Kakvo beshe vasheto svatbeno predlojenie?

Ами ние бяхме на гости у неговите родители за няколко дни и си лежахме в неговата стая и гледахме телевизия.И по едно време моя се обърна към мен  ме пита:"кога ще се оженим?"и аз му отговарям:"като ми купиш пръстен"(а това винаги е била някаква наша шега която не е приемала сериозни размери)и хоп в едната му ръка се подава годежен пръстен  и естествено приех и след една година

Не си спомням конкретно, но беше на български.

АМИ НА МЕН ИЗОБЩО НЕ МИ ПРЕДЛОЖИХА 
Бебето стана , а бяхме толкова млади и ошашкани, че изобщо не ни дойде на ум да си предлагаме. Въпросът беше само кога ще се женим. Ама след известно време осъзнах, че не ми е предложено и ми беше вече много криво .
Ама така поне решихме да се оженим, иначе щяхме и до сега да си чакаме

Ами вечеряхме в един ресторант и той каза "я извади един календар да определим дата за годеж". Много романтично нали?

попитах го: искаш ли да се оженим? и той каза : да! пък и дъщеря ни нещо взе да настоява  . иначе имам няколко предложения и дори пръстен някъде, но явно не му е било дошло времето.

Ам'чи директно, и тей

  Току-що бяхме разбрали, че ще си имаме бебе и седнахме в един малък ресторант да го отпразнуваме. Той каза, че не си го е представял така, но "Ще се омъжеш ли за мен?" и след малко се съгласих. Абе банална история, как се сетих...Сега ще го ощипя!

Определено беше неочаквано-познавахме се от четири дни...като от втория вече живеехме/т.е.спяхме/ заедно....Та бяхме вкъщи с неговия приятел и гаджето му-а тя нещо взе да нерви мъжа ми и той почна да се заяжда яко нея...Аз за да запазя добрия тон го привиках в другата стая,за да му кажа,че не етрябва да и държи такъв тон и тогава той ни в клин ни в ръкав изръси:"Ще се омъжиш ли за мен?"...аз механично отговорих"Да" и продължих с нравоучението...обаче на другата сутрин той пак ме попита и май тогава осъзнах вече ,че сериозно го мисли...А пръстена получих малко по -късно, но това е друга тема/като се сети някой да пусне"Кои са най комичните случки от вашата семейна история"/

 - Господине, дошъл съм да искам п.тката на вашата дъщеря.
 - Какви ги говорите, така ли се казва... Възмутен съм от вас, нормалните момчета биха поискали ръката й!
 - А, оставете ги тия чкджии.

С мъжа ми искахме да подкараме този виц на живо с моя баща. Точно тогава една моя баба чула-недочула каза "По-високо" на мъжа ми. Баща ми пък му каза "Ми добре". Нещо такова...

Направихме си бебето и моя мъж ми рече, че не може така да не му харесвам фамилията, нали и аз ще я нося

Беше ходил сутринта на басейн ,върна се към 8ч. легна при мен и ми вика "я виж какво съм ти взел" и хоп пръстена ,който си бях харесала като избирах за майка обеци/бях със сетра му от там е информиран/.....и се разсъних на бързо аз го гледам ...той ме гледа нищо не казва та викам"Това просто подарък ли е или искаш да ме питаш нещо?", и те та така попита притеснено аз отговорих убедено.Докото пиехме кафе реших кога ще е събитието и до обяд бях се похвалила на всички с новата си придобивка.Беше хубаво като в мечтите ми!

Нещо такова и при нас се случи

  Нищо конкретно, просто зи знаехме, че ще се оженим, усеща се  Е, после отидохме на 14 февруари на романтичен вечеря на свещи уж да ми предложи по-тържественно 

Нямаше такова... 
Просто решихме да се оженим... 

Говори, говори, говори...каза какво ли не, само: "Искаш ли да се омъжиш за мен?" - не каза.
Слушаш, слушах и накрая го попитах: "Ти ми предлагаш да се омъжа за теб....това ли е?"
Когато си спомня,  винаги  ми става смешно...
Тогава не получих годежен пръстен, но на всяка 5-та година ми се подарява  "годежен" пръстен.

Бяхме в Париж, на Айфеловата кула..незнам защо но аз имах някакво пред4уствие 4е ще ми предложи и ми беше малко притиснено,защото там има адски много народ! Той оба4е ме спря,извади прьстена и ми ме попита ще се омьжа ли за него...аз онемях,а 3ма италианци седяха отсрани и като казах-да и го прегьрнах хората запо4наха да ръкопляскат!!!Голям срам брах!Сега като си помисля-кво толкова,трябвало да се дьржа по-естестевено...после, не видях нищо от таз пуста кула,само си гледах прьстена..

Около 2рата година гаджалък ме беше питал искам ли да се оженим... разбира се, исках но тогава бахме много млади и зелени... На 8мата година аз му казах: ..'айде стига с този гаджалък, давай да се женим' .. и така - свършихме я тази работа преди две седмици

  и ние така!

Живеехме заедно в центъра на София. По време на една традиционна вечерна разходка, той влезе в един строеж, помислих си, че ще се облекчи , а той се появи с една тухла и каза: Това е първият камък, основата на нашият дом, оттук насетне ще го строим. Тухлата стоеше под кревата, даваше ми сигурност. Когато след няколко месеца се разведохме, на дали някой се сети за нея. От време на време се питам, какво ли стана с тази тухла?

На годишнината от връзката ни , а и живеехме вече заедно около половин година падна на колене с пръстен и ми предложи.Бяхме току що се прибрали от ресторант, в който отпразнувахме 1 год.и аз си чистех грима пред тоалетното шкафче.Наистина не очаквах.

Хахаха, ей сега ви разбих от романтика:

Аз: " Бременна съм!"
Той: "Викай вашите, аз викам нашите да говорим за сватба!"
 

Незабравимо беше да.......................
След голям скандал, след който аз вече бях решила да скъсам с него и да си тръгна, той каза на майка си/която беше там и тя всъщност ме сппря да не си ходя/, че ще се женим
Та аз така разбрах

Ние ей така решихме да се ожени... романтика не е имало и сега като се върна назад съжалявам малко , но за сметка на това беше много романтично като ме искаше да живея в неговата(вече нашата) къща...

Нашето е голям смях.Имахме връзка 6 год.Живеехме заедно от 5г.Все си говорехме,че няма да се жениме-добре ни е така.Един подпис нищо не прави.Забременях.Казах му,той много се зарадва.И пак въобще не говориме за брак.Знаеме си,че брака е нищо-важно е да сме си заедно и да се обичаме.Събрахме ги родителите му да им съобщим новината,че ще стават баба и дядо.Бяхме направили маса-да се почерпиме.Казахме им-те хипер щастливи.Всички се изпонапиха от щастие-вдигна се една веселба.Танци и песни на народите-те са си едно такова музикално семейстео.
По едно време във вихъра на танца майка му-вече порядъчно подпийнала гаси музиката и вика:"А аз сега да питам едно нещо-вие няма ли вече да се жените?Толкова време все едно сте си семейство-кво чакате?"И ние гледаме тъпо и почваме да се обясняваме,че не мислиме за това,ние сме ди добре и така.Приоритетите са ни други-брака не влиза в тях.Тя ни гледа тъжно и толкова беше за тая вечер.Ясно дадохме да се разбере за ужас на роднините,че сватба няма да има.Минаха 5 мес.,въобще не се мисли за това.И една вечер от нищото-мъжа ми ме гледа някак особено,аз седнала на дивана вече с малко коремче,ям семки и ми казва:"Много си красива в тази поза.Искам винаги да си до мене и да се наслаждавам на красивата гледка,която си ти.И знаеш ли искам да ми станеш съпруга по всички правила там.Знам,че сме говорили друго,ама го искам.Много силно го искам-незнам защо досега не съм разбрал,че толкова много го искам.Едно такова ми трепти отвътре и определено желая да ми станеш жена."Аз се разревах яко,едни хълцания,хлипания и нищо немога да кажа.
Съгласих се естествено,и за един месец спретнахме сватба.Женихме се в 6 мес. на моята бременност.Излишно е да споменавам колко щастлива беше майка му,и как при всеки удобен случай не забравя да спомене,как ако не била тя да ни накара-още нямало да сме женени.

Никакво предложение нямаше, а взаимно решение да поживеем заедно и женитбата беше логичното продължение, на което! 

На Първи април ми предложи

Вече бяхме гаджета на 6 години почти  и той беше у нас повече, отколкото у тях си, почти заедно си живеехме...

На рождения ден на една приятелка - великата дата , по едно време той, ей тъй изведнъж, каза "Какво ще кажеш догодина да се оженим?", и аз казвам - "Ми, добре!". Той помисли малко и рече "Ама що пък не се оженим още тази година?"  - и на 31.07.1999 се оженихме - много весела сватба беше

Мога да кажа къде ми даде годежен пръстен - пред компютъра Иначе конкретно предложение нямаше като че ли - по-скоро беше увереност и спокойствие, че ще си живеем дватама

Чета, чета и ми става едно миличко такова... 
Аз все още не съм женена, но май вече поне 10 пъти ме е питал кога ще се оженим.. Винаги си отговаряме заедно, че когато си поискаме  И всъщност май ще стане (това с предложението) , когато сме си платили поне 300тата лева вода 
Но с удоволствие ще подновя тази тема, когато стане   

Просто го решихме заедно

Изобщо нямаше никакво предложение, направо ми каза, че ще се женим

И ние така
Хвърляне на колене, сълзи в о4ите, пръстен в сладоледа и т.н биха ме накарали да се смея безумно

Връщаше се от София една вечер, аз го чакам и той на вратата  с една роза и ме пита ще се омъжиш ли за мен.
Аз се ококорих и половин час само го прегръщах без да му отговарям. Незабравимо е независимо как е  казано или направено.

Ние се прибрахме в апартамента му, навън слънцето тъкмо залязваше и небето беше розово- оранжево и аз излязох на терасата и докато се възхищавах на залеза, той изникна зад мен ..  Обръщам се и какво да видя: той клекнал, отваря една малка кутийка и ме пита: Ще се омъжиш ли за мен?    и аз: Е много ясно 
И после от терасата почнахме ... шоу без завеси 

п.с. това последното за пръв път го признавам на някой 

На СВ. Валентин преди 1 година ме взе от работа със страхотен букет и каза, че ще ме води на едно хубаво място. Като подкара към Витоша реших, че се е побъркал. Е, оказа се, че отиваме на ресторант. Имах предчувствие от няколко дни, но си трех. Лятото бяхме на сватба, той хвана жартиера и пред всички гости, вкл. родителите ми, обеща, че ще се ожени за мен в следващите 6 месеца. Този срок беше изтекъл вече. Дадох му моят подарък, а той беше доста нервен и каза ; "Мислех да изчакам до по-късно вечерта, но не мога повече." и извади червена кутийка във формата на сърце. Предложението звучеше така -"Обичам те, искам да прекарам живота си с теб, да си майка на децата ми, да остареем заедно... " Така се беше притеснил милия все едно след 12г. връзка можеше да очаква друг отговор освен "Да"! Признавам си, че се изкуших да кажа нещо от сорта, че ще си помисля, но беше толкова мил и сладък, че не си правих експерименти. Казах му обаче, че съм знаела, че ще ми предложи, при което той за пореден път се ужаси от шестото ми чувство. И аз през цялото време си гледах пръстена, доста набързо приключихме с вечерята и се прибрахме рано-рано в къщи. Сватбата не се е състояла още, защото се случи нещастие в семейството, но като проходи Алекс и го облечем във фрак и папионка, може да си спретнем една сватбичка. Всъщност той сподели, че си е представял, че детето му ще бъде на сватбата и ще си спести отговора на въпроса "Тате, мен защо ме няма на сватбените снимки?". Мислех, че се шегува, но после разбрах, че е сериозен. Май ще му се сбъдне мечтата ! Нямах търпение да се похваля на всички!!! Пръстенът е страхотен, още нося само него всеки ден и не веднъж са ми казвали, че такъв хубав пръстен може да подари само много влюбен мъж!!! Ех, как хубаво ми стана като си спомних!!!

Бяхме гаджета две години... бях си взела държавният изпит и чаках да излязат резултатите, когато това стана го заведох на ресторант да го почерпя, а той извади една кутийка и попита "Ще се омъжиш ли за мен", аз се разплаках и казах "Да"...оказа се че е чакал един месец за да направят точно такъв пръстен само че по-малък размер... след един месец ни беше годежа и след още 9 месеца сватбата...

Нямаше предложение, забременях, след което се оженихме.

Заведе ме на морето след 1-шна връзка,и то чак до плажа на Синеморец.Без да подозирам,както си вървяхме по плажа бавно ме приближи към морето и инсценира,така и не видях как го направи - годежният пръстен да изплува от морето.Наведе се взе кутииката и наколене ме попита ще се омъжа ли за него.Бих ли могла да откажа,естествено че казах да и бях толкова очарована и от изненадата и от начина по които ми я поднесе,скъпият ми днес вече съпруг.Просто нямаше по щастлив човек от мен в този ден.Останахме още 10 дни обикаляики по черноморието и радваики се един на друг.Това бе наистина един от наи-хубавите  периоди в живота ми.   

Класическо преложение беше при мен, с пръстен в кутийка, на колене, бутилка вино и прекрасна лазаня, ехххх

след 1,5год.съжителство една вечер както си лежахме пред телевизора ме попита "Ще се омъжиш ли за мен",аз "ДА"
на сутринта го питам "Ти сериозно ли снощи.........и тойь7:да
и така сега се стягаме за сватба.но аз бях толкова щастлива че си пуснах темичка във форума-"Немога да не се похваля"и така научиха всички.

На  един 14 февруари , очаквам аз подарък от милия  , даже се надявах да е нов телефон , той се връща с един огромен букет. Аз естествено ахвам и го поставям във ваза . А той ме гледа притеснено и ми казва , че има и още и гледа букета . Аз поглеждам букета и си мисля за телефона (ах каква материалистка съм). И там някъде в хилядите панделки беше заровен моят годежен пръстен .

Еееех,разнежих се и аз....При нас някак си естествено решихме,че искаме да прекараме живота си заедно,бяхме започнали да бебеправим...Подари ми пръстен за рождения ден,който  в началото на декември.Но му бях казала,че искам официално предложение,ама да ме изненада някак си   А той милия на Коледа след като си разменихме подаръците и т.н. изведнъж ми каза"Съгласна ли си да станеш моя съпруга?" и аз направо онемях...Абе има си някаква магия в това да те попита любимия и да те гледа с очи пълни с любов.... ..ееех....
Винаги като се скараме и ми е черен пред очите си спомням този момент,магията която витаеше около нас....и омеквам честно казано,идва ми да го гушна

Наш'та работа изглеждаше така:
В ранните часове, някъде в една кръчма в София изтрезняваме с нещо си там за ядене (честно казано имам смътен спомен  ) Действието се развива на втората седмица, откакто сме гаджета. Той ме пита: "Шса умъиш ли за мен", аз отговарям "Да ражби'а се", след което той ми обясни, че понеже сме пияни и не е сигурен какво точно се случва ще ме пита всеки ден. И така - от декември до април, когато ни беше гражданския брак, всеки ден ми предлагаше брак. По няколко пъти... Пък понякога и аз на него  Годежният пръстен си го избрах и купих сама, понеже забелязах, че като казвам на разни хора, че ще се омъжвам и те инстинктивно поглеждат към ръката ми. А още бъдещият ми тогава съпруг все отлагаше, понеже искал да ме изненада Та така. Сега през август е вече истинската сватба с църквата, ресторанта и всички останали дрън-дрън-глупости

Беше на някоя от първите ни срещи.
Бяхме в колата му.Той отиде до багажника,взе едно кабелче ,уви го като пръстен и слагайки ми го на ръката ми предложи.Аз се изсмях:))Ама че неромантично.Той ми каза че този кабел ще го замени с истински пръстен.
Остана да спи в нас тази нощ.На сутринта като се събудих на ръката ми имаше златен пръстен.Не съм усетила като го е сложил и много мило ми стана

Aаа,това е много сладко

Бяхме за нова година на банско и на 31-ви той ме събуди сутринта да караме ски. А времето беше отврат - мъгла, студ и вали сняг... А в стаята - топло и хубаво... Аз му казах, че не искам да карам, да ме остави да се наспя, а той вика: Ставай, ставай, ще го запомниш! Аз го изругах нещо  и взех да се оправям вяло... После в цялата виелица и тарапана, някак си се оказахме сами на лифта (шлема-уточнявам за скиорките), под предпазителя от вятър беше някак закътано. Тъкмо се бяхм качили и аз си оправям щеките и такъмите и се обръщам към него, а той държи една кутийка в ръката си и нищо не казва! Явно дори след 5г. връзка си е притеснително да изречеш заветия въпрос. Обаче аз държах да го чуя и го питах, какво иска да каже с тази кутийка. След като ме попита вече, казах ДА! Как не изтървахме пръстена от лифта, с тези дебели непохватни ръкавици, късмет...