Здравейте. Млада двойка сме от 3 години /аз на 22, а той на 24год. почти/. Живеем си заедно от самото начало, правим опити за бебе от 6 месеца, но аз имам проблеми, така че това ще се проточи. Казах му, че ми е обидно дете без брак - като си представя да ме нарича просто 'приятелка', а да съм му родила дете, за мен не е приемливо. И се замисля и за тези неща ми се струва - той също е 'за' брака. Има апартамент и работи при баща си, аз съм студентка и се надявам скоро да започна и аз постоянна работа. Казвам това, ако случайно се появят дадени въпроси: ако има бебе, как ще го гледаме, и пр.
Една вечер излязохме да вечеряме на заведение и там се празнуваше моминско парти. Тази американска традиция за ергенските и моминските партита се практикува по желание, както се знае. Това също не ми допада - преди осъществяването на този.. съкровен акт брака на ергенските партита любимият ти да се надървя, да се тъкат в него голи жени и прочее. Не казвам, че навсякъде е точно така, но поназнайвам някои неща от случки на такива барове.
Така.. Понеже той си е мълчалив и все аз захващам разговора - това моминско събиране ме подсети, направих си асоциация, че наскоро се 'светнах' какво всъщност се случва по ергенските партита, но мъжете умело крият и спестяват. Ей така, от любопитство научих някои неща. И онази вечер преди няколко дни му споделих мнението си.
Той каза, че е 'за' и започна да се дразни, че съм на противоположното мнение. Казах му, че е абсурд, ако отиде на подобно място да продължим заедно - все пак е 'ергенско', обвързаните каква работа имат там.. Била съм родена в 14 - ти век, а той бил живеел в 2018 - та год.
Само ще спомена, че добре го задоволявам във всяко отношение.. Проблемът е, че ми стана болно, когато той сложи най - сияещата усмивка на лицето си, казвайки, че би искал да отиде... Помолих го да ми обясни какво мисли, защо му харесва, просто защото аз самата съм пряма и искрена и се интересувам от него. Искам да го познавам по - добре. Каза, че бил женкар, който държал на мен и досега е показвал, че държи, но е съмнителен... На фона на милите му думи към мен, е казвал не 1 път, че съм му омръзнала. Точно когато по някаква причина за 5 дни/примерно/ се прибера до родния ми град, с обаждането си, че съм пристигнала, ми е казвал колко съм му омръзнала и точно по този начин много ме е заболявало. Обикновено се разстройвам в такъв момент. Сега пък не сме заедно от 2 седмици и няколко пъти каза, че му липсвам
но така или иначе, не се интересува 'дълбоко' от мен - никога не ми е задавал въпроси какво ми харесва, знае това, което съм решила да споделя самата аз.
Това онази вечер беше просто разговор, но всъщност се изненадах неприятно от това му предпочитание.
Знам, че в миналото е имало българска традиция жените и мъжете да се събират поотделно като символ, че загърбват досегашния си начин на живот, а реално днес се случва, защото бъдещата съпруга ще те изтезава уж цял живот нататък и да му отпуснеш края.
Опитах се накратко да напиша нещата, дано сте добили правилната представа, и ще очаквам мнения.
Една вечер излязохме да вечеряме на заведение и там се празнуваше моминско парти. Тази американска традиция за ергенските и моминските партита се практикува по желание, както се знае. Това също не ми допада - преди осъществяването на този.. съкровен акт брака на ергенските партита любимият ти да се надървя, да се тъкат в него голи жени и прочее. Не казвам, че навсякъде е точно така, но поназнайвам някои неща от случки на такива барове.
Така.. Понеже той си е мълчалив и все аз захващам разговора - това моминско събиране ме подсети, направих си асоциация, че наскоро се 'светнах' какво всъщност се случва по ергенските партита, но мъжете умело крият и спестяват. Ей така, от любопитство научих някои неща. И онази вечер преди няколко дни му споделих мнението си.
Той каза, че е 'за' и започна да се дразни, че съм на противоположното мнение. Казах му, че е абсурд, ако отиде на подобно място да продължим заедно - все пак е 'ергенско', обвързаните каква работа имат там.. Била съм родена в 14 - ти век, а той бил живеел в 2018 - та год.
Само ще спомена, че добре го задоволявам във всяко отношение.. Проблемът е, че ми стана болно, когато той сложи най - сияещата усмивка на лицето си, казвайки, че би искал да отиде... Помолих го да ми обясни какво мисли, защо му харесва, просто защото аз самата съм пряма и искрена и се интересувам от него. Искам да го познавам по - добре. Каза, че бил женкар, който държал на мен и досега е показвал, че държи, но е съмнителен... На фона на милите му думи към мен, е казвал не 1 път, че съм му омръзнала. Точно когато по някаква причина за 5 дни/примерно/ се прибера до родния ми град, с обаждането си, че съм пристигнала, ми е казвал колко съм му омръзнала и точно по този начин много ме е заболявало. Обикновено се разстройвам в такъв момент. Сега пък не сме заедно от 2 седмици и няколко пъти каза, че му липсвам
но така или иначе, не се интересува 'дълбоко' от мен - никога не ми е задавал въпроси какво ми харесва, знае това, което съм решила да споделя самата аз. Това онази вечер беше просто разговор, но всъщност се изненадах неприятно от това му предпочитание.
Знам, че в миналото е имало българска традиция жените и мъжете да се събират поотделно като символ, че загърбват досегашния си начин на живот, а реално днес се случва, защото бъдещата съпруга ще те изтезава уж цял живот нататък и да му отпуснеш края.
Опитах се накратко да напиша нещата, дано сте добили правилната представа, и ще очаквам мнения.
. Но везните ми за него са равни, защото през повечето време е много мил и всеотдаен. Ако стане така, че да родя от него, е пълен абсурд да не си иска 'резултата', за това съм убедена. Той настоя това с бебеправенето. Между другото, тези неща не ги споделям на мои роднини и приятели, имах огромна нужда от чужди мнения. Така се замислих и му казах /по телефона, понеже сме на разстояние, че ходя на лекции в друг град/ съвсем сериозно и твърдо, че искам да е както си му е реда - пръстен.. И пак между другото - видях, че 'следва' някакви видеа, свързани със сватбени обреди. 
Вземи да се влюбиш! 
той настоява за това. Даже наскоро имах силни болки и исках да взема хапче. Той ми се скара, не било добре за опитите, и не си взех... 
Но, както казах, трябва да си намеря работа, да завърша и му казах, че без пръстена няма да стане. Време ми трябва не само за това, а и заради това - постоянно го наблюдавам в действията - и така, до момента, който везните се наклонят в една от страните! 
