато трае Алеята в София, можете да посетите "Жанет 45" и "Дамян Яков" - те издават книгите, а комиксите са на издателство "Пурко", което разбрах, че ще бъде при "Лабиринт". По принцип предстои да излезе още един сборник с разкази, а също и писмата на Туве Янсон, но вече не мога да се наема да кажа кога. Писмата са невероятно четиво, но дано само да излязат по-скоро.

Последна редакция: чт, 13 сеп 2018, 18:56 от Cioccolata

# 35
  • Мнения: 298
В момента чета Холи Уеб - Роуз и къщата на магьосника.
Интересна книжка.
Бих прочела и други нейни произведения.

# 36
  • София
  • Мнения: 3 543
Кали, аз съм малко след средата на Красавиците и се усещам,че на моменти забивам. Идва ми разводнена, да. Но пък и много ми харесва. Дано не ме разочарова до края.
И аз това си викам - само краят да не е оплескан, ще преглътна разтегленото повествование.
Много ми стана приятно, че има още някой, който чете същата книга Simple Smile

# 37
  • София
  • Мнения: 7 764
И аз това си викам - само краят да не е оплескан, ще преглътна разтегленото повествование.

Не че нещо, Кали, но ето мнението ми за "Спящите красавици"  Party

"Крайна оценка - 3.5*. Щеше да е пълни 5*, ако не бяха последните 200 бла-бла страници в стил #metoo movement, които ме отегчиха, измориха и в крайна сметка ми стояха нелепо на фона на силното начало и среда на книгата. Защото неофеминистките мисли в стил "мъжете са коренът на всяко зло" ми звучат инфантилно и смешно, но са актуални напоследък на фона на холивудските трагикомедии а ла Харви Уайнстийн."

За мен това е средна, с лек уклон към слаба, книга на Кинг.

# 38
  • Мнения: 1 595
Благодаря за новата тема!

Аз цяло лято съм на Джеймс Патерсън. Изчетох всички 14 книги от Читанката. Много леки трилъри с един главен герой - Алекс Крос.

# 39
  • София
  • Мнения: 3 543
Олеле, Миж, с голямата секира си порязала книгата. Щом твоето мнение, което в повечето случаи споделям за книги, е такова.... не знам аз колко ще съм остра. Снизходително подходих към книгата, тъй като най-вероятно таткото е оставил по-голямо поле за изява на сина си, но въпреки това буксувам. Ще я прочета, няма да я зарязвам, все пак не ми е тооолкова тормозеща като “Сблъсък” или тотална загуба на време като “Проходът” на Кронин. Но няма да получи висока оценка и от мен.

# 40
  • Мнения: 5 087
Какво да кажеш за книга, която те кара ревеш в началото, в средата и в края? Как да оцениш книга, която след като си довършил /прочетох и 'източници', и "предстоящо", такъв устрем бях набрала/, седиш буден в три през нощта и просто не можеш да заспиш, защото емоциите от съпреживяното не те оставят.
Космополитна, брилянтна и разтърсваща, особено последната част. Необятността и студената прегръдка на океана са обединяващото звено в този разказ за човешката природа, действителността и съдбата на човека. Разказ за загубата, но и за надеждата.
Много интересни похвати е използвал авторът, за да ни предаде емоцията и да ни направи част от своя разказ.
"Ние, удавниците" се оказа книгата, която от много време имах нужда да прочета.

# 41
  • София
  • Мнения: 4 724
"Ние, удавниците" наистина е силно впечатляваща книга. И аз я препоръчвам! (Мен не ме е карала да рева, но съм съгласна, че е силна.)

# 42
  • Мнения: 4 527
И на мен ми е любима, въпреки че чак до сълзи не ме докара.

Пете, дочете ли Солта? Любопитна съм какво мислиш за нея, аз се разочаровах много. Имам и още една нейна книга, която хич и не ми се започва

# 43
  • Мнения: 3 092
Привърших "Сянката на вятъра". По нощите четох снощи, но не исках да заспивам и да оставям развръзката за днвс. Категорично ѝ давам 5 звезди, въпреки че ми дойде малко по-мелодраматична от необходимото. Простимо е обаче дори и само заради езика на Сафон. Толкова пасажи имаше, които ми се искаше да подчертая. Навремето имах тетрадка, която запълвах с разни книжни премъдрости, които са ме впечатлели. Та ако още имах този навик, доста писане щеше да падне. Simple Smile
Сега се чудя, да подхвана ли веднага "Играта на ангела" или да си дам една-две книги пауза...

# 44
  • у нас
  • Мнения: 1 174
Можени ли мнение

Общи условия

Активация на акаунт