Размисли върху думите и други работи...

Аз ч4стно казано за нищо конкретно не говоря...просто като четох за клипчетата и се сетих за моя Гого...какво да направя, че го обожавам и все за него си се сещам?
А клипчето е на диск...мога май да го метна на компютъра...само да не се надценя де но ако мога да сторя това...какво следва от тук нататък
и момичета, повярвайте ми, нямам предвид да е като на Гогинце клипа, но пък не пречи да го видите нали така

Ама съм забравана исках да кажа и още нещо пък забравих
Също съм за идеята да се видим в ресурсния център, но момичета, нека е в малко по-прилични часове, че това ранно ставане ме убива...аз нали си падам нощна птица...

Разбирам гнева на Деметра. Живея навън и знам за какво говори.
Затова и напоследък рядко пиша. За да не се гневя.
Разбирам и желанието и за промяна. Ама тя тая промяна става в главите на хората. След агитация или промивка, или както другояче искате го наречете.
Това с клипчетата е прилична идея.
Ще ви кажа мен тук какво ме впечатли. Сега върви световното по футбол под мотото "Светът на гости при приятели". Покрай това мото се заредиха още няколко подобни, като най-впечатляващото за мен беше един клип с мото "Ти си Германия". Аз възприемам идеята като нещо нормално, още повече, че биват показвани лица от ежедневието, известни журналисти, певци, артисти и между тях деца с "увреждания".
Ако се направи нещо подобно, с подходящите хора и се пуска с подходящо мото непрекъснато по медиите, може в един момент хората да свикнат и с лицата на хората с "увреждания" и постепенно да се промени и отношението им. Тогава новата дума сама ще дойде.
Надежда за бялата лястовица!
С вас съм дори и да не се обаждам често.

Момичета, сега мога да приготвя клипчето и ако се намери кой да ми обесни какво да направя...мога и да го пусна да го видите и вие

Пак съм аз.
Това, което ви подхвърлих като идея с немския клип, е  да се направи една обширна кампания по възможност с участие на благотворителна(и) организация (и).
Не знам обаче имена на такива, за да ви помогна. Предполагам, че имате вече представа.

Фиданке, нещо не ми се отваря клипчето:(
като гледам доста идеи се заформиха, така че една среща в Ресурсния си е направо наложителна!
ей, много ви обичам, да знаете

имаме идея за проект, ама Валя и Яна ще я постнат, така, че очавайте новата тема

Нина, на това му викам експедитивност 

В неделя толкова много ви бях написала по темата, и падна една гръмотевица до нас и ми изгори видеокартата, сега реших че няма да пиша всичко отново! Бях обяснила прекалено прозаично, как моя син за моя голяма мъка е едно страхотно дете, но дете с увреждане! Толкова много го обичам и да ви призная ли, той си е моя специален Мишо, със специални нужди от както се е родил, много преди да се увреди! Живота ми се  е променил, защото в него е влязъл моя специален син, прекрасен и единствен, с това че пострада грижите ми покрай него станаха наистина повече, тревогите също! Но нима и една майка на едно здраво дете не се тревожи колкото нас за него.......? Малко се отвлякох и не успях да обясня добре това, което искам да кажа!
Но за клипа, да идеята е добра, само дано не се превърне в нечия рекламна кампания! От месец в главата ми се върти един и същи клип: бяхме в Русе, седнали сме на един бордюр, пред нас се спира съседка (една от многото клюкарки), която явно отдавна е успяла да забележи белезите от операции на Мишето, и изведнъж много доброжелюбно се превръща в добрата бабичка (а тя не е такава) която пита: "Ти операции ли имаш бабе?", при което Мишето много объркано се обръща към мен и ме пита: "Мамо аз болен ли съм?", аз умишлено мълчах, идеше ми да я убия! А за какво? Ако ме попита някоя приятелка ще обясня сигурно! Потресе ме тревогата в очите на малкия ми син, объркания му вид, той знае какво се е случило, знае какво е преживял, говорили сме и друг път! Но през какви метаморфози ли ще премине с времето всичко това през малката му главица? Дали ще успея да преборя нездравословното хорско любопитство да не се превърне в проблем при него? В комплекс? Може и да не беше правилна реакцията ми, но отговорих: "Не си болен мамо! Не се притеснявай за нищо!" После си говорих с него отново когато останахме насаме, но знам че имам да градя още много в душата му!
Извинете ме ако не беше съвсем по темата!
Всичко, което сте изписали тук е много мъдро и стойностно, но дали хората ще можем да превъзпитаме, което не ме кара да се отказвам, просто знам, че ще ги има тези наши "доброжелатели" винаги! Много встрани от темата, но все пак един пример, аз съм с огромен корем, качвам се в трамвая, всички любопитно ме оглеждат и коментират и никой не се помръдва за да могат моите отекли крачка да намерят поне за миг покой! А ние тук си говорим за много по-дълбоки неща нали?

Иги, написала си го много добре...
По повод на ставането в трамвая и аз мога да разкажа един случай
Преди две години, Ал вече се беше родил, пътувам в трамвая и се качва...а сега де...цеганка или ромка да кажа? ... с бебе в ръце и малко дете до нея. Ставам и и правя място и се закачам с бебока нещо...то беше горе-долу на възрастта на моя Ал по това време и при това беше невероятно сладко дете
Един старец, който адски много ме изнерви се намесва ни в клин ни в ръкав и ми вика "Госпожице, какво ги толерирате тия мръсни цигани?" Избеснях и му отговорих "Първо не съм госпожизца, второ имам две деца и трето когато с количката се качвах бременна в трамвай, българите рядко ми помагаха или отстъпвха место, но така наречените цигани от вас никога не са ме оставяли без помощ!"...това е един пример, който показва колко много трябва да работим върху българите...и борбата ще е много много тежка...

Браво!   

Креми, в интерес на истината когато съм била бременна или с децата на пръстите на едната ръка ми се броят случаите в които НЕ ни е правено място да седнем в градския транспорт. Живея в Красна поляна, една спирка по надолу от нас е циганската махала. Когато съм била с децата, дори автобусът да е празен винаги ставаше един или една "мръсен циганин" и ми правеше място или ми помага да завлека поне едно от децата до седалката. Винаги с усмивка и доброжелателно. Ставали са ми и мъже.Ставали са ми и баби и дядовци. А жени българки- никога!!!! Поглеждат ме с досада и се обръщат на другата страна - повечето са на възраст като да са имали деца. Затова не се дразня когато пътуват възрастни хора в трамвая колкото и да е пълен, не се дразня и от циганите. Моите деца играят в градинката с циганчетата. Мъжът ми ми е казвал как няколко циганчета отиват на пързалката плахо и го питат може ли да се попързалят- той беше потресен- та тя е в парка, тя е за всички. Значи някой ги е гонил от там. Не понасям това. Не понасям и когато някой казва на детето си "Мръсен си като циганин". Не съм никакъв борец за права, но не искам децата ми да таят неприязън и лоши чувства към някого.  Вчера отстъпих място на едно циганка в напреднала бременност- тя просто беше в шок....